Решение по дело №332/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е образувано по жалба на „Дрим консулт“ ООД – с. Войнеговци, Столична община против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново за издаване на решение по жалба срещу АУЗ № 57020000193-1 от 15.05.2024 година на младши експерт в Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново и срещу АУЗ № 57020000193-1 от 15.05.2024 година на младши експерт в Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен по отношение на използваната методика и получените стойности за местни данъци и такси, както и нищожен, издаден в нарушение на разпоредбите на ЗМДТ и свързаните подзаконови нормативни актове. По отношение на мълчаливия отказ се твърди, че не е получено мотивирано решение в указания в чл. 155, ал. 1 от ДОПК 60-дневен срок, поради което е депозирана и настоящата жалба. Навеждат се доводи, че използваните коефициенти за вид конструктивна категория, състояние, наличие или не на инфраструктура са в нарушение на актуалното техническо състояние и конструкция на сградите; незаконосъобразно е приложен завишаващ коефициент за имоти, попадащи в курортна местност, което е в нарушение на Конституцията и Решение по конст. дело № 15 от 2018 година, като гр. Дряново не фигурира и в Списъка на курортите в РБългария според Решение на МСъвет № 153 от 24.02.2012 година. Прави се искане за отмяна на оспорените актове.

Оспорващата страна „Дрим консулт“ ООД – с. Войнеговци се представлява в открито съдебно заседание от управителя на дружеството и от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат; поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 300-309/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 311-313/, и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък /л. 296/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения АУЗ № 57020000193-1 от 15.05.2024 година на младши експерт в Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1-5, чл. 1, ал. 2, чл. 9 и чл. 9б от ЗМДТ, са установени задължения на оспорващото дружество за недвижим имот, находящ се в гр. Дряново, [улица], изчислени към 15.05.2024 година, за ДНИ и ТБО за 2023 година, посочени по вид в акта, както и начислена лихва към датата 15.05.2024 година, като в акта е посочен размер на главница и лихва за всяко от задълженията /л. 17-19/.

Процесният АУЗ е издаден, след като с Решение № 1 от 13.05.2024 година на Директора на Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново е отменен предходен АУЗ № 57020000082 от 28.03.2024 година поради неправилно определяне размера на задълженията, като е посочено, че дължимите ДНИ и ТБО следва да се преизчислят и намалят /л. 155/. В писмо изх. № 58-00-127 от 17.05.2024 година, подписано от Кмета на Община Дряново, е посочено, че предходният АУЗ е отменен и на база извършена съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза е направена корекция на партидата, ДНИ и ТБО за 2023 и 2024 година са преначислени и е издаден процесният АУЗ.

Процесният акт е връчен на представляващия дружеството на 23.05.2024 година /л. 20/, като с вх. № 58-00-127 от 03.06.2024 година актът е оспорен пред Директора на Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново – жалба на л. 22-25 от делото, като липсва произнасяне по жалбата.

Диспозитивното начало в процеса обвързва съда със заявения от жалбоподателя предмет на делото. Търсената от оспорващото дружество защита е и срещу мълчалив отказ на решаващия орган при оспорването на АУЗ по административен ред. При действието на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК неуспешното оспорване на административния акт по административен ред концентрира за единствено възможен предмет на оспорване пред съда първоначалния индивидуален административен акт. В случая това е процесният АУЗ. Фикцията на чл. 156, ал. 4 не предполага друг възможен предмет на оспорване. Образуваното при липса на предмет съдебно производство е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, което налага оставяне на жалбата в тази ѝ част без разглеждане и прекратява на съдебното производство по отношение на това оспорване.

Съдът намира жалбата против АУЗ № 57020000193-1 от 15.05.2024 година на младши експерт в Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.

3адължението за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ възниква еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Оспорващото дружество е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ за недвижим имот, находящ се в гр. Дряново, [улица], на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за процесната 2023 година, в качеството му на собственик на имота, за който е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, описана в оспорения акт /л. 17-19/. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от посоченото в оспорения АУЗ може да се установи, че е било налице основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акта, доколкото задълженията не са платени в срок, като е налице яснота кой е данъчният обект, данъчният период.

Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 от ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани. ТБО се събира за предоставяне на три самостоятелни компонента на услугата, както следва: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, 2. почистване на територии за обществено ползване и 3. депониране на отпадъци и обезвреждане на депа. Въз основа на съставена план-сметка за всяка отделна година Общинският съвет на съответната община определя размера на ставката, която ще се прилага за следващата при определяне на размера на таксата. Въпрос на математическо изчисление е налагане на ставката върху основата за определяне на конкретния размер на вземането. Липсата на посочване в акта на математическото изчисление не обосновава извод за немотивираност, оттам и за незаконосъобразност на същия. В процесния случай от ответната страна са представени доказателства – писмени и гласни, които обосновават извода, че посочените в чл. 62 от ЗМДТ услуги са реално предоставени, а и оспорващата страна не спори установения размер на задълженията с оглед реалното предоставяне на горепосочените услуги.

Според назначените по делото първоначална и допълнителни експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните по делото, приети са като доказателства, и съдът ги намира за компетентни и обективно изготвени, поради което ги кредитира с доверие, след установяване на вида, конструкцията, предназначението и годината на построяване на сградите, както и точните параметри на парцела, прилагайки релевантните коефициенти, вещите лица дават заключение за размер на ДНИ за 2023 година – 144.86 лева, размер на ТБО за 2023 година – 144.86 лева /л. 189-197/, а в допълнителните заключения са дали варианти на размера на ДНИ и ТБО за 2023 година при прилагане на правилото на чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ – ДНИ за 2023 година – 91.16 лева и ТБО за 2023 година – 91.16 лева /л. 263-266/, както и ако се приеме, че гр. Дряново е курорт от местно значение – ДНИ за 2023 година – 169.33 лева и ТБО – 169.33 лева при отчитане на обстоятелствата от първоначалната експертиза, съответно - ДНИ за 2023 година – 104.89 лева и ТБО – 104.89 лева при отчитане на обстоятелствата от допълнителната експертиза /л. 286-292/.

Неоснователно е възражението на оспорващата страна във връзка с основанието за определяне на коефициент за местоположение на имота. Заповед № 606 от 10.12.1991 година на Кмета на Община Дряново /л. 206-207/ определя границите на зоните в населените места; същата не е предмет на настоящото производството, поради което не се дължи произнасяне по законосъобразността й. Същевременно въз основа на този акт е определено зонирането на територията на община Дряново, като липсват правни основания същия да не бъде кредитиран, като следва да се посочи, че заповедта е издадена от посочения в чл. 20 в приложимата му по време редакция от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, приета с ПМС № 151/1991 година /отм./ орган, който е оправомощен да определя границите на зоните в населените места по чл. 5, като зачитането на заповедта намира своето основание в чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от ЗМДТ.

Основателно се явява обаче възражението на оспорващата страна, че гр. Дряново не представлява курорт с местно значение. Разпоредбата на чл. 76 от Закона за здравето задължава Министерския съвет, като централен орган на изпълнителната власт да определи с решение границите и условията за развитие на обявените за курорти територии с категоризирани курортни ресурси. Такова решение е прието през 2012 година и от съдържанието на одобрения списък е видно, че гр. Дряново не фигурира като курорт. Настоящият съдебен състав намира, че представената Заповед № 719 от 16.02.1976 година на Министъра на здравеопазването, публикувана в ДВ, бр. 18 от 1977 година /л. 272/, е изгубила изцяло своята правна сила поради отмяната на ЗНЗ /отм./ и наличието на нова правна уредба, даваща правомощие на Министерски съвет да обявява курорти.

Предвид представената по делото Заповед № 19 от 16.01.2023 година на Кмета на Община Дряново /л. 21/ съдът приема, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган.

Доколкото се установи, че установяването на процесните задължения е извършено при несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, без да е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, и не се установи процесният имот за период 2023 година да попада в границите на курорт с местно значение, то не се установи законосъобразно установен размер на задълженията, включително и основание за прилагане на увеличения с 20 на сто коефициент за местоположение при формиране на основата за облагане с ДНИ и ТБО, което представлява противоречие на процесния с материалноправни разпоредби от Приложение № 2 на ЗМДТ, което налага отмяна на акта.

Искането на оспорващата страна за присъждане на разноски по делото е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна сумата от 1250 лева, представляваща платена държавна такса и внесен депозит за вещи лица. Съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като доказателства за извършването им са представени едва с писмената защита /л. 309, гръб/, т.е. след приключване на устните състезания.

Водим от горното, на основание чл. 159, т. 1 от АПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Дрим консулт“ ООД – с. Войнеговци, Столична община против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново за издаване на решение по жалба срещу АУЗ № 57020000193-1 от 15.05.2024 година на младши експерт в Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ АУЗ № 57020000193-1 от 15.05.2024 година на младши експерт в Дирекция „МДТБФ“ при Община Дряново.

ВРЪЩА преписката на органа по приходите за ново произнасяне по същество след изпълнение на процедурата по чл. 103 от ДОПК и спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Дряново да заплати на „Дрим консулт“ ООД – с. Войнеговци, Столична община, ЕИК ********* сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението, в частта с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението е окончателно на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.