№ 90
гр. Ихтиман, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Боряна Кр. И.ова Гащарова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.ова Гащарова Административно
наказателно дело № 20231840200907 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба В. П. К., срещу Наказателно
постановление № 23-1204-000912/01.06.2023 г., издадено от началника група
към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1,
т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и
административно наказания „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда, обжалваното наказателно
постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че пред административния орган е представена невярна и
неотговаряща на действителната фактическа обстановка информация. Твърди
се, че от съдържанието на обжалваното наказателно постановление не става
ясно въз основа на какъв акт е прието, че моторното превозно средство
управлявано от жалбоподателя е спряно от движение. Поддържа, че липсва
ясно и конкретно описание на извършеното деяние, което поставя
жалбоподателя в невъзможност да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен.
В последното проведеното по делото съдебно заседание,
1
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна- началника група към ОДМВР-София, сектор
„Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с
доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява
становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по
делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от
ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 30.03.2023 г., около 00:48 часа, в общ. Костенец, на автомагистрала
„Тракия“, на 54 км. с посока на движение към гр. Пловдив е спрян за
проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *, управляван
от жалбоподателя, В. К.. Автомобилът е бил спрян за проверка от свидетеля
И. Г. Г., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР-София, в присъствието
на свидетеля Н. В. С.. По време на проверката полицейските служители
установили, от направени справка в РСОД, че спреният за проверка лек
автомобил е собственост на * Г. К. и е спрян от движение на 30.09.2022 г.
Жалбоподателят не представил и контролния талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство на полицейските служители.
От приета по делото справка, издадена от ОДМВР-Пазарджик, (л.53) се
установява, че лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *,
управляван от жалбоподателя, е бил спрян от движение на 30.09.2022 г. на
основание заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-4332-004889/23.09.2022 г. по описа на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В
заповедта е посочено, че гореописаното моторно превозно средство е с
техническа неизправност, изразяваща се в това, че не светят задна лява
габаритна и стоп светлина (счупени).
Видно от разписка инкорпорирана в ЗППАМ№ 22-4332-004889, черпим,
е че заповедта е връчена на * К., лично, на дата 14.12.2022 г. (л. 68).
В приета по делото справка с рег. № 2/33200-40217/11.04.2024 г.,
2
изготвена от СДВР-МВР е изложено, че ЗППАМ с № 22-4332-004889 е
обжалвана и е влязла в сила на 08.06.2023 г. (л.67).
По делото е прието решение с № 369/08.06.2023 г. по описа на
Административен съд-Пазарджик, от което се установява, че заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-
0048889/23.09.2022 г. по описа на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която
спрямо К., на основание чл. 171, т. 2, буква „а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка- временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на неизправността е била
отменена от съда. Решението на съда е влязло в законна сила на 08.06.2023 г.,
видно от направено отбелязване.
На жалбоподателя бил съставени акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от свидетеля И. Г. Г., на длъжност мл.
автоконтрольор при ОДМВР-София, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП и за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на Н. В. С. и предявен на нарушителя,
който, след като се запознал със съдържанието му, го подписал без
възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 23-1204-000912/01.06.2023 г., издадено от началник група
към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на
09.11.2024 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал
жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена стойност, заповед, акт за встъпване в длъжност, справка за
промяна на регистрация на МПС, справка за служебна промяна на
регистрация на МПС, справка за нарушения на водач, справка от ОДМВР-
Пазарджик, справка от СДВР, ЗППАМ№ 22-4332-004889, решение с №
369/08.06.2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик и др., както и
гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител И. Г. Г. и свидетеля Н. В. С..
3
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна.
От показанията на свидетелите се установява начина, по който е
извършена проверката, че от направени справка в РСОД е установено, че
жалбоподателят управлява моторно превозно средство, което е спряно от
движение.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са
издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им
правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна
компетентност.
Въпреки тези констатации съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в наказателното постановление нарушение на
разпоредбата чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно посечената разпоредба от ЗДвП, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от
движение. От приложено по делото решение с № 369/08.06.2023 г. по описа
на Административен съд-Пазарджик, се установява, че заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-4332-0048889/23.09.2022 г. по
описа на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, въз основа на която, на
4
основание чл. 171, т. 2, буква „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на неизправността е била отменена от съда.
Решението на съда е влязло в законна сила на 08.06.2023 г., видно от
направено отбелязване. От изложеното е видно, че към момента на
извършване на процесната проверка, 30.03.2023 г. от свидетеля –
актосъставител И. Г. Г., ЗППАМ е била обжалвана, респективно не е била
влязла в сила. Пропуск на административнонаказващия орган е, че не е
отразил своевременно в автоматизираните си информационни системи, че
ЗППАМ№ 22-4332-0048889/23.09.2022 г. се обжалва. Тъй като актът, въз
основа на който се налага временно спиране от движение на моторното
превозно средство не бил влязъл в сила, то незаконосъобразно е била
извършена промяна на регистрацията на МПС- спиране от движение,
осъществено на 30.09.2022 г., респективно не е могло да послужи, като
основание за издаване на АУАН и наказателното постановление.
По отношение на о отношение на второто нарушение, това по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ((Изм. - ДВ, бр.
105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), действаща към момента на извършвана
на деянието, 30.03.2023г., водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него, като в случай, че не носи
така определените документи, водачът се наказва, съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, с налагане на глоба в размер на 10. 00 лв.
По делото е установено, че жалбоподателят е имал качеството на водач
на МПС, при изпълнение, на която си функция същият е управлявал
процесното МПС, без да носи контролен талон към СУМПС, тези
обстоятелство се установяват, както от показанията на разпитаните свидетели
по делото, така и от отразеното в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
Въпреки обстоятелство, че тази част от фактическата обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства, настоящия състав приема, че
жалбоподателят не следва да бъде наказан за извършеното от него
нарушение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на
извършването му. В ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил
възможност в случай, че до влизане в сила наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, да се приложи онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя. Със Закона за изменение и
допълнение на Наказателния кодекс /ДВ бр. 67/04.08.2023 година/ е
5
направено изменение в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като са
заличени думите „и контролния талон към него“. Подобно изменение е
направено и в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от посочения закон, където
„контролен талон“ е заличен като документ, за който, ако не се носи, на
съответният водач се налага наказание глоба в размер на 10 лева. Имайки
предвид направените изменения в Закона за движение по пътищата и
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът счита, че приложение следва да
намери по-благоприятния за жалбоподателя текст на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, в който е отпаднало задължението за водача да носи контролния талон
към свидетелството за управление на МПС за съответната категория. По тези
съображения настоящият състав приема, че наказателното постановление и в
тази част следва да бъде отменено.
По разноските.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК, жалбоподателя има право да му
бъдат присъдени сторените разноски в производството.
По делото е направено своевременно искане от жалбоподателя за
присъждане на сторените от него разноски за адвокат, като е представен
списък с разноски (л. 70) и договор за правна защита и съдействие с дата
15.04.2024 г. (л.48). Видно от договора за правна защита и съдействие е
договорено възнаграждение в размер на 800 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 по и осъжда другата страна да го заплати.
По делото е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът счита за основателно, тъй като по
същото не е налице правна и фактическа сложност. Предмет на
производството е едно наказателно постановление с две наложени
административни наказания- глоба, едното в размер на 100 лева, второто в
размер на 10 лева. Посоченото възнаграждение се претендира единствено за
процесуално представителство, като жалбата, с което е сезиран съдът, е
подписана лично от жалбоподателя.
Упълномощеният адвокат се е явил в едно открито съдебно заседание (на
17.04.2024 г., продължило 20 мин.), приобщените документи не са в
значителен обем.
Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16
на СЕС, първи състав, съдът следва да прецени дали минималният размер на
адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии:
6
фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на
услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне
значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по
делото.
Преюдициалното заключение на СЕС се ползва с тълкувателна сила,
която е задължителна erga omnes и обвързва националния съд, отправил
запитването.
В решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е
прието, че: член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС,
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение;
Предвид изложеното, съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева е прекомерно и следва
административнонаказващият орган да бъде осъден да заплати
възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1204-000912/01.06.2023 г.,
издадено от началника група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, с
което на В. П. К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2
от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), както и административно наказания „глоба“ в размер на 10
(десет) лева, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-София да заплати на
адв. Е. К., с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“, № 10, ет. 4, ап. 7, сумата в
размер на 400 (четиристотин) лева, адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
7
от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8