РЕШЕНИЕ
№ 2043
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20215330119179 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 СК, предявен
от К. Я. Я. в качеството и на майка и законен представител на малолетното
дете Л. Х. Ц., ЕГН ********** срещу Х. С. Ц., ЕГН **********.
Постъпила е искова молба от К.Я., в качеството й на майка и законен
представител на детето Л.Ц. против Х. С. Ц., в която се твърди, че с решение
от 12.10.2020г., постановено по гр. дело № 517/2020г. по описа на Районен
съд - Пловдив бракът между родителите е прекратен, като родителските права
по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, а за
бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв. От тогава до момента на подаване на
исковата молба е изминал период от една година, през който нуждите на
детето са нараснали, а социално-икономическите условия в страната са
драстично променени. Понастоящем детето посещавало тренировки по
айкидо, като месечната такса била 50 лв., тренировки по волейбол при същата
такса. Ежемесечно купоните за ученическия стол били 80 лв., като детето
било в период на активен растеж и се налагало често да му се купуват дрехи и
обувки, доколкото наличните му ставали малки. На детето се осигурявала
1
качествена и пълноценна храна, което било от съществено значение за
растежа и най-вече за здравето му. Детето било в начален курс на обучение и
подготовката му за училище изисквала закупуване на учебни помагала,
униформи, спортни екипи. Само подготовката за учебната година изисквала
средства в значителен размер. Освен обяд в стола детето трябвало да
разполага и с джобни, тъй като били на училище целодневно и един обяд не
бил достатъчен за изхранването му. В дома детето имало достъп до интернет
и цифрова телевизия. Драстично били увеличени цените на електроенергия и
на стоките от първа необходимост. Определената издръжка от 200 лв. към
момента била крайно недостатъчна с оглед нуждите на детето. Твърди, че
бащата не участва в грижите за детето извън определената издръжка. Всички
грижи за отглеждане, възпитание, развитие на детето били в тежест на
майката. Същевременно бащата бил млад, работещ човек, високообразован и
с професия, която му позволявала да реализира над средния за страната
доход. Същият бил ********, търсена и високоценена професия. Реално
нуждите на детето възлизали на около 650 лв. месечно, като по-голямата част
от тях следвало да се възложат на бащата, който не полагал преките грижи за
детето.
С оглед изложеното е направено искане съдът да постанови решение, с
което да осъди бащата да заплаща увеличен размер на месечната издръжка от
200 лв. на 400 лв. месечно, начиная от датата на подаване на исковата молба -
02.12.2021г., до настъпване на причина за нейното изменение или
прекратяване. Моли се с решението си съдът да определи издръжката да се
заплаща до 17-то число на текущия месец, за който се отнася.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника.
Намира иска за допустим, но неоснователен. Възразява срещу твърдението, че
за периода от една година след постановяване на съдебното решение са
настъпили нови обстоятелства, налагащи увеличение на издръжката. Детето
било в добро здравословно състояние, ученик във ***** клас. Училището
било близо до дома му, като в учебното заведение била въведена
задължителна униформа. Детето посещавало занималня, която била
безплатна. Вярно било, че детето посещавало тренировки по айкидо, за което
се заплащала такса, но оспорва да посещава тренировки по волейбол. Освен
това в училището нямало училищен стол. На децата до четвърти клас всеки
учебен ден се предоставяли закуски по програма на Министерство на
2
образованието. На децата до четвърти клас било забранено да напускат
училището и двора и те нямали възможност да посещават близките
павилиони и заведения за хранене, за да си купуват закуски и други желани
от тях неща. Съобразно изложеното оспорва твърденията на ищцовата страна,
че разходите на детето са се увеличили. Същите не се били променили по вид
и размер от момента, в който детето било в първи клас и като такива били
взети предвид от съда при определяне на предходната издръжка.
Твърденията, че подготовката за учебната година изисквала значителни
средства и необходимост да се закупуват спортни екипи, както и
твърдението, че детето трябвало да разполага с допълнителни джобни пари,
намира за преувеличени. От друга страна заявява, че той активно участва в
закупуването на дрехи и обувки, както и други учебни помагала, които
плащал изцяло извън предоставяната от него издръжка. Що се отнася до
нуждата от ежедневни дребни суми моли съда да има предвид, че той работи
в непосредствена близост до училището, което създавало възможност за
ежедневен контакт с детето и при необходимост предоставял дребни суми за
закупуване на закуска, лакомства или ученически пособия. В тази връзка
отбелязва, че от страна на майката на детето са въведени правила към детето,
които не му позволявали да контактува с баща си или при нужда да се
обръща към него в ежедневието си и му се налагало при преминаване през
******, в която работи, детето да подминава без му се обажда или да реагира
на отправено от него внимание. Не отрича, че работи по трудово
правоотношение, но заплатата му била около средната за страната. Освен това
било вярно, че получава и пенсия заради влошено здравословно състояние,
която също била около средния размер. Моли съда да има предвид, че е със
значително обременено здравословно състояние след прекаран тежък
инфаркт и установено исхемична болест на сърцето и поставени три байпаса,
което налагало ежедневен и доживотен прием на голямо количество
лекарства на стойност над 150 лв. месечно, както и спазване на специален
хранителен режим. Не бил от П. и за да поддържа контакт с детето си и да
работи се налагало да живее под наем в града. Заплащал месечен наем от 450
лв., както и консумативи за поддръжка на домакинството в размер на поне
още 200 лв. Освен това при пребиваването на детето при него му били
необходими средства при организиране престоя на детето, надхвърлящи
неговите ежедневни нужди. Били му необходими средства за културни
3
мероприятия и курортни места. Наред с това имал възрастни и болни
родители, които живеели в гр. И. и не били в добро здравословно състояние.
Страдали от хронични заболявания - диабет и сърдечни болести. Към същите
ответникът бил поел ангажимент за гледане и издръжка чрез предоставяне на
парични средства и лични грижи, което навеждало на необходимост всяка
седмица да пътува от П. до И., за да им помага за домакинството, да пазарува
продукти и лекарства. Това от своя страна го въвеждало в разходи, които
общо месечно били над 150 лв. за лекарства на родителите му и над 200 лв.
месечно за належащи продукти и консумативи, както и 200 лв. за пътни.
Оспорва твърдението, че не участва в грижите за детето извън определената
издръжка, като представя документи за закупувани от него панталони,
обувки, яке, играчки и почивка за двама в гр. Х., платена от ответника частна
занималня.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да не
увеличава размера на издръжката. Претендират се направените по делото
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
със становищата на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, а и от приетия като писмено доказателство по делото
заверен препис от Удостоверение за раждане се установява, че детето Л. Х.
Ц., е син на ответника Х. С. Ц., роден от брака на последния с К. Я. Я.. С
решение № 2984/12.10.2020г. по гр.д. № 20205330110517 по описа за 2020г.
на Районен съд П. бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие,
като по силата на постигнатото и утвърдено със същото решение,
споразумение упражняването на родителските права спрямо детето е
възложено на майката К. Я. Я.. Бащата Х. С. Ц. е осъден да заплаща на сина
си месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 12.10.2020 г.
По делото са представени множество медицински документи, касаещи
задравословното състояние на ответника: експертно решение № 1749 от
*****, ЕПИКРИЗА от ***** №32601/388/, Епикриза от ***** № 14655/1565,
амбулаторен лист № 000034/21.12.2021, амбулаторен лист №
000035/21.12.2021г., болничен лист № Е20212421924, рецептурна книжка на
Х.Ц., от които се установява, че ответникът страда от различни заболявания
4
нуждаещи се от ежемесечно лечение чрез лекарства. По делото е приет като
доказателство и договор за наем на апартамент от 13.09.2020г., сключен
между ответника, в качеството му на наемател и Р. А., в качеството му на
наемодател, от който се установява, че ответникът заплаща месечен наем в
размер на сумата от 400 лв. По делото са приети и множество фискални
бонове за закупени дрехи и училищни артикули за детето Л. Ц., фактура за
почивка в хотел в гр. Х. на стойност 233.80 лв., 2бр. преводни нареждания за
сумата от 50 лв. за занималня на детето.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП П., се
установява, че към момента Л.Ц. живее при майка си и се отглежда от нея.
Помощ и подкрепа г-жа Я. получава от родителите си. Майката и детето
живеят в собствено жилище, състоящо се от хол с кухненски бокс, спалня и
санитарни помещения. Детето има самостоятелна стая, обзаведена според
възрастта и потребностите му. К.Я. работи в ****** на длъжност ******.
Заявила трудово възнаграждение от 1236 лева месечно. Л. има силно
изградена емоционална връзка, както с майка си, така и с баща си.
По делото е постъпила справка от ТД на НАП – гр. П., съгласно която
ответникът Х. С. Ц. работи в ******, като годишният осигурителен доход на
лицето за 2021г. възлиза на сумата от 27 205,78 лв., с месечно възнаграждение
от 2267,15 лв. Постъпила е и справка от ТД на НАП – гр. П., съгласно която
майката на детето – К. Я. Я. работи в ******, като годишния осигурителен
доход на лицето за 2021г., възлиза на сумата от 24 237,20 лв., с месечно
възнаграждение от 2019,77 лв.
По делото е постъпила справка от ТП на НОИ – П., относно това че
лицето Х. С. Ц. получава пенсия за инвалидност в размер 637.02 лв. като
същата е отпусната от 27.02.2020г. със срок на инвалидизиране до
01.05.2024г.
По делото са приети като писмени доказателства и следните документи:
служебна бележка за месечните възнаграждения на Х.Ц. за периода от
Януари 2021г. до Февруари 2022г., от която се установява, че за период от 14
месеца, същият е получил трудово възнаграждение от общо 33 502,08 лева
или средно месечно възнаграждение от 2250,15 лева.; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на Х.Ц. в която същия
декларира основно месечно възнаграждение от 1560 лв., пенсия от 709.74 лв.,
5
поземлен имот от 974 кв. м.; фактура от ******* на стойност 294.20 лв.; 3 бр.
фискални бонове за закупени дрехи.
От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение,
издадено от ******, се установява, че детето Л.Ц. е записан във ***** клас за
учебната 2021-2022г. Приета е и декларация от К.Я. относно семейството й
състоящо се от нея и синът и Л.Ц., както и че трудовото възнаграждение,
което същата получава възлиза на 1236 лева месечно и че няма други доходи.
В справката е посочено, че майката има 2 апартамента в гр. П. един в *******
и на *******, както и лек автомобил Опел Мока с рег. № *******. От
служебна бележка, издадена от ******, се установява, че месечните
възнаграждения на К.Я. за периода от Януари 2021г. до Декември 2021г.,
възлизат на сумата от общо 27050,71 лева или 2254,22 лева месечно. Прието е
и уверение № 003/14.02.2022г., издадено от фондация ******, относно това,
че Л.Ц. посещавал лятно училище за месеците Юни, Юли и Август 2021г. По
делото са приети като писмени доказателства и копия от карта за платени
такси за тренировки за айкидо в клуб ****** на Л.Ц.; справка за такси за
хранене на Л.Ц. за периода 15.09.2021г. – 31.01.2022г.; фискалални бонове и
платежни нареждания за покупки направени за отглеждането на Л..
Приложени са и множество фискални бонове от Х.Ц. във връзка с
направени покупки за Л.Ц. свързани с училищни материали и облекло.
В хода на настоящото производство страните са ангажирани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите В. Л. Г. /без родство
със страните/ и Е. С. Ц. /***** на ответника/.
От показанията на св. Г. /протокол от о.с.з., проведено на 16.03.2022 г./,
се установява, че с майката на детето се познават повече от 14 години, като
живеят в непосредствена близост. Нейния син и Л. имали 5 дни разлика, тоест
са на една възраст. При първата година от раждането на децата с майката на
Л. са имали ежедневни контакти, прекарвали са много време и са отглеждали
децата си, след което всяка една от тях се завърнала при работата си,
продължили комуникация по телефона. Децата им учели в едно и също
училище, от известно време и в един и същи клас. Твърди, че децата им са на
една и съща възраст, че учат в един и същи клас, имат едни и същи
образователни потребности и имат един и същи интензитет на растеж. Сочи
какви са разходите за отглеждането на детето. Разходите, свързани с бита на
6
детето, децата получавали в училище еднократно закуска. Нейния син й
споделял, че се случва три дни подред да им дават по един портокал или едно
плодово мляко. Децата им посещавали занималня в училище и на практика те
от 08:30 ч. до 16:30 ч. ежедневно били на територията на училището. Поради
тази причина задължително родителите заплащат допълнителни средства за
кетъринг на обяд, тъй като няма училищен стол. 4 лв. била стойността на
обяда за кетъринг, в зависимост от тава колко са работните дни, 4 лв. на ден.
Извън това нещо всеки ден, за да могат децата все пак да са нахранени, да не
са нервни, им слагали допълнително храна, която е комбинация между
плодове и някаква друга храна. Това се случвало с всички деца от класа, също
и с Л.. Обикновено нейният син й споделял какво носи той, какво носи Л. и
как си разменят храна, защото те стояли на един чин. Храната било добре да
бъде опакована, за да може децата да се хранят нормално. Извън това в
началото на всяка една учебна година се закупували униформи, които
включвали блуза с къс ръкав, блуза с дълъг ръкав и суитчър. Извън това
панталони, обувки и бельо. Предвид това, че децата им растат доста
интензивно те не можели да започнат и да завършат учебната година с едни и
същи дрехи. В началото на септември купували 5 блузи с къс ръкав, май
месец вече били малки на децата, което налагало да купуват допълнително.
Дрехите за униформи били скъпи. Освен това децата посещавали извънкласни
форми на бойни изкуства и допълнителни занимания. Това също предполага
разходи не само за униформа. Кимоното, което се купува два пъти в годината,
извън това всеки месец 50 лв. за тренировки. Едно кимоно било около 50-55
лв. Л., когато не бил с баща си през почивните дни бил воден на почивка, като
това са го правили заедно с майка му. Разходите, свързани с учебния процес
били свързани със закупване на тетрадки, помагала допълнителни, които
подготвят детето за участието му в различни състезания, организирани от
училището, закупуване на химикали, моливи.
Основно за отглеждането на детето, се грижи майката. В условията на
пандемия децата им, извън директивите на Министерството на
образованието, доста често преминавали на дистанционно обучение, за да
може майката да посещава нормално работа. По време на дистанционното
обучение й помагал нейният баща, които сутрин отивал у тях, прекарвал
време с Л. вкъщи докато се прибере майката, след което се прибирал обратно.
Жилището, което обитавали Л. и неговата майка, било компактно и малко и
7
не позволява там да живеят голям брой възрастни. Те живеели напълно
нормално в него, но на Л. му е оформен допълнителен кът с бюро, етажерка,
като нормалните ученици. Не било задължително да се ползва този кетъринг
в училището, но детето трябвало да обядва и ако искат децата им да се хранят
поне малко пълноценно, би трябвало да им осигуряват някаква форма на
топла храна. Това означавало, че някой трябва да бъде ангажиран в обедната
почивка на децата да носи храна в училище. Тя работела на две места и тази
възможност я имала благодарение на това, че бащата на детето й участвал
активно в отглеждането му. Учебниците били безплатни, но извън това
купували помагала и тетрадки. Те се купували в началото на учебната година,
но периодично се закупували тетрадки и допълнителни помагала, които
спомагат учебния процес.
От разпита на св. Ц. /протокол от о.с.з., проведено на 16.03.2022 г./, се
установява, че основни грижи за родителите му, полага брат му Х. Това се
обуславяло от две неща – първото било залегнало в нотариално заверен
договор за прехвърляне на имот, в който той е задължен да ги гледа и
издържа. Второто нещо е, че той бил компетентен. Брат му много често
пътувал до И., защото майка им я оперирали преди два месеца и лежала в
болница. Два пъти в месеца идвал на гости и всяка седмица идвал и им носил
лекарства, особено напоследък. Всеки път когато Х. ходел в И. с детето, му
купувал по-нещо - анцуг, панталон, обувки и др. Водил го в С. и му купил
телефон и часовник, който мерил пулс и крачки. Всеки път когато можел да
вземе детето го водел в И., а понякога и на почивка.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна
до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
8
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето
си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на
всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да
осигурят издръжка.
В конкретния случай от доказателствата, събрани пред настоящата
съдебна инстанция, се установява преди всичко настъпила промяна в нуждите
на правоимащото лице. Касае се за ненавършило пълнолетие дете, чиито
потребности са се изменили осезаемо от момента на определяне размера на
дължимата от бащата издръжка с постановеното и влязло в сила на
12.10.2020г. решение, утвърждаващо постигнатото между родителите
споразумение по бракоразводното дело. През изминалите повече от 1 година
малолетния Л.Ц. израства и предвид промяната на цените на основни
продукти, услуги, сметки и др. в резултат на което се е увеличила не само
необходимостта от средства за посрещане на обикновените му потребности
от храна, облекло, отопление, транспорт, медицински грижи, но са нараснали
и разходите, свързани с неговото образование – за учебни тетрадки, пособия,
помагала, учебници. С оглед на факта, че детето спортува са се увеличили и
разходите свързани с практикувания от него спорт - айкидо, изразяващи се в
закупуването на спортно облекло, аксесоари и др. Касае се за наложителни
разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат
по-висок ръст, не и да намалеят.
Наред с горното е общоизвестно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че цените на голяма част от стоките и услугите в страната са
повишени чувствително спрямо Октомври 2020г., показателни за което са
както данните на НСИ, така и увеличението на минималната работна заплата,
която към момента на определяне на размера на издръжката 12.10.2020г., е в
размер на 610 лева, а към днешна дата е 710 лева. Ето защо съдът намира, че
първоначално определената през м. Октомври 2020 г. издръжка вече се явява
недостатъчна за покриване нарасналите потребности на детето Л.Ц..
Предвид гореизложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на
9
малолетния Л.Ц. и възможностите на двамата му родители, съдът счита, че
адекватният размер на общата парична месечна издръжката, която родителите
са длъжни и обективно могат да осигуряват на сина им Л. (дори и ако това им
създава известни затруднения, тъй като задължението за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно по своя характер), възлиза
общо на поне 650 лева, като съдът намира за справедливо 400 лева от тях да
се поемат от бащата, а останалите 250 лева да се осигуряват от майката, като
се има предвид доходите на майката и обстоятелството, че бащата не участва
в ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съгласно т.
7 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС усилията, които полага
родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи, следователно
по-малка част от паричната издръжка следва да бъде поета от майката,
поради обстоятелството, че непосредствените грижи за детето са се
осъществявали и предстои да бъдат осъществявани от нея.
Съдът приема, че бащата на детето е в трудоспособна възраст разполага с
потенциала при нормална трудова заетост да реализира доход в размер над
средния за страната такъв. Ответникът, като здрав и трудоспособен човек би
могъл да реализира месечен доход над размера на средния за Република
България. Становището на съда е, че издръжката, която в момента заплаща
бащата на детето е ниска, не само заради изминалия период от време и
нарасналите нужди на детето, но и заради факта, че към момента
минималната издръжка за дете е в размер на 177.50 лева.
Съдът намира, че заплащането на детето на издръжка в размер от 400
лева не би създавало непреодолими затруднения за ответника, тъй като
съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, задължението на родителите за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без значение дали това ще
създаде затруднение за тях. Безусловният характер на издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете цели да му се осигурят такива битови
условия и средства, които да му гарантират нормален начин на живот и
развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. Несъмнено
нуждите на детето са нараснали. Необходими са му средства не само за
пълноценна храна, но и такива, свързани с неговото физическо и
емоционално развитие. Освен това бащата няма други непълнолетни деца на
които да дължи издръжка и издръжката на малолетния му син е с приоритет
10
пред всички други негови задължения. Първото и най-важно задължение на
родителя е да се грижи подобаващо за децата си, да им осигури условия да
отраснат здрави и да се образоват, за да имат добра житейска реализация.
Извън всяко съмнение бащата е в състояние да осигури на сина си Л.Ц.
издръжка, адекватна на нарасналите нужди на детето от храна, подходящо
облекло, включително и спортно облекло и аксесоари, пътни разходи,
джобни пари, разходи за здравни и образователни потребности. Именно
размер на издръжката от 400 лева месечно съответства на възможностите на
ответника, както и на нуждите на детето.
Ищцовата страна не оспорва, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е заплащал редовно издръжка в размер от 200 лева,
но това негово позитивно поведение не обуславя различни от горните изводи
относно размера на необходимата за малолетния Л.Ц. месечна издръжка и
частта от нея, която трябва да се осигурява от бащата, още повече, че майката
сама отглежда детето, което живее при нея и тя поема изцяло фактическите
грижи за него. Чудесна характеристика за родителските качества на бащата е
факта, че детето бидейки при него е обгрижвано и водено на различни
културни занимания и туризъм с оглед физическото му и емоционално
развитие и това следва да се поощрява.
По изложените съображения искът се явява изцяло основателен, като
присъдената издръжка от 200 лева с Решение № 2984/12.10.2020г. по гр.д. №
20205330110517 по описа за 2020г. на Районен съд П. следва да бъде
увеличена на 400 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче по
делото не е направено искане за присъждане и не са представени
доказателства за сторени разноски, то и на страната не следва да се
присъждат такива.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по
ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавна такса в
размер на 288,00 лв. (двеста осемдесет и осем лева) – 4 на сто върху
11
присъденото увеличение на издръжката за периода на тригодишните платежи
[(200.00 лв. х 36 месеца) х 4%].
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК, размера на определена с
Решение № 2984/12.10.2020г. постановено по гр.д. №20205330110517 по
описа за 2020г. на Районен съд П., ежемесечна издръжка, дължима от бащата
Х. С. Ц., ЕГН **********, на малолетното дете Л. Х. Ц., ЕГН **********,
чрез неговия законен представител и майка К. Я. Я., ЕГН **********, с адрес:
****** като УВЕЛИЧАВА размера на издръжката от 200 лв. (двеста лева)
месечно на 400 лв. (четиристотин лева) месечно, считано от 02.12.2021 г.
до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното й изплащане, която да се заплаща до 17-ти число на
текущия месец за който се отнася.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА Х. С. Ц. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив СУМАТА
от 288.00 лв. (двеста осемдесет и осем лева) – държавна такса върху
присъденото увеличение на издръжката.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12