№ 54
гр. С., 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.ов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й.ов Търговско дело №
20221800900128 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Б.” ЕАД с ЕИК ., със седалище гр. С., ул. „Московска” № 19, чрез
процесуален представител на нейните законни представители – юрк. Д. Д., е предявил
искове срещу А. С. С. с ЕГН********** и Т. Б. С. с ЕГН********** с адрес: гр.С. ул.3011-
та ж.к.Люлин №1 ет.5 ап.20 в качеството им на кредитополучатели да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „Б.“ АД следните суми:
114 554,47 лева, главница, ведно със законна лихва от 15.07.2022г. до окончателно
изплащане на вземането;
185 731,19 лева договорна лихва за периода от 06.07.2009г. до 14.07.2022г.
ипотечен кредит от 27.11.2007г.
4 067,57 лева обезщетение за забава съгласно т.20.1 он ОУ към договор за ипотечен
кредит от 27.11.2007г. за периода от 07.08.2009г. до 14.07.2022г. вкл.
3 158,40 лева, заемни такси, от които:
1430 лева - такса управление т. 25.1.2 от ОУ към Договора от 27.11.2007г.
1211,20 лева - застраховка обезпечение т. 27 от ОУ към Договора от
27.11.2007г.
517,20 лева - подновяване на ипотека т. 17.2 от ОУ към Договора от
27.11.2007г.
Моли да се присъди направените в настоящото производство съдебни разноски за
1
държавни такси и депозит за вещо лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Ищецът твърди, че на 27.11.2007 г. между „Б.“ ЕАД в качеството й на кредитор от
една страна и от друга страна А. С. С. с ЕГН ********** и Т. Б. С. с ЕГН ********** в
качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за ипотечен кредит, по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 117 000,-лв.
/сто и седемнадесет хиляди/ лева. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 240 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, като кредитът е усвоен изцяло на 06.12.2007г.
Кредитът се усвоява по следния начин:
сума в размер на 46 000 лева чрез разплащателна сметка на продавача „Р.“ ЕООД с
БУЛСТАТ *********;
сума в размер на 71 000 лева чрез разплащателна сметка № 14904802 на
кредитополучателя като е постигната договорка кредитът да се погА.ва по същата
разплащателна сметка.
Постигната е договореност кредитополучателите да заплащат лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, който към датата на сключване на процесния
договор е 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 6,80 % или лихвения процент по
кредита е общо 10,99 %. Кредитът се издължава чрез равни месечни вноски, съгласно
приетия погасителен план, като за падежна дата от страна на кредитополучателите е избрано
всяко 6-то число на съответния месец като крайният падеж на договора бил 06.12.2027г.
Неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица, които кредитополучателите са получили и приели с подписването на
договора в изпълнение на разпоредбата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ. Кредитополучателите се
задължили да плащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които
Банката прилага по извършвани услуги на клиента, с която същия е запознат.
Като обезпечение по Договора за ипотечен кредит от 27.11.2007г. била учредена
договорна ипотека в полза на „Б.“ АД върху следния недвижим имот, собственост на
кредитополучателите А. С. С. и Т. Б. С.:
АПАРТАМЕНТ № 20 (двадесет), находящ се в гр. С., ж. к. „Люлин - 8“, ул. „715А“,
ет. 5, състоящ се от: дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, три
тераси, със застроена площ 94.26 кв. м., ведно с принадлежащото МАЗЕ № 10 с площ 1.20
кв. м., заедно с 4.028% ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот;
ПАРКОМЯСТО № 2 с площ 14 кв. м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулиран
поземлен имот, съставляващ парцел VII - 28, целият с площ 412 кв. м.
С оглед необслужването на кредита към датата на исковата молба не са погасени 156
броя погасителни вноски, поради което за ищеца е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск, с който обявява кредита за предсрочно изискуем, като претендира дата на
2
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането - 15.07.2022г. - датата на депозиране на
исковата молба в съда.
На основание Раздел VII „Отговорност и санкции“, т.20.2 от Общите условия от
Договор за ипотечен кредит от 27.11.2007г. и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ за „Б.“ АД е възникнал
правния и интерес да упражни потестативното си право като обяви кредита за предсрочно
изискуем с исковата молба и да претендира изцяло задължението.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответниците А. С. С. и Т. Б. С. са подали отговор на
исковата молба.
На първо място, на основание чл. 369, ал. 1 от ГПК, оспорват квалификацията на така
предявения иск като търговски спор и произтичащите от това последици относно
разглеждането на делото по реда на гл. XXXII от ГПК. Счита, че претенцията на ищеца, така
както е формулирана, е с правно основание чл.2, ал. 1 от ЗКИ във връзка с чл. 240 и сл. от
ЗЗД във връзка с чл.121 и сл. от ЗЗД и не попада под приложното поле на изчерпателно
изброените хипотези на чл.365, т.1 - т.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 369, ал. 1
ГПК правя възражение за разглеждане на делото по общия ред.
На второ място прави възражение за недопустимост на така предявения искове.
Считат, че е налице хипотезата, визирана в чл.299, ал.1 от ГПК, като молят производството
по делото да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК, поради следните
обстоятелства:
Въз основа на Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение от
06.07.2010г. , подадено от Б. ЕАД до Районен Съд гр.Самоков, е образувано ч.гр.д.
№580/2010 г. по описа на същия съд.
На 07.07.2010г. е проведено закрито заседание на съда, който е издал Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който са осъдени ответниците по настоящите
искове А. С. С., ЕГН ********** и Т. Б. С., ЕГН **********, да заплатят на Б. ЕАД сборна
сума в размер на 141 220,44 лв., формирана както следва:
115 253,32лв. (сто и петнадесет хиляди двеста петдесет и три лева и тридесет и две
ст.) - главница, вземане по договор за кредит от 27.11.2007г., ведно със законната лихва от
07.07.2010 г. до окончателното плащане на присъдената сума;
25 967,12лв.(двадесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и дванадесет
ст.) - договорна лихва за периода от 02.03.2009 г. до 06.07.2010 г.;
2 832,41лв.(две хиляди осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и една ст.) -
съдебно деловодни разноски;
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано ИД №2010841042669 по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 по описа на КЧСИ.
Впоследствие, през 2012 г., ищецът по настоящото дело е подал молба с правно
основание чл.409 от ГПК, за издаване на дубликат от изпълнителния лист, посочен по-горе,
с твърдения, че същият е загубен, ведно с цялото изпълнително дело, образувано въз основа
3
на него, като е образувано гр.д. №706/2012 г. по описа на Районен Съд гр.Самоков.
С Решение №207/31.07.2013г., постановено по гр.д. №706/2012г., съдът е разпоредил
да бъде издаден дубликат на изпълнителния лист.
Наличието на влязла в законна Заповед за незабавно изпълнение още през 2010г., има
последиците на влязло в законна сила съдебно решение, по отношение на търсените
последици - получаване на изпълнителен титул, както и възможността за принудително
събиране на вземането, подкрепено от репресията на държавата.
Т.е., правният спор веднъж вече е бил решен, като не са налице каквито и да е
обстоятелства, въз основа на които да се иска пререшаването му.
На трето място, ако се счете, че въпреки изрично направеното възражение за
недопустимост, предявеният иск е допустим, при условията на евентуалност заявяват, че на
основание чл.110 от ГПК, във връзка с чл. 111, б. В) от ЗЗД правят възражение за изтекла
погасителна давност, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение
на претенциите за договорна лихва.
Правят възражение за изтекла погасителна давност също така по отношение на
претенцията за обезщетение за забава в размер на 4 067,57лв., както и по отношение на
начислените такси в общ размер на 3 158,40лв.
Считат, че с подаването на Заявлението за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение от 06.07.2010г. ищцовото дружество е обявило кредита изцяло за предсрочно
изискуем, респективно от този момент е започнала да тече предвидената в ЗЗД погасителна
давност по отношение на всяка една от претенциите на Б. ЕАД.
От датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение от 06.07.2010г. до датата на предявяване на настоящите искове в съда -
15.07.2022г., са изтекли предвидените в ЗЗД срокове за погасителна давност, поради което и
претенциите са неоснователни изцяло и следва да бъдат отхвърлени.
Противопоставят се на искането за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с
оглед направените по-горе в отговора възражения. Считат, че въз основа на данните по
делото същата не е в състояние да отговори на поставените въпроси, а дори и да отговори,
не е наличен механизъм, по който да се установи редовността на водените от ищеца
счетоводни записвания.
В срока по чл.372 ГПК ищецът „Б.” ЕАД е представил допълнителна искова молба, с
която поддържа първоначалната и оспорва всички възражения, правни и фактически
твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба като неоснователни,
необосновани и недоказани.
В допълнителната искова молба ищецът „Б.” ЕАД излага следното:
На първо място, неоснователни са твърденията за недопустимост на предявените от
„Б.“ АД претенции и същото следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал. 2 от ГПК.
На 06.07.2010г., поради настъпила забава в плащанията „Б.“ АД подала в Районен съд
4
гр.Самоков Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Кредитът бил
превърнат от банката автоматично предсрочно изискуем, поради забава в плащанията от 484
дни. Било образувано ч. гр. д. №580/2010г. по описа на Районен съд - Самоков, за което
съдът издал Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист въз основа на които А.
С. С., ЕГН ********** и Т. Б. С., ЕГН ********** да заплатят солидарно следните суми,
посочени и от ответната страна:
115 253,32 лева - главница - вземане по договор за кредит от 27.11.2007г., ведно със
законна лихва от 07.07.2010г. до изплащане на вземането;
25 967,12 лева - договорна лихва от 02.03.2009г. до 06.07.2010г.;
2 832,41 лева - разноски по делото.
Въз основа на издадените документи било образувано изпълнително дело
№2669/2010г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 с район на действие Софийски
градски съд.
С протокол от 18.06.2012г. съдебният изпълнител установил липсата на цялото
изпълнително дело в архива на кантората, въз основа на което „Б.“ АД подава молба за
издаване на дубликат на изпълнителния лист и е Решение №207/31.07.2013г. по гр. д.
№706/2012г. на Районен съд гр.Самоков съдът постановил да бъде издаден такъв. Въз
основа на издадения дубликат било образувано изпълнително дело №350/2017г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев. Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен
лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта е връчена от съдебния
изпълнител като връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Делото е било
преместено при ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 е район на действие Софийски градски съд
и образувано под №532/2020г.
С Определение от 22.11.2021г. по ч.гр.д.№580/2010г. Районен съд гр.Самоков на
основание чл.415, т.2 от ГПК указва на „Б.“ АД в едномесечен срок да предяви вземането си.
„Б.“ АД не депозирала искова молба, тъй като не е била обявена надлежно
предсрочната изискуемост и на основание чл.415, ал.5 от ГПК издадената заповед и
изпълнителен лист са обезсилени, видно от Определение от 04.05.2022г. по ч. гр. д.
№580/2010г. на Районен съд - Самоков.
По силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем“, поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки:
обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ВКС „обявяването на предсрочна
5
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските е ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми“. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването и.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването и. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ
и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предпоставките по чл.418
ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен”
в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на
изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането,
основано на представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание. Предсрочната изискуемост на кредита
не настъпва автоматично при спиране на плащанията на погасителни вноски. Наличието на
обективната предпоставка е необходимо, но не достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем (така и в Решение № 92/16.06.2009г. по търг. д. №467/2008г.
на ВКС).
Именно заради нередовното упражнено право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, „Б.“ АД не предявила установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Тъй като исковите претенции не били предявени по реда на чл.422 от ГПК, а заповедта
обезсилена, не може да се твърди, че същата била влязла в сила и настоящото исково
производство било недопустимо на основание чл.299, ал.2 от ГПК.
Относно възражението за настъпила погасителна давност на претендираните от „Б.“
АД суми, моли съда да приеме следното:
Кредитът е обявен редовно за предсрочно изискуем с изявление обективирано в
6
исковата молба по настоящото исково производство от 15.07.2022г. В практиката на ВКС,
намерила израз в решение №139 от 5.11.2014г. по т. д. №57/2012г. на ВКС, I т. о., решение
№114 от 7.09.2016г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 198 от 18. 01. 2019 г.
по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 86 от 27. 10. 2020 г. по т. д. № 2118/2019 г.
на ВКС, I т. о. и др., последователно се застъпва становището, че в хипотезата на
обективирано в исковата молба по чл.422 ГПК или по осъдителен иск за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от нея на ответника
по иска това волеизявление достига до него, като от този момент настъпва предсрочната
изискуемост. Твърдението, че с подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение от 06.07.2010г. „Б.“ АД е обявило кредита за предсрочно изискуем е
неправилно, тъй като заповедното производство е едностранно и заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение не представлява изходящ документ от кредитора, който се
връчва на длъжника.
С решение №38/2019 по т. д. №1157/2018г. на II ТО на ВКС е отговорено на въпроса
дали плащанията за главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер
на периодични плащания с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по
чл.111, б. „в“ ЗЗД, или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД,
изчисляван от датата на окончателния падеж /последната уговорена дата за окончателно
издължаване на кредита/. В него е прието, че уговореното между страните връщане на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение №3 от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното
решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и
услуги през съответния период, а на другата страна - за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това
изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
В мотивите на Тълкувателно решение от 21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г. се
утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
7
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се
погА.ва на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна
на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи,
които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно
задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погА.ването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който
започва да тече давностния срок за вземания за главница и/или за възнаградителни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който е настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на обявяването й. В този смисъл е и преобладаващата съдебна
практика (решения №50173 от 13.10.2022г. по гр. д. № 4674/2021г. на III ГО на ВКС, №65 от
06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на ТО на ВКС, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г.
на III ГО на ВКС, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.на IV ГО на ВКС). След като
предсрочната изискуемост е обявена редовно в исковата молба, депозирана на 15.07.2022г.
погасителната давност започва да тече от този момент.
Относно възражението да не бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза, счита
че същото следва да не бъде взимано под внимание, тъй като „Б.“ АД поддържа счетоводна
система, която носи информация за историята на съответното кредитно досие и
заключението на вещото лице като доказателствено средство е законовия предвиден
източник на сведения за подлежащите на доказване факти.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК от ответниците А. С. С. и Т. Б. С. е постъпил отговор на
допълнителната исковата молба.
В отговора се излага следното:
Всички съждения относно реда и начина за обявяване на предсрочната изискуемост
на един кредит са абсолютно неотносими към предмета на настоящото производство,
доколкото видно от наличните по делото доказателства, кредитът е бил обявен изрично за
предсрочно изискуем още през 2010 г., с подаването на Заявлението за издаване на Заповед
за незабавно изпълнение и това обстоятелство се признава изрично от ищцовото дружество.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер е предоставено на
кредитора и той е този, който преценява дали да го направи или не. Веднъж упражнено това
право обаче, той не може в последващ момент да оттегли изявлението, с твърдение, че не
били налице предпоставките за това. Още повече, че изявлението на ищеца, че е обявил
8
кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответниците.
Поддържат направеното възражение за недопустимост на така предявените искове,
по съображенията изложени в писмения отговор.
Поддържат и направеното при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение
на претенциите за договорна лихва, с правно основание чл.110 от ГПК, във връзка с чл. 111,
б. В) от ЗЗД.
Правят възражение за изтекла погасителна давност също така по отношение на
претенцията за обезщетение за забава в размер на 4 067,57 лв., както и по отношение на
начислените такси в общ размер на 3 158,40 лв.
Ответниците не са излагали твърдения, че плащанията по договор за кредит са
периодични такива по смисъла на ЗЗД.
От датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение от 06.07.2010г. до датата на предявяване на настоящите искове в съда -
15.07.2022г., са изтекли предвидените в ЗЗД срокове за погасителна давност, поради което и
претенциите са неоснователни изцяло и следва да бъдат отхвърлени.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното
от фактическа страна:
С Договор за ипотечен кредит, кредиторът „Б.“ ЕАД е предоставил на
кредитополучателите А. С. С. и Т. Б. С. кредит в размер на 117 000,-лв. /сто и седемнадесет
хиляди/ лева. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 240 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, като кредитът е усвоен изцяло на 06.12.2007г. Кредитът се усвоява
по следния начин:
сума в размер на 46 000 лева чрез разплащателна сметка на продавача „Р.“ ЕООД;
сума в размер на 71 000 лева чрез разплащателна сметка № 14904802 на
кредитополучателя като е постигната договорка кредитът да се погА.ва по същата
разплащателна сметка.
Със заявление от „Б.“ ЕАД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение от
06.07.2010г., подадено до Районен Съд гр.Самоков, е образувано ч.гр.д. №580/2010 г. по
описа на РС гр.Самоков.
На 07.07.2010г. съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение №579 и изпълнителен
лист, с който са осъдени А. С. С., ЕГН ********** и Т. Б. С., ЕГН **********, да заплатят
на Б. ЕАД сборна сума в размер на 141 220,44 лв., формирана както следва:
115 253,32лв. (сто и петнадесет хиляди двеста петдесет и три лева и тридесет и две
ст.) - главница, вземане по договор за кредит от 27.11.2007г., ведно със законната лихва от
07.07.2010 г. до окончателното плащане на присъдената сума;
25 967,12лв.(двадесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и дванадесет
9
ст.) - договорна лихва за периода от 02.03.2009 г. до 06.07.2010 г.;
2 832,41лв.(две хиляди осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и една ст.) -
съдебно деловодни разноски;
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано ИД № 2010841042669 по описа
на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 по описа на КЧСИ.
С протокол от 18.06.2012г. съдебният изпълнител установил липсата на цялото
изпълнително дело в архива на кантората, въз основа на което „Б.“ АД подава молба за
издаване на дубликат на изпълнителния лист.
С Решение №207/31.07.2013г. по гр. д. №706/2012г. на Районен съд гр.Самоков съдът
постановил да бъде издаден такъв.
Решението е обжалвано от А. С. С. и Т. Б. С. и с решение №95 от 20.02.2014г. по
гр.д.№930/2013 на СОС е потвърдено.
Подадена е касационна жалба от А. С. С. и Т. Б. С., като с определение №22 от
06.01.2015г. по гр.д.№4099/2014 на ВКС не е допуснато касационно обжалване.
Въз основа на издадения дубликат било образувано изпълнително дело №350/2017г.
по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден
изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта е
връчена от съдебния изпълнител като връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Делото е било преместено при ЧСИ Стоян Якимов, рег. №844 е район на действие
Софийски градски съд и образувано под №532/2020г.
С Определение от 22.11.2021г. по ч.гр.д.№580/2010г. Районен съд гр.Самоков на
основание чл.415, т.2 от ГПК указва на „Б.“ АД в едномесечен срок да предяви вземането си.
С Определение от 04.05.2022г. по ч. гр. д. №580/2010г. на Районен съд гр.Самоков на
основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилена Заповед за незабавно изпълнение
№579/07.07.2010г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
приема за компетентно изчерпателно и задълбочено.
Видно от него по Договор за ипотечен кредит от 27.11.2007г., отпуснат на
06.12.2007г., като на 07.12.2007г. е усвоен от А. С. С..
Кредитополучателят „Б.“ ЕАД е превел сумата от 71 000 лв. на А.Р.Н. с основание
„покупка на имот“. Сума в размер на 46 000 лв. е предоставена чрез разплащателна сметка
на продавача „Р.“ ЕООД. Общата сума на предоставения кредит е 117 000 лв.
Кредитът е погА.ван съгласно уговореното в договора до 06.02.2009г., след тази дата
има значително забавяне и частично погА.ване на просрочени задължения до 10.11.2009г.
От 11.11.2009г. до 15.07.2022г. (датата на исковата молба) не са постъпили плащания
по сметката.
Към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на длъжниците не са погасени
10
156 броя вноски, включващи главница и лихва.
Размерът на непогасената главница към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита е 114 554,47 лв.
Размерът на дължимата възнаградителна лихва към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е 185 731,19 лв.
Общия размер на дължимата главница е 300 285,66 лв.
Размерът на дължимото обезщетение за забава към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е 4069,32 лв. В исковата молба сумата е 4067,57 има
разлика в размер на 1,75 лв. Сумата в исковата молба е с 1,75 лв. по-малко от посоченото в
таблицата на ищеца.
Размерът на заемните такси, начислени по кредита към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита са 3278,40 лв. В молбата е предявен иск за 3158,40 лв.
Разликата от 120 лв. е еднократна такса за потребителския кредит свързан с обявяване на
кредита в предсрочно изискуем. Тази такса не е включена в исковата молба.
Размерът на падежиралите и неплатени вноски по Договора за кредит към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е 206 322,98 лв.
В исковата молба общото задължение е 307 511,63 лв., разликата от 121,75 лв. е
пояснена по-горе.
Кредитополучателите А. С. С. и Т. Б. С. дължат солидарно сумата от 307 633,38 лв.
При горните факти се налагат следните правни изводи:
Искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
По делото се доказа от представения Договор за ипотечен кредит от 27.11.2007г, по
силата на който ищецът „Б.” ЕАД е предоставила на ответниците А. С. С. и Т. Б. С. кредит в
размер на 117 000 лв., който е усвоен.
Видно от ССЕ кредитът не е обслужван редовно от 11.11.2009г. до 15.07.2022г.
(датата на исковата молба) не са постъпили плащания по сметката.
Към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на длъжниците не са погасени
156 броя вноски, включващи главница и лихва.
Размерът на непогасената главница към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита е 114 554,47 лв.
Размерът на дължимата възнаградителна лихва към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е 185 731,19 лв.
Общия размер на дължимата главница е 300 285,66 лв.
По кредита кредитополучателите А. С. С. и Т. Б. С. дължат солидарно сумата от 307
633,38 лв.
11
Съгласно чл.60 ал.2 ЗКИ, при настъпване на забава в плащанията кредиторът „Б.“
ЕАД с исковата молба от 15.07.2022г. е упражнил правото си да обяви кредита са
предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
Кредиторът доказа неизпълнение от страна на ответниците на договора за кредит и е
направил искане за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем с исковата
молба.
Не се доказа оспорването на ответниците, че кредиторът е извършвал уведомяване на
ответниците А. С. С. и Т. Б. С. за упражняването на правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, преди подаването на исковата молба- 15.07.2022г. В заповедното
производство по ч.гр.д. №580/2010 г. по описа на РС гр.Самоков не е обявяван изрично
кредитът за предсрочно изискуем. Издадената заповед за незабавно изпълнение №579 не е
влязла в сила съгласно чл.416 ГПК и с Определение от 04.05.2022г. по ч. гр. д. №580/2010г.
на Районен съд гр.Самоков на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилена. След като
заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила по чл.416 ал.1 и ал.2 ГПК не са налице
процесуалните пречки по чл.299 ГПК пред допустимостта на настоящия иск.
Не се твърди и доказа съществуващите задължения да са погасени с плащане или по
друг начин.
Не е основателно възражението на ответниците А. С. С. и Т. Б. С. за изтекла
погасителна давност, както по отношение на претенцията за главница, така и по отношение
на претенциите за договорна лихва. Макар длъжниците да имат право да издължават дълга
на части, срокът на договора е 06.12.2027г., който не е настъпил, от когато започва да тече
погасителната давност.
Ето защо погасителната давност не е започнала да тече, не е изтекла, както за
главници, така и за лихви и разноски.
Ето защо исковете са основателни и доказани в пълен размер и следва да се уважат
до предявения им размер.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответниците А. С. С.
12
и Т. Б. С. следва да понесат направените в настоящото производство разноски на ищеца „Б.“
ЕАД в общ размер 13400,47лв.(държавна такса –12300,47лв.; юрисконсултско
възнаграждение за ищеца–300,-лв.;. съдебно-счетоводна експертиза – 800,-лв.).
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД А. С. С. с
ЕГН********** и Т. Б. С. с ЕГН********** с адрес: гр.С. ул.3011-та ж.к.Люлин №1 ет.5
ап.20 да заплатят СОЛИДАРНО на „Б.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.„Московска” №19 следните суми:
114 554,47 лева, (сто и четиринадесет хиляди петстотин петдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки), главница, ведно със законна лихва от 15.07.2022г. до
окончателно изплащане на вземането;
185 731,19 лева (сто осемдесет и пет хиляди седемстотин тридесет и един лева и
деветнадесет стотинки), договорна лихва за периода от 06.07.2009г. до 14.07.2022г.
ипотечен кредит от 27.11.2007г.
4 067,57 лева (четири хиляди и шестдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки),
обезщетение за забава, съгласно т.20.1 он ОУ към договор за ипотечен кредит от
27.11.2007г. за периода от 07.08.2009г. до 14.07.2022г. вкл.
3 158,40 лева, (три хиляди сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки), заемни
такси.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК А. С. С. с ЕГН********** и Т. Б. С. с
ЕГН********** с адрес: гр.С. ул.3011-та ж.к.Люлин №1 ет.5 ап.20 да заплатят на „Б.” ЕАД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Московска” №19 направените по
делото разноски в размер на 13400,47лв. (тринадесет хиляди и четиристотин лева и
четиридесет и седем стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр.С..
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13