Решение по дело №943/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260044
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20205300500943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

     260044                      / 27,08,2020 г., гр. Пловдив

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 27,08,2020 г. в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА    

         

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 943/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 9456/24,03,2020 г. от В. Р.Д.; длъжник по изпълнително дело № 20168220401848 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег. № 822 с район на действие ПОС, против насочване на изпълнението по посоченото изпълнително дело срещу недвижим имот - еднофамилна масивна жилищна сграда, находяща се в ***, представляваща: Сграда за обитаване с идентификатор 62858.501.27.1. Жалбоподателят твърди, че този имот е единствено жилище на длъжника и принудителното изпълнение срещу него е несъвместимо с несеквестируемостта, и на това основание иска от съда да отмени действията по насочване на изпълнението срещу имота.

Взискателят в изпълнителното производство „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е образувано по молба от взискател „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; срещу солидарно отговорни длъжници, един от които е и жалбоподателят.  Предмет на изпълнение е парично задължение, възникнало на основание договор за кредит.

В хода на производството изпълнението е насочено срещу описания по-горе недвижим имот, като е наложена възбрана на същия и с разпореждане от 14,02,2020 г. (л. 623) е насрочено извършване на опис на имота. След изрично възражение относно несеквестируемостта на имота, длъжникът - жалбоподател в настоящото производство е поискал (с молба вх. № 5370/14,02,2020 г. – л. 625) „да не се извършват изпълнителни действия спрямо този имот, за който твърди да е единственото му жилище.

След като е дал възможност на взискателя да вземе становище по искането, с Постановление от 02,03,2020 г. ЧСИ е оставил без уважение искането да се спре изпълнението по отношение на описания по-горе недвижим имот, приемайки че същият не се ползва със защитата по чл. 444 т. 7 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя този извод на съдебния изпълнител по следните съображения:

Съгласно императивната разпоредба на  чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Целта  на тази защита е да се гарантира на длъжника, че принудата срещу него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават възможността му за в бъдеще да посрещне елементарните си битови нужди и да не се застраши съществуването му. Следователно за приложението на чл. 444 т. 7 от ГПК няма значение кое жилище е „основно“ за длъжника и няма значение дали длъжникът живее в него. Условието, при което жилището се ползва от закрилата на несеквестируемостта, е то да е единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее.

В случая, видно от извършената в изпълнителното производство справка за вписванията в имотния регистър (такава – приложена и към представените мотиви на съдебния изпълнител по жалбата), длъжникът е едноличен собственик на още едно жилище в гр. Ш., както и съсобственик на трето жилище в гр. П..

Предявеното от жалбоподателя възражение за това, че фактически обитава процесното жилище, е без значение за приложимостта на закрилата по чл. 444 т. 7 от ГПК. Законът не дава право на длъжника, притежаващ повече от едно жилище, да избира кое от тях да запази при насочено срещу имуществото му принудително изпълнение. При това положение следва да се приеме, че процесното жилище не отговаря на условието за приложимост на чл. 444 т. 7 от ГПК. Затова жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) № 9456/24,03,2020 г. от В. Р.Д.; длъжник по изпълнително дело № 20168220401848 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег. № 822 с район на действие ПОС, против насочване на изпълнението по посоченото изпълнително дело срещу недвижим имот - еднофамилна масивна жилищна сграда, находяща се в ***, представляваща: Сграда за обитаване с идентификатор 62858.501.27.1.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: