М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 2469 по описа за 2019
год. на
Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По отношение на подсъдимия Д.Р.Г.-ЕГН **********,
от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение за това, че на
25.07.2018г., в гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправял псувни и
закани за саморазправа към водач на МПС - Т.К.Х., преследвал и умишлено блъснал
управлявания от Х. лек автомобил „Форд Фиеста" с рег.№ В 0187 ВА, като
деянието е извършено при управление на МПС - „БМВ" с рег.№ В 5026 ВХ-
престъпление по чл.325 ал.З, вр. ал.1 от НК.
След провеждане на разпоредително заседание по
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и след преценка на съда, че в хода на ДП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съдът прецени, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК по следните
съображения:
Съгласно чл.78а
ал.1 от НК, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и
му се налага наказание от 1 000 до 5 000 лева, когато са налице
едновременно следните условия: – за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо; – деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; –
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
В конкретния случай
внесеният във ВРС обвинителен акт е за
престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК, като
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години в
случаите по ал.1 и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК. В този смисъл
първата предпоставка е налице, тъй като е предвидено наказание до три години
лишаване от свобода и лишаване от права.
Видно от справката
за съдимост с присъда по НОХД № 6286/2005 г. на РС – Варна, влязла в сила на
19.05.2006 година, за деянието по чл.206 ал.6 т.1 от НК вр.
чл.206 ал.1 от НК на основание чл.78а ал.1 от НК подс.
Г. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба и с решение по НАХД № 505/2008 г. на РС – Варна, влязло в сила
на 29.03.2008 година, за деянието, извършено през месец април 2006 г. по чл.206
ал.6 вр. ал.1 от НК, подсъдимият е бил освободен от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС институтът на чл.78а от НК е
приложим повторно в случаите, когато деецът вече е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, за което обаче е бил
реабилитиран. В конкретния случай двукратно на подсъдимия е било налагано
административно наказание, като във връзка с наложените административни
наказания е било образувано в ТД на НАП – Варна изпълнително дело № 5874/2006
година, което обаче е било прекратено с разпореждане от 29.10.2008 година, като
в отговора от ТД на НАП – Варна е посочено, че задълженията са изцяло погасени
от длъжника на 23.10.2008 година.
Предвид горното,
съдът прецени, че макар да липсват изрични доказателства, че глобата в размер
на 500 лева по НОХД № 6286/2005 г. на РС – Варна е била внесена от длъжника,
тъй като изрично отговор на няколко
писма в тази насока не е получен, съгласно същото тълкувателно решение,
дори и глобата да не е платена, при съответните предпоставки би могла да
настъпи реабилитация след изтичане на предвидените в Наказателния кодекс
срокове.
В този смисъл съдът
прие, че на основание чл.88а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК подс. Д.Г.
е реабилитиран по отношение на наложените наказания по НОХД № 6286/2005 г. на
РС – Варна и по НАХД № 505/2008 г. на РС – Варна, тъй като изпълнителното
производство е било прекратено на 29.10.2008 година, поради категорично плащане
на глобата, наложена по НОХД № 505/2008 г. на РС – Варна и след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано и за вземането по НОХД № 6286/2005 г.
на РС – Варна, не са предприети никакви действия за събиране на това вземане,
респективно максималният четиригодишен срок за реабилитация след 29.10.2008 г.
е изтекъл на 29.10.2012 г. и в този смисъл следва да се приеме, че към датата,
визиране в диспозитива на обвинителния акт – 25.07.2018 г. подсъдимият е бил
реабилитиран по отношение на наложените предходни две наказания глоба по реда
на чл.78а ал.1 от НК.
Освен горното съдът
прецени, че съставът на чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК не
визира настъпване на съставомерни вреди, които следва да бъдат възстановени и в
този смисъл прие, че са налице всички предпоставки за разглеждане на делото по
реда на глава 28 от НПК, поради липса и на отрицателните предпоставки по
смисъла на чл.78 А ал.7 от НК и предвид изричното становище на прокуратурата и
защитата, както и предвид разпоредбата на чл.252 ал.1 от НПК, съдът даде ход на съдебното следствие по реда на
глава 28 от НПК.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия Г. обвинение, като на първо място
акцентира върху липсата на критично отношение към извършеното.Прокурорът приема
за безспорно доказано, че на процесната дата подсъдимият е извършил деянието, в
което е обвинен, като излага аргументи, че фактите, изложени в обвинителния акт
са доказани и в хода на съдебното следствие.В този смисъл представителят на ВРП
счита, че изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Х., М.
и Г., които изцяло подкрепят както обвинителната теза, така и описаните в
обвинителния акт факти, акцентира се върху наличието на противоречия в
показанията на св.К. и обясненията на
подсъдимия, които касаят фактите, на които се основава обвинителната теза,
както по отношение на първото съприкосновение на подсъдимия със св.Х., така и
по отношение на обстоятелствата, при които в последствие е настъпило ПТП,
приема се, че подсъдимият с обясненията си изгражда защитвната
си теза, която св.К. се опитва да потвърди и в този смисъл се моли показанията
на горепосочената свидетелка и обясненията на подсъдимия да не бъдат
кредитирани.Оспорват се твърденията на подсъдимия, че ПТП е настъпило случайно,
като се акцентира и върху репликата му непосредствено след настъпване на ПТП,
която се приема за доказателство за наличие на умишлено поведение.Прокурорът
акцентира и върху фактът, че полицейските служители, разпитани в хода на ДП и в
с.з. дават показания въз основа на дадените от подсъдимия обяснения след
призоваването му на мястото на произшествието в отсъствието на останалите
свидетели- очевидци, аргументира се наличието на хулигански мотив за
извършеното и липсата на законови основания подсъдимият лично да раздава
справедливост, акцентира се върху многобройните прояви на агресия в обществото
от водачи на МПС и създаваната от тях опасност за всички участници в движението
и се иска от съда подсъдимият да бъде признат за виновен, след което да бъде
освободен от наказателна отговорност предвид наличието на законовите
предпоставки и да му бъде наложено административно наказание глоба в максимално
предвидения от закона размер , като мву бъде наложено
и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.
Защитникът на
подсъдимия се присъединява към
становището на представителя на ВРП относно поведението, което водач на МПС
следва да има на пътя, касаещо гарантиране на
сигурността на останалите участници в движението, не оспорва фактът на
настъпване на ПТП, но предвид факта, че на подсъдимия вече е било наложено
наказание за настъпването на ПТП, моли за конкретното деяние съдът да наложи
наказание към минимално предвиденото от закона, с което да бъде даден шанс на
подсъдимия да осъзнае постъпката си и да не я повтаря.
Подсъдимият Г. не се признава за виновен, дава
обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в последната си дума, макар да
се извинява за поведението си, отново твърди, че не е виновен за случилото се.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.07.2018г. св. Х. излязъл
на разходка в гр. Варна с приятелката си св. М. и тяхна обща приятелка - св. Г..
Тримата се придвижвали с автомобил, управляван от св. Х. - лек автомобил „Форд
Фиеста" с рег.№ В 0187 ВА. Около 20.30 часа горепосоченият автомобил се
движил по бул. „Цар Освободител" в посока бул. „Приморски". След като
преминали кръстовището на Икономически университет, автомобилът, управляван от
св. Х., се движел в най - дясната лента. В този момент зад неговия автомобил се
движел и подс. Г. с управлявания от него л.а.
„БМВ" с рег.№ В 5026 ВХ. До него се возила приятелката му - св. К..
Водачът Х. забелязал, че в неговата лента, малко по – напред, бил спрял
таксиметров автомобил. Той подал ляв мигач, преминал в лявата лента и
изпреварил спрелия таксиметров автомобил. В този момент, очевидно разгневен от
маневрата на св. Х., подсъдимият започнал да свири с клаксон, изпреварил
автомобила на Х. от дясно и препречил неговата лента за движение с автомобила
си, което принудило св. Х. да спре. От л.а. „БМВ" с рег.№ В 5026 ВХ
излязъл водачът - подс. Г., като през предното дясно
стъкло на автомобила на Х., където седяла св. М., подсъдимият отправил към св.Х.
