Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 09.02.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 786
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищцата – Е.И.Т. твърди, че на
08.07.2017г. около 17:00 ч. на II -81, 23 км. л.а. „Хонда“
модел „Сивик" с peг. №
******, управляван от И.В.А., се е движил с посока към гр. Монтана, като в
района на 23 км., на дясна крива, при спускане, поради несъобразена скорост с
пътните и атмосферни условия (хлъзгава пътна настилка, дъжд), губи управление,
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в насрещно движещия се
л.а. „Ситроен", модел „Ксантия" с peг. № ******, управляван от И.П.Б.. Твърди се, че при
настъпилото ПТП е пострадал И.П.Б.– син на ищцата, като получил остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност несъвместими с живота и на
10.07.2017г. починал. Посочва, че настъпилата внезапна смърт на И.П.Б.е приета
изключително болезнено от ищцата. При описаното ПТП тя е била с него и е видяла
безжизненото му тяло, борещо се за живот. Приживе между майка и син е
съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение. Твърди, че
по отношение на л.а. „Хонда", модел „Сивик" с peг. № ******, е
налице сключена застраховка "Гражданска отговорност” при ответника. Сочи,
че сезирала ЗАД „ОЗК-Застраховане" с молба- претенция (вх. № 99-12297/
27.10.2017 г.) за изплащане на обезщетение като е образувана щета №
0411-100-0028-2017, но ответното застрахователно дружество не се е произнесло.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й
заплати:
- 160 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 27.01.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание
е представен списък на претендираните разноски от
ищците съгласно чл. 80 от ГПК, които се изчерпват с адвокатско възнаграждение
за техния процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. /лист 429 от делото/.
Ответникът – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ в
депозирания от него писмен отговор оспорва механизма на настъпване на ПТП-то.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като
твърди, че е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и
чл.137а, ал.1 от ЗДвП – управлявал е автомобила с превишена скорост и е бил без
поставен обезопасителен колан. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания при ПТП и смъртта на
Иван Божилов. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция.
Оспорва иска и за акцесорното вземане, предвид
направените възражения относно главницата. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по
делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- настъпване на процесното
ПТП.
На страница 10 от делото е прието
удостоверение за наследници изх. № РОК17-УГО01-4260/1/ от 24.07.2017г.,
издадено от Столична община, район Овча купел, от което се установява, че ищцата
Е.И.Т. е майка на И.П.Б.и същият няма други наследници по закон.
По делото на лист 12-13 е представена
писмена претенция с вх. № 99-12297 от 27.10.2017г. от ищцата, адресирана до
ответното дружество.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на ищеца съдебно- медицинска експертиза, което не е оспорено
от страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
него подробно са описани травматични увреждания на И.Б.в резултат на процесното ПТП. Вещото лице приема, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
причината за смъртта на Божилов.
В проведеното съдебно заседание съдът е
отделил като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване в настоящото
производство фактът, че ответникът е застраховател по сключена застраховка
„гражданска отговорност”, която е валидна към датата на процесното
ПТП, относно лек автомобил с марка „Хонда” с рег. №******.
По искане на ищцата пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят М.П.Б.– нейна дъщеря. Свидетелят посочва, че за процесното ПТП разбрала от жена-очевидец, която й се обадила по телефона и й съобщила, че майка и брат й са пострадали. Майка й била в травматологията на „Пирогов“, а брат й бил в интензивно отделение. Видяла го в понеделник в определения час между 12:00 и 13:00 часа. През цялото време била до майка й. Тя съобщила на майка си, за смъртта на брат си. Свидетелят посочва, че майка й и брат й живели заедно в семейното им жилище, където са отраснали. Родителите им се развели докато била малка и те израснали тримата – тя, майка й и брат й. Брат й поел изцяло грижата за майка им, той се грижел за изхранването, защото тя не е могла да се пенсионира, за дома. Обичали да пътуват заедно събота и неделя из България. Б.сочи в показанията си, че до смъртта си брат й живял с майка им. Заявява, че майка й повтаряла, че не иска да живее без него.
Показанията на
свидетелят М. П. Б., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с приетите по
делото доказателства.
По делото е изслушана и
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице специалист вътрешни болести и
кардиология. От същото се установява, че по отношение на пострадалия има данни
за травми, причинени в резултат на поставен правилно предпазен колан. В експертизата подробно са описани предходните заболявания
на пострадалото лице /хипертония – втора степен, хипертонично сърце, дилативна неисхемична идиотапична кардиомиопатия, застойна сърдечна недостатъчност – 3 фунционален
клас, тежка двустранан систолна
дисфункция, преживян миокарден
инфаркт, ритъмна форма – камерна екстрасистолия,
преживян ИМИ в БЛСМА, рецидивираща исхемична
енцефалопатия, реверзиблена дестностранна
хемипареза и моторна афазия, сънна апнея, захарен диабет – тип 2, тумор на хипофизата/ като
вещото лице е посочило, че същите са тежки в своята прогноза, но те са били в
компенсирано състояние и не са застрашавали непосредствено живота му към
момента на ПТП. Изрично е посочено в заключението, че причината за смъртта на
пострадалото от процесното ПТП лице е тежката политравма. Това заключение е оспорено от процесуалния
представител на ответника в частта, в която е посочено, че причина за
настъпване на смъртта на лицето е единствено причинените му травми от процесното ПТП. Във връзка с това и по искане на тази
страна е допусната тройна съдебно – медицинска експертиза. В заключението на тройна съдебно – медицинска
експертиза е посочено, че установените придружаващи заболявания на пострадалото
лице са допринесли за настъпването на леталния изход. В съдебно заседание
вещите лица са посочили, че основната причина за смъртта на лицето е гръдната
травма.
От приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява,
най-вероятен механизъм на ПТП: на 08.07.2017 г. около 17:00 ч. при мокра
настилка, в светлата част на денонощието извън населено място, по път II-81
(Ломско шосе), 23 километър, общ. Костинброд, обл.
Софийска с посока на движение от гр. Костинброд към гр. Монтана със скорост
58,88 км/ч се движи лек автомобил марка „Хонда”, модел
„Сивик” с per. № ******,
управляван от И.В.А.. Платното за движение е предназначено за движение в две
срещуположни посоки с широчина 7 м, няма разделителна линия. На разстояние
95,60 м преди ориентира по посока на огледа отдясно на платното за движение
върху обща стойка има пътен знак А1 „Опасен завой надясно“ и пътен знак В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената (30 км/ч)“, видими и
валидни за посоката на движение на лекия автомобил „Хонда“.
Вещото лице определя, че критичната скорост за движение в завоя без странично
плъзгане за л.а. „Хонда“ е 64,45 км/ч, а технически
съобразена с радиуса на завоя скорост - 58 км/ч. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Хонда“ 58,88 км/ч е близка до технически
съобразената скорост 58 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Хонда“
завъртва надясно управляемите колела, изгубва устойчивост срещу странично
плъзгане и започва да се плъзга настрани и наляво. Когато до мястото на удара
остават 12,43 м и време 1,08 сек, лекият автомобил „Хонда“
с предния си ляв край навлиза в пътната лента за насрещно движение. По същото
време в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд със скорост 54,86 км/ч се
движи лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“
с per. № ******, управляван от И.П.Б.. Опасната зона
за пълно спиране на лекия автомобил „Ситроен“ с максимална интензивност от
скорост 54,86 км/ч е 41,2 м. В мига на навлизане на лекия автомобил „Хонда“ в пътната лента за насрещно движение, движещият се в
нея лек автомобил „Ситроен“ се намира от мястото на удара на отстояние 16,45 м. За времето 1,08 сек водачът на лекия
автомобил „Ситроен“ няма възможност да предприеме мерки за избягване на
настъпването на пътнотранспортното произшествие и между двата автомобила настъпва
удар. В контакт влизат предната дясна част на лекия автомобил „Хонда“ и предната дясна част на лекия автомобил „Ситроен“. И
за двата автомобила ударът е челен и кос. Вещото лице заявява, че мястото на
удара е в пътната лента на лекия автомобил „Ситроен“, който се движи по средата
на своята пътна лента. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са действията на водача на лекия автомобил „Хонда“, който не се е справил с управлението на автомобила
и така е дал началото на страничното му плъзгане напред и наляво. Приема, че водачът
на лекия автомобил „Хонда“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие ако
беше извършвал операциите по управление на автомобила навреме и правилно.
