№ 1447
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. КараН.
при участието на секретаря Петранка Н. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно
наказателно дело № 20223110200534 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Подадена е жалба от С. И. С. от
гр.Игнатиево, област Варна, срещу Наказателно постановление № 436а - 8/
17.01.2022 г. на началника на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 2, вр. чл.
5 от ЗМВР.
Жалбоподателят изразява цялостно несъгласие с действията на
полицейските служители, извършили проверката. Изтъква, че актът не е
съставен в присъствието на свидетелите -очевидци на ситуацията. Сочи
наличието на свидетели, които не са били разпитани за обстоятелствата около
1
извършването на вмененото му нарушение. Твърди, че спрямо нея са били
упражнени бутане и блъскане. Привежда доводи за приложимостта на чл. 28
от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да уважи депозираната
жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н. И., ВАК, редовно упълномощен по делото, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли съда да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпили са писмени бележки, които са депозирани от юрисконсулт,
упълномощен от Началник Второ РУ при ОД МВР – Варна. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е не основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
На 25.12.2021 г. полицейски служители в СПС при ОД на МВР-
Варна, св. В. П., св.А. Д. и техния колега К. И. били изпратени за съдействие
на паркинга на УМБАЛ „Света Марина“ - Варна във връзка с подаден сигнал
за лице, което извършва кражба от автомобил. След като установили лицето
служителите на МВР решили да извършат проверка на същия и личния му
автомобил „Ауди“ А 4 за крадени вещи или забранени от закона вещества.
Установеното лице – С.В.С. било задържано на място от полицейските
служители за неизпълнение на полицейско разпореждане. Същия ден
/25.12.2021 г./ около 17.00 часа ма место пристигнала възз. С. И. С. /майка на
2
С.В.С./ и поискала обяснение от полицейските служители задържали синът и,
и незабавното му освобождаване. Въпреки многократните обяснения от
полицейските служители относно задържането на С.С., възз. С. С., която
отправяла заплахи за уволнение и нецензурни думи към полицейските
служители и нарушила физическата неприкосновеност на служителя в сектор
СПС – св.А. Д., като му нанесла удар с ръка /юмрук/ в областта на лицето,
което наложило лицето бъде задържано и отведено във Второ РУ при ОД
МВР- Варна, където била установена самоличността му.
Предвид поведението на лицето, на същата дата и бил съставен
АУАН за нарушение на чл.5 във вр. с чл. 264, ал.2 от ЗМВР, който бил
предявен на въззивника и която го подписала без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 436а - 8/ 17.01.2022
г. на Началника на Второ РУ при ОД МВР - Варна,
Въз основа на съставения акт на 22.11.2021 г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на възз.С. С. било наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. за
извършено нарушение по чл. 264, ал. 2, вр. чл. 5 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите
– В. П. и А. Д., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, без противоречиви и логични. Същите не извличат
ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с
3
жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда
не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните
показания. Двамата са възприели лично и от близко разстояние действията на
С. И. С. и са категорични в твърденията си относно нейните действия.
По искане на възз.С. като свидетели са разпитани и лицата С.В.С. и
В.В.С.. Показанията на двамата свидетели отчасти кореспондират на
изложената фактическа обстановка. Св. С.С. обаче е син на възз.С., а В.С. в
роднински връзки със съшата, при което е налице съмнение в достоверността
на техните показания и същите не могат безкритично да бъдат счетени за
обективни. При това положение показанията на тези свидетели не
разколебават административно - наказателното обвинение.
Предвид липсата на основания за съмнение в обективността на
свидетелите В. П. и А. Д., съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
именно показанията на двамата полицейски служители, които позволяват
изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен
начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
4
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени
в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от служебно
изисканото копие на Заповед № 8121з - 1371/11.11.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.
В обстоятелствената част на НП подробно е посочено, че е извършено
посегателство срещу служител на МВР при изпълнение служебните му
задължения, като са описани и действията, посредством които е осъществено
посегателството. С това административно наказателното обвинение е станало
ясно в напълно достатъчна степен.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл. 5 от ЗМВР служителите на МВР при
изпълнение на служебните си задължения да физически неприкосновени и се
ползват с особената закрила на закона. От своя страна нормата на чл. 264, ал.
2 от ЗМВР предвижда специална санкция за лице, което противозаконно
наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение
на служебните му задължения. По изложените по-горе съображения съдът
приема за установено, че на посочените в НП дата и място възз. С. И. С. е
нанесла удар с ръка /юмрук/ в областта на лицето – А. Д. полицейски
служител, което обстоятелство е било явно и е било правилно възприето от
санкционираното лице. Безспорно е също така, че свидетеля А. Д. в този
момент е изпълнявал служебните си задължения и е извършвал проверка.
При това положение съдът приема, че действията си С. И. С.
действително е нарушила физическата неприкосновеност на А. С. Д., като
наличието на процесното нарушение правилно е констатирано в обжалваното
Наказателно постановление.
5
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, във връзка с които
тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
Напротив, нарушението е елемент от цялостното поведение на възз. С. С.,
насочено към осуетяване извършването на проверката и предотвратяване
съставянето на АУАН за друго административно нарушение, което изключва
възможността за приложението на цитираната норма.
Предвид всичко изложено съдът приема, че при безспорно
установеното нарушение, жалбата се явява неоснователна и като такава не
следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде потвърдено
изцяло.
Към момента на съдебното заседание по делото е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019
г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Нормата е процесуална и е
приложима от 04.12.2019 г. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък
от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода
на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО.
От друга страна, от процесуален представител на ОД на МВР – Варна
е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство по делото и с оглед крайния изход на спора /НП следва да
бъде потвърдено/ и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
6
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира,
че следва да бъде присъдено такова в минималния размер.
Водим от горното, на основание чл.63 от ЗАНН, съдът .
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 436а. - 8/ 17.01.2022 г. на Началника на
Второ РУ при ОД МВР - Варна, с което на С. И. С., ЕГН: **********, ***, е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000.00 /две
хиляди/ лева, на основание чл. 264, ал. 2, вр. чл. 5 от ЗМВР
ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на ОД МВР - Варна, на основание
чл. 27е. от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрист консулт в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8