репликата: „Ще ти еба майката" и продължил да му крещи. Заплашил го, че
сега ще го научи и минал от страната на водача Х., като започнал да го подканя
да излезе от автомобила с цел да се саморазправят. Св. Х. нямал такова
намерение, поради което подал газ и подминал подс. Г.,
като продължил в посока „Фестивален и конгресен център". Когато св. Х.
потеглил подсъдимият се качил бързо в
автомобила си и тръгнал да преследва лекият автомобил „Форд Фиеста" с
рег.№ В 0187 ВА. Автомобилът на подсъдимия бързо застигнал този на св. Х., тъй
като карал много по – бързо, с намерение да го догони. Когато се приближил до
автомобила на св. Х., подс. Г. управлявал колата
си агресивно, като явно демонстрирал
намерение да блъсне л.а. „Форд" - криволичил около автомобила на св. Х. и
правел рискови маневри, застрашавайки безопасността на другите участници в
движението. Така двата автомобила продължили до кръстовището на бул. „Приморски"
и ул. „Колони". Св. Х. спрял на червен сигнал на светофарната уредба, като
зад него спрял и автомобила, управляван от подсъдимия.Последният отново слязъл
от колата си и тръгнал към автомобила на св. Х. с цел да се саморазправя. В
този момент светнал зелен светофар и св. Х. отново потеглил. Малко след това,
преди кръговото движение, св. Х. спрял на пешеходна пътека, за да пропусне минаващи пешеходци. Същият чул как автомобила на подс. Г. шумно ускорявал двигателя в стремежа си да ги
догони. Докато пешеходците преминавали, подсъдимият първоначално спрял
автомобила си зад автомобила, управляван от св.Х., но в последствие,
подсъдимият привел в движение на зад
управлявания от него лек автомобил, след което се засилил напред и умишлено
блъснал автомобила на св. Х.. Сблъсъкът станала във времето, когато все още
пешеходци пресичали на пешеходната пътека.
Веднага след сблъсъка св. М.,
ужасена от случилото се, се свързала с дежурен на тел.
112 и обяснила за инцидента. В този момент подсъдимият слязъл от автомобила си,
отишъл до шофьорското място на св. Х. и му казал: „Сега вече трябва да слезеш,
тъй като има пътно - транспортно произшествие". В следващия момент обаче подс. Г. се качил в автомобила си и напуснал мястото на
инцидента.
На получения сигнала от тел. 112 на
място бил изпратен полицейски екип на Сектор ПП - Варна в състав - свидетелите Д.
и Е.. Двамата установили, че водачът св. Х. и неговите двама спътници, стояли
до автомобила на мястото на ПТП. От тях
полицейските служители разбрали подробности за инцидента, в т.ч. и данни за
регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП. Полицейските служители, чрез
справка с ОДЧ, установили водача на автомобила, напуснал произшествието , който
бил призован да се върне на мястото на инцидента. На св. Х. бил издаден
протокол за ПТП и той си тръгнал. Малко по - късно на мястото на ПТП се върнал подс. Г., който пред полицейските служители обяснил, че с
водача на другия автомобил, участвал в ПТП са имали някакви пререкания преди
инцидента, като подсъдимият не е взел мерки управляваният от него лек автомобил
да не самопотегли в следствие на което е настъпило
процесното ПТП.На место срещу подсъдимия бил съставен АУАН за това, че е
напуснал местопроизшествието след настъпване на ПТП, че управлява без контролен
талон и за това, че е спрял управляваното от него МПС, без да вземе мерки то да
не се приведе в движение, в следствие на което същото потегля и блъска спрелият
пред него лек автомобил.
В с.з. се излъчиха записите от
подаденият сигнал на тел.112, от които се установи, че в действителност
създалата се ситуация е предизвикала най-малко у св.М. сериозна уплаха.
Установи се безспорно, че
фактите, отразени в съставения АУАН, са били възприети от полицейските
служители въз основа на обясненията, дадени от подсъдимия след завръщането му
на мястото на инцидента.
Към
дата на извършване на деянието, подс.Г. е с чисто
съдебно минало/ реабилитиран за предходните си осъждания, като аргументите на
съда за тази преценка са посочени по-горе и не следва да се преповтарят/.
Съгласно справката от сектор ПП-ОД на МВР-Варна,подсъдимият е правоспособен
водач и в предходни моменти е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП и на КЗ.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че не
той, а пострадалият е отправил нецензурни изрази към него, тъй като в тази им
част обясненията му противоречат както на показанията на свидетелите Х., М. и Г.
в кредитираните от съда части, така и на показанията на св.К. в кредитираните
от съда части.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която
същият сочи, че в района на Шишковата градина управляваният от него лек автомобил
е потеглил сам, без негова намеса, тъй като в тази им част обясненията на
подсъдимия противоречат на показанията на свидетелите Х., М. и Г. в
кредитираните от съда части.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в
частта, относно проведеният след ПТП разговор, тъй като в тази им част
обясненията му противоречат както на показанията на свидетелите Х., М. и Г. в
кредитираните от съда части, така и на излъченият в с.з. запис на сигнала, подаден на тел.112.Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия и в частта в която същият сочи, че св.Х. е отправил
към него неприличен жест с ръка и е подал сигнал с друг жест, че е лице с
отклонение от нормалните психични представи,тъй като в тази им част обясненията
му, не само не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства, а и не са подкрепени от никакви други такива.Няма как да се
кредитират обясненията на подсъдимия и в частта, в която същият сочи точно
колко пъти е възпрепятствал движението на автомобила, управляван от св.Х., тъй
като и в тази им част обясненията на подсъдимия противоречат изцяло на останалите
кредитирани от съда гласни доказателства.В останалата им част съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като същите кореспондират с останалите
кредитирани от съда доказателства и не са оборени по категоричен начин.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Х., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
конкретни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
доказателства.
Показанията
на св.М., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи с останалите кредитирани от съда
гласни доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на св.Г., дадени в с.з. единствено в частта, в която същата сочи, че
подсъдимият не е слизал от управлявания от него лек автомобил дори и след
настъпване на произшествието и веднага го е напуснал, тъй като в тази им част
показанията на свидетелката са непоследователни и колебливи и противоречат на показанията на свидетелите Х. и М. в
кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира показанията на
св.Г., дадени в с.з. и напълно кредитира показанията й, дадени в хода на ДП и
прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви кореспондиращи с останалите кредитирани от
съда доказателства.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Д. и Е., дадени в с.з., кактои
показанията на св.Е., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
писмените и гласни доказателства, но не позовава присъдата си на тези показания
по отношение единствено на твърденията
за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП в района на „Шишкова
градина”, , тъй като свидетелите не са очевидци на настъпилото произшествие и
възприятията и преценката им, както се установи безспорно в с.з., се основава
единствено на обясненията на подсъдимия, който е изложил своя версия за
случилото се.Няма как показанията на свидетелите да не се кредитират напълно,
тъй като същите свидетелстват за това, какво им е обяснил подсъдимия, а не за
това, какво се е случило.
Съдът не кредитира показанията на св.К.,
дадени в с.з в частта, в която същата описва контактите между подсъдимия и св.Х.
преди достигане на автомобилите до Шишковата градина и посочва при какви
обстоятелства е настъпило ПТП, тъй като в тази им част показанията на
свидетелката коренно противоречат на показанията на свидетелите Х., М. и Г. в
кредитираните от съда части, като отчасти противоречат и на обясненията на
подсъдимия.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.К., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както с установената
по делото фактическа обстановка, така и с кредитираните от съда доказателства.
