№ 4910
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100901580 по описа за 2025 година
Производството е по молба по чл. 64 ГПК – за възстановяване срока за подаване на
отговор по реда на чл. 367 ГПК, каквото е изричното искане в молбата, както и във връзка с
възражение за наличие на арбитражно споразумение, обективирано в отговора на исковата
молба.
Ищецът намира искането за неоснователно.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията за отговор по
реда на чл. 367 ГПК по разпореждане от 24.08.2025 година. Длъжностното лице по
призоваване е осъществило посещение на адреса по седалище и адрес на управление на
ответното дружество, посочен в исковата молба и обявен в търговския регистър - гр. София,
п.к. 1000
р-н Оборище, бул./ул. ул. ******** и е удостоверило, че адресът е посетен на 21.10.2025г. и
съобщението е връчено на лице, поело задължение и изразило съгласие да предаде
съобщението– И.К.К., посочен като управител. Предвид върнатия по делото отрязък, съдът е
приел, че е налице редовно уведомяване на ответника. В молбата по чл. 64 ГПК се твърди
нередовност на осъщественото връчване, поради това, че лицето Константинов не е
управител.
В действителност, възражението за нередовност на призоваването е основателно. В
процесуалния закон относно призоваване и уведомяване на юридическите лица са приети
специални правила. Съобразно изискванията на чл. 50, ал. 1 ГПК, ответникът е призован от
актуалния адрес по седалище и адрес на управление, вписан в търговския регистър, не се
спори и че на адреса има канцелария по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК. В случая връчването
не е извършено на адресата (съответно представляващия дружеството или нарочно
упълномощено лице), а на трети лица, каквато възможност е предвидена в чл. 50, ал. 3 ГПК.
За да бъде, обаче, връчването редовно в тази хипотеза, то трябва да се извърши само на
лицата, посочени в чл. 50, ал. 3 ГПК - работниците и служителите, съгласни да приемат
книжата. По делото няма твърдения и данни лицето, получило съобщението да е работник
или служител на ответното дружество, а от вписването в търговски регистър е видно и че
същият не е негов законен представител, както невярно е отразено в съобщението. Ищецът
от своя страна и не твърди получилото съобщението лице да е работник или служител на
ответника. Ето защо, при констатираната нередовност на връчването и изричното
възражение на страната в този смисъл, не се установява и срокът за отговор на исковата
молба да е започнал да тече за ответника от 21.10.2025 година.
По молбата по чл. 64 ГПК- за възстановяване на срока по чл. 367 ГПК.
1
Предвид възприетото по-горе молбата по чл. 64 ГПК се явява недопустима. Следва
изрично да се посочи и че когато в молба за възстановяване на срок липсват изложени
твърдения, че срокът за подаване на отговор на исковата молба е пропуснат поради наличие
на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее /както е в
случая/, съдебната практика е възприела /напр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 32 ОТ 20.01.2020 Г. ПО
Ч. Т. Д. № 2125/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9 ОТ 05.01.2021 Г. ПО Ч.
Т. Д. № 2460/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и др./, че в този случай, молбата по чл. 64, ал. 2
ГПК се явява недопустима, а твърденията за нередовност на връчването и допуснатите
процесуални нарушения ще подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол на
съдебния акт по същество на материалноправния спор, тъй като в тази хипотеза срокът би се
приело, че не е започнал да тече и възраженията и исканията на ответника няма да бъдат
преклудирани. В определение № 408 от 01.08.2016 г. по ч.т.д. № 1471/2016 г. на ВКС, ТК, II
Т.О. изрично е посочено, че чл. 64 ГПК е процесуален способ за защита на страната от
настъпилите за нея неблагоприятни последици от пропускане на установен в закона или
определен от съда срок, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Този способ за защита е приложим,
когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл.
64 ГПК, е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане.
Твърденията за нередовно връчване на исковата молба изключват началото на течението на
срока за отговор, а срок, който не е започнал да тече, не може да бъде пропуснат и не
подлежи на възстановяване по реда на чл. 64 ГПК. В случая, както беше посочено, предвид
неосъщественото връчване на препис от исковата молба и приложенията със съобщението от
21.10.2025 година, молбата по чл. 64 ГПК е лишена от предмет.
Поради изложеното, молбата за възстановяване на срок, при посочените в нея
причини, е процесуално недопустима и съответно - не се налага провеждане и на нарочно
открито съдебно заседание.
По възражението за арбитражно споразумение.
Ищецът основава своите претенции на облигационни отношения, възникнали от
Договор за продажба на електрическа енергия № 21018/03.08.2022 г. Според чл. 27 от същия,
споровете по договора, в случай че не бъде постигнато съгласие, ще бъдат отнесени за
разрешаване пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Арбитражно споразумение е съгласието на
страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да
възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно
споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено и се счита, че формата е
спазена щом споразумението се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна
на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения - арг. от чл. 7 от Закона за
международния търговски арбитраж /ЗА/.
Следователно, установява се наличието на валидно сключено между страните
арбитражно споразумение, обективирано в чл. 27 от договора (относно действителността на
клаузата, извън твърденията за неарбитруемост на спора, никоя от страните не възразява).
Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е
длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата
молба, което в настоящия случай е сторено, предвид изложените по-горе мотиви.
Относно твърдението на дружеството ищец, че спорът е потребителски и съответно
2
изключен от обхватното поле на чл. 19 ГПК. Забраната за предвиждане на арбитражно
споразумение между страните е предвидена изрично в чл. 19, ал. 1 от ГПК, като така
посочената правна норма изрично препраща към § 13 от ДР на Закон за защита на
потребителите, що се касае до качеството на "потребител" на страните по договорните
правоотношения. Предвид това, приложим към конкретния случай е § 13 от ДР на ЗЗП,
съгласно който "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. Видно от цитираната разпоредба,
потребител по смисъла на този закон може да бъде само физическо лице, а страните в
настоящото производство са търговски дружества, респективно юридически лица.
Ето защо, щом не са налице предвидените в чл. 19, ал. 1 ГПК изключения, клаузата е
валидна и допуска отнасяне на спора между страните към арбитражни съдилища (спорът не
с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение и не е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1
от допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите).
Мотивиран от горното съдът намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено.
При този изход от спора, разноски биха били дължими ответника, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК за адвокат и при прекратяване на делото, но ответникът не е представил
доказателства за заплащане на такова възнаграждение. Доколкото производството по
обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение не е приключило, няма
основание и за присъждане на сторените във връзка с това производство разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ответника от 25.11.2025 година - по чл.
64 ГПК - за възстановяване срока за подаване на отговор на исковата молба по реда на чл.
367 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 19, ал. 1 ЗА, производството по т.д. № 1580/2025
година на Софийски градски съд, Търговско отделение – 3 състав, поради наличие на
арбитражна клауза, уреждаща спорните отношения между страните по повод на процесното
вземане.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок пред Софийски апелативен
съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3