№ 92
гр. Средец, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100157 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Т. Д. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на родителя си М. Т. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Средец, област Бургас, *****,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ****** – адв.К. Я., против Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес:
село Малина, община Средец, област Бургас и адрес за призоваване: гр.Средец, област
Бургас, ****.
Ищецът твърди, че ответникът Д. Ж. И. е негов баща, като той и майка му М. Т. П.
живеели заедно на съпружески начала до 16.03.2020г., когато се разделили окончателно и от
тогава той живеел заедно с майка си в гр.Средец. Излага се в исковата молба, че от момента,
в който ответникът ги е напуснал, не бил давал никакви средства за издръжка на
непълнолетния си син Т. И., не се интересувал от него и не го търсел. Това обстоятелство
поставяло майката на ищеца в затруднение да го издържа, като тя имала финансови
затруднения, възможностите й били ограничени, живеели бедно и с лишения. Сочи се, че
ответникът бил в трудоспособна възраст, работел, получавал добри доходи и имал
възможност да заплаща един по-висок размер месечна издръжка за сина си Т. И., тъй като
предвид възрастта му били необходими по-големи средства за неговата издръжка. Ищецът
бил редовен ученик в 10 клас на Търговска гимназия гр.Бургас, като през учебните дни
пътувал от гр.Средец за гр.Бургас и обратно за училище, като майка му правела разходи за
закупуване на карта, която струвала 100 лева. Освен това имал разходи за храна, за закуска и
обяд, когато бил на училище, нуждаел се и от лични средства, както и такива за закупуване
на помагала в училище, храна и дрехи. Релевира, че имал поставена диагноза акне
конглобата, изразяваща се в гнойни пъпки по лицето и гърба, във връзка с което всеки месец
били необходими и правели разходи за закупуване на хапчета и мазила за лечението му в
общ размер на 100 лева всеки месец, което ги поставяло в допълнително финансово
затруднение да дават пари за лечението му. Излага се от Т. И., че разходите му за издръжка
се увеличили значително от 2021г., като цените на необходимите стоки и услуги се
увеличили значително и многократно. Сочи, че покачването на инфлацията в страната
поставило майка му в затруднено положение да не може да го издържа, като отделно от това
тя имала заболяване на мозъка, конкретно на епифизата, за което се провеждало скъпо
1
ежемесечно лечение, което ги поставяло в още по неблагоприятно положение да изнемогват.
Отправя искане да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Д. Ж. И.
да му заплаща месечна издръжка в размер на 350 /триста и петдесет/лева, считана от
07.04.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 07.04.2023г., на основание чл.
149 от СК за една година назад, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното й заплащане, както и да бъде осъден да му заплаща месечна
издръжка в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, считано от подаване на исковата молба в
съда - 07.04.2023г., занапред, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното й заплащане. Претендира сторените в производството разноски.
При проведените открити съдебни заседания ищецът не се явява, но се представлява
от пълномощника адв.К. Я., който поддържа исковата молба. Твърди, че от събраните по
делото доказателства било установено по безспорен начин изложеното в исковата молба,
както и исковата претенция. Отправя се искане за уважаване на предявените искове.
Претендират се сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Д. Ж. И..
Ответникът се явява в последното проведено открито съдебно заседание. Заявява, че
изложеното от двамата свидетели, разпитани в хода на проведеното съдебно дирене по
делото, било лъжа. Сочи, че причината М. /майката на ищеца/ да живеела мизерно била
хазартната й зависимост. Д. И. твърди, че многократно бил давал по 100 лева на ръка на
майката, като веднъж тя поискала 150 лева, на което той отказал. Според ответника г-жа М.
П. получавала 1400 лева, а човекът, с който живеел, получавал 1600 лева. Изразява
несъгласие да плаща издръжката, която се претендира в размер на 350 лева, тъй като имал
разходи и семейство.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверенията за раждане на детето Т. Д. И., той е роден на 05.11.2006г.
в гр.Бургас, като негова майка е М. Т. П., а бащата е Д. Ж. И.. От представената Служебна
бележка № УВД-26-532/08.12.2022г., издадена от директора на Търговска гимназия – Бургас
става ясно, че Т. Д. И. е редовен ученик в 10в клас през учебната 2022/2023г. на въпросното
училище. Приобщен е в материалите по делото амбулаторен лист № 22320А0695ЗС от
16.11.2022г., от който се установява, че на детето Т. е поставена диагнозата Акне
конглобата, като то имало патологични лезии по гърба и лицето и била изписана следната
терапия: Азакс 500 мг по схема, Акнатаг гел и Ефаклар измивен гел. Изискан е служебно и
Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, от който се доказва, че
непълнолетният е отглеждан в семейна среда от своето раждане, като до преди три години
грижи за него полагали и двамата родители. След тяхната раздяла грижи за Т. поела
майката, а бащата по споразумение с майката осигурявал средства в размер на 100 лева
месечно за детето, но предвид нарастващите нужди на непълнолетния, г-жа П. поискала от
бащата да заплаща по 150 лева, на което той отказал и от девет месеца към датата на
изготвяне на социалния доклад – 02.06.2023г., не осигурявал средства за издръжка на Т..
Сочи се, че на детето имало поставена диагноза Акне конголбата и имало назначена
постоянна терапия, спазването на която изисквало сумата от 100 лева месечно. При
проведеното проучване била установена силна емоционална връзка между детето и неговата
майка. Твърди се, че жилището, в което те живеели бил двустаен апартамент, за който
заплащали наем в размер на 180 лева и в него била осигурена самостоятелна стая за Т. с
добри хигиенно – битови условия за живот, обзаведена според възрастовите му потребности
с необходимите вещи, дрехи и принадлежности. Излага се в Социалния доклад, че през
настоящата година детето завършвало като редовен ученик в 10в клас на Търговската
гимназия в гр.Бургас, специалност „банково дело“. Т. се справял отлично с учебния
2
материал, но на този етап не посещавал извънкласни форми, тъй като не разполагал с
допълнителни средства за задоволяване на тези потребности. Твърди се, че непълнолетният
в свободното си време обичал да чете, играе тенис на маса, занимавал се с компютърни игри,
като в предходен период посещавал фитнес зала, но към момента не можел да си позволи
такъв разход. Възнамерявал да продължи образованието си след завършване на средното
образование в УНСС София, като се явявал на състезания, олимпиади и имал добри
резултати от представянето си. Детето пътувало ежедневно в учебно време и майката
заплащала всеки месец по 100 лева за карта за транспорт Средец – Бургас – Средец, както и
средства за закупуване на учебници и учебни помагала. Според Социалния доклад майката
М. П. работела на трудов договор в „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД – гр.Бургас на сменен режим
като машинен оператор и заявявала доходи в размер на 810 лева месечно, за които не
представяла документ, като същата била обект на подпомагане от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас по чл.7 от ЗСПД в размер на 40,00 месечно.
Представено е в материалите по делото Удостоверение с изх.№ 53/06.07.2023г.,
издадено от ръководителя на „Алупласт ЖТК“ ЕООД – Бургас, от което става ясно, че
получаваното от ответника Д. Ж. И. трудово възнаграждение за периода от месец април
2022г. до месец юни 2023г. е както следва: месец април 2022г. – 1229,41 лева, месец май
2022г. – 1229,41 лева, месец юни 2022г. – 1733,72 лева, месец юли 2022г. – 1314,47 лева,
месец август 2022г. – 1451,06 лева, месец септември 2022г. – 1411,48 лева, месец октомври
2022г. – 1213,97 лева, месец ноември 2022г. – 1369,45 лева, месец декември 2022г. – 970,73
лева, месец януари 2023г. – 956,89 лева, месец февруари 2023г. – 1001,99 лева, месец март
2023г. – 975,88 лева, месец април 2023г. – 1002,27 лева, месец май 2023г. – 826,10 лева и
месец юни 2023г. – 1027,04 лева, като следното месечно възнаграждение за въпросния
период е 1180,93 лева.
В хода на проведеното съдебно дирене са приобщени свидетелските показания на
свидетелката Т.К.М. и свидетелят П.Н.Г. – чичо на ищеца, които твърдят, че Д. и М. живели
заедно до месец март 2020г., като след това се разделили, а Т. останал да живее при майка
си. Излагат, че не им било известно от месец март 2020г. до настоящия момент бащата да е
давал издръжка за неговия син, като М. споделила, че бащата не бил давал издръжка за
детето. От свидетелите се установява, че Т. учил в гр.Бургас и всеки ден пътувал до
училище, като в тази връзка майката давала 100 лева за карта за транспорт, както и средства
за джобни. Отделно от това сочат, че Т. имал пъпки на лицето, за което се налагало всеки
месец да му бъдат закупувани лекарства и мазила на стойност 100 лева. Според свидетелите
М. и Г. ищецът и неговата майка живеели бедно, изпитвали лишения и имали нужда от
средства.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.143 от СК и чл.149 от СК.
Уважаването на иска за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от
негов родител се обуславя от установяване на следните предпоставки: че е дете на
ответника, че е непълнолетно, размерът на претендираната издръжка, материалните
възможности на родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и който
полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете. По отношение на иска
за издръжка за минало време следва освен горните обстоятелства да се устави, че детето не е
отглеждано от родителя, от който се претендира издръжката и че такава не му е давана за
претендирания период, но за не по – дълго от една година преди подаване на исковата
молба.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
3
се издържат от имуществото си. Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но
нейният размер се определя с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите и материалното състояние на родителите.
В настоящото производство не е спорно, като от представеното удостоверение за
раждане на Т. Д. И. е видно, че е син на ответника Д. Ж. И., както и на М. Т. П.. Установи
се, че ищецът е редовен ученик в Търговската гимназия в гр.Бургас. В случая както майката,
така и бащата са в млада и трудоспособна възраст. Приобщените в настоящото
производство доказателства установяват, че майката е трудово ангажирана, получава
трудово възнаграждение в размер на 810 лева, както и че полага непосредствените грижи за
детето. Ответникът И. също е трудово ангажиран, получава средно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1180,93 лева, което обуславя извод, че разполага с достатъчно
средства да заплаща месечна издръжка в завишен размер. Същият няма други непълнолетни
деца, които да издържа, няма данни същият да е неработоспособен и по някакъв начин да е
възпрепятстван да реализира трудови доходи. Установи се, че детето се отглежда
единствено от майката от месец март 2020г. до настоящия момент, както и че то е редовен
ученик в Търговската гимназия в гр.Бургас, предвид което, за да посещава училище се
налага майка му да закупува месечна карта за транспорт от гр.Средец до гр.Бургас и обратно
в размер на 100 лева. Предвид здравословното състояние на детето, а именно това, че има
болезнени и гнойни пъпки по лицето и гърба, се налагат и допълнителни разходи на месец в
размер на 100 лева месечно за лекарства и мазила. Отделно от това, видно от Социалния
доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, приобщен в настоящото
производство, се установи, че детето е отличен ученик, явява се на състезания и олимпиади
и има добри резултати от представянето си, като възнамерява да продължи образованието
си в УНСС – гр.София, но не посещава извънкласни занимания и не спортува, тъй като не
разполага с допълнителни средства. Стана ясно, че за жилището, в което живее детето, се
плаща месечен наем от майката в размер на 180 лева, както и че прави разходи за неговите
джобни, учебни помагала и пособия.
От доказателствата по делото става ясно, че дето е непълнолетно – Т. е на 16 години,
в която възраст разходите за него непрекъснато нарастват, необходимо е да му бъдат
закупувани много по-често от обикновено дрехи, обувки, учебни пособия, учебници, учебни
помагала, необходими са му средства за здравословна и питателна храна, за извънкласни
занимания и спорт, както и за лечение на здравословния проблем на детето, изискващ
закупуване на лекарства и мазила за гнойните пъпки, които има. Установи се, че детето е
редовен ученик в Търговската гимназия в гр.Бургас, като предвид това, че не живее в
населеното място, в което се обучава, дневната му издръжка е завишена с оглед разходите за
транспорт и храна. Отделно от това трайно възприето е от съдебната практика становището,
че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва – обичайните потребности се
предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя
социално значими занимания на подрастващото дете.
Относно релевираните възражения на бащата за това, че майката е хазартно зависима
и това била причината да живее бедно, съдът намира, че доказателства за това твърдение не
са ангажирани в настоящото производство, а отделно от това, обстоятелството дали майката
има някакви зависимости, е ирелевантно при преценката за размера на дължимата от бащата
издръжка. Ответникът не ангажира и доказателства за сочения от него доход от майката и
лицето, с което тя живее.
С оглед изложеното относно доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че Т. има нужда да получава, а родителите са задължени
да му осигуряват обща месечна издръжка за бъдеще време в размер на поне 550 лева. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката,
4
която полага ежедневни грижи за него. За това по – висок размер на издръжката следва да се
възложи на бащата. Така установените материални възможности на бащата и имуществено
състояние обуславят извод, че за него не би представлявало затруднение да заплаща
претендираната от детето издръжка в заявения от него размер. Бащата Д. И. следва да
осигурява издръжка за бъдеще време в размер на 350 лева месечно за детето Т., считано от
подаване на исковата молба на дата 07.04.2023г. до настъпване на законови основания за
изменение или прекратяване на месечните издръжки, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска. Останалите средства следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото му отглеждане.
Относно иска за издръжка за минало време, предвид обстоятелството, че се установи,
че от месец март 2020г. до предявяване на исковата молба през месец април 2023г., детето е
било отглеждано единствено от майката, за въпросният период от една година преди
предявяване на исковата молба, както и не се ангажираха доказателства от ответника да е
давал регулярно месечна издръжка за детето поне в минималния размер на същата за
страната, то искът е доказан по основание. Относно размера на издръжката за минало време
съдът намира, че с оглед гореизложените съображения относно нуждите на детето и
възможностите на родителите, че на Т. следва да му осигурят издръжка в размер на 550
лева, като бащата следва да заплати месечна издръжка в размер на 350 лева месечно за
периода от една година преди предявяване на исковата молба считано от дата 07.04.2022г. до
07.04.2023г. включително, а останалите средства следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото му отглеждане. Действително от Социалния доклад се
установи, че за част от въпросният период от време – от април 2022г. до септември 2022г., за
който се присъжда издръжка за минало време, бащата е предоставял на детето месечно
сумата от 100 лева за неговата издръжка /доколкото девет месеца от изготвянето на доклада
през месец юни 2023г. детето не получавало никакви средства от бащата/, но същата е
крайно недостатъчна и символична, за да се приеме за регулярно давана издръжка по
смисъла на закона, с оглед на което така даваните суми следва да бъдат приспаднати по
съгласие между страните или при оспорване в евентуален изпълнителен процес при
предоставяне на разписки, удостоверяващи даване на въпросните средства за издръжка на
детето.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцът имат право на разноски,
като предвид заявеното искане и представените доказателства за сторени такива – Договор
за правно съдействие от 01.08.2023г., ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 500,00 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Относно претенцията на адв.Я. за присъждане на сторени разноски за държавна такса за
издаване на удостоверение в размер на 5,00 лева, доколкото доказателства за сторени
такива не са представени, а и ищецът е освободен от заплащане на държавни такси по
делото, не следва да бъде присъждана.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец и държавна такса за исковете за
издръжка за минало и бъдеще време, която възлиза в размер на 672,00 лева, както и
държавна такса в размер на 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: село
Малина, община Средец, област Бургас и адрес за призоваване: гр.Средец, област Бургас,
****, да заплаща на непълнолетния си син Т. Д. И., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на родителя си М. Т. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Средец, област
Бургас, представляван от пълномощника адв.К. Я., месечна издръжка в размер на 350,00
лева /триста и петдесет лева/, считано от подаване на исковата молба на дата 07.04.2023г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на
предпоставки за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: село
Малина, община Средец, област Бургас и адрес за призоваване: гр.Средец, област Бургас,
****, да заплаща на непълнолетния си син Т. Д. И., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на родителя си М. Т. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Средец, област
Бургас, представляван от пълномощника адв.К. Я., месечна издръжка за минало време в
размер на 350,00 лева /триста и петдесет лева/, за една година преди завеждане на исковата
молба за периода от 07.04.2022г. до 07.04.2023г. включително.
ОСЪЖДА Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: село Малина, община Средец, област
Бургас и адрес за призоваване: гр.Средец, област Бургас, ****, да заплати на Т. Д. И., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на родителя си М. Т. П., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Средец, област Бургас, представляван от пълномощника адв.К. Я., сумата
от 500,00 лева /петстотин лева/, представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение пред районния съд.
ОСЪЖДА Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: село Малина, община Средец, област
Бургас и адрес за призоваване: гр.Средец, област Бургас, ****, да заплати в полза на
Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 672,00 лева /шестстотин
седемдесет и два лева/, представляваща разноски за държавна такса за бъдеще и минало
време, както и държавна такса в размер на 5,00 лева /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
11.09.2023г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6