М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 8 от 14.01.2019 година
по НОХД № 643/2018 година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 320/2018 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№
692/2018 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Стефка Стоянова –
Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на В.Д.Д., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образвание, ЕГН **********, неосъждан, за това че на 13.06.2018 година в село Капитан Андреево, област Хасково, от трактор
марка „Булгар ТК-82”, находящ се на **********, е отнел чужди движими вещи - 1
брой акумулаторна батерия марка „Gigawatt 95 АН”,
тип „12V.95Ah” с №
********** и комплект силови присъединителни, свързващи кабели, тип „ШКГД-25
кв.мм.” - всички на обща стойност 193.12 лв. от владението на Х.П. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият В.Д.Д. и служебния му защитник –
адвокат С.Ш., молят производството да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 1
от НПК, като заявяват, че не желае да бъдат разпитвани част от свидетелите по
делото и вещото лице.
В предвид
своевременното отправено искане от
страна на защитника, Съдът разпореди предварително изслушване на подсъдимия за
даване на съгласие по чл. 371, т. 1 от НПК.
Подсъдимият В.Д.Д. на
предварителното изслушване заяви, че е съгласен да не се разпитват част от свидетелите
и вещото лице, както и Съдът да се ползва от съответните Протоколи за разпит на
свидетелите без да се разпитват същите, както и за приобщаване на Експертното
заключение.
На основание чл. 372,
ал. 1 от НПК, Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371, т. 1 от НПК и го
уведоми, че съответните Протоколи за разпит от ДП и Експертно заключение по чл.
371, т. 1 от НПК ще се ползват при постановяване на Присъдата. След разяснения
на правата на подсъдимия и след като установи, че съответните действия по
разследването са извършени при условията и реда, предведен в НПК на основание
чл. 372, ал. 3 от НПК Съдът прие, че следва да одобри съгласието на подсъдимия
и защитника му да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещото лице, като
при постановяване на Присъдата непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните
Протоколи по ДП и заключение на вещото
лице на основание чл. 372, ал. 3 от НПК.
По същество защитникът
на подсъдимия в хода на пренията пледира за определяне на минимално по размер административно
наказание „Глоба” на основание чл. 218б от НК.
Подсъдимият В.Д.Д. се
признава за виновен по предявеното му обвинение.
Участващият по делото Прокурор Стефка Стоянова поддържа обвинението,
така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка
от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерните
– обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената
правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето
на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 194, ал. 3 от НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, а именно
наказание „Пробация”.
Съдът,
след като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената Справка за съдимост, издадена от Бюро за съдимост при Районен
съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият има месечни доходи в размер на 250 лв., няма деца, не притежава
МПС и недвижими имоти.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от Полицейски инспектор Георги Кондев - служител
в РУ – Свиленград, подсъдимият Д. не е регистриран като извършител на
престъпление, няма криминални и съдебна регистрации и не се издирва от органите
на полицията.
Свидетелите Х.П.П. и С.П.П. са братя и живят в един дом на улица „Иван
Вазов” № 2 с баща си – свидетеля П.С.П.,***. Свидетелят П.С.П. е регистриран земеделски
производител и се занимава със земеделие. Синовете му – свидетелите Х. и С. П.извършват селскостопанска дейност заедно с него. За целта на
14.04.2010 година свидидетелят П.С. закупува трактор марка
„Булгар ТК-82”, за което сключва Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС) - нотариално заверен от Нотариус Митев, с рег.№ 420 на Нотариалната камара с район на действие –
Районен съд-град Свиленград. След като купува трактора, свидетелят П.С. го предоставя на сина си – свидидетеля Х.П. да го управлява и стопанисва. На неустановена
дата през 2016 година, свидетелят Х.П. закупува от монтьор на акумулатори в град Свиленград, област Хасково, два броя
работещи акумулаторни батерии марка „Gigawatt 95 АН”, тип „12V.95Ah” с №
**********, ведно с комплект силови свързващи кабели тип „ШКГД-25 кв.мм.” и ги монтира на посочения по-горе трактор,
който ползва във връзка с обработка на земя. Обикновено вечер прибира
трактора в двора на къщата, в която живее.
Подсъдимият Д. работел при семейство П., но тъй като не ходел редовно на работа, го
освободили.
На 12.06.2018 година, около 16.00 часа, свидидетелят Х.П. подготвя трактора си за
земеделска работа като го вади извън двора на дома си. Работата се отлага и тракторът остава паркиран
на улицата пред дома на семейство П.на улица ******************.
На следващия ден - 13.06.2018 година, около 06.00 часа, прибирайки се към къщата на баба си, която обитава,
подсъдимият с прякор „Мукито” вижда трактора, паркиран на улицата пред дома на
пострадалия. Отива до него, измъква с ръце кабелите, които свързват единия от акумулаторите
и след това измъква и самия акумулатор от гнездото му. Откраднатите вещи хвърля
в канавка, обрасла с треви и храсти, в близост до дома, който обитава и който дом е в близост имота на
семейство П..
Същият ден, около 16.00 часа, свидетелят Х.П. установява, че единият от монтираните от него акумулатори на трактора липсва. Оглежда по-обстойно трактора и установява, че липсват и комплект силови
присъединителни кабели, които
свързват акумулатора към стартера, тип
„ШКГД-25 кв.мм.”. За да може да продължи да
работи с трактора, на следващия ден свидидетелят Х.П. ***, където закупува нови акумулатор и комплект, свързващи силови кабели и ги поставя на трактора си.
След извършената кражба, свидетелят Х.П. разказва за нея на приятеля си – свидетеля В.И.Н.. След около
седмица последният посещава питейно заведение в центъра на село Капитан
Андреево, област
Хасково, където се намира и подсъдимият, който в разговор със свидетеля Н. се хвали, че той е откраднал акумулатора и
кабелите от процесния
трактор като ги бил дърпал с
ръце. Заявява, че се възползвал от факта, че тракторът е оставен
на улицата. Като причина за извършената кражба сочи, че искал да си отмъсти на свидетеля Х.П., тъй като му бил много ядосан, защото
последният го бил изгонил от работа и вече нямал работа. Подсъдимият споделя на
свидетеля Н., че хвърлил откраднатите от него вещи в обрасла с треви и храсти канавка, която се
намирала в близост до къщата на баба му, в която живее.
На 18.06.2018 година, свидетелят В.Н. се обажда на свидетеля Х. П.и му съобщава за чутото от подсъдимия. За разговоря свидетеля Х. П.уведомява баща си – свидетеля П.П., който пък уведовява другия си син – свидетеля С.П. и последните двама отиват до къщата, която подсъдимият обитава. В отводнителен канал, който е в близост до посочената
къща, двамата свидетели откриват откраднатия акумулатор, ведно с кабелите към него,
който не е годен за употреба, тъй като акумулаторната
батерия е окислена. Занасят намерените вещи на
свидетеля Х.П., който след като ги вижда, преценява че акумулаторът е изцяло
унищожен и не може да бъде повече ползван по предназначението си. По тази
причина изхвърля свързващите кабели.
На
21.06.2018 година свидетелят П.П. подава Жалба в РУ - Свилнград относно извършената кражба. След извършената полицейска проверка е образувано
ДП. В хода на разследването свидетелят Х.П. предава доброволно на Разследващия полицай акумулаторната батерия марка „Gigawatt 95 АН”, за което е съставен Протокол за
доброволно предаване от дата 05.09.2018 година.
От
назначената и изготвена Оценителна експертиза се установява, че
пазарната стойност на откраднатите вещи е в размер на 193.12 лв.
Видно
от Докладна записка на служител на РУ – Свиленград, изготвена във връзка с извършена
справката, става ясно, че срещу Д. няма образувани административни производства
по ред на чл. 218б от НК.
Налична
е в кориците на делото Декларация от пострадалото лице Х.П., в която заявява,
че нанесените му вреди са възстановени и няма претенции към подсъдимия.
Разпитан на ДП подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснение по
него като описва механизма на извършването му. Обяснява противозаконните си
действия с желанието си да отмъсти на свидидетеля Х.П. за това, че го е изгонил от работа. В съдебната фаза също се признава
за виновен.
Изложената фактическа
обстановка е приета за безспорно несъмнено установена от Съда, за което
се цениха направеното
в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл.
373, ал. 1 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и
гласните доказателства – свидетелски показания и експертно заключение. Писмените
доказателствени източници, ценени от Съда, включват Докладни записки; Жалба от П.С.П.;
Протокол за отговорно пазене и съхранение; Протокол за доброволно предаване; Договор за покупко-продажба на МПС от дата 14.04.2010 година; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Протокол за оглед на веществено
доказателство изготвен по реда и условията на
чл. 155 и сл. от НПК, ведно с Фотоалбум; заключение по Оценъчната
експертиза; Справки за съдимост; Характеристична справка и др. Кръгът на гласните
доказателства обхваща показанията на свидетелите П.С.П., С.П.П., В.И.Н. и Д.А.Д..
Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй
като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени
впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на
различни негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими към
деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с
писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани,
логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които
да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Липсват индиции за
предубеденост на посочените свидетели. От данните по делото не се установява, който и да е от
свидетелите да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да
целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за
обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за
изграждане на фактическите правни изводи.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко
от направеното самопризнание
на подсъдимия, което
се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно прибщени към делото по
реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протокол за
доброволно предаване, Справки за съдимост, както и от заключението на назначената
и изготвена Оценъчна експертиза и др.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено
в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и доста
кратки и схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях
да се счита обективно невярно.
Съдебният състав,
възприема изцяло и кредитира заключението по извършената Оценъчна експертиза, тъй като е извършена от вещо лице
– специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица
от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2018 година за
съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено
Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката на процесните вещи и фактически
констатации, поради което се явява обосновано
и аргументирано, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението
на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършеното процесуално-следствено действие – оглед,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание. Поради
изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия
признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
При
така изяснената фактическа
обстановка и установените факти, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен
извод, че с действията си подсъдимият В.Д.Д. е осъществил състава на престъплението чл. 194, ал. 3,
вр.ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява, че
подсъдимият на
13.06.2018 година в село Капитан Андреево, област Хасково, от трактор
марка „Булгар ТК-82”, находящ се на **********, е отнел чужди движими вещи - 1 брой
акумулаторна батерия марка „Gigawatt 95 АН”, тип „12V.95Ah” с № ********** и комплект силови присъединителни, свързващи кабели, тип
„ШКГД-25 кв.мм.” - всички на обща стойност 193.12 лв.
от владението на Х.П.
***,
без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен
случай.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице
подсъдимият В.Д.Д. е
годен субект на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежат и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Т.е. съзнавал е,
че с деянието си ще лиши от фактическа власт пострадалото лице Х.П. П.,
предвиждал е преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание.
По делото категорично и безспорно са
доказани фактическите действия по отнемане на чужди движими вещи, осъществени
от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на
престъплението.
За да се приеме, че е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК – съставомерен признак на привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 от НК, трябва да е налице липса на
вредни последици или тяхната незначителност, или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства извършеното престъпление да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. В този ред на мисли извършеното от подсъдимия деяние представлява
„маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба, видно от множеството
смекчаващите вината обстоятелства (осъзнаване на вината; не е
осъждан видно от Справката за съдимост, която го характеризира като личност без
трайно изградени престъпни навици; липса на друго висящо
производство спрямо Д.; направените от
него самопризнания; младата възраст на дееца; липса на данни в кориците
на делото за други противообществени прояви; добрите
характеристични данни; оказване на съдействие на органите на
разследването и добросъвестното
процесуално поведение в съдебната фаза) и незначителността на
вредните последици (употребяван акумулатор, ведно с чифт присъединителни кабели
към него на стойност значително под размера на една минимална работна заплата),
които сочат, че извършеното деяние представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи.
Не са налице
квалифициращи обстоятелства. Конкретно извършеното от
подсъдимия деяние по чл. 194, ал. 3 от НК не разкрива особености,
завишаващи обществената му опасност. Установената фактология не обективира
усложнен механизъм при осъществяването на деянието, нито особена
съобразителност, предвидливост или умения на извършителя.
Деянието на Д. не представлява
малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Според Съда деянието е
с по-ниска обществена опасност, но не и с пълна липса на обществена опасност,
че да може да бъде оправдан на това основание.
Именно
изложеното обосновава квалификацията на деянието по по-лекия състав на чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
Причини за извършване на
престъплението: неуважение към правото на собственост и липсата на морално-волеви
задръжки.
Подсъдимият
В.Д.Д. е
роден на
*** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от български произход. Живее в село
************.
Не е женен, няма деца. С основно образвание е. Не е осъждан. Не работи към момента.
С оглед на установените специфични
характеристики на деянието и на дееца, визирани в цитираните разпоредби,
деянието, макар и формално покриващо признаците на състав на престъпление по
НК, не се счита за престъпно (декриминализирано е по силата на закона), а за
административно нарушение. С оглед на това, към момента на постановяване на Присъда
единственото законосъобразно разрешение е привлеченият към наказателна
отговорност на бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление, тъй като за виновно би могло да бъде признато само
лице, за което по безспорен и несъмнен начин е установено, че е извършило
деяние, което законодателят квалифицира като престъпление.
Т.е. в конкретния случай при тази правна
квалификация на деянието, Съдът съобрази наличието на изискуемите от
закона предпоставки за приложението на разпоредбата на
чл. 218б от НК.
За да е налице хипотезата на чл. 218б от НК, законодателят е въвел
няколко изчерпателно посочени предпоставки - деянието да е
от кръга на изрично визираните в нормата, в т.ч. по
чл. 194, ал. 3 от НК; стойността на предмета на престъплението
да е до две минимални работни заплати (МРЗ) за страната, установени
към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен
или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените
в ал. 2 на чл. 218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на
коментираната правна норма е задължително за Съда.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява не само, че подсъдимият не е осъждан за
такова деяние - кражба, но и обстоятелството, че не е
санкциониран по административен ред за такова деяние. Стойността на предмета на
престъплението е не само до размера на две минимални работни заплати за
страната към инкриминираната дата - 13.06.2018 година (размерът на МРЗ към инкриминираната дата е 510 лв. съгласно ПМС № 316/20.12.2017 година), но и
значително под този размер, а именно от 193.12 лв. Безспорно се
установява, че стойността на отнетите вещи е възстановена,
което обуславя и липсата на претенция на деликтно основание за причинени в
резултат на деянието имуществени вреди. Представената в съдебно заседание Декларация,
подписана от свидетеля Х.П. сочи по категоричен начин, че щетата на
последния е заместена стойностно.
За пълнота следва да се
посочи, че за разлика
от разпоредбата на чл. 197 от НК, където законодателят е предвидил открадната
вещ да бъде „върната”, т.е. изисква се
елемент на „доброволност” от страна на подсъдимия, за да се
ползва от привилегията да му бъде наложено по-леко по размер наказание, при индивидуализиране
на наказателната отговорност, в чл. 218б, ал. 1 от НК акцентът е
насочен върху възстановяване на имуществените вреди, претърпени от пострадалото
лице, без значение дали това ще стане със съдействието на дееца или в следствие
на действия на Разследващия орган, т.е. изискването е предметът на деянието
да бъде „възстановен”, което в случая безспорно е сторено.
Поради всичко гореизложено, настоящият Съдебен състав намира, че
са налице всички заложени в чл. 218б, ал. 1 от НК предпоставки,
като същевременно нито една от хипотезите за неприложимост, упоменати в ал. 2
на същия член, не е налице.
С оглед на изложеното макар да е
извършил деянието, за което е обвинен, за Съда съществува
въведеното, считано от 05.11.2017 година със ЗИДНПК, бр. 63 на
ДВ, правомощие по чл. 305, ал. 6, вр.чл. 301, ал. 4 от НПК, а именно в
случай че установи, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние, но същото
съставлява административно нарушение, да го признае за невинен и да му наложи
административно наказание. За извършеното нарушение
чл. 218б от НК предвижда
налагане на наказание „Глоба” от 100 лв. до 300 лв. При
определяне на административното наказание „Глоба” по отношение на
подсъдимия, Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за
извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства осъзнаването на вината; чистото съдебно минало; липсата на друго висящо
производство; направените самопризнания; младата възраст; липсата на данни в кориците на делото за други
противообществени прояви; добрите характеристични
данни; оказването на съдействие на органите на разследването; добросъвестното процесуално поведение
в съдебната фаза и стойността на предмета на престъплението, който е
възстановен преди края на съдебното следствие. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът счита по-високата степен на
укоримост на извършеното, а именно подсъдимият е познавал
много добре пострадалия, знаел е че спреният пред неговия дом трактор е негова
собственост и деянието
е извършено в
населено място където всички се познават и си имат доверие. При определяне на
конкретния размер на наложеното на Д. административното
наказание, Съдът отчете както стойността на отнетите вещи, така и
социалното и имотно състояние на подсъдимия. Поради горното Съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като му
наложи административно наказание „Глоба” в размер малко над минималния - 150 лв.
Така индивидуализираното административно наказание на подсъдимия, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността му като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на административнонаказателната репресия, съответна на целите
на индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със
своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден,
че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно
с което ще му даде
възможност да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание,
за да не допуска занапред подобни деяния. От друга страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание на подсъдимия, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо наказание за постигане целите на административнонаказателната репресия, дефинирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По-малко
наказание не би било достатъчно за постигане на предвидените от закона цели.
Относно
вещественото доказателство:
След влизане в сила на Присъдата, вещественото доказателство,
намиращо се на съхранение в РУ – Свиленград, следва да се
върне на собственика му Х.П.П. или
на упълномощено от него лице, тъй като не е било предназначено или послужило за
извършване на умишленото престъпление и не е вещ, предмет или средство на престъплението, притежаването
на които е забранено.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за Оценителна експертиза в размер 93.84 лв., вносими по сметка на ОДМВР – Хасково.
Подсъдимият следва да заплати по Бюджета на съдебната власт и държавна
такса от по 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)