Р Е Ш Е Н И
Е № 261884
гр. Пловдив, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17792 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.40 ЗУЕС от Р.П.Н. - Н., против Етажна собственост с адрес: гр. ***,
представлявана от *** Д. Г. Б., за отмяна на решенията, взети на общото
събрание, проведено на 19.09.2019 г. по т.5 от дневния ред – обсъждане и
вземане на решение за събиране на сумата за ремонт на заден двор – настилка и
ограда, гласуване, както следва: 3)всички присъстващи, с изключение на г-н Н. и
г-жа Г., приемат и одобряват бетонната настилка и ограда на база предишно ОС от
04.09.2019 г. по т.7 и да бъдат възстановени по опис; 4) 50% от цялата сума се
поема от собствениците на гаражи и 1/18 се разпределят поравно на всички от
всички 141 кв.м.; 5)17 кв.м. пред входната врата се разделя на всички
апартаменти; 6) 124 кв.м. се поемат само от Б., Ч., И., Б.и С. по равно; 7)
сумата за монтираната ограда – 1087 лв. да се разпредели на 19 апартамента по
равно.
С депозираната искова
молба ищцата иска отмяна на решението на ОС на етажната собственост, находяща
се в гр. ***, взето на 19.09.2019 г. по т.5, с което всички присъстващи, с
изключение на г-н Н. и г-жа Г. приемат и одобряват бетонната настилка и ограда
на база предишно ОС от 04.09.2019 г. по т.7 и да бъдат възстановени по опис;
50% от цялата сума се поема от собствениците на гаражи и 1/18 се разпределя
поравно на всички от всички 141 кв.м.; 17 кв.м. пред входната врата се разделя
на всички апартаменти; 124 кв.м. се поемат само от Б., Ч., И., Б.и С.по равно;
сумата за монтираната ограда 1087 лв., да се разпредели на 19 апартамента, по
равно. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и се иска неговата
отмяна. Поддържа, че поземленият имот, в който е построена сградата в етажна
собственост, не бил обща част, поради което и общото събрание на етажните
собственици нямало компетенциите да вменява на отделните етажни собственици
задължения за разноски във връзка с него. Излага доводи за нарушение на реда за
свикване на ОС – не била съставена покана с изискуемото от закона съдържание и
тя не била поставена на видно и общо достъпно място, както и за реда за
провеждане на ОС. Изтъква, че оспорваното решение било напълно неразбираемо.
Моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Етажна собственост в
гр. ***, представлявана от ***Д. Г. Б., със становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че ОС на ЕС може да взема решения по отношение на
площта от 141 кв.м. от дворното място, като 17 кв.м. от тях служат за
преминаване на всички етажни собственици и влизането им в сградата. Настилката
на дворното място е предвидена още с инвестиционния проект на сградата именно
за обслужване на жилищната сграда и като такава представлява прилежаща площ.
Бетонната площадка била комуникационна, като била обща част по своето естество.
Затова намира, че етажните собственици имали право да вземат решения за ремонта
и начина на благоустрояване на свободната дворна площ, представляваща бетонна
площадка. Взетото решение на ЕС било мотивирано от нарушената цялост на
площадката, което налагало нейното ремонтиране. Решението за поставяне на
ажурна телена ограда на изток от жилищната сграда било взето с оглед
препятстване на достъпа на безстопанствени животни до сградата. Излага доводи
за законосъобразност на взетото решение и твърди, че е спазен редът за
свикването и провеждането му. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание. Искът се предявява в предвидения 30-дневен преклузивен срок от
получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС – чл.40, ал.2 ЗУЕС. В
случая, общото събрание, на което са взети оспорените в настоящото производство
решения, е проведено на 19.09.2019 г. Протоколът от проведеното ОС е обявен на
дата 02.10.2019 г., за което има нарочно отбелязване на гърба на документа –
л.6 гръб от делото. Исковата молба е депозирана в съда на 30.10.2019 г., поради
което съдът приема, че е в преклузивния законов 30-дневен срок.
Исковата молба е депозирана от етажен
собственик, видно от нотариален акт за продажба на право на строеж № ***, с
която на ищцата се продава правото на строеж по отношение на апартамент на
трети жилищен етаж от жилищната сграда в гр. ***. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 ЗУЕС легитимиран да иска отмяна на решение на ОС е всеки собственик. Законът не прави
разграничение с оглед на това какво е взетото решение, като допуска във всеки
случай етажният собственик да има право да оспори решението и да иска неговата
отмяна. Затова съдът приема, че ищцата е легитимирана да иска отмяна на взетите
решения на ОС на ЕС. Предвид изложеното исковата молба е процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
При преценката законосъобразно ли е свикано
и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са
взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба
основания за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно
свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание. Във всички
случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят
спорния предмет. В този смисъл решение № 37/20.04.2016 г., постановено по
гр.д. № 4432 по описа за 2015 г. на ВКС,
I г.о.
Затова и предмет на настоящото
производство са наведените в исковата молба пороци, които касаят процедурата за
свикване на общото събрание и материалната законосъобразност на взетите решение.
Тези пороци ще бъдат разгледани от съда последователно:
По
доводите за нарушение на процедурата по свикване на ОС:
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24
часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата
от лицата, които свикват общото събрание, за
което се съставя протокол.
В случая, поканата за провеждане на
процесното общо събрание е поставена на дата 27.08.2019 г., за което е съставен
протокол – л.64 от делото, Лицето, което е поставило поканата – И.Г. В., е ***
на дружеството, което предоставя услугите на *** в процесната етажна
собственост съгласно сключен договор № ***. Договорът е със срок от 2 години,
считано от датата на сключването му, т.е. до 10.09.2018 г. С решение на Общото
събрание на етажните собственици от дата 04.09.2018 г. са подновени договорните
отношения за услугата *** за срок от 1 години, т.е. до 04.09.2019 г. Поканата
за свикване на събранието при предварително обявения дневен ред е поставената
на 27.08.2019 г. от надлежно легитимирано лице, съгласно чл.1, ал.1, т.1 от
сключения договор с ***, в предвидения в закона 7-дневен срок преди провеждане
на събранието.
По отношение на съдържанието на поканата
за свикване на ОС, съдът приема, че са спазени законовите изисквания. Съгласно
чл.13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата,
които го свикват, която се поставя на общо достъпно място, като в нея
задължително се посочват датата и часът на поставяне на поканата. Поканата за
свикване на ОС отговаря на законовите изисквания за съдържание – л.63 от
делото. Тя съдържа дата и час на поставянето й, датата и часа на провеждане на
ОС и дневния ред, както и лицето, което го свиква – ***на ЕС. Затова и наведените
от ищцата възражения за незаконосъобразност на съдържанието на поканата са
неоснователни.
В заключение, съдът приема, че са
спазени изискванията по свикването на процесното ОС на ЕС.
По
отношение на доводите за материална незаконосъобразност на взетото решение:
От компетентността на Общото събрание на
етажните собственици е вземане на решения за извършване на ремонти,
реконструкции, преустройства и други дейности в общите части на сградата.
В случая, оспорените решения касаят събиране на средства за ремонт на двора –
настилка и ограда. От значение за решаване на спора е дали дворното място
представлява обща част към жилищната сграда, за извършването на ремонт на която
отговарят всички етажни собственици.
По делото се установява от ангажираните
доказателства, а и това не се оспорва от страните, че правото на собственост по
отношение на терена принадлежи на две физически лица – Б. И. Б. и Л. И. Б.(така
разрешение за ползване № ***г. – л.9 от делото). Последните са учредили право
на строеж за изграждане на процесната сграда на ЕТ „***“, който е прехвърлил на
собствениците на самостоятелни обекти правото на строеж върху тези обекти. Така
и на ищцата е прехвърлено правото на строеж на апартамент на третия жилищен
етаж, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху дворното място. Не е спорно, че етажните собственици не
притежават право на собственост по отношение на дворното място. Те обаче имат правото
да ползват земята само доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение – чл.64 ЗС. Цитираната норма дава
право на собственика на постройката, респ. самостоятелен обект в нея, каквато е
ищцата, да ползва земята само доколкото това е необходимо за ползване на
постройката по предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му осигури
тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се
въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициара. Ползването
на притежаваните от собствениците на самостоятелни обекти в сградата по предназначението
им включва достъп до вход, външните стени на сградата като общи части с оглед
необходимостта от извършване на ремонти, събирана на паднали предмети и др.
Ответната
страна поддържа, че макар земята да не принадлежи на собствениците на самостоятелните
обекти в сградата, а те да имат само право на строеж върху нея съгласно нормата
на чл.64 ЗС, то тя представлява обща част. Представителят на етажната собственост
се позовава на нормата на §1, т.2 от ДР към ЗУЕС, съгласно която „прилежаща
площ към сграда в режим на етажна собственост“ е част от територията на поземлен
имот с комплексно застрояване, в който е построена сграда в режим на етажна
собственост и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи,
площадки за игра, места за паркиране и др. От дадената легална дефиниция
следва, че за да е налице прилежаща площ към сграда етажна собственост, която
евентуално да се приеме за обща част, то следва да се касае за имот комплексно
застрояване. По делото не се доказа имотът, в който е построена жилищната
сграда да отговаря на посочената характеристика. Отделно от това, дори и да е
налице изискуемото „комплексно застрояване“, то не е установено по предвидения
в закона ред, че именно процесните 141 кв.м. около сградата са прилежаща площ. За
определянето на прилежащите площи е предвиден специален административен ред
съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ. Поради изложените съображения, дворното място, което
е предмет на взетите оспорени решение на ОС на ЕС, не представлява обща част на
жилищната сграда в режим на етажна собственост. Макар дворното място да се
ползва от собствениците на самостоятелни обекти по начина, посочен от вещото
лице в заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно техническа
експертиза, това ползване е по реда и в обема на нормата на чл.64 ЗС. Етажните
собственици не са компетентни, нито пък задължени да извършват разходи във
връзка с поддържането и управлението на двора. В случай, че някой от тях
предприеме фактически действия във връзка с поддържането му, той не би могъл да
задължи останалите етажни собственици да участват в сторените разходи по реда
на Закона за управление на етажната собственост, нито пък Общото събрание е
компетентно да вземе решение в този смисъл. Дали е налице друг път на защита за
лице, извършило дейности в чужда полза, не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Предвид
изложените съображения за съда се формира изводът за материална незаконосъобразност
на оспорените решения. Те не са в компетенциите на общото събрание на ЕС, тъй
като не касаят обща част в сградата. Поради това подлежат на отмяна.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцата
за заплатена държавна такса в размер на 80 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., или общо 380 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решенията на ОС на ЕС, находяща се в гр. ***, взети на общото събрание,
проведено на 19.09.2019 г., а именно: по т.5 от дневния ред – обсъждане и
вземане на решение за събиране на сумата за ремонт на заден двор – настилка и
ограда, гласуване, както следва: 3)всички присъстващи, с изключение на г-н Н. и
г-жа Г., приемат и одобряват бетонната настилка и ограда на база предишно ОС от
04.09.2019 г. по т.7 и да бъдат възстановени по опис; 4) 50% от цялата сума се
поема от собствениците на гаражи и 1/18 се разпределят поравно на всички от
всички 141 кв.м.; 5)17 кв.м. пред входната врата се разделя на всички
апартаменти; 6) 124 кв.м. се поемат само от Б., Ч., И., Б. и С. по равно; 7)
сумата за монтираната ограда – 1087 лв. да се разпредели на 19 апартамента по
равно.
ОСЪЖДА ЕС в сграда в гр. *****, гр. *** да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Р. П.Н. – Н., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 380
лв. (триста и осемдесет лева) – съдебно деловодни разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.