№ 152
гр. Петрич, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230102091 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба вх. № 10966/23.12.2024 г. от Ц. Н.
А., ЕГН ********** от село К., община П., действаща чрез пълномощник
адвокат М. В. М., вписан в АК Пл., обективираща обективно съединени при
условията на евентуалност осъдителни искове срещу "ПР.КР. Б." ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр.С. кв."М." бул."Б." № **, бл.**, за
сумата: 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващо недължимо
платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 40005269914
от 05.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба в съда /23.12.2024 г./ до окончателното й
заплащане; при условията на евентуалност да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща недължимо платена
по недействителни клаузи за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" от
Договор за потребителски кредит № 40005269914 от 05.08.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда /23.12.2024
г./ до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски
кредит № 40005269914 от 05.08.2021 г., по силата на който дружеството е
1
предоставило на молителя кредит в размер на 3 000 лева. По силата на
постигнатите договорености кредитополучателят А. се задължила да върне на
кредитодателя общо сумата от 5 259 лева чрез заплащане на 36 погасителни
вноски, от която сума 2 130 лева представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси".
Твърди се в молбата, че на основание процесния договор за кредит ищцата е
заплатила на ответника общо сумата от 4 250 лева.
Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е нищожен тъй като
противоречи на чл.11, т.9, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК. Релевира подробни
съображения. Твърди, че нищожни са и клаузите от процесния договор,
касаещи допълнителните услуги "Флекси" и "Фаст" поради нарушаване
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.21, ал.1 вр. чл.22 ЗПК и чл.143,
ал.1 ЗЗП. Релевира възражения за нищожност на процесното облигационно
правоотношение и поради накърняване на добрите нрави. С изложеното
обосновава правния си интерес от предявяване на исковете. Ищецът
претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания, представя
писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор / вх. №
232/10.01.2025 г./, с който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит
между страните. Счита за несъстоятелни доводите на молителя за нищожност
на договора, респ. на клаузите за допълнителни услуги. Релевира подробни
аргументи, с които обосновава теза, че процесното облигационно
правоотношение отговаря на формалните изисквания за действителност,
установени в ЗПК. С изложеното ответникът обосновава искане за отхвърляне
на предявените искове като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С
писмено становище, депозирано чрез пълномощник, поддържа предявените
искове и сторените с исковата молба доказателствени искания, прави искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Оспорва отговора на ответника.
По същество пледира за уважаване на претенциите като доказани и
основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
2
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение за процесуален представител.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира чрез
процесуален представител писмено становище, с което заявява воля за
разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа отговора на исковата
молба, не прави доказателствени искания, изразява становище по същество на
делото – за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни,
претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва
претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
като прекомерни. Ответникът сочи за извършени от ищеца плащания на
основание процесния договор за кредит, в общ размер на 4 231,79 лева, с
които твърди, че са погасени изцяло задълженията на кредитополучателя за
главница, договорна лихва, възнаграждения за допълнителни услуги, лихви за
забава и такса по Тарифа. Ответникът сочи, че задълженията на
кредитополучателя са погасени предсрочно на 13.04.2022 г.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото Искане за отпускане на потребителски кредит Пр.
кр. Стандарт № 400005269914 от 05.08.2021 г., подадено от Ц. Н. А., ЕГН
********** ведно с декларации от последния, представляващи неразделна
част от искането, Договор за потребителски кредит № 400005269914 от
05.08.2021 г., сключен между Ц. А. в качеството на кредитополучател и „Пр.
кр. Б.“ ЕООД в качеството на кредитор, ведно с декларации от
кредитополучателя и Общи условия на „Пр. кр. Б.“ ЕООД към договора за
потребителски кредит, Погасителен план към договора, представляващи
неразделна част, неоспорени от страните, се установи по категоричен начин
възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на
което ответникът е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 3 000 лева,
който последният се е задължил да върне чрез заплащане на 36 месечни
погасителни вноски, всяка в размер и с падеж съгласно Погасителен план, при
ГПР 49.10 %, ГЛП 41.00 %, или общо сумата от 5 259 лева. Установи се, че
елемент от съдържанието на договора са уговорки за закупуване на
3
допълнителна услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, за която кредитополучателят А. се
задължила да заплати на кредитодателя възнаграждение в размер на 750 лева
и допълнителна услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, за което А. се задължила да заплати възнаграждение в
размер на 1 380 лева, или общо дължима на основание договора сума в размер
на 7 389 лева.
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства по делото
установиха по несъмнен начин, че по силата на процесната облигационно
обвързаност ответникът е предоставил на ищцата, а последната е усвоила на
05.08.2021 г. паричен заем в размер на 3 000 лева. Установи се, че на
основание процесната облигационна обвързаност кредитополучателят е
извършил плащания в общ размер 4 231, 79 лева, с които е погасена заемната
сума от 3 000 лева, 158,58 лева - възнаграждение за допълнителната услуга
„Фаст“, 291,80 лева възнаграждение за допълнителната услуга „Флекси“,
741,99 лева възнаградителна лихва, 9,42 лева лихви за забава и 30 лева такси
по Тарифа.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит,
като между страните е възникнало валидно заемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума,
предоставена му от ответника - небанкова финансова институция по смисъла
на чл.3 от ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е
действало именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат
качеството : ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът
на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор
за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява договор
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
4
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни
изисквания има за последица недействителност на договора. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при
самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. Съгласно императивните разпоредби на
ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Т.е. в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
посочени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в
ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в
процесния договор ГПР е 49.10 % без ясно да е разписана методиката на
формирането му – кои компоненти участват, а възнаградителната лихва –
41.00 %, но от записването не става ясно какво представлява разликата между
ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността на процесната договореност. В
тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца твърдение за
изначална недействителност на процесната облигационна обвързаност между
страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради
противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, по аргумент на чл.22 от ЗПК.
Налице е и друго самостоятелно основание за нищожност на договора
5
между страните.
Страните по сделката са уговорили закупуването от кредитополучателя на
допълнителна услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, за която кредитополучателят А. се
задължила да заплати на кредитодателя възнаграждение в размер на 750 лева
и допълнителна услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, за което А. се задължила да заплати възнаграждение в
размер на 1 380 лева. В тази връзка на първо място съдът съобрази, че
възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентиран в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита /чл.10а, ал.2 ЗПК/. Допълнителните услуги по процесния договор за
кредит по естеството си представляват част от възнаграждението за
предоставения заем, поради което съдът намира, че същите са обособени
самостоятелно с цел заобикаляне на закона – ограничението на чл.19, ал.4
ЗПК, установяващ лимит на годишни процент на разходите. Услугата
„Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“
представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите
възможност за отлагане/намаляване на вноски и смяна на падежа по своята
същност са дейности по управление на кредита. С оглед на това съдът приема,
че договореностите между страните за предоставяне на допълнителен пакет
услуги на кредитополучателя А. противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно
чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна, поради
което съдът приема, че клаузите от процесния договор, уреждащи
закупуването на допълнителни услуги от кредитополучателя са нищожни на
посоченото основание.
Във връзка с изложеното, доколкото съдът приема, че в случая
възнагражденията, уговорени от страните като дължими от
кредитополучателя за допълнителните услуги, са по естественото си
възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да бъдат
включени в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК, като
уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на
6
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК относно законово установено ограничение на
размера на ГПР. Следва, че посоченият в договора ГПР 41 % не съответства на
действителния, който очевидно е с по-висок размер. Посочването в договора
за кредит на по-нисък размер от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с
чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл.19, ал.4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици
от сключването на договора. Ето защо съдът счита, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26,
ал.1 ЗЗД.
В допълнение на горепосоченото следва да се отбележи, че в случая
уговорката за заплащане от кредитополучателя на допълнително
възнаграждение за кредитодателя, във връзка със закупените допълнителни
услуги, не държи сметка за това дали тези услуги реално са ползвани от
потребителя, което е в разрез с принципа за добосъвестност и справедливост.
Съдът намира, че договорените „допълнителни услуги“ не би следвало да се
предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали –
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договарят отлагане на една
или повече погасителни вноски. С въвеждането на задължение за заплащане
на възнаграждение – допълнително, извън уговорените задължения да заплати
кредитна сума и възнаградителна лихва, кредиторът реално въвежда
задължение за кредитополучателя да заплаща допълнителни суми за права,
които има по закон.
Във връзка с горното съдът съобрази решение от 21.03.2024 г. на СЕС по
дело С714/22, съгласно което член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48 трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени с договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на погасителните вноски или да се
намалява техния размер попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква „и“ когато
7
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит. Прието е също, че член 10,
параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж от посочената Директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че кредитното правоотношение
между страните е недействително на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, като на основание чл.23 ЗПК се дължи единствено връщане на
главницата по договора. Съгласно посочения законов текст при
недействителност на договора за кредит длъжникът дължи да възстанови на
кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Доколкото в процесния случай страните не спорят, а събраните по делото
доказателства установиха по несъмнен начин, че към датата на обявяване на
съдебното дирене за приключило кредитополучателят е заплатил на
кредитодателя на основание процесния договор за кредит общо сумата от 4
231, 79 лева, следва че първият /кредитополучателят е върнал дадената в заем
сума от 3 000 лева, поради което сумата представляваща разликата над
заемната сума до платената от ищеца по договора, в размер на 1 231,79 лева се
явява дадена от ищеца при начална липса на основание и като такава подлежи
на връщане от ответника. В тази връзка предявеният главен осъдителен иск се
явява доказан и основателен до размер от 1 231,79 лева, поради което в тази
част претенцията следва да бъде уважена, а за разликата над този размер до
претендирания от 1 250 лева искът като недоказан и неоснователен следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на делото по главния иск не са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск за сумата от 1 000 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски съобразно
8
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ищецът е сторил по делото съдебни разноски 50 лева, представляващи
дължимата държавна такса, която доколкото се явява и съответстваща на
минималния нормативно предвиден размер по чл.1 от Тарифа по ГПК, то
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца съдебни разноски в размер
на 50 лева.
Съобразно данните по делото ищецът се представлява от договорен
процесуален представител, ангажиран при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Ето
защо и като съобрази материалния интерес /цената на уважения иск е 1 231,79
лева/, също фактическата и правна сложност на делото, в това число
проведеното едно открито с.з., в което процесуалният представител на ищеца
не се явява, а депозира писмено становище, в което се релевират идентични на
първоначално заявените с исковата молба твърдения, доводи и искания, съдът
намира, че ответникът следва да се осъди да заплати на адвокат М.
възнаграждение в размер на 400 лева с вкл. ДДС, съобразно уважената част от
предявения иск.
При условията на 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПР.КР. Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр.С. кв."М." бул."Б." № **, бл.**, да заплати на Ц. Н. А., ЕГН
********** от село К., община П., сумата от 1 231,79 /хиляда двеста тридесет
и един лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща недължимо
платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 40005269914
от 05.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
депозиране на исковата молба в съда /23.12.2024 г./ до окончателното
заплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер
до претендирания от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ПР.КР. Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр.С. кв."М." бул."Б." № **, бл.**, да заплати на Ц. Н. А., ЕГН
9
********** от село К., община П., съдебни разноски по делото в размер на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА "ПР.КР. Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр.С. кв."М." бул."Б." № **, бл.**, да заплати на адв. М. В. М.,
адвокатско възнаграждение в размерна 400 /четиристотин/ лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Ц. Н. А., ЕГН ********** от село К., община П., да заплати на
"ПР.КР. Б." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.С.
кв."М." бул."Б." № **, бл.**, юрисконсултско възнаграждение в размер на 20
/двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10