Решение по дело №4611/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                         Година 06.07.2020                   Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                            Първи граждански състав

На седемнадесети юни                                            Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4611 по описа за 2019 година.

 

Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа и по чл.215 КТ – за незаплатени дневни командировъчни пари.

Ищецът Я.М.М. твърди в исковата си молба, че оспорва в цялост заповед №7/10.07.2019 год. с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение с ответника е прекратено. Счита оспорваната заповед за незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена, като бъде признато уволнението за незаконно. За да издаде посочената заповед, ответникът приел, че ищецът не се бил явил на работа, с което нарушил трудовата дисциплина. На 01.06.2019 год. със самолетен билет, закупен от ответното дружество, ищецът кацнал на летището в Мадрид, кралство Испания, около 20 часа. От Мадрид пътувал с автобус до гр.Валядолид, където лично го посрещнал представляващият дружеството М.К.и го откарал в квартира на дружеството в същия град. На 03.06.2019 год. отново с билет, закупен от ответника, ищецът кацнал на летището в гр.София. В този смисъл твърди, че обективираното в обжалваната заповед нарушение не било извършвано. Съгласно сключения помежду им трудов договор с №21 от дата 24.08.2018 год., ищецът заемал длъжността „шофьор на международен превоз“ с код по НКПД 8332 2006. Твърди, че по силата на възникналото правоотношение ответникът е следвало да заплаща в негова полза освен договореното трудово възнаграждение и дневни командировъчни пари в размер на 40 евро на ден, за времето на извършване на международен превоз, съгласно „Наредбата за служебни командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници“. Исковата му претенция касаела единствено дневни командировъчни пари, като размерът бил определен с договора между него и ответника, а минималният размер на дневните командировъчни пари бил определен с §1 от ЗР на Наредбата за служебни командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. Въпреки произтичащото от договора и цитираната наредба задължение, ответникът и до настоящия момент не бил заплатил дължимите дневни командировъчни пари по командировъчни заповеди в размер на 10710 евро за периода от 24.08.2018 год. до 03.07.2019 год. за извършените международни превози. Затова и писмено уведомил ответника на дата 03.07.2019 год. за дължимото, но неизплатено възнаграждение, както и депозирал жалба в инспекцията по труда. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и го отмени; да го възстанови на предишната работа; да осъди „АЛЕКС-ПН“ООД да му заплати сумата от 10710 евро, представляваща неизплатени дневни командировъчни пари за извършени от него международни превози за периода от 24.08.2018 год. до 03.07.2019 год.     Ответникът „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик счита предявените искове за неоснователни. Твърдението на ищеца, че липсвали данни за неоснователно неявяване на работа от негова страна, не отговаряли на действителната фактическа обстановка. С оглед системното му неявяване на работа и въпреки направените огромни разходи от страна на дружеството за комфорта на служителя, на същия му била изпратена покана да даде обяснения за неявяването му на работа с дата 27.06.2019г. Вместо да отговори и да даде обяснения на отправената покана от работодателя, работникът - ищец в настоящото производство - депозирал уведомление до търговското дружество - ответник за прекратяване на трудов договор по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Същото уведомление за прекратяване не било основателно, тъй като всички дължими суми към датата на подаденото от него уведомление за работни заплати и командировъчни пари били изплатени. Така със заповед №7/10.07.2019г. на основание чл.190, ал.1, т.2 и във вр.чл.188, т.З от КТ работникът бил наказан с дисциплинарно уволнение. Видно от представените писмени доказателства по никакъв начин не се релевирал факт или обстоятелство, влечащо незаконност на извършеното уволнение, а точно обратното същото било изцяло законосъобразно и липсвали всякакви пороци по извършването му. Счита предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна за неоснователен и недоказан, като същият следвало да бъде отхвърлен. Предвид акцесорния характер на иска по по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, същият също следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Същото се отнасяло и до предявения иск по чл.215 от КТ за изплащане на сума в размер на 10710 евро представляващи командировъчни пари по командировъчни заповеди. Счита същия за неоснователен и недоказан, като следвало да бъде отхвърлен. Моли да му бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

            От представения по делото трудов договор № 21/28.08.2018 г. се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „шофьор международен превоз". Със заповед № 7/10.07.2019 г. на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от работодателя на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта.

По делото е представено уведомление от ищеца от 03.07.2019 г., с което същият е отправил изявление към работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение от датата на получаването на уведомлението на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ – поради неизплащане /забавяне изплащане/ на трудовото му възнаграждение. Това изявление е достигнало до работодателя на 09.07.2019 г. и е заведено с вх.№ 7 от същата дата, с което е настъпило прекратяване на трудово-правната връзка между страните.

В отговора на исковата молба са наведени доводи за липса на основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.327, ал.1, т.2 ГПК. С оглед на това следва да се отбележи, че в решение № 87/11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г., ВКС, IV ГО е възприето разбирането, че страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й поражда правен ефект - трудовото правоотношение се прекратява. В решение № 289/18.11.2014 г. , ВКС, IV ГО по гр. д. № 1289/2014 г. също се сочи, че както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор /в този смисъл и определение № 333 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7026/2014 г., IV г. о., ГК, определение № 71 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6076/2015 г., IV г. о., ГК и др./.

При тези обстоятелства се налага изводът, че към 10.07.2019 г., когато е издадена уволнителната заповед, за работодателя не е съществувало преобразуващото право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца, доколкото това правоотношение вече е било прекратено. 

По тези съображения съдът намира, че атакуваната заповед № 7/10.07.2019 г. на „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, се явява незаконосъобразна. Предявеният иск за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.  

Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно съдът намира за основателен и втория обективно съединен конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Същият следва да бъде уважен, като бъде възстановен ищецът на предишната работа - „шофьор международен превоз" в „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик.

Ищецът е предявил и иск с правно основание чл.215 КТ за заплащане на сумата 10710 евро, представляваща дневни командировъчни пари за периода от 24.08.2018 год. до 03.07.2019 год. Разпоредбата на чл.215 КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение. Редът за извършване на командироването в чужбина е определен в чл.5-35 НСКСЧ. Съгласно чл.5 от посочената наредба командироването се извършва с писмена заповед с определено съдържание, а съгласно чл.9 изменението на условията на командировка, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед.

В разглеждания случай по делото са представени командировъчни заповеди, с които ищецът е командирован в страните от ЕС както следва: със заповед № 2/24.08.2018 г. – за периода от 28.08.2018 г. до 17.12.2018 г., със заповед № 4/06.01.2019 г. – за периода от 07.01.2019 г. до 13.01.2019 г. и със заповед № 6/15.02.2019 г. – за периода от 16.02.2019 г. до 25.04.2019 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на командировъчните пари по горепосочените заповеди е 7520 евро: заповед № 2/24.08.2018 г. за периода от 28.08.2018 г. до 17.12.2018 г. – за 112 дни – 4480 евро, заповед № 4/06.01.2019 г. за периода от 07.01.2019 г. до 13.01.2019 г. – за 7 дни – 280 евро и заповед № 6/15.02.2019 г. за периода от 16.02.2019 г. до 25.04.2019 г. – за 69 дни – 2760 евро. Според вещото лице от приложение към делото платежни документи се установява, че изплатените на ищеца суми за командировъчни са в размер на 9351,34 евро, с оглед на което всички дължими на ищеца суми са заплатени. Съдът възприема експертното заключение изцяло предвид неговата обоснованост, незаинтересуваност и непротиворечивост с останалите доказателства по делото.

Изложеното налага извода, че ищецът е получил плащания за дневни командировъчни пари, с които задължението на ответника към него е погасено изцяло. Без значение за погасителния ефект на плащанията е обстоятелството за какво са използвани тези средства след тяхното получаване. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза  безспорно се установява, че като основание за извършените парични преводи ответникът е посочил „командировъчни“. Следователно така извършените плащания погасяват именно задължението за командировъчни пари на работодателя. Дори, както се твърди, след получаване на сумите от ищеца част от тях да са били използвани за погасяване на задължения на ответника, тези факти не могат да променят основанието за плащане, посочено от последния. В зависимост от уговорките между страните, респ. липсата на такива, заплатените от ищеца суми могат да се претендират от ищеца на договорно или извъндоговорно основание. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.215 КТ – за дневни командировъчни пари за периода от 24.08.2018 год. до 03.07.2019 год. в размер на 10710 евро е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 560 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на 1440 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Неоснователни са възраженията на всяка от страните за намаляване  поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на другата страна. Минималният  размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 и ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие/ е 1818,41 лв. /1718,41 лв. - според размера на МРЗ за 2019 г. и цената на иска по чл.215 КТ и 100 лв. за третото с.з. по делото/. Възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е под този размер, а на процесуалния представител на ответника – близко до този размер и съответстващо на фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата 100 лева, представляваща държавна такса.

            Воден от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Я.М.М. ***, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, и ОТМЕНЯ заповед № 7/10.07.2019 г. на „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ 20, ет.2, офис 208, ЕИК *********, представлявано от Милен В. Кубратов.

            ВЪЗСТАНОВЯВА Я.М.М. *** на предишната работа - „шофьор международен превоз" в „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ 20, ет.2, офис 208, ЕИК *********, представлявано от Милен В. Кубратов.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.М.М. *** против „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ 20, ет.2, офис 208, ЕИК *********, представлявано от Милен В. Кубратов, иск за сумата на 10710 евро, представляваща дневни командировъчни пари за периода от 24.08.2018 год. до 03.07.2019 год., като неоснователен.

            ОСЪЖДА „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ 20, ет.2, офис 208, ЕИК *********, представлявано от Милен В. Кубратов, да заплати на Я.М.М. *** сумата 560 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Я.М.М. *** да заплати на „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ 20, ет.2, офис 208, ЕИК *********, представлявано от Милен В. Кубратов, сумата 1440 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „АЛЕКС-ПН“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Константин Величков“ 20, ет.2, офис 208, ЕИК *********, представлявано от Милен В. Кубратов, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 100 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :