РЕШЕНИЕ
№ 171/25.6.2020г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар Светла Горчева,
като разгледа докладваното гр. дело №1318/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от И.Ж.И., ЕГН **********, и от Ж.И.Ж., ЕГН **********,***“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.429,
ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.45, ал.1, вр. чл.52 ЗЗД, за заплащане на сумите 8000.00 лв за И. И. и 25000.00 лв за Ж. Ж., представляващи
застрахователни обезщетения за претърпени от всеки от двамата ищци неимуществен
вреди в резултат на претърпяно от тях ПТП на 18.09.2016 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от момента на причиняване на
съответните увреждания – 18.09.2016 г., до окончателно изплащане. Ищците
твърдят, че на 18.09.2016 г. около 16.30 ч. на автомагистрала „Хемус” посока от
гр. Варна към гр. Шумен, при управление на л. а. ************, водачът Ц.Т.К.
нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП като не съобразила избраната скорост на движение с пътната обстановка, в следствие на
което допуснала ПТП с л. а. „Опел Астра”, рег****, управляван от И. И., при
което на същия и на возещия се в автомобила Ж. Ж. били причинени по
непредпазливост телесни увреждания, изразяващи се за Ж. Ж. в контузия на гръден
кош, фисура (счупване без разместване) на тялото на девети гръден прешлен,
кръвонасядане и травматичен оток в областта на гръдния кош, ожулвания по лявата
подбедрица, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата в период,
надхвърлящ един месец, а за И. И. в контузия на главата, разкъсно-контузна рана
по главата, ожулване зад лявата ушна мида, кръвонасядане по задната повърхност
на гръдния кош, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като за ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег.№445000-1494 от 22.09.2016 г. по опис на РУ Аксаково при ОД МВР Варна.
Твърдят, че по случая е образувано досъдебно производство №77/2017 г. по опис
на РУ Аксаково, което с Постановление №2606/2017 от 16.04.2018 г. на прокурор
при РП Варна е прекратено. Ищците твърдят, че към момента на настъпване на ПТП
л. а. ************, управляван от Ц. К., е имал валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс” АД по застрахователна
полица №BG/02/116001007808 със срок на действие от 31.03.2016 г. до 31.03.2017
г. Твърдят още, че с молби от 21.05.2018 г. и 16.07.2018 г. Ж. Ж. и И. И. са
предявили претенции пред ответника ЗД „Бул Инс” АД за плащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП, но след
разглеждане на предявените претенции и проведени преговори, ответникът е
отказал да изплати претендираните обезщетения. Твърдят, че в следствие на
получените увреждания ищецът Ж. Ж. лежал непрекъснато и бил трудноподвижен в
продължение на около месец, през който период следвало да спазва постелен режим
и да ползва корсет, поради което имал затруднения в ежедневнтото си обслужване,
не можел да се грижи сам за себе си, включително за готвене, обличане и
хигиенно поддържане, и се налагало да бъде обгрижван от близките му, както и че
бил значително ограничен и неговия социален живот, изпитвал обща психологическа
потиснатост, довела и до влошаване на неговия сън, а ищецът И. И. изпитвал
болки по ударените места и силно вътрешно главоболие, което довело до
неудобство при сън и силно влошаване качеството на съня и невъзможност да
отпочине, усещане за отпадналост, умора, стрес и раздразнителност, както и до
значително ограничаване на социалния му живот и обща психологическа
потиснатост, като наред с това, започнал да изпитва безспокойство и страх,
основно при нужда от превозване с МПС, а също и чувство за вина, че не могъл да
избегне произшествието и получаването на средна телесна повреда за собствения
му баща, въпреки, че не е имал фактическа възможност и се е движел
правомерно.
Всеки от ищците Ж. Ж. и И. И., моли съда, да
постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс” АД да заплати на Ж. Ж. сумата
25000.00 лв и на И. И. сумата 8000.00 лв, представляващи
застрахователно обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди,
в резултат на претърпяно ПТП на 18.09.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на настъпване на уврежданията – 18.09.2016 г., до
окончателно плащане. Претендират се и съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Заявява, че
претендираните обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП са
прекомерно завишени и не отговарят на действително претърпените вреди от всеки
от ищците. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. ************, но се
противопоставя на искането да я представи.
Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на л.
а. ************ – Ц. К.. Оспорва представения констативен протокол за ПТП
№445000-1494 от 22.09.2016 г. с аргумент, че ПТП не е реализирано в присъствие
на съставилото протокола длъжностно лице, поради което този документ не се
ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на произшествието.
Оспорва и твърдението за налична причинно-следствена връзка между ПТП и
телесните травми на ищците. Твърди наличие на съпричиняване, от Ж. Ж. – поради
обстоятелството, че е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП при настъпване на произшествието, и от И. И. – поради обстоятелството, че
е управлявал л. а. „Опел Астра” с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост в нарушение на чл.20 ЗДвП, и без поставен предпазен колан в нарушение
на чл.137а ЗДвП. Заявява, че не е налице виновно, противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка с което, е настъпила вредата,
евентуално е налице случайно деяние. Оспорва претенцията на ищците за
компенсаторна лихва върху главницата. Моли съда, да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендир и разноски.
Съдът, след преценка на
представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, направи следните
фактически изводи:
Не
се оспорва между страните и се установява от представените документи – Приложение
№1 към констативен протокол за ПТП с пострадли лица от 18.09.2016 г.
рег.№445-000-1494 от 22.09.2016 г. по опис на РУП гр. Аксаково, АУАН №747425 от
18.09.2019 г. и НП №16-0445-000358, Медицинско удостоверение №935/2016 от
27.09.2016 г. и Медицинско удостоверение №919/2016 от 21.09.2016 г. и
Постановление №2606/2017 от 13.04.2018 г. на РП Варна, че на 18.09.2016 г. около 16.30 ч. на автомагистрала „Хемус”, посока от гр. Варна към гр. Шумен, настъпило ПТП между л. а. ************, имащ валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника ЗД „Бул Инс” АД по застрахователна полица
№BG/02/116001007808, със срок на действие от
31.03.2016 г. до 31.03.2017 г., управляван от Ц.Т. и л. а. „Опел Астра”, рег****,
управляван от И. И., при което на И. И. и на возещия се при него Ж. Ж. били причинени
телесни увреждания, изразяващи се за Ж. Ж. в контузия на гръден кош, фисура
(счупване без разместване) на тялото на девети гръден прешлен, кръвонасядане и
травматичен оток в областта на гръдния кош, ожулвания по лявата подбедрица,
обусловили трайно затруднение в движенията на снагата в период, надхвърлящ един
месец, а за И. И. в контузия на главата, разкъсно-контузна рана по главата,
ожулване зад лявата ушна мида, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния
кош, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като за ПТП бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№445000-1494 от 22.09.2016 г. по опис на РУ Аксаково
при ОД МВР Варна и в последствие, образуваното досъдебно производство №77/2017 г. по опис на РУП Аксаково било прекратено с Постановление
№2606/2017 от 13.04.2018 г. на прокурор
при РП Варна, поради отправено от пострадалите лица искане за
прекратяване на наказателното производство срещу водача на л. а. „БМВ 530Д“,
рег.№***** – Ц. К., на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК.
Спорни
по делото са обстоятелствата, настъпило ли е транспортното произшествие в
резултат на допуснато нарушение на правилата за движение от водача на л. а. ************, Ц.Т., имал ли е всеки един от ищците Ж. Ж. и И. И. поставен
предпазен колан към момента на настъпване на произшествието и налице ли е
съпричиняване от страна на ищците на получените от същите травматични
увреждания при произшествието поради липсата на поставени предпазни колани.
Видно
от материалите по приобщеното ДП №77/2017 г. по опис на РУП Аксаково и от кредитираната
от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, обстойно аргументирана и
неоспорена от страните комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, процесното ПТП е настъпило непосредстдвено след преминаване на
управлявания от Ц. К. л. а. ****със скорост над 80 км/ч – около 110 квм/ч, през
наводнен от проливен дъжд участък в лявата лента на магистралния път, при което
автомобилът загубил сцепление с пътната настилка, отклонил се първоначално в
ляво, а в последствие в дясно, навлязъл в съседната дясна пътна летна и
последвал удар с предната част в движещият се пред него с 20 км по-бавно л. а.
„Опел Астра”, в задната му част, в следствие на
което л. а. ****се завъртял на платното, навлязъл в банкета и спрял в
предпазната ограда, насочен към гр. Девня, а л. а. „Опел Астра“ се отклонил
първоначално наляво, преминал през лявата лента, ударил се в разделителната
мантинела, след което се отклонил надясно, преминал през дясната и през банкетната
ленти, ударил се в предпазната ограда и спрял с насочена към гр. Девня предна
част. Съобразно констатациите по експертизата и отговорите на в. л. проф. дтн
инж. М.С., загубата на сцепление на автомобилните гуми при преминаванане през наводнен
участък – т. нар. „аквапланинг“, настъпва при движение със скорост над 80 км/ч
и предвид обстоятелството, че състоянието на пътната настилка след проливен
дъжд в съответния участък е било обективно видимо и несъмнено възприето от
водача Ц. К., която въпреки това не е намалила скоростта до безопасно ниво, се
налага извод, че, дори да се е движела с допустимата за магистрала скорост под
120 км/ч, същата е допуснала нарушение на изискването по чл.20, ал.2 ЗДвП, при
избиране на скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия и със
състоянието на пътя, в резултат на което се е стигнало до настъпване на
процесното ПТП. Също така, становището на двамата експерти сочи категорично, че
дори ищците Ж. Ж. и И. И. да са били без поставени предпазни колани (за каквото
обстоятелство липсват категорични и обективни данни), доколкото коланът
предотвратява увреждания само при челен удар в препятствие или преобръщане на
автомобила, предвид механизма на настъпване на произшествието в следствие на
удар в задната част на л. а. „Опел Астра“ без последвал челен удар и без
преобръщане на това превозно средство, евентуалната липса на предпазни колани
не би допринесла по никакъв начин за настъпилите травматични увреждания всеки
от ищците.
Видно
от кредитираните при условията на чл.172 ГПК като дадени в резултат на
непосредствени лични възприятия показания на свид. Р.Ж. – съпруга на ищеца Ж.Ж.
и родител на ищеца И. И., в първоначалните часове след произшествието ищецът Ж.
Ж. изпитвал силна болезненост, стенел и се оплаквал от много болки, а след
изписването му от здравното заведение, в продължение на три месеца бил на
обездвижен режим на легло, обслужван и обгрижван изцяло от своята съпруга,
продължавал да изпитва болезненост като приемал болкоуспокояващи медикаменти,
ползвал спомагателен корсет и отслабнал в този период с около 20 килограма,
след което започнал да постепенно да възстановява двигателна активност, продължил
да ползва корсет и бил още три месеца в отпуск по болест, преди да започне
отново да изпълнява трудовите си функции като през целия период не можел да спи
добре, изпитвал притеснения и страх, не се чувствал добре. Свидетелят посочва
също, че ищецът И. И. в първоначалните часове след произшествието бил уплашен и
зашеметен, известно време имал по-силно главоболие и продължително време
изпитвал страх и не смеел да шофира.
Видно
от кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, обстойно
аргументирана и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска психиатрична
и психологическа експертиза, непосредствено след настъпване на процесното ПТП,
ищецът И. И. е изпаднал в състояние на дистрес, прераснал в ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ,
като произшествието и случилото се с него и с неговия родител, представлява за
него психотравма, която, въпреки изминалото време и подкрепата в семейна среда,
предвид младата му възраст и недостатъчния му психологичен ресурс, препятстващи
преодоляването на стресогенното събитие, той не е преработил рационално и не се
е освободил от въздействие на психотравмата, имаща негативни последици както
върху емоционалното равновесие, така и върху социалното функциониране на ищеца
И. И.. Също така, двамата експерти изразяват категорично становище, че
процесното ПТП представлява безспорен стрес и психотравма за ищеца Ж. Ж. като
наред с физическите болки и страдания, той е претърпял психически дискомфорт,
който лесно се активира при разговор, свързан със събитията след ПТП, същият не
се е справил с преживяната психотравма, която актуализира психосоматичните му
оплаквания – тревожност, примиреност с обстоятелствата от живота,
формализираност на взаимооттношенията и липса на нормалпсихологично разбираема
емпатичност, при което двамата експерти заключават, че в резултат на процесното
ПТП ищецът Ж. Ж. страда от Посттравматично стресово разстройство.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност.
Отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в
резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на
застраховка "Гражданска отговорност". За нейното установяване е
необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или
бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ лице по застраховка
"Гражданска отговорност", в резултат на която противоправност, в
причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния резултат. Фактическия
състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД преюдицира установената в ал.2
презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-следствена
зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
В
настоящия случай, на основата на събрания доказателствен материал и
установената фактическа обстановка, може да се направи обоснован извод за
противоправност в деянието на водача на л. а. ************,
доколкото, макар да се е движел със скорост под максимално разрешената за
този пътен участък, не е съобразил конкретните атмосферни условия
(непосредствено след проливен дъжд), състояние на пътя (мокра и наводнена пътна
настилка) и характера и интензивността на движението (натоварен участък с
наличие на два по-бавно движещи се автомобила в съответния участък), за да бъде
в състояние да предотврати всяка предвидима опасност, каквато обективно се
явява т. нар. „аквапланинг“ - липса на добро сцепление на автомобилните гуми с
пътната настилка и неуправляемост на превозното средство при навлизане със
скорост над 80 км/ч в наводнен пътен участък (чл.20, ал.2 ЗДвП). Като не е
съобразил конкретната обстановка и не е преценил адекватно скоростта си на
движение, водачът Ц. К. сама се е поставила в невъзможност да предотврати
възникналата предвидима опасност, поради което в случая не е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК. Именно в резултат на това е последвала загубата
на управление и съприкосновение с движещия се отпред л. а. „Опел Астра“,
причинило съответните травматични увреждания за всеки един от ищците Ж. Ж. и И.
И.. Сблъсъкът на двете превозни средства е бил предотвратим, в случай, че
водачът на л. а. "БМВ 530Д" e намалил скоростта на движение под 80
км/ч и е внимавал достатъчно, за да реагира своевременно и адекватно на
ситуацията.
Съвкупният
анализ на събраните доказателства налага извод и за наличие на
причинно-следствена зависимост между противоправността в деянието на водача на
л. а. ****с настъпилите увреждания на всеки един от ищците Ж. Ж. и И. И.. В
този смисъл съдът приема за безспорно доказано, че водачът Ц. К. е осъществил
увреждащото деяние, че нанесените на ищеците травми засягат тяхното здраве и че
същите са закономерна последица от неправомерното поведение на водача на л. а.
"БМВ 530Д“. Субективният елемент на непозволеното увреждане се предполага
– чл.45, ал.2 ЗЗД.
По
изложените съображения съдът счита исковете за обезвреда на неимуществените
вреди, причинени на всеки от ищците в резултат на процесното ПТП, за безспорно
доказани в своето основание.
Фактът,
че между ответника ЗК "Бул инс" АД, и собственикът на л. а. ************, е била сключена валидна към датата на ПТП (18.09.2016 г.)
застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №BG/02/116001007808, със
срок на действие от 31.03.2016 г. до 31.03.2017 г.,
като водачът Ц. К. е обхванат от действието на тази застраховка, не е спорен
между страните. Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. В този смисъл ответното дружество ЗК "Бул инс" АД, е
надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявените спрямо него искове за
обезвреда на вредите, причинени на всеки един от ищците Ж.Ж. и И. И.,
вследствие на процесното ПТП.
Като
взе предвид: момента на настъпване на процесното събитие (м. септември 2016
г.); социално-икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на всеки един от пострадалите ищци Ж. Ж. и И. И. към посочения период
(съответно – 62-годишен и 31-годишен); броя, вида и характера на получените
травматични увреждания за всеки от двамата ищци, подробно описани в приетата
СМЕ; последиците от съответните увреждания и времетраенето и степента на
възстановяване – за ищеца Ж. Ж.: силна и остра първоначална болезненост и
безспорен стрес, а в последствие трайно търпени болки в близо шестмесечен
период, от който първоначалните три месеца с понасяне на всички негативни
последици от силно ограничен обездвижващ режим изцяло на легло, продължително
постепенно възстановяване в достатъчна степен за пълноценна работоспособност,
но с остатъчна болезненост при продължително натоварване и с продължаваща
употреба на помощно средство – корсет, а и в пряк резултат от произшествието –
с настъпило Посттравматично стресово разстройство, а за ищеца И. И.: силна
първоначална болезненост, шок и тежък стрес (дистрес), прераснал в трайна
депресивна реакция, последващо продължително главоболие и продължително усещане
за страх и неувереност, непреработеност и неосвободеност от въздействието на
психотравмата; в съответствие с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта, съдът приема стойностите 20000.00 лв и 4000.00 лв съответно са
ищците Ж. Ж. и И. И., за напълно адекватен и справедлив материален еквивалент
на реално претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, поради което
предявените искове подлежат на уважаване до тези суми. В частта за разликата до
претендираните размери по всеки иск, следва да се постанови отхвърляне.
По
акцесорния иск за присъждане на лихви:
Претендираните
в случая лихви са за обезщетяване на забавата на застрахователя да определи и
изплати на увреденото лице обезщетение за вредите, причинени му в резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно
чл.497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията (чл.496, ал.1 КЗ),
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ.
Установява
се, че с молби от 21.05.2018 г. и от 17.07.2018, ищците Ж. Ж. и И. И., чрез
упълномощен представител, са предявили своите претенции пред ответното застрахователно
дружество за плащане на обезщетение за причинените на всеки от тях вреди като са
представили наличните към този момент констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, постановление за прекратяване на образуваното наказателно производство по
преписка №2606/2016 г. по опис на РП Варна, медицински удостоверения и банкова
сметка. ***, ищците са представили и писма – искания изх.№5419 от 02.08.2018 г.
и изх.5418 от 02.08.2018 г., с които ответникът е изискал от всеки от тях представяне
на допълнителни медицински документи. За изпълнението на това искане
доказателства не са представени, но са приобщени писма изх.№5970 от 28.08.2018
г. и изх.№5969 от 28.08.2018 г., с които ответната страна заявява за всеки от
ищците, че липсва основание за изплащане на претендираното обезщетение, при
което следва да се приеме, че към датата 28.08.2018 г. застрахователят е
разполагал с всички необходими му документи за окончателното произнасяне по
претенциите, поради което съдът приема, че лихвата върху дължимото обезщетение
следва да бъде присъдена от тази дата.
Като
констатира, че с предявената молба вх.№7996 от 18.10.2019 г. ищците не са
представили доказателства за довнесена държавна такса по отправените и
допуснати в последствие искания за увеличение на всеки от предявените искове,
съдът намира, че всеки от двамата ищци следва да бъде осъден да заплати изискуемата
допълнителна такса в размери съответно 320.00 лв за ищеца И. И. и 200.00 лв за
ищеца Ж. Ж..
По
разноските:
При този резултат от спора, съобразно
отправеното искане с представен списък на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на всеки от ищците следва да се присъди съразмерно на уважената
част от съответния иск обезщетение за сторените в производството разноски,
включително присъдената за довнасяне такса, както следва: за ищеца И. И. – 736.40
л; за ищеца Ж. Ж. – 2105.92 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
съобразно отправеното искане с представен списък на разноски, в полза на
ответната страна следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената част от иска
обезщетения за сторените в производството разноски, както следва: от ищеца И. И.
– 225.46 лв; от ищеца Ж. Ж. – 281.82 лв.
Водим
от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.И., ЕГН **********, сумите:
1. 4000.00 лв
(четири хиляди лева, 00 ст.), ведно със законната
лихва за забава, считано от 28.08.2018
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за обезвреда
на неимуществени вреди, причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.09.2016 г., по вина
на Ц.Т.К., водач на л. а.
„БМВ 530Д“, рег.№*****, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица №BG/02/116001007808, издадена от
ЗК "Бул инс" АД, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
и чл.52 ЗЗД,
вр. чл.497, ал.1,
т.2 КЗ; 2. 736.40 лв
(седемстотин тридесет и шест лева, 40 ст.), представляваща съразмерно на
уважената част от иска обезщетение за направени разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от И.Ж.И., ЕГН **********,***“
АД, ЕИК *********, за плащане на обезщетение за обезвреда на
неимуществени вреди, причинени , причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.09.2016 г., по вина
на Ц.Т.К., водач на л. а.
„БМВ 530Д“, рег.№*****, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица №BG/02/116001007808, издадена от
ЗК "Бул инс" АД, в частта за разликата над 4000.00 лв до 8000.00 лв, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
и чл.52 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Ж.И., ЕГН **********,***“ АД, ЕИК
*********, сумата 225.46 лв (двеста
двадесет и пет лева, 46 ст.), представляваща съразмерно на отхвърлената част от
иска обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Ж.И.Ж., ЕГН **********, сумите:
1. 20000.00 лв (двадесет
хиляди лева, 00 ст.), ведно със законната лихва за
забава, считано от 28.08.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за обезвреда
на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.09.2016 г., по вина
на Ц.Т.К., водач на л. а.
„БМВ 530Д“, рег.№*****, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица №BG/02/116001007808, издадена от
ЗК "Бул инс" АД, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
и чл.52 ЗЗД,
вр. чл.497, ал.1,
т.2 КЗ; 2. 2015.92 лв
(две хиляди сто и пет лева, 92 ст.), представляваща обезщетение за направени
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Ж.И.Ж.,
ЕГН **********,***“ АД, ЕИК
*********, за плащане на обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
причинени ,
причинени в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.09.2016 г., по вина
на Ц.Т.К., водач на л. а.
„БМВ 530Д“, рег.№*****, обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица №BG/02/116001007808, издадена от
ЗК "Бул инс" АД, в частта за разликата над 20000.00 лв до 25000.00 лв, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
и чл.52 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж., ЕГН **********,***“ АД, ЕИК
*********, сумата 281.82 лв (двеста осемдесет
и един лева, 82 ст.), представляваща съразмерно на отхвърлената част от иска
обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Ж.И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на ВСС, по сметка на РС Девня, сумата 320.00 лв (триста и двадесет лева, 00
ст.), представляваща невнесена част от държвна такса върху размера на
предявения иск.
ОСЪЖДА
Ж.И.Ж., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на ВСС, по сметка на РС Девня, сумата 200.00 лв (двеста лева, 00 ст.),
представляваща невнесена част от държвна такса върху размера на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: