№ 11596
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110145918 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 3654,40
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС, настъпили в резултат от ПТП
на 23.03.2023г., около 13:45ч. в гр.София, на кръстовището на ул. „Йосиф
Цанков“ и ул. „Балканджи Йово“. Виновен за ПТП е водачът на т.а. марка
„Рено“, модел „Трафик“, с рег. №СВ 3561 НХ, чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не
изпълнил задълженията си по договора за застраховка „Гражданска
отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение за сумата от 3679,40 лв., с включени 25 лв.
ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да му присъди последната
сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 16.08.2023г. до
плащането, както и лихва за забава в размер на 57,66 лв. за периода от
04.07.2023г. до 15.08.2023г. Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД в срока по чл.131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба. Оспорва механизма на ПТП,
вината на застрахования при него водач, причинно-следствената връзка на
ПТП с вредите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
като твърди, че водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ
..... РС е извършил нарушение на чл. 20 и чл. 25 ЗДвП, като не е спазил
необходимата дистанция с т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ
1
3561 НХ. Оспорва размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически констатации:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че ищецът е имал качеството на
застраховател по застраховка „Каско” на л.а. марка „Шкода“, модел
„Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС, валидна към 23.03.2023г., че ответникът е
имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на
водача на т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ, както и че
ищецът е заплатил сумата от 3 654,40 лв. на увреденото лице.
Основен спорен момент между страните е по чия вина е настъпило
процесното ПТП.
За установяване факта на настъпилото ПТП е представен двустранен
констативен протокол за ПТП от 22.03.2023г., в който е отразено, че при
предприемане на маневра завИ.е надясно, водачът на л.а. марка „Шкода“,
модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС блъска странично намиращия се в
паркирано/спряло състояние т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ
3561 НХ. В резултат на удара за първото МПС са настъпили видими щети в
задна дясна врата и калник, както и задна броня. Водачът на т.а. марка „Рено“,
модел „Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ е отразил, че е виновен за настъпване
на ПТП – спрял е неправилно.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П. В. Т. – водач на л.а. марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. №
СВ ..... РС и И. М. С. – водач на т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. №
СВ 3561 НХ.
Според показанията на свидетеля Т. ПТП-то е настъпило на кръстовището
на ул. „Йосиф Цанков“ и ул. „Балканджи Йово“ – при извършването на
2
маневра десен завой по ул. „Йосиф Цанков“ същият не успява да заобиколи
паркирания на кръстовището микробус, чиято задна част била издадена откъм
ул. „Балканджи Йово“, вследствие на което са настъпили щети по неговия
автомобил в областта на задна дясна врата и задна дясна броня. Свидетелят
пояснява, че ул. „Балканджи Йово“ е еднопосочна, а ул.„Йосиф Цанков“ –
двупосочна, поради което не е могъл да навлезе в насрещното движение, тъй
като са идвали автомобили. Признава, че не е преценил габаритите на
управлявания от него автомобил, като заявява, че не се е движел с висока
скорост при извършване на маневрата.
Свидетелят С. в показанията си излага, че е бил паркирал на аварийни
светлини до магазин, за да разтовари стоки, когато бил ударен в задна лява
броня от друг водач, който не е могъл да завие. Посочва, че спирането е било
разрешено след пътния знак – първо излага, че е бил спрял на два, три метра
преди знака, след което заявява, че е спрял по средата на знака. Именно
поради това твърди, че се е подписал в двустранния протокол, че е спрял
неправилно. Пояснява, че пред него е имало паркиран друг автомобил, зад
който е спрял, по посока на движението, но без да излиза на кръстовището.
Потвърждава, че другият водач не се е движел с висока скорост.
От всички събрани по делото доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 22.03.2023г., разпита на свидетелите П. В. Т. – водач на
л.а. марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС и И. М. С. – водач
на т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ и приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ, се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 22.03.2023г., около 13:45 ч., при движение по
ул. „Балканджи Йово“ и в района на кръстовището с ул. „Йосиф Цанков“,
водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС при
маневра за завой надясно реализира ПТП с паркирания т.а. марка „Рено“,
модел „Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ. В резултат на удара за първото МПС
са настъпили видими щети в задна дясна врата, заден десен калник и задна
броня, което обстоятелство се установява от заключението на САТЕ, от
преписката по образуваната при ищеца щета, както и от събраните гласни
доказателствени средства.
От заключението по САТЕ се установява, че на ул. „Балканджи Йово“ не
се наблюдава хоризонтална пътна маркировка, а вертикалната пътна
маркировка на ул. „Балканджи Йово“ в посока към ул. „Йосиф Цанков“ е
съставена от пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“
от дясно на пътното платно. На ул. „Йосиф Цанков“ също не се наблюдава
хоризонтална пътна маркировка, като непосредствено след кръстовището с
ул.„Балканджи Йово“ има поставени пътен знак В-27 „Забранени са престоят
и паркирането“, А-13 „Изкуствени неравности по платното за движение“ и А-
19 „Деца“ от дясно на пътното платно. За целите на експертизата вещото лице
е приложило сателитно изображение и изглед от Приложение „Google Maps”
за визуализация на мястото, където е настъпило процесното ПТП. Експертът
пояснява, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и
3
функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в
момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на
възникване на опасността. В процесния случай намира, че водачът на л.а.
марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС е имал възможност да
предотврати удара между превозните средства, при условие че е осигурил
безопасна странична дистанция с паркирания т.а. марка „Рено“, модел
„Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., доколкото същите са
резултат от непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, както и от САТЕ.
От друга страна, показанията на свидетеля С. са вътрешно противоречиви в
частта относно разположението на т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег.
№ СВ 3561 НХ по време на настъпване на процесното ПТП – „Аз спрях два
три, метра преди знака“, „Спирането беше разрешено след знака, а аз бях
спрял по средата на знака“, „Задната част на буса беше един метър преди
знака“. С оглед изложената от свидетеля информация, касаеща възможността
за спиране на пътното платно, съдът намира, че същият визира пътен знак В-
27 „Забранени са престоят и паркирането“.
Видно от схемата в двустранния констативен протокол за ПТП, която
свидетелят С. не оспорва, при съобразяване на областта на удара и на
нанесените щети, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило на Т-образно
кръстовище, от дясната страна на което спрямо движението на л.а. марка
„Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС, е бил паркиран т.а. марка
„Рено“, модел „Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ – непосредствено след
кръстовището на ул. „Балканджи Йово“ в посока към ул. „Йосиф Цанков“, на
посоченото от вещото лице място (л. 89 от делото) и при така описания
механизъм.
Съдът с оглед така събраните доказателства намира, че вина за настъпване
на процесното ПТП имат и двамата водачи: водачът на л.а. марка „Шкода“,
модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС, който е нарушил нормата на чл. 25, ал.1
ЗДвП, като при извършване на маневра за десен завой не е съобразил
положението на паркирания непосредствено вдясно от него т.а. марка „Рено“,
модел „Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ, при възможност за осигуряване на
безопасна странична дистанция, в резултат на което е допуснал
съприкосновение с паркираното превозно средство и е причинил щети на
застрахования при ищеца автомобил, а водачът на т.а. марка „Рено“, модел
„Трафик“, с рег. № СВ 3561 НХ е нарушил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП
и чл.101, ал.1, т.6 ППЗДвП, които забраняват спирането за престой и
паркирането на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях, с което е
предпоставил възникването на процесното ПТП и отделно от това е паркирал
след забранителен паркирането пътен знак В-27.
Следва да се съобрази още фактът, че движението по ул.„Йосиф Цанков“ е
двупосочно, като с паркирането в забранена за спиране и престой зона
4
водачът на т.а. марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег.№ СВ 3561 НХ е създал
реална опасност от възникване на ПТП и с насрещно движещите се
автомобили предвид ограничението на видимостта. Същевременно, макар
водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС да е взел
под внимание това обстоятелство, доколкото се е движел с ниска скорост,
същият не е съобразил габаритите на управлявания от него автомобил, нито
траекторията му на движение при предприетата маневра за завой надясно, с
оглед разположението на паркиралия автомобил. По тези съображения съдът
намира за основателно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат и като взе предвид характера и
тежестта на съпричиняващото деяние, определя процент на съпричиняване от
20 % от страна на водача на л.а. марка „Шкода“, модел „Сюпърб“, с рег.№ СВ
..... РС, който следва да се отчете при определяне размера на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г.
5
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/. Действителният размер на щетите съобразно заключението по
изслушаната САТЕ е за сумата от 3 792,52 лв. и е по-голям от изплатеното от
застрахователя обезщетение, предвид на което правото на регрес на ищеца е
възникнало за по-малката от двете суми – на извършеното плащане в размер
на 3 654,40 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.411 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 3 679,40 лв.
Посоченият размер следва да се намали с приетия от съда процент на
съпричиняване – 20%, поради което и размерът на дълга възлиза на 2 943,52
лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 3 679,40 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му
регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с
приложени всички относими към регреса документи да определи размера и
изплати дължимото по регреса обезщетение, респективно – мотивирано да
откаже плащането. Видно от представеното по делото известие за доставяне,
ответното дружество е получило преписката с доказателствата на 07.06.2023г.
/л.27/, като в законоустановения 30-дневен срок е упражнил правото си на
отказ да изплати регресното обезщетение по процесната щета – писмо с изх.
№3397/04.07.2023г., поради което считано от тази дата, същият е изпаднал в
забава. Предвид изложеното, за процесния период на забавата от 04.07.2023г.
до 15.08.2023г. вкл., дължимата мораторна лихва съдът определя по реда на
чл.162 ГПК в размер на 46,13 лв., до който размер предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен
размер от 57,66 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на
1116,14 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и за призоваване на
свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено
6
от ищеца на адв. З. К., в това число и допълнително възнаграждение за
оказана процесуална защита в о.с.з., видно от представените по делото
платежни документи /л. 7-8 и л. 127-128/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 70 лв. – депозит за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, на
основание чл.411 КЗ сумата от 2 943,52 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Шкода“,
модел „Сюпърб“, с рег. № СВ ..... РС, настъпили в резултат от ПТП на
23.03.2023г., в гр.София, на кръстовището на ул. „Йосиф Цанков“ и ул.
„Балканджи Йово“, ведно със законната лихва от 16.08.2023г. до
плащането, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 46,13 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04.07.2023г. до 15.08.2023г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1116,14 лв. разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер от 3 679,40 лв.,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 57,66 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „Даллбогг:Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, сумата от 70 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7