Съдът не кредитира приобщения по делото
АУАН и издаденото въз основа на него НП в частта, касаеща обстоятелства, при
които е настъпило процескното ПТП, тъй като безспорно
по делото се установи, че ПТП е настъпило в следствие на умишлени действия на
подсъдимия и че отразеното в АУАН и НП се дължи на обясненията, дадени от
подсъдимия, а не на лични възприятия на актосъставителя и на обяснения и от
останалите очевидци.В останалата им част съдът кредитира АУАН и НП, като
напълно кредитира и останалите писмените доказателства по делото, тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка.
Съдът напълно кредитира излъченият в
с.з. запис на сигнал по тел.112, тъй като същият е случаен, създаден
непосредствено след възникване на инцидента, кореспондиращ с гласните
доказателства по делото и не е създаден за целите на образуваното ДП.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: обясненията на подсъдимия в кредитираните от съда
части, показанията на свидетелите Х., М.,
Г., К., Д. и Е. в кредитираните от съда части, СОЕ, справка за съдимост,
справка за нарушител, запис от сигнал на тел.112, както и от
другите писмени материали по делото.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Д.Р.Г., с деянието си е
осъществил състава на престъпление по чл.325 ал.3 вр.
ал.1 от НК , тъй като на 25.07.2018г., в гр.Варна, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - отправял псувни и закани за саморазправа към водач на МПС - Т.К.Х.,
преследвал и умишлено блъснал управлявания от Х. лек автомобил „Форд
Фиеста" с рег.№ В 0187 ВА, като деянието е извършено при управление на МПС
- „БМВ" с рег.№ В 5026 ВХ.
В конкретния случай съдът намира, че
подсъдимият не е бил наказан за същото деяние по административен ред, тъй като
с конкретното деяние, за което е ангажирана наказателната му отговорност, се
засягат съвсем различни обществени отношения от една страна, а от друга страна
се установи в хода на съдебното следствие, а това е било установено и в хода на
ДП, че обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са различни от тези, приети
за установени в хода на АНП и няма как да се приеме, че подсъдимият е бил
наказан за същото деяние по административен ред.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано/ реабилитирано/
физическо лице.
Съгласно трайната съдебна практика , за да се
осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо деецът: а) да е
извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) действията да са
умишлени; в) те да нарушават грубо обществения ред и г) да изразяват явно
неуважение към обществото.Следователно от обективна страна трябва деянието
грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да
е насочен към явно неуважение на обществото. Тези обективни и субективни признаци
от състава на престъплението трябва да бъдат реализирани винаги едновременно.
Ето защо ВС, (съответно ВКС) не веднъж е посочил, че е необходимо да се
разграничава хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и
достойнството на гражданите, не само по обективните им признаци, но преди
всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други
обстоятелства, при които действията са извършени. Разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК, изисква не само непристойно
поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и
реално засягане на обществените отношения, изразяващи се в грубо нарушение на
обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението
хулиганство от дребното хулиганство по УБДX, санкционирано по административен
ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно
неуважение към обществото. Съгласно съдебната практика законът изисква чрез
действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения
ред. В този смисъл е и Постановление № 2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на
Пленум на ВС. Според цитираното Постановление обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие. Под
обществен ред, като обект на престъплението хулиганство, следва да се разбират
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1 от НК основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни
действия". "Непристойни действия" са онези, които са неприлични,
безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато
деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения
ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или
съществено засяга нормите на нравствеността.Явно неуважение към обществото има,
когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността и правилата на обществото. При това противообщественият характер
на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са
станали достояние.Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака
са осъществени.
Няма спор в съдебната практика, че
това дали едно деяние съставлява хулиганство или е само обикновена укорима постъпка се определя от естеството, съдържанието,
времето, мястото и начина на извършеното. Това са именно критериите, които
определят дали дадено поведение е "непристойно", нарушава ли
"грубо" обществения ред и представлява ли израз на "явно
неуважение" към обществото, или е обикновена укорима
постъпка, извършена неволно, не злонамерено или като последица от лошо
възпитание.
Съгласно
тълкувателната практика на ВС деянието е извършено при изпълнение на професия или дейност, когато е извършено по
време на реализиране на характерните за професията/дейността права или
задължения, обективирани в конкретни действия или бездействия. В този смисъл са
и мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК /ДВ, бр.
95/2016г/, с който е въведен квалифицираният състав на хулиганство при
управление на МПС. От тях е видно, че със законовите изменение се цели
въвеждане на по-строги санкции спрямо водачите на МПС, които с допуснати от тях нарушения на правилата на ЗДвП, грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение на обществото. При
тълкуването на законовата редакция „…при управление на МПС“ с оглед цитираната
задължителна тълкувателна практика на ВС и с оглед целта на закона, разкрита от
мотивите към законопроекта, се очертават следните особености на квалифицирания
престъпен състав.: Субект на престъплението, може да бъде всяко лице, което
притежава качеството водач на МПС. Съгласно т. 25 от ДР на ЗДвП водач на
ППС е лице, което управлява пътно превозно средство. Съгласно
ППВС 1/83 под управление на МПС следва да се разбират всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини. С оглед всичко
горепосочено се очертават и особеностите на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 325, ал.3 НК. За да може деянието да се квалифицира под
тази норма то следва да се характеризира със следните признаци: 1. да
представлява действие или бездействие с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини, 2. да е извършено в нарушение на правилата на ЗДвП и 3 грубо да
нарушава обществения ред и да изразява явно неуважение на обществото. Типични
случаи, които попадат в тази хипотеза са т.нар. автомобилни гонки, дрифтинга, засичането пътя на
движещо се МПС, като към тях се ориентира и практиката.
В процесния
случай от приетата за установена от прокурора и съда идентична фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият е извършил следните действия: отправял
псувни и закани за саморазправа към водач на МПС - Т.К.Х., преследвал е
управлявания от пострадалия лек автомобил, спирал е пред управлявания от него лек
автомобил, с което е възпрепятствал движението му, движел се е неправомерно по
пътното платно, създавайки опасност за останалите участници в движението и умишлено е блъснал управлявания от Х. лек
автомобил „Форд Фиеста" с рег.№ В 0187 ВА, като деянието е извършено при
управление от негова страна на МПС -
„БМВ" с рег.№ В 5026 ВХ. Всички гореописани
действията са извършени по време на управлението на лек
автомобил. В случая е
налице функционална връзка между действията, които грубо нарушават обществения
ред и управлението на МПС. От законовата редакция „..при управление на МПС“ следва,
че в случаите на 325, ал.3 НК, МПС се явява средството на престъплението.
Именно до тези случаи се свежда приложното на нормата, когато хулиганските
действия се извършват по време на действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини и хулиганските действия в случая съставляват
нарушение на ЗДвП и самото
МПС се явява средство на престъплението. Налице е функционална връзка между
хулиганските действия и нарушаването на правилата на ЗДвП по време на управление
на МПС и в този смисъл е завишена чувствително обществената опасност на
деянието и поради тази причина като допълнителна санкция е
предвидено лишаването от правоуправление.
На второ място, извършените от дееца
действия, насочени спрямо водач на друг лек автомобил, в който има и пътници,
мястото на извършване на действията /на пътя/, поводът за осъществяването им
/възникнали различия относно спазването на правилата за движение по пътищата/,
създаването на опасност за останалите участници в движението, отправените незензурни реплики към другия водач на МПС и
предизвикателствата за саморазправа, както и
причинените несъставомерни
вреди, разкриват висока обществена опасност на деянието, което
обуславя субсумирането му под състава на престъпното
хулиганство, а не като хулиганство по смисъла на УБДХ, тъй като са налице
извършването
на непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и същите
изразяват явно неуважение към обществото.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, евентуалното наличие на личен мотив не изключва
квалификацията „хулиганство”, ако действията са непристойни и грубо нарушават
обществения ред и в този смисъл съдът споделя становището на представителя на
ВРП, че дори и да има неправомерна маневра от страна на втория участник в
инцидента/ недоказана от събраните по делото доказателства/ то тази маневра в
никакъв случай не дава право на подсъдимия да предприеме последващите
действия ,целящи саморазправа и застрашаващи не само св.Х. и пътниците в
автомобила му, респективно пътуващата и в автомобила на подсъдимия свидетелка,
а и всички останали участници в движението.В обществото има правила, които
всеки следва да спазва, независимо от собственото си емоционално състояние.
В процесния
случай се установи, че всички действията на подсъдимия отговарят на кумулативно необходими изисквания на нормата
на чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК.
От
субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
За смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, доколкото
същият, към датата на извършване на деянието е бил реабилитиран за предходните
си осъждания.
Като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство съдът приема упоритостта на противообществената проява и
сериозната заплаха, която подсъдимият е създал за останалите участници в
движението, наличието и на други нарушения на ЗДвП и КЗ и липсата на критичност
към извършеното, тъй като както
подчертава и представителя на ВРП, от една страна декларативно се изразява
съжаление за стореното, а от друга страна категорично и упорито се твърди, че
липсва виновно поведение и едва ли не проявата следва да се толерира, тъй като
е справедлива/ неясно по чии правила/.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 325, ал.3 вр.
ал.1 НК наказание е лишаване от свобода до три
години и лишаване от право по чл.37 ал.1т.7 от НК, както и лишаване от права; обвиняемият е неосъждан/ реабилитиран е по право за предходните си
осъждания/, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК , то
съдът намира, че са налице условията за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК с налагане на административно
наказание.
При индивидуализиране
на административното наказание глоба на подсъдимия съдът съобрази вида и
характера на засегнатите обществени отношения /отношенията по опазване на
обществения ред и спокойствие и сигурността на участниците в движението по
пътищата/, степента на засягане на същите/ не само отправяне на псувни и закани
за саморазправа към св.Х., а и създаване на опасност както за него, така и за
пътниците в два автомобила и за останалите участници в движението/ като и
данните за личността на подсъдимия/
недобрата характеристична справка и явната липса на критично отношение,
демонстрирана в хода на съдебното производство и особено в хода на съдебните
прения с отношението към представителя на държавното обвинение, данните за
предходни нарушения на ЗДвП и КЗ/, особената чувствителност на обществото към
този вид зачестили рискови противоправни прояви и волята на законодателя същите да
бъдат сведени до минимум, поради което съдът намира, че наказанието следва да
бъде определено изцяло при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва
да се наложи глоба в средния размер, предвиден в закона, а именно
3000лв. Този размер на глобата съдът намира, че съответства на
степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца , като счита, че
ефективно ще съдейства за поправянето на подсъдимия, без да се накърнява
принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.Наказание „Глоба” в по-нисък размер би било несъответно на
извършеното и на личността на извършителя и не би имало нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, а санкция в по.-висок размер, предвид
икономическата обстановка в страната ни и предвид факта, че все пак подсъдимият
се е почувствал предизвикан от чуждо поведение/ независимо дали основателно или
не/, по-скоро би имала негативно, отколкото поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие.
Мотивите на съда да
наложи наказание глоба в среден размер, касаят и преценката, че на подсъдимия
следва да се наложи и кумулативно предвиденото от закона наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“. Поради което на основание чл.325 ал.3вр.ал.1 вр.чл.37 ал.1т.7 от НК наложи на Г. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА . Съдът прецени, че
наказание в този размер би се оказало необходимо и достатъчно за поправянето на
дееца, доколкото има безспорни
доказателства, че към датата, визирана в диспозитива на обвинителния акт
с поведението си подсъдимият е създал пряка опасност за останалите участници в
движението и единствено след като бъде лишен от право да управлява МПС за
горепосочения срок, ведно с наложеното административно наказание „Глоба“, биха
се постигнали целите както на генералната, така и на специалната превенция.
Предвид гореизложените
мотиви, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: