№ 260051 / 12.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......................наказателна колегия в публично
заседание на 11 септември.…...……..………….…………………………….
през две хиляди и двадесета година….......….……...………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова.....……..……....................и в присъствието на прокурора..……………………….……..…....като разгледа докладваното от
съдията Николова.……………………....….....…........АН дело 599 по описа
за 2020г...………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 1047 / 24.04.2020г. на директора на РДГ Берковица на М.И.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, във вр. с чл.50, ал.11 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала М.И.П., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, с който е констатирано, че жалбоподателката М.И.П. е изготвила карнет-опис за извършено маркиране, без насаждението да е маркирано за отдел 380, подотдел „з”, имот с индификатор №03722.194.17, землище село Белотинци, обл. Монтана, в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика. Нарушението е извършено на 27.10.2019г. и е открито на 21.11.2019 г.
Проверяващите счели, че с деянието си жалбоподателката е извършила виновно нарушение на чл.257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. В срокът по чл.44 от ЗАНН е постъпило писмено възражение, в което административнонаказаната е възразла по констатациите в АУАН.
Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН, приел възражението за неоснователно и издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните мотиви:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката М.И.П. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.
Спорното по делото е дали е извършила нарушение по ЗГ, извършено ли е виновно, правилно ли е определен размера на наложеното наказание, както и има ли допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство.
Съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон. В тази насока съдът споделя довода на жалбоподателя в съдебно заседание в смисъл, че посоченото, като нарушение в АУАН и НП не кореспондира с визираните като нарушени правни норми.
Според чл. 257ал.1 т.2 пр.3 ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Няма спор по делото, че жалбоподателката е лице, упражняващо частна лесовъдска практика по чл. 257 ал.1 ЗГ.
В случая е посочена връзка с чл.50 ал.11 от Наредба № 8/ 05.08.2011г. за сечите в горите, според която разпоредба лицето по чл.50 ал.1 от тази Наредба за извършеното маркиране попълва карнет-опис по образец, утвърден от Изпълнителния директор на ИАГ. От тук следва извода, че вмененото задължение на лесовъда е да състави карнет – опис, какъвто документ и е изготвен от жалбоподателката и няма спор по делото за това.
На практика, жалбоподателката е санкционирана за това, че е издала карнет опис, без да е извършено маркиране на насажденията. Ако жалбоподателката е извършила нарушение, то не е на чл. 50 ал.11 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, а евентуално на други норми, които следваше да бъдат посочени от наказващия орган.
По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Независимо от това следва да се отбележи, че случаят би бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За жалбоподателката не е установено до момента да е извършвала други нарушения, свързани с работата й като частен лесовъд.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателката направените по водене на делото разноски в размер на 150.00 лева на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189 ал.3 от НПК.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 1047 / 24.04.2020г. на директора на РДГ Берковица, с което на М.И.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, във вр. с чл.50, ал.11 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РДГ Берковица на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТИ на М.И.П. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 150.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: