О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 с-в, в закрито заседание на
…30.09..……две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №…9546…. по описа на СГС за ……2018…..година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, във вр. чл. 45 ЗЗД от А.Р.И., ЕГН **********
и Н.С.И., ЕГН **********, чрез адв. Н.Д. против T.U.W.TUW, KRS:
**********, NIP: **********, REGON:****,
ul. *******-**Warszawa,
Republic of Poland, (ул. ****, п.к. ****, гр. Варшава,
Република Полша), с представител за територията на Република Б. „К.Б.“ ООД за
заплащане на обезщетение в размер на сумите от по 250 000 лв. за всеки от
тях за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта
на техния син Рюстем А.Р., причинена в резултат на ПТП на 01.02.2016 г. на
територията на Федерална Република Германия, гр. Берлин, на ул. „****, ведно
със законна лихва върху тях от датата на деликта – 01.02.2016 г. до
окончателното им изплащане.
В срока за
писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът
ВЗАИМНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ТУВ /T.U.W.TUW,
KRS: **********, NIP:
**********, REGON:****, ul.
*******-**Warszawa,
Republic of Poland, чрез процесуален представител адв. Т.Т., изрично упълномощен от
„К.Б.“ ООД оспорва компетентността на СГС,
като счита, че производството по делото е заведено по недопустими искове
поради неподведомственост на спора на български съд, поради липса на
„местоживеене“ на ищците в Република България по смисъла на Регламент (ЕС) №
1215/2012.
Настоящият
съдебен състав намира, че подведомствеността на спора следва да се определи
съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, приложим от 10
януари 2015 г. Правото на ЕС има пряко приложение в държавите членки, поради
което разпоредбата на чл. 18, ал. 2 КМЧП в настоящия случай е неприложима.
Съгласно чл.
11, § 1, б от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2012
г. срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен
иск от лице, съгласно б. а) в съдилищата на държавата членка, където той има
местоживеене; и б. б) в друга държава членка в случай на искове, предявени от
притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата
по мястото, където ищецът има местоживеене. Съгласно чл. 12 от Регламента, по
отношение на застраховка за отговорност или застраховка на недвижима
собственост срещу застрахователя може наред с това да бъде предявен иск в
съдилищата, където е настъпило вредоносното събитие.
Съгласно чл.
62, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12 декември 2012 година, за да определи дали една страна има местоживеене в
държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си
право.
По тълкуването
на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 има съдебна практика и тя е
непротиворечива - местоживеенето на физическото лице се определя по вътрешното
право на сезирания съд – в случая това е българският съд. Нормата на чл. 48,
ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на който лицето
живее, като в ал. 3 е предвидено, че настоящият адрес на българските граждани,
на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението
само с името на държавата, в която живеят. 3аявяването, предвидено в чл. 96,
ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР се явяват последица от факта на
живеенето на определено място, а не необходима предпоставка за определяне на
настоящия адрес; липсата на заявление за промяна на настоящия адрес по
съществуваща регистрация не променя установения факт на живеене на дадено място
- в този смисъл е и задължителната съдебна практика - напр. определение №
185/23.04.2013 г. по ч.гр. д. № 2198/2013 г. на II г.о. на ВКС, решение №
270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г.о. на ВКС). Под местоживеене
по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република България, съобразно
действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее,
без значение дали е извършена и административна регистрация.
По въпроса как
се доказва фактическото местоживеене на физическо лице също е налице трайна и
непротиворечива съдебна практика на ВКС, съгласно която доказването може да
стане с всички допустими доказателствени средства. /в този см. Решение №
270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г.о. на ВКС/.
Във връзка с
изложеното, съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства /
на л. 273-275/, придружени с превод на български език, приложен с Молба вх. №
77476 от 30.07.2020 г., подадена от А.И. и Н.И., чрез адв.
Н.Д., а именно - Разширена адресна регистрация от Окръжно управление Нойкьолн Берлин, Отдел Държавно развитие, Социални и
граждански услуги, Гражданска служба 1 от дата 15.12.2016 г. се установява, че
ищцата по делото Н.И. /с дата и място на раждане – ***, Балчик, България/ е
записана на следния адрес в адресния регистър: 12057 Берлин Нойкьолн,
ул. ****част re, считано от 08.08.2012
г. като няма данни за изнасяне на лицето от адреса. От приложената адресна регистрация
се установява също така, че ищцата Н.И. е имала и други адресни регистрации на
територията на Република Германия, считано от 07.12.2010 г., като видно от
отбелязаните данни като предишен адрес по местоживеене в чужбина е посочен:
България до 07.12.2010 г.
