Определение по дело №431/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба от В. А. Б., чрез представителя му по пълномощие А. А. С. от АК – К., против разпореждане от 26.02.2010 г. за незабавно изпълнение на заповед № 6 за изпълнение на парично изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 30/2010 г. на Крумовградския районен съд. Счита разпореждането за необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречи с материалния и процесуалния закон. Изрично сочи че не са налице основанията за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и заповед № 6 от 26.02.2010 г. за изпълнение на парично изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и да се обезсили издадения изпълнителен лист.

В представен по делото отговор ответникът М. Ю. Р., чрез своя пълномощник, счита издаденото разпореждане за правилно и моли съда да го потвърди.

Въззивният съд, при извършената преценка по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Производството по ч.Г.д.№ 30/2010 г. по описа на Крумовградския районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от М. Ю. Р., чрез неговия представител по пълномощие А.Н. П., с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. А. Б. от Г. К. въз основа на приложен запис на заповед. С разпореждане от 26.02.2010 г. е разпоредено незабавно изпълнение на издадената заповед № 6 за изпълнение на парично изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В. А. Б..

Видно от покана за доброволно изпълнение изх.№ 181/12.03.2010 г. на частен съдебен изпълнител рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., въз основа на така издадения по ч.Г.д.№ 30/2010 г. на Крумовградския районен съд изпълнителен лист срещу В. А. Б., е образувано изпълнително дело № 19/2010 г. по описа на частния съдебен изпълнител. От поканата за доброволно изпълнение и представеното по делото заверено копие от плик с пощенско клеймо се установява, че издадената по ч.Г.д.№ 30/2010 г. на Крумовградския районен съд заповед за изпълнение е била връчена на длъжника В. А. Б. на 15.03.2010 г. – видно от клеймото на „Български пощи” ЕАД.

В срока по чл.419, ал.1 от ГПК частният жалбоподател В. Б. е подал настоящата частна жалба срещу разпореждането от 26.02.2010 г. за незабавно изпълнение на заповед № 6 за изпълнение на парично изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 30/2010 г. на Крумовградския районен съд.

Във връзка с горното следва да се посочи, че заповедта за изпълнение, включително за незабавно изпълнение, не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските /чл.413, ал.1 от ГПК/. Съгласно чл.419 от ГПК, подлежи на обжалване разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно, а не самото изпълнение, т.е. осъждане. В тази насока липсва законова възможност съдът в настоящото производство да отмени издадената заповед за изпълнение, така както е поискал в частната си жалба жалбоподателя.

От друга страна, съгласно чл.419, ал.2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се подаде само заедно с възражението срещу заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като не може да се оспорва незабавното изпълнение, ако не се оспорва самото вземане. Трябва срещу вземането да се възрази, за да може да се атакува незабавното изпълнение. В случая обаче, видно от гореизложеното, в двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Б. не е възразил срещу вземането, което възражение се подава до съда издал заповедта за изпълнение с разпореждане за незабавно изпълнение /заповедта за незабавно изпълнение/ т.е. до районния съд. В тази връзка липсва каквото и да е основание да се приеме, че е подадено възражение срещу вземането, доколкото частната жалба е до окръжния съд, а не до районния съд, и с нея се обжалва именно разпореждането за незабавно изпълнение. В потвърждение на изложеното е и изрично посоченото от частния жалбоподател в жалбата, а именно – че не са налице основания за спиране на изпълнението по така образуваното изпълнително дело, доколкото подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.9 от ГПК – когато заповедта за изпълнение се издава въз основа на запис на заповед.

Ето защо и доколкото в двуседмичния срок от връчване на заповедта е подадена само частна жалба срещу незабавното изпълнение, но без възражение, частната жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Впрочем, в тази насока е и съдебната доктрина – „Актуални проблеми на новия ГПК” Красимир Влахов, стр.127.

Предвид горното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. А. Б. от Г.К., У.”С. № 9, с ЕГН *, подадена чрез А. А. С. от АК – К., против разпореждане от 26.02.2010 г. за незабавно изпълнение на заповед № 6 за изпълнение на парично изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 30/2010 г. на Крумовградския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч. Г.д.№ 153/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.