Решение по дело №1216/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 819
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20205300501216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 819

                                               

                                             13.08.2020г., гр. Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               

                                              

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав,  в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                         ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова въззивно гражданско дело № 1216 по описа за 2020г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.                                                                        

         Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, чрез И.Н.К. – юрисконсулт и пълномощник,  против Решение № 895 от 11.03.2020 г. постановено по гр.д.№ 10809/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което се признава за установено в отношенията между страните, че Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 521.91 лева- представляваща цена за допълнително начислена ел. енергия за периода от 16.11.2018 г. до 21.03.2019 г. по дебитно известие № ********** от 29.05.2019г., както и се осъжда „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Б.С.Д., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева- разноски по делото.

         В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излага се становище за неоснователност на предявения иск с довода, че процесното количество енергия е реално доставено в обекта на ищеца и сумата в общо размер на 521, 91 лева е начислена за реално доставена ел.енергия, а не допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ. Моли се изцяло да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, както и да се присъдят разноските по делото за двете инстанции. На осн.чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

         В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.Ч., с който жалбата се оспорва като неоснователна.Взема се становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат подробни доводи за неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи. Излагат се съображения, които обосновават правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските.

         Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид горното  и  в съответствие  с разпоредбата  на  чл.269, ал.2  от ГПК  следва  да се  провери  правилността  му по  изложените  във  въззивната  жалба  доводи,  като въззивната  инстанция се  произнесе  по правния  спор  между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Б.С.Д. против „ЕВН България Елетроснабдяване“ ЕАД, за установяването, че не дължи сумата в размер на 521.91 лева, представляваща цена за допълнително начислена ел. енергия за периода от 16.11.2018г. до 21.03.2019г. след едностранно корекция на сметка, за която е издадено дебитно извести от 29.05.2019г.

В отговора по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил облигационната връзка между ищцата и ответника за доставката на ел. енергия.  Изложил е твърдения за констатирано неправилно свързване на схемата, поради обърнат вход и изход на клемен блок, в следствие на което електромерът отчитал в обратна посока, поради което се отчита погрешно и в по-малък размер действително потребената енергия от клиента. Предвид на това защитната позиция на ответника е била за наличието на предпоставките по чл.48, ал.2, вр.ал.1, т.1, б „а“ от ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството ел.енергия и извършване на корекция на сметката на ищеца.

След изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК, ответникът е въвел нови твърдения за задължението на ищеца да заплати допълнително начислената ел.енергия с довода, че същата е реално потребена. Обосновал е допълнителното начисляване на сумата за ел.енергия с разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от ОУ на ЕВН ЕР.

По делото от фактическа страна се установява и не се спори, че Б.С.Д. е била потребител на услугите на ответното дружество за обект, находящ се в село Б., община Родопи, обл.Пловдив, *** през процесния период от 16.11.2018г. до 21.03.2019г. и за този обект е заведена партида с клиентски номер ********** за ИТН 1240476.

От представеното по делото копие от констативен протокол № 453603/21.03.2019 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица при ответното дружество са извършили техническа проверка на електромер № 12907877 и е било установено обърнат вход и изход на клемен блок, при което ел.енергията се отчита в обратна посока. При техническата проверка  правилната схема на свързване е била възстановена.

По делото не се спори, че в резултат на проверката и установената грешна схема на измерване, ответното дружество е извършило корекция и преизчисление на енергията, доставена за обекта на ищеца. Предвид на това допълнително са били начислени 2 863 квтч.ел.енергия, издадени са били дебитно извествие и фактура от 29.05.2019 г. на стойност 521.91 лв. с ДДС. На Б.С.Д. било изпратено писмо относно извършената корекция и преизчисление на стойността на електрическата енергия, начислена по фактурата.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че електромер № 12907877 е монтиран в обекта на потребление ИТН 1240476 в изпълнение на служебна поръчка на 16.11.2018 г., на мястото на работилия там електромер. Според вещото лице, налице е неправилно свързване на измервателното устройство, поради разменени входящ и изходящ фазови проводници при присъединяването им към клемния блок, при което през процесния период ел. енергия се е отчитала в обратна посока по тарифа 2.8.0. Изричен е изводът на вещото лице, че не е налице нерегламентирано въздействие и няма вмешателство в работата на процесния електромер. След съпоставка на времето на монтирано на електромера с времето на проявилата се аномалия в регистрирането на електрическата енергия, вещото лице е приело, че неправилната схема на свързване е осъществена още при монтажа на електроенергията. В съдебно заседание вещото лице сочи, че грешката при свързването вероятно е   допусната от лицето, което е монтирало електромера. Според вещото лице, ел. енергия е реално потребена, поради липсата на оплаквания за прекъснато ел. захранване.

При така установените факти по делото РС е приел за неоснователен доводът на ответника за приложението на чл. 54, ал. 5 от ОУ на ЕВН ЕР (ЕР ЮГ) по съображения, че цитираната норма намира приложение при констатирана повреда, препятстваща измерването на ел. енергия по всички заявени тарифи, каквато в случая не е установена. РС се е позовал на обстоятелството, че е била налице размяна на входящ и изходящ фазови проводници, което представлява неправилно свързване на СТИ, вследствие грешка от служителите на  „Електроразпределение Юг“ ЕАД. РС е приел, че заради размяната на проводниците е налице промяна в схемата на свързване по чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, а допълнителното начисляване на ел. енергия представлява корекция на сметка за минал период. С оглед на това и тъй като към дата на извършването на проверката- 21.03.2019г. не са били регламентирани действащи правилата за измерване на количеството електрическа енергия, предвид отмяната им с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., а новите правила, уреждащи тази взаимоотношения, са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., т.е. след извършването на корекцията, районният съд е достигнал до извода за липсата на основание за начисляване на допълнителното количество ел.енергия, при което е уважил предявения иск.

Въззивният съд намира решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите  не следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на  първоинстанционния акт, с което същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.

По оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира следното: Искът се оспорва с възражението, че сумата от  521, 91 лева е дължима за реално доставено количество ел.енергия. Това възражение се явява неоснователно. По делото няма доказателства за начисляването на сумата, съответно и търсенето й за заплащане като дължима за реално доставено и потребено количество ел.енергия.  Напротив, безспорно се доказва, че сумата от 521, 91 лева е била начислена от ответника въз основа на едностранна корекция на сметката на ищеца, което се признава в отговора по чл.131 ГПК и се установява от изпратеното от ответника до ищеца писмо за корекция на фактура, клиентски номер **********, съдържащо покана за нейното заплащане до 10.06.2019 г. Така за процесната сума ответникът е издал дебитно известие и фактура от 29.05.2019 г., като е начислил същата не за реално потребена ел.енергия, а на основание на едностранна  корекция на сметката на клиента при неправилно отчитане на електромера. С оглед на това в тежест на ответника е доказването на основанието за начисляване на сумата от сумата от 521, 91 лева по дебитното известие и фактура от 29.05.2019 г. въз основа на извършената корекция, което в случая не е проведено при условията на пълно и главно доказване. Предвид на това и тъй като се установява, че към датата на извършване на корекцията не е имало действащи правилата за измерване на количеството електрическа енергия, налага се изводът, че искът е основателен.

Ето защо, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.  

 

 

При този изход на делото на въззиваемата страна се следват направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция. Те се претендират в размер на 400 лева, от които: 300 лева - за изготвяне на отговор на въззивната жалба и 100 лева - за процесуално представителство. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност и моли за намаляването им на осн.чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа правна сложност. Ето защо, разноски ще се присъдят в размер, изчислен съобразно разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. действащата към момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение, при което същите възлизат в размер на 100 лв. 

Така мотивиран, съдът

     Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 895 от 11.03.2020 г. постановено по гр.д.№ 10809/2019 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на Б.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 100 лева /сто лева/ -разноски за въззивната инстанция.

          Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

 

 

 

                                                                                             2.