Посоченото
обстоятелство се установява и от Разширена адресна регистрация от Окръжно
управление Темпелхоф – Шьоненберг,
Гражданско обслужване, 10820, Берлин от дата 06.07.2020 г., видно от която
лицето Н.И. е записана на следния адрес в адресния регистър: 12057 Берлин Нойкьолн, ул. ****част re,
считано от 08.08.2012 г. като няма данни за изнасяне
на лицето от адреса. От приложената адресна регистрация се установява също
така, че Н.И. е имала и други адресни регистрации на територията на Република
Германия, считано от 07.12.2010 г., като видно от отбелязанните
данни като предишен адрес по местоживеене в чужбина е посочен:Балчик, България
до 07.12.2010 г.
От приложената
Разширена адресна регистрация на лицето А.И. от 15.12.2016 г. /с дата и място
на раждане – ***, Балчик, България/ се установява, че същият е записан на
следния адрес в адресния регистър: 12057 Берлин Нойкьолн,
ул. ****част re, считано от 01.08.2012 г. като няма данни за
изнасяне на лицето от адреса. От приложената адресна регистрация се установява
също така, че ищецът А.И. е имал и други адресни регистрации на територията на
Република Германия, считано от 29.07.2010 г., като видно от отбелязанните
данни като предишен адрес по местоживеене в чужбина е посочен: Балчик, България
до 29.07.2010 г.
На следващо
място видно и от направените Справки от НБД Население към 27.01.2020 г., А.Р.И.
е регистриран с настоящ адрес: в Германия, считано от 26.10.2011 г., а по
отношение на Н.С.И. в справката от НБД Население е отбелязн
настоящ адрес:*** г.
От показанията
на разпитания по делото в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2020 г.
свидетел А.Б.И./съсед и приятел на ищците/ също така се установява, че А.И. и Н.И.
живеят в момента в Германия. Имат къща в Балчик и идват лятно време, но работят
в Германия, където са от около 6-7 години.
В тази връзка,
съдът намира, че от представените доказателства по делото се установи, че
ищците А.Р.И. и Н.С.И. са с местоживеене в Република Германия, а не в Република
България.
Във връзка с
изложените правни изводи, че подведомствеността на спора следва да се определи
съгласно правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съдът намира,
че Федерална Република Германия следва да се определи като държавата членка, в
която ищците имат местоживеене по смисъла на чл. 11, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕС) № 1215/2012.
Съгласно чл.
27 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 г., когато съд на държава членка е сезиран с иск, който основно
засяга дело, по което съдилищата на друга държава членка имат изключителна
компетентност по силата на член 24, той служебно прогласява, че не е
компетентен.
В тази връзка
и на основание чл. 27 от Регламент (ЕО) №1215/2012 на ЕП и Съвета, съдът
намира, че не е компетентен да разгледа иска и производството по делото следва
да се прекрати.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПрОГЛАСЯВА на
основание чл. 27 от Регламент (ЕО) №1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, че не е
компетентен да разгледа предявените искове от А.Р.И., ЕГН ********** и Н.С.И.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.Д. против T.U.W.TUW, KRS:
**********, NIP: **********, REGON:****,
ul. *******-**Warszawa,
Republic of Poland, (ул. ****, п.к. ****, гр. Варшава,
Република Полша), с представител за територията на Република Б. „К.Б.“ ООД, с
адрес: *** за заплащане на сумите от по 250 000 лв. – за всеки един от тях
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на техния син Рюстем А.Р., причинена в резултат на ПТП на 01.02.2016 г.
на територията на Федерална Република Германия, гр. Берлин, на ул. „****,
настъпило по вина на българския гражданин Е. Д., който при управление на л.а. „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № PN
****
- самокатастрофира, като при управлението му водачът
е без свидетелство за управление на МПС, ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от датата на деликта – 01.02.2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9546/2018
г. по описа на СГС, І ГО, 13 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: