РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Ямбол, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101189 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от Е. Д. К. от гр. Я.,
чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. ***, чрез адв. М. Г.- ЯАК,
против В. Д. Н. от гр. Я., Б. П. М. от гр. Я., М. М. М. от гр. Я., М. Д. М. от гр. П., Е. И.
М. от гр. П., В. И. М. от гр. П., Н. Т. М. от гр. Я., А. С. М. от гр. Я. и Е. С. М. от гр. Я.,
с която се моли съдът да определи начина на разпределяне на ползването на
съсобствен между страните недвижим имот, представляващ незастроена част от дворно
място, а именно поземлен имот, с идентификатор 87374.539.79, намиращ се в гр. Я., ул.
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
***/30.08.2005г. на ИД на АК , целия с площ от 440 кв.м. по нотариални актове и с
площ от 431.00 кв.м. съгласно скица на ПИ, съобразно правата им на собственост и по
целесъобразност..
В исковата молба се посочва, че ищцата по силата на договор за собственост на
недвижим имот по давност и по наследяване е собственик на 3/12 ид.ч. от дворното
място, както и на ¼ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 87374.539.79.1 от 24
кв.м.; от паянтов навес с идентификатор 87374.539.79.8 от 9 кв.м. и от лятна кухня с
идентификатор 87374.539.79.9 от 15 кв.м.
Ответника В. Д. Н., която и била сестра била собственик по наследство на 1/12
ид.ч. от дворното място, както и на ¼ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор от
жилищна сграда с идентификатор 87374.539.79.1 от 24 кв.м.; от паянтов навес с
1
идентификатор 87374.539.79.8 от 9 кв.м. и от лятна кухня с идентификатор
87374.539.79.9 от 15 кв.м.
Ответниците Б. П. М. и съпругата му М. М. М. съгласно договор за покупко-
продажба притежавали 1/3 ид.ч. от дворното място и реално жилищна сграда с
идентификатор 87374.539.79.3 от 29 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор
87374.539.79.4 със застроена площ 28 кв. м.; жилищна сграда с идентификатор
78374.539.79.6 от 5 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор 78374.539.79.7 с площ от
15 кв.м.
Останалите ответници М. Д. М., Е. И. М., В. И. М., Н. Т. М., А. С. М. и Е. С. М.
по наследство са придобили 1/3 ид.ч. от дворното място и реално на жилищна сграда от
85 кв.м. с мазе под една стая с идентификатор 87374.539.79.2 съгласно нот.акт и
саморъчно завещание от 08.10.1997 г.
Твърди се, че в недвижимия имот към настоящия момент живеят и ползват
дворното място ищцата и ответника А. С. М..
Също така се твърди, че ищцата реално ползва 1/3 ид.ч. от дворното място в
крайната лява част от същото и жилищна сграда от 24 кв.м., паянтов навес от 9 кв.м. и
лятна кухня от 15 кв.м., всички които били застроени откъм западната граница на
имота, като ответника А. С. М. ползвал всичката останала част от дворното място и
сградата от 85 кв.м., намираща се точно до нейната жилищна сграда и банята, която
била построена в лицевата част на дворното място от 10 кв.м. Посочените страни били
в непрекъснати проблеми в имота, опожарил част от покрива на нейната жилищна
сграда, съборил част от сградата, която била направила .
Счита, че в резултат на споровете, е лишена от правото да ползва пълноценно
собствената си част от недвижимия имот.
Моли съда да разпредели правото на ползване на поземления имот, както и да й
бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, отговор на исковата молба е депозирал само ответникът
А. С. М.. Счита се, че искът бил допустим, но неоснователен. Не се оспорва факта, че
всички страни в процеса били съсобственици в процесното дворно място, находящо се
в гр. Я., ул. ***, представляващо ПИ с идентификатор № 87374.539.79, като не бил
спорен и факта, че единствено той и ищцата обитавали притежаваните от тях в
съсобственост сгради, находящи се в двора. Оспорва се твърдението, като не
отговаряло на истината, че ищцата ползвала само 1/3 ид.ч. от одворното място, а той
останалата част. Действително било посоченото, че тя се грижела за част от двора,
който на практика бил отделен с жив плет и храсти. Неговото ползване се състояло в
почистване на останалата част от двора, изразяващо се в пътеки и градинки от тревите,
защото не отглеждал там никакви растения, като се стараел да придаде приличен вид
на двора. С оглед извършени строителни дейности по поянтовите им сгради,
2
включително и тези които били собственост на ищцата в двора, естествено съхранявал
строителни материали, които можели да влязат в употреба при ремонт и затова били
оставени в двора. В нейната част не можел да влезе и не знаел какво правила там
ищцата. Твърди се, че известно време отсъствал от страната и след като се завърнал му
се наложило да предприеме ремонтни дейности по възстановяване на страдата, на
която бил съсобственик с останалите наследници С. и И.М.. Тази сграда била в
съседство с жилищната сграда, собственост на ищцата и нейната сестра. Сградите не
били масивни, били построени още от техните баби и дядовци, като там не се
отглеждали вече животни. Ищцата била поставила мрежа в двора, но понеже пречила
да се извършват ремонтните дейности на сградите им, частично я премахнал, като я
навил и я оставил до вратата на ищцата, където се намирала и в момента. С ремонтните
дейности започнал от съдения имот, този на ищцата и същия още не бил приключил, тя
била недоволна, като поканила други хора които да се качват на покрива и той ги
изгонил. Постепенно отношенията между двамата се изострили, като се засичали по
двора и същата непрекъснато имала някакви претенции, за които се счита, че са
ирелевантни за случая. Оспорва се постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство от 08.02.2021 г. да бъде приложено като писмено доказателство, както и
искането за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел. Твърди се, че
правото на собственост се установявало с приложените писмени доказателства, а
именно нотариални актове и удостоверение за наследници, от които можело да се
установи съсобствеността между страните и с какви квоти участва всеки един от тях в
съсобствеността на парцела. Твърди се, че техните предци живели в двора и между тях
никога не било имало спор който каква част от двора ще ползва, без да се ограждат.
Съществуващите пътеки и градинки било още от тогава, което можело да се установи
и от в.лице. Сградите не били масивни и се нуждаели от поддръжка и ремонт
непрекъснато, а разположението им предполагало при потенциално разпределение за
ползване, навлизане в чуждата част за извършването на СМР. С оглед значителния
брой правоимащи, чийто права следвало да бъдат защитени при разпределяне правото
на ползване било нецелесъобразно, но ако същото се допуснело да се предвидели три
основни дяла- по един за наследниците на леля Д., майка на ищцата, на наследниците
на Е. и А. М.-чийто внук бил той и на наследниците на дядо П. М., като не следвало да
се поставят мрежи по граничните линии.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК останалите ответници В. Д. Н. от гр.
Я., Б. П. М. от гр. Я., М. М. М. от гр. Я., М. Д. М. от гр. П., Е. И. М. от гр. П., В. И. М.
от гр. П., Н. Т. М. от гр. Я. и Е. С. М. от гр. Я., не са депозирали отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата лично и
процесуалния й представител, представят доказателства и правят искане за уважаване
на иска.
3
В съдебно заседание отговора на исковата молба се поддържа от ответника А. С.
М. лично и процесуалния му представител, представя доказателства и прави искане за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ответниците В. Д. Н. от гр. Я., Б. П. М. от гр. Я., М. М. М.
от гр. Я., М. Д. М. от гр. П., Е. И. М. от гр. П., В. И. М. от гр. П., Н. Т. М. от гр. Я. и Е.
С. М. от гр. Я. не се явяват и не се представляват, като не вземат отношение към
предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че
страните са съсобственици на процесното дворно място, чието разпределение на
ползването се иска.
За установяване правото им на собственост са приложени нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давност № ***, том***, дело № ***/1974 г. от който
се установява, че Т.И. М. придобила по давностно владение, наследство от баща си И.
М. Карапенчев и е собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място, намиращо се в гр. Я. на
***, състоящо се цялото от 440 кв.м., съставляващо парцел ***, имот *** от кв.*** по
плана на гр. Я., както и реално на една жилищна сграда от 24 кв.м. откъм съседа М. И.,
на паянтов навес от 9 кв.м. до лятната кухня и на лятна кухня от 15 кв.м. построена до
улицата. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** том ***, дело №
***/1981 г. Т. И. М. дарила на дъщеря си Е. Д. К. 1/6 ид.ч. от дворно място, намиращо
се в гр. Я. на ул. ***, състоящо се цялото от 440 кв.м., имот *** в кв. *** по плана на
гр. Я., заедно с по ½ ид.ч. от жилищна сграда, застроена върху 24 кв.м., нежилищна
сграда (навес) застроена върху 9 кв.м. и лятна кухня застроена върху 15 кв.м. След
смъртта на Т. И. М., ищцата Е. Д. К. станала собственик на 3/12 ид.ч. от дворното
място, както и на ¼ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 87374.539.79.1 от 24
кв.м.; от паянтов навес с идентификатор 87374.539.79.8 от 9 кв.м. и от лятна кухня с
идентификатор 87374.539.79.9 от 15 кв.м., като сестра й ответника В. Д. Н., станала
собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от дворното място, както и на ¼ ид.ч. от
жилищна сграда с идентификатор от жилищна сграда с идентификатор 87374.539.79.1
от 24 кв.м.; от паянтов навес с идентификатор 87374.539.79.8 от 9 кв.м. и от лятна
кухня с идентификатор 87374.539.79.9 от 15 кв.м.
С нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело
№ ***/2009 г. ответниците Б. П. М. и съпругата му М. М. М. придобили от П. И. М. и
Т. А. М., 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.539.79, целият с площ от 418 кв.м.,
със стар идентификатор ***, заедно с реалната собственост върху изградените в същия
имот сгради, както следва : жилищна сграда с идентификатор № 87374.539.79.3, със
застроена площ от 29 кв.м.; жилищна сграда с идентификатор № 87374.539.79.4 със
4
застроена площ от 28 кв.м., жилищна сграда с идентификатор № 87374.539.79.6 със
застроена площ от 5 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор № 87374.539.79.7 със
застроена площ от 15 кв.м., находящи се в гр. Я., ул. ***.
Останалите ответници М. Д. М., Е. И. М., В. И. М., Н. Т. М., А. С. М. и Е. С. М.
по наследство от А. И. М. и Е. С.М. са придобили 1/3 ид.ч. от дворното място и реално
на жилищна сграда от 85 кв.м. с мазе под една стая с идентификатор 87374.539.79.2
съгласно нот.актове № ***, том ***, нот. дело № ***/1974 г., нотариален акт № ***,
том ***, дело № ***/1994 г. и саморъчно завещание от 08.10.1997 г.
Приложени са още удостоверение за наследници с изх. № ***/21.04.2022 г. на
община Я., от което се установява, че след смъртта си А. И. М., поч. на 10.09.1992 г., за
което обстоятелство е съставен акт за смърт № ***/11.09.1992 г. оставил следните
наследници, а именно: съпругата си Е. С.М., поч. на 09.04.1998 г., сина си И. А. М.,
поч. на 24.02.2012 г., наследен от съпругата си М. Д. М., дъщеря си Е. И. М. и сина си
В. И. М., сина си С. А.. М., поч. на 28.05.2012 г., наследен от съпруга си Н. Т. М. и
синовете си А. С. М. и Е. С. М..
От представеното удостоверение за наследници с изх. № ***/ 13.04.2022 г. на
община- Я., се установява, че след смъртта си Е. С. М., поч. на 09.04.1998 г., за което
обстоятелство е съставен акт за смърт № ***09.04.1998 г. оставила следните
наследници, а именно : сина си И. А.. М., поч. на 24.02.2012 г., наследен от съпругата
си М. Д. М., дъщеря си Е. И. М. и сина си В. И. М., сина си С. А.. М., поч. на
28.05.2012 г., наследен от съпруга си Н. Т. М. и синовете си А. С. М. и Е. С. М..
Приложени са още като писмени доказателства удостоверение за данъчна оценка
с изх.№ ***/15.03.2022 г., скица по ПИ № ***-02.02.2022 г. за ПИ с идентификатор №
87374.539.79 и постановление за отказ за образуване на НП от 08.02.2021 г. по
преписка вх.№ ***/2021 г. по описа на ЯРП.
По делото по искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит
на допуснатите свидетели.
Свидетелката К. Н. Д. ( без дела и родство със страните) посочва, че познава
ищцата Е. от детинство, като А. не го познавала лично. Много често посещавала имота
заедно с ищцата и винаги когато А. не присъствал там. Първо имало пожар, като
всичко от едната сграда било извадено и било под един навес, като имало една тясна
пътека по която можела да мине. По време на пожара било влошено състоянието и на
другата сграда, като ищцата не можела да влезе там, защото били условията
нечовешки. Мисли, че А. живеел там от 2016 г. и когато тя отивала там, той не се
появявал. Нещата които говорил на Е. били когато там не присъствали свидетели, но
били викове и нецензурни думи, но тя лично не била свидетел, като това го знаела от
нея. В това състояние в което била къщата, с присъствие на куче и влошени отношения
било невъзможно да съжителстват двама души, въпреки, че Е. била в близки родствени
5
отношения с А.- леля и племенник. Тя я виждала в какво състояние ходила при нея,
като нямало друг освен Е. която понякога посещавала дома си. Тя искала да живее там,
но било невъзможно това съжителстване, като имала и жилище в*** в гр. Я. и била
сама в него. Нейната част била 1/3, като имало и други сгради, които били необитаеми.
Свидетелката посочи, че между двете сгради с № *** и № *** имало навес с найлони,
имало колчета с найлон, които да скривали това, което било спасено от покъщнината,
като пожарът бил през 2020 г., като нейните мебели стояли под найлон в двора. Тя не
можела да си прибере нещата в къшата, защото трябвало да се направи ремонт след
този пожар. Тя не била казвала, че той ползва останалата част от двора, останалата част
била със сгради, които били необитаеми. Имало бурени и цветенца, които много често
били унищожавани, саморасли.
Свидетеля А. А. М., син на ответника А. М. и роднина на ищцата посочва,
познавал имота който се намирал на ул. „Страхил“ № 19 и когато бил малък там са
живели дядо му и баба му, след това там живял и баща му, като от 2016 г. когато се
върнал баща му и в момента живеел там. До имота той ходил почти всяка седмица,
понякога и по два пъти, като не бил виждал друг да живее там. Когато баща му се
върнал цялата лява част на двора била заградена с мрежи и цялата градина която
трябвало да се води обща част. За него не било поддържано и когато баща се върнал
поне се почиствало и той се грижел за това. Били общо три градинки и пътеки, като
реално нищо друго не представлявал двора. Не може да посочи дали имало трайни
насаждения, като мисли, че имало някакви асми, но не бил обръщал внимание. Ищцата
я виждал преди, когато помнил дядо си и баба си, сега не бил я виждал там, като не бил
виждал баща си да влиза в нейната част..
На въпрос на пълномощника на ищцата свидетеля отговори, че баща му има
куче, което било малко и безобидно, порода „Пинчер“ и имало кучешка колиба. Нямал
впечатления за отношенията между баща му и ищцата, като не бил се срещал с нея и
живеел в ***, като отношенията им били никакви с нея, просто познати.
Страните са съсобственици на правото на собственост върху процесния недвижим
имот като с оглед притежаваните от тях идеални части от собствеността и т.к. по
делото не се доказа между съсобствениците да е налице договореност за ползване на
процесния имот съдебната администрация по чл. 32, ал.2 от ЗС е допустима. Съгласно
трайно установената съдеба практика – предявяването на иск за разпределяне на
ползването дори и от мнозинството от съсобствениците на съсобствения недвижим
имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебна администрация за определяне
служенето с общата вещ, т.к. е указание за липса на възможност да се формира
извънсъдебно такова / Определение №89/25.02.2009 год. по гр. дело №88/2009 год. на
ВКС; Решение №795/11.11.2010 год. по гр. дело №1738/2009 год. на ВКС/.
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно тази
6
разпоредба, разпределение на ползването може да се иска само при наличие на обща
вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за начина на това ползване или
пък решението на мнозинството е вредно за общата вещ. При осъществяването на
съдебната администрация относно разпределението на ползването на общ имот съдът
следва да съобрази няколко основни принципа, първият от които е, че разпределението
следва да съответства на дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на
съсобствениците, да съответства на направените от страните подобрения ако са налице
такива, разпределението трябва да е съобразено и с наличното застрояване в имота.
Безспорно по делото е, че се иска разпределяне ползването само на дворното място.
Предмет на иска не е разпределяне на ползването на постройките. За разрешаването
на този въпрос има друг ред и друг иск. При разпределяне ползването на дворното
място съдът не може да предвижда никакви разпореждания спрямо сградите, а следва
да изхожда от тяхното наличие, като ги изключи и се разпореди само за празното
място.
При разпределение на ползването следва да се съобразят и индивидуалните
собственически права върху намиращите се в мястото постройки, които се изключват
от разпределението, като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя
по-голям дял от незастроената част /Решение № 95/30.01.1974 г. по гр.д. № 2322/73 г., І
г.о.; Решение № 39/10.01.1977 г. по гр.д. № 2401/76 г., І г.о./. Аналогично, когато всеки
съсобственик притежава различна застроена площ спрямо притежавания от него дял в
мястото, разпределянето на ползването на незастроената площ от терена се извършва
по правилото, че съсобственикът с по-голяма застроена площ получава за ползване по-
малка свободна площ и обратно – притежаващият по-малка застроена площ получава в
дял по-голяма свободна площ /Решение № 1603/11.10.1999 г., гр.д. № 395/99 г., ІV г.о./.
Също така, когато в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в
индивидуална собственост отделен жилищен обект, разпределението на ползването на
терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на всеки съсобственик
на достъп до жилището му и до другите помещения към него; дял от мястото,
съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на улицата за всеки дял /Решение
№ 1798/29.11.1999 г., гр.д. № 584/99 г., ІV г.о./
В процесния случай по делото е назначена и изслушано заключението на
съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, вещото лице по която след
като се е запознало с материалите под делото и е извършило оглед и геодезически
измерване и изчисления на място, както и е съобразило наличието на застрояванията в
дворното място е предложило два варианта за разпределяне на ползването, като във
всеки от двата варианта са предвидении площи за общо ползване от страните и в нито
един от вариантите не е предвидело разпределяне на ползването, чрез внасяне на
някакви изменения или допълнителни застроявания в имота. Основния спор между
7
страните е дали
разпределението да се извърши съобразно вариант 1 или вариант 2 на първоначалната
и допълнителната експертиза.
Съдът като разгледа предложените варианти за разпределяне ползването на
имота, намира за най-подходящ и справедлив вариант втори от заключението на
вещото лице. Следва да се посочи, че разликата в предложените от вещото лице
варианти за разпределяне на ползването – първи и втори е изключително минимална.
По вариант първи в първата зона-площ за общо ползване била в размер на 39, 39 кв.м.,
в която се включва площта на площадката, която се образувала между дворищната
ограда от дворната входна врата навътре към дворното място, сграда № 8, бетонова
пътека, която водила към сграда № 2 и площта, която се отреждала за Б. П. М. и М. М.
М., като площта за общото ползване се заключвала между т.т.1, 2, 3, 4, 5, 1, като
първата зона обхващала площта оцветена в жълт цвят. По вариант втори в първата зона
е предвидено площ за общо ползване в размер на 21 кв.м., която включвала площта на
площадката, която се образувала между дворищната ограда от дворната входна врата
навътре към дворното място, сграда № 8, бетонова пътека, която водила към сграда №
2 и площта, която се отреждала за Б. П. М. и М. М. М.. Площта за общо ползване се
заключвала между т.3 и т.4, югоизточния ъгъл на сграда № 8 и североизточния ъгъл на
сграда № 8, както първата зона обхващала площта оцветена в жълт цвят. . По вариант
първи във втората зона площ за ползване от Е. Д. К. и В. Д. Н. в размер на 72,75 м.,
която влючвала площта затворена между т.т. 2,6,7,8,9,10,11,12,13,3,2, като втората зона
обхващала площта оцветена в оранжев цвят. По вариант втори във втората зона площ
за ползване от Е. Д. К. и В. Д. Н. в размер на 78,88 кв.м., която включвала площта
застроена между т.т.1 североизточния ъгъл на сграда № 8, североизточния ъгъл на
сграда № 9, западната ограда на имота, югозападния ъгъл на сграда № 1, като втората
зона обхващала площта оцветена в розов цвят. По вариант първи в третата зона- площ
за общо ползване от Б. П. М. и М. М. М. в размер на 45,82 кв.м., която включвала
площта затворена между т.т. 5,4,18,17,19,20,21,22,23,24,25,26,27,28, 5, като третата
зона обхващала площта оцветена в цикламен цвят. По вариант втори в третата зона-
площ за ползване от М. М., Е. М., В. М., Н. М., А. М., Е. М. в размер на 40,94 кв.м.,
която включвала площта затворена мужду т.т.1, североизточния ъгъл на сграда № 9,
т.3, т.2 и югозападния ъгъл на сграда № 2, като третата зона обхващала площта
оцветена в оранжев цвят.
По вариант първи четвъртата зона- площ за ползване от М. М., Е. М., В. М., Н.
М., А. М., Е. М. в размер на 34, 81 кв.м., която включвала площта затворена между
т.т.3,13,12,11,14,15,16,17,18,4,3, като четвъртата зона обхващала площта оцветена в
розов цвят. По вариант втори четвъртата зона- площ за ползване от Б. П. М. и М. М. М.
в размер на 51, 95 кв.м., която включвала площта затворена между т.т. 2,3,4,
югозападния ъгъл на сграда № 6 и северозападния ъгъл на сграда № 3, като четвъртата
8
зона обхващала площта оцветена в цикламен цвят.
Видно и от двата варианта се разпределя право на ползване на незастроената
част от дворното място, като във втори вариант на разпределението на ползване е
намалено площта за общо ползване, увеличена е площта във втората зона с 6,13 кв.м.,
намалена е площта в третата зона с 4, 88 кв.м. и увеличена площта в четвъртата зона с
17,14 кв.м., съобразени са със собствеността върху постройките, достъпа до тях и
фактическото ползване на същите, като на страните се предлага оптимален достъп и
свързаност на частите, ползвани от всяка от тях. И при двата варианта се предвижда и
част за общо ползване, но това е неизбежно, то се налага поради наличието на много
постройки, до които трябва да бъде осигурен достъп, но съдът намира че по-удачен
между двата е вариант втори, предвиждащ по-малка площ за общо ползване от
страните- 21, 00 кв. м., като целта и на страни, а и на настоящото производство по
спорна съдебна администрация е максимално обособяване на правото на ползване, без
в съответния имот да се правят изменения и при максимално точно съответствие между
притежаваната и разпределена за ползване площ.
Поради изложеното, съдът намира, че вариант втори от допълнителното
заключение на вещото лице е вариантът, по който следва да се разпредели ползването
на незастроената част от имота. Проекта за разпределение на ползването на ПИ
87374.539.79 по КК на гр. Я. на в.л. Д. по вариант ІI от заключението следва да бъде
обявен за неразделна част от настоящото решение.
При този изход от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските е
частично основателно и следва да бъде частично уважено. Съгласно задължителната
практика на ВКС (Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., г. к., ІІ г. о.) в
производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това
разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта. Съдебното решение ползва всички страни и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. Поради това на ищеца следва да се присъдят заплатените
вповече от неговия дял разноски за вещо лице и държавни такси, като всеки от
ответниците понесе такава част от тях, съответстваща на дела им в съсобствеността. За
вещо лице ищцата е заплатила 1250,00 лв., заплатената държавни такса за образуване
на делото е в размер на 50,00 лв. или общо сумата от 1300,00 лв.
9
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32,ал.2 ЗС на поземлен имот, с идентификатор
87374.539.79, намиращ се в гр. Я., ул. *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ***/30.08.2005г. на ИД на АК , целия с площ от 440
кв.м. по нотариални актове и с площ от 431.00 кв.м. съгласно скица на ПИ , съобразно
вариант ІІ към допълнителното експертно заключение, депозирано в съда на
09.11.2022 г. от вещото лице инж. В. Б. И.- Д., проект за разпределение на ползване на
поземлен имот, с идентификатор 87374.539.79 по КК на гр. Я., втори вариант се
приподписва от съда и е неразделна част от решението, като:
на Е. Д. К. с ЕГН ********** и В. Д. Н., ЕГН ********** , се определя за
ползване площ от общо 78,88 кв.м., която включва площта затворена между т.т.1,
североизточния ъгъл на сграда № 8, североизточен ъгъл на сграда № 9, западната
страна на имота, югозцападния ъгъл на сграда № 1, оцветена в розово;
на Б. П. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********, се определя за
ползване площ от общо 51,95 кв.м., която включва площта затворена между т.т. 2, 3,4,
югозападния ъгъл на сграда № 6 и северозападния ъгъл на сграда № 3 оцветена в
цикламаво.
на М. Д. М. с ЕГН **********, Е. И. М. с ЕГН **********, В. И. М. с ЕГН
**********, Н. Т. М. с ЕГН **********, А. С. М. с ЕГН ********** и Е. С. М. с
ЕГН **********, се определя за ползване площ от общо 40,94 кв.м., която включва
площта затворена между т.т. ,, североизточния ъгъл на сграда № 9, т.3, т.2 и
югозападния ъгъл на сграда № 2 оцветена в оранжево.
при общо ползване от Е. Д. К. с ЕГН **********, В. Д. Н., ЕГН **********, Б.
П. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН **********, М. Д. М. с ЕГН **********,
Е. И. М. с ЕГН **********, В. И. М. с ЕГН **********, Н. Т. М. с ЕГН **********,
А. С. М. с ЕГН ********** и Е. С. М. с ЕГН ********** на площ от 21,00 кв.м.,
която включва площта на площадката, която се образува между дворищната ограда от
входната врата навътре към дворното място, сграда № 8,бетонова пътека, която води
към сграда № 2 и площта, която се отрежда за Б. П. М. и М. М. М., като площта за
общо ползване се заключва между т.т 3, 4, югоизточния ъгъл на сграда № 8 и
североизточния ъгъл на сграда № 8, оцветена в жълто.
ОБЯВЯВА проект за разпределение на ползване на поземлен имот, с
идентификатор 87374.539.79 по КК на гр. Я., втори вариант от допълнителното
заключение на вещото лице инж. В. Б. И.- Д. за неразделна част от настоящото
решение.
10
ОСЪЖДА В. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 108,33 лв.
ОСЪЖДА Б. П. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 216,67 лв.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 216,67 лв.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 72,22 лв.
ОСЪЖДА Е. И. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 72,22 лв.
ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 72,22 лв.
ОСЪЖДА Н. Т. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 72,22 лв.
ОСЪЖДА А. С. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 72,22 лв.
ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН ********** да заплати на Е. Д. К. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 72,22 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11