Обосновава извод, ако в мига, когато лекият автомобил „Хонда“
е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, лекият автомобил „Ситроен“,
намирайки се на отстояние от мястото на удара - 16,45
м се е движел с постоянна скорост от 30 км/ч = 8,33 м/сек, удар би настъпил. Опасната
зона за пълно спиране на лекия автомобил „Ситроен“ с максимална интензивност от
скорост 30 км/ч е 16,66 м. Времето за пълно спиране на лекия автомобил
„Ситроен“ с максимална интензивност от скорост 30 км/ч е 2,85 сек. Тъй, като отстоянието на лекия автомобил „Ситроен“ от мястото на
удара в мига, когато лекият автомобил „Хонда“ с
предния си ляв край е навлязъл в пътната лента за насрещно движение 16,45 м е
по-малко от стойността на опасната зона за пълно спиране с максимална
интензивност 16,66 м от скорост 30 км/ч, водачът на лекия автомобил „Ситроен“
не е имал възможност да спре с максимална интензивност преди мястото на удара,
а на около 0,2 м след него. Вещото лице сочи, че дори и да се е движел със
скорост 30 км/ч и е предприел спиране с максимална интензивност намирайки се в
мястото на навлизане на лекия автомобил „Хонда“ в
пътната лента за насрещно движение, водачът на лекия автомобил „Ситроен“ не е
имал възможност да избегне настъпването на удар между двата автомобила. Вещото
лице изчислява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Хонда“ преди настъпване на пътнотранспортното произшествие
е била 58,88 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ситроен“ преди
настъпване на пътнотранспортното произшествие е била 54,86 км/ч. Скоростта на
лекия автомобил „Хонда“ в мига на настъпване на удара
е била 33,83 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ситроен“ в мига на
настъпване на удара е била 54,86 км/ч. За двата леки автомобила е имало валидни
пътни знаци В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената (30
км/ч)“. Експертът посочва, че ако лекия автомобил „Ситроен” се е движел с
разрешената скорост от 30 км/ч, то тогава отново би настъпил удар, но той ще
бъде кос, като този автомобил ще влезе с предния си десен ъгъл в контакт с
различни области от лявата страна на лек автомобил „Хонда”.
По искане на ответника пред настоящия
съдебен състав е изслушан свидетелят И.В.А. – водач на лекия автомобил
„Ситроен”. Свидетелят посочва, че когато навлязъл в завоя, карал с около 50
к.м., изгубил контрол над автомобила и настъпило ПТП. Описва, че пътят бил
стар, разбит, а времето - влажно и мокро. А. сочи, че видял другия лек
автомобил, след като излязъл от неговата пътна лента и изгубил контрол над
управлявания от него лек автомобил. Заявява, че е навлязъл в насрещното платно
за движение и ударът настъпил в средата на завоя.
От представената и приета по делото
присъда № 17 от 08.07.2020г., постановено по нохд №
36/2020г. по описа на СОС се установява, че И.В.А. е признат за виновен, затова
че на 08.07.2017 г., на ВП- 81, в района на 23-ти километър, при управление на
лек автомобил марка „Хонда“, модел“Сивик“, с per. № СА 00 32 СК, с
посока на движение от гр.София към гр. Монтана, нарушил правилата за движение
по пътищата, предвидени в: чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за движение по пътищата: "При избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта, която се
сигнализира с пътен знак", а именно управлявал е МПС със скорост над 50
км/ч, означена с пътен знак В 26, който съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3
от Правилника за прилагане Закона за движението по пътищата въвежда забрана:
"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“- и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на едно лице- Е.И.Т. и смъртта
на И.П.Б.. Присъдата е влязла в сила на 24.07.2020г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад:
- в доказателствена
тежест на ищцата е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца – описаните
в исковата молба;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
смъртта на сина на ищцата – И.Б.;
4. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищеца на
всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета,
- в доказателствена
тежест на ответника е да установи: съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице – пътувал е без поставен
предпазен колан и е управлявал лекия автомобил със скорост над разрешената за
този пътен участък.
По делото страните не спорят относно
настъпването на 08.07.2017г. на пътно-транспортното произшествие. От
постановената присъда, която е описана по-горе и на основание чл. 300 от ГПК
съдът приема за установен описаният в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното ПТП и вината на водача на лек автомобил
марка „Хонда“, мозел „Сивик“, с рег. № ******.
По отношение на останалите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество: в проведеното на
02.10.2019г. открито съдебно заседание е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване в настоящото производство фактът, че към момента на настъпване
на ПТП относно лек автомобил с марка „Хонда“, рег.№ ******
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
По делото се установи още, че пострадалият
е имал съпъстващи заболявания, които са допринесли за
настъпване на леталния изход, но основната причина за смъртта на И.П.Б.е гръдната
травма причинена от ПТП.
От представената и описана по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищцата е предявила писмена претенция пред
ответното застрахователно дружество на 27.10.2017г.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат
на деликт смърт. В т. II на постановлението е
разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно
утвърдената съдебна практика при преценка на изискването за справедливост по
чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да
се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. В разглеждания случай предмет на иска са неимуществените вреди,
които ищцата е претърпяла вследствие смъртта на сина си – И.П.Б.. От събраните
по делото доказателства се установява, че ищцата има две деца – дъщеря и син,
като последния е загинал в процесното ПТП на 40
годишна възраст, като не е създал самостоятелно семейство, а през целия си
живот е бил в общо домакинство с майка си, за която е поел грижата и
издръжката, тъй като тя не е могла да получи пенсия и е бил нейна опора. Между
ищцата и сина й са съществували обичайните топли и близки отношения между майка
и син, които освен, че живеели заедно, обичали и заедно да почиват – пътувайки
из България. При определяне на обезщетението следва да се отчетат описаните
по-горе факти, обективните данни за наличие на множество заболявания на
пострадалото лице, които са с тежка прогноза, и са допринесли на леталния
изход, както и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 2017 г. Предвид изложеното съдът приема за
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата в
резултат на загубата на сина й от процесното ПТП, на
което същата е била очевидец, сумата от 120 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищцата
болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта.
Относно
възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът
своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл.137а,
ал.1 от ЗДвП – управлявал е автомобила с превишена скорост и е бил без поставен
обезопасителен колан.
Действително в приетата по делото съдебно
авто – техническа експертиза се установява, че скоростта
на движение на лек автомобил „Ситроен“ преди настъпване на ПТП е била 54.86
км.ч., която е по-висока от максимално допустимата за пътния участък, за който
е поставен пътен знак В26 - „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената – 30 км.ч.“ Съгласно вещото лице, процесното
ПТП е непредотвратимо за водача на лек автомобил "Ситроен", дори и
ако той е управлявал автомобила с 30 км./ч. и същият не е имал възможност да
избегне настъпването на удар между двата автомобила. Но трябва да се отчете и
обстоятелството, че при този удар, вероятността да настъпи този изход е
по.малко вероятна, доколкото силата на удара и мястото на удара ще бъдат
различни. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че действително е
налице съпричиняване от страна на пострадалото лице,
което в този случай следва да бъде определено на 25%.
В приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Д.Б. – специалист вътрешни болести и кардиология се
установи, че пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен
колан. Този извод се възприема от съда, доколкото това заключение в тази част
не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло, като точно и пълно. С
оглед изложеното, съдът намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за това, че пострадалото лице е пътувало без
поставен предпазен колан за неоснователно.
Съдът като взе предвид размера на
приетото съпричиняване от страна на пострадалото лице
приема, че крайният размер на обезщетението за неимуществени вреди, което
следва да бъде заплатено на ищцата е 90 000 лв., като над тази сума до
предявения размер от 160 000 лв. искът се отхвърли като
неоснователен.
Относно
претенцията за присъждане на законна лихва
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай претенцията е
предявена пред ответното дружество на 27.10.2017г., като 3-месечният срок е
изтекъл на 27.01.2018 г. и от 28.01.2018г. застрахователят е изпаднал в забава
и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде уважено, считано от 28.01.2018г. до окончателното изплащане, а относно
27.01.2018г. се отхвърли.
Относно
направените по делото разноски
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца - адвокат Я.Д. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 230 лева.
Направените от
ответника разноски за настоящото производство са: 400 лв. – депозит за
допуснатата съдебно авто – техническа експертиза, 600
лв. – по 300 лв. за допуснатите две съдебно – медицински експертизи, 5 лв. – за
издаване на съдебно удостоверение, 70 лв. – депозит за свидетел, 1 916 лв. – депозит за допуснатата
тройна съдебно – медицинска експертиза и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответникът сумата от 1 308, 56 лв.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на
държавна такса и разноски по делото /страница 39/, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 3 600 лв., както и сумата от 814, 05 лева, представляваща съдебно –
деловодни разноски платени от бюджета на съда съобразно уважената част от иска
/200 лв. – за съдебно – медицинска експертиза, 789, 20 лв. – депозит за съдебно
– медицинска експертиза и 458 лв. – депозит за съдебно авто
– техническа експертиза/.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.И.Т., ЕГН - **********,
със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Я.Д. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ
сумата от 90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от настъпило ПТП на 08.07.2017г., при което причинена смъртта на нейния син – И.П.Б.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.01.2018г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата
над 90 000 лв. до предявения размер от 160 лв. и иска с правно основание
чл. 497, ал. 1 от КЗ за 27.01.2018г.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд, с
адрес: гр. София, бул. ******на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
4 414, 05 лв.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Я.Д.Д.,
адвокат от САК с личен номер **********, с адрес: гр. София, ул. „******на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 3 230 лв.
ОСЪЖДА Е.И.Т., ЕГН - **********,
със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Я.Д. да заплати на З. „О.” АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 1 308, 56 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: