Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 20.08.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На четиринадесети
юли 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3664 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание
с чл.33 ал.2 от ЗС.
Ищецът В.Х.Г.
твърди в исковата си молба, че с първия ответник са бивши съпрузи, като
по време на брака си придобили с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.01.1992г. следния
недвижим имот: апартамент №17, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Младост №18,
вх.0, състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 38,01 кв.м., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 2,92 кв.м., заедно с 3,
2412 ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на
строеж върху терена, при съседи на жилището от север - стълбище и ап.18, от юг
- междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад – ап.18 и междублоково
пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на избеното помещение: от
север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4 и от запад - външен
зид. С Решение №130/15.02.2012г. бракът между страните бил прекратен, като
ползването на описаното семейно жилище било предоставено на ищцата и роденото
от брака дете - Виктор Кирилов Д..
Тъй като имотът бил закупен от двамата съпрузи по време
на брака, същият представлявал СИО, а след прекратяване на брака на съпрузите,
съпружеската имуществена общност се превърнала в обикновена съсобственост, при
равни дялове.
Заявява, че през м.02.2019г. ищцата и първия ответник - К.Д.
се договорили тя да му изплати собствените му идеални части от съсобствения им
недвижим имот на равни месечни вноски до пълното изплащане на сумата от 15 000
лева. Договорили се да изготвят съответно и писмено споразумение през месец
март. В изпълнение на уговорката ищцата изплатила на 25.02.2019г. и на
25.03.2019г. на ответника Д. суми в размер на по 200 лева всяка, с вписано
основание „вноска за апартамент на ул.Ген.****18, ап.17“. След като до края на
месец март 2019г. Д. отказал да подпише писмено споразумението, сключено с
ищцата, същата му заявила, че ще внесе следващите суми едва след писмено
оформяне на договореното. От тогава до настоящия момент Д. се укривал, не
вдигал телефона си, не отговарял на повиквания.
Към края на месец юни 2019г. майката на ищцата - Д.М.Х.
случайно срещнала К.Д. и същият й заявил, че вече не се интересува от
споразумение с В.Г., тъй като е продал собствените си идеални части от
съсобствения им недвижим имот на трето лице. Заявил е, че не познава лицето, на
което е прехвърлил имота, но за продажбата е получил сумата от 10 000 лева. Не
е водил купувача на имота да го оглежда, нито е посочвал реално къде се намира,
нито какво представлява и в какво състояние е. Твърдял, че е извършил чиста
продажба на собствените си идеални части от имота за сумата от 10000 лева.
След получаване на тази информация ищцата В.Г. извършила
справка в Агенция по вписвания, от която узнала, че на 17.05.2019г. К.В.Д.
прехвърлил на В.М.В. собствените си идеални части от съсобствения им недвижим
имот. Отчуждителните сделки били две - първата за дарение на 1/100 ид.част от
описания недвижим имот, материализирана в Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот Акт №183, том IV, peг. №9763, нот.дело №644/17.05.2019г.
на Нотариус Д.Н.; втората - покупко-продажба на 49/100 ид.части за сумата от
9800лв., материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот Акт
№186, том IV, peг. № 9769, нот.дело №647/17.05.2019г. на Нотариус Д.Н.
Ищцата счита, че сключения договор за дарение на 1/100
идеални части от процесния недвижим имот е симулативен, като същият прикрива
договор за покупко-продажба. Реалната сделка била покупко-продажба, тъй като е
възмездна - отчуждителят е получил сума в размер на 200 лева като стойност на
1/100 идеални части. Общата сума за двете сделки, наречени дарение и продажба
на идеални части била 10 000 лева, както самият Д. е заявил. Заявява, че по
правилата на чл.17 ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следователно
по описания по - горе начин ответникът К.В.Д. продал на ответника В.М.В.
собствените си 50/100 идеални части от описания по - горе недвижим имот за
сумата от 10000 лева, от които сумата от 200 лева - изплатена по прикритата
сделка покупко - продажба, наименована Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот №183, нот.дело №644/2019г., а сумата от 9800 лева -
изплатена по договор за покупко - продажба на ид.ч. от недвижим имот,
материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело
№647/17.05.2019г. на Нотариус Д.Н.. С описаните действия К.Д. нарушил
разпоредбата на чл.33 ЗС, като продал собствените си идеални части от
съсобствен с ищцата недвижим имот на трето лице без да й е предложил да изкупи
същия на цената, на която го е продал.
Реално първият ответник е предложил на съсобственика В.Г.
да изкупи собствените му 50/100 идеални части от притежавания от двамата
недвижим имот, но за цена от 15 000 лева. Въпреки по -високата цена, това
предложение е било прието от ищцата и е започнало изплащане на дължимите суми
на равни месечни вноски, съгласно договореното. Д. реално продал собствените си
идеални части за сумата от 10 000 лева на ответника В., т.е. извършил е
продажба при различни условия от предложените на ищцата.
Предвид наличието на привидна сделка, прикриваща
реалната, а именно покупко-продажба, както и имайки предвид по-ниската стойност
на продадените 50/100 идеални части от подробно описания недвижим имот от
предложената на ищцата цена, за ищцата е налице правен интерес да изкупи тази
част от имота при договорените и описани в нотариалния акт условия, а имено за
сумата от 10000 лева, която сума реално е получил първия ответник за
извършеното отчуждаване на притежаваните от него идеални части от недвижим
имот. Ищцата сочи, че описаните сделки са извършени в нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което да постанови
ищцата В.Х.Г. да замести купувача и да изкупи на основание чл.33, ал.2 от ЗС
продадените 50/100 идеални части на третото за съсобствеността лице - В.М.В. от
следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№68850.501.521.1.17 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Стара Загора, одобрени със Заповед РД - 18-1/С7.01.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с трайно предназначение - жилище, апартамент, представляващ
АПАРТАМЕНТ №17, на едно ниво, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.501.521, с площ на самостоятелния обект 38,01 кв.м.,
с административен адрес: гр.Стара Загора, п.к. 6000, ул.Генерал ****№18, вход
„0“, етаж 6, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.501.521.1.16; 68850.501.521.1.18, под обекта - 68850.501.521.1.14 и над
обекта - 68850.501.521.1.20, ведно с прилежащо избено помещение № 5 - съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда № 15-587925-01.07.2019г., издадена от
АГКК гр. Стара Загора, а съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот
от 14.01.1992г. – апартамент №17, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Младост №18,
вх.0, състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 38,01 кв.м., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна площ 2,92 кв.м., заедно с 3,
2412 ид. части от общите части на сградата, заедно със съответното право на
строеж върху терена, при съседи на жилището от север - стълбище и ап.18, от юг
- междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад – ап.18 и междублоково
пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на избеното помещение: от
север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4 и от запад - външен
зид, като заплати на ответника К.В.Д. сумата от 10 000 лева, представляваща
стойността на продажбата, извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗС. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът К.В.Д. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че
счита иска за неоснователен. Изцяло оспорва, че през месец февруари 2019г.
ищцата и К.Д. се договорили, тя да изплати на Д. идеалните му части от
съсобствения им недвижим имот на равни месечни вноски до пълното изплащане на
сумата от 15 000 лева. Не оспорва, че има две плащания към Д., но тези суми са
заплатени от ищцата към ответника Д. за заплащане на текущи ремонти и поддръжка
на имота, а не защото има уговорка за заплащане на идеалните части на Д. по
процесният имот. Оспорва също така, че изобщо е имало някаква уговорка за
подписване на някакъв договор, с който Д. да се е задължил да прехвърли имота
на ищцата срещу сумата в размер на 15000 лева. С акт за дарение ответникът
прехвърлил на В.В. 1/100 от своите ид.части и като вече трети съсобственик Д.
продава на В. останалата част от своите идеални части. Когато има няколко съсобственика,
прехвърлящият съсобственик може да избере на кого да продаде своите идеални
части без има задължението да предлага на останалите съсобственици дали са
съгласни да му закупят идеалните му части на същата цена. Сочи, че няма
житейска и икономическа логика ответникът да продаде идеалните си части от
процесния имот за 10 000 лева, а не за 15 000 лева, както твърди, че е
предложила ищцата на Д..
По направеното от ищцата твърдение, че сключеният договор
за дарение обективиран в Нотариален акт № 183, том IV, рег.№ 9763, нот.дело №
644 от 17.05. 2019год., на Нотариус Д.Н., е симулативен и същият прикрива
договор за покупко - продажба заявява, че оспорва твърдението, че сделката е
симулативна. Сочи, че сделката е реална и не прикрива покупко - продажба.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2. пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори като при тях страните не желаят да бъдат
обвързани от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде
привидността. Действителното намерение може да е страните да не се обвържат
въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл.
26. ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя
може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), какъвто е настоящия случай.
За да е налице привидност на договора, следва да се установи по несъмнен начин,
че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците
му. При относителната симулация са налице две отделни съглашения - явно и
прикрито, което следва пряко от разпоредбата на чл. 17, ал.1 ЗЗД. Явното - за
пред външния свят съглашение е привидното като привидността се изразява в това,
че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля
да бъдат обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за
друга сделка. В случай, че страните прикрият сключеното между тях съглашение с
едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото съглашение,
ако са налице изискванията за неговата действителност, аргумент от чл. 17 ал.1 ЗЗД.
В настоящият случай в тежест на ищцата е разкриване
симулацията, да установи по пътя на прякото и пълно доказване, че
действителната воля на страните по сделката към момента на сключването й не е
такава, каквато е отразена в нея. Следва да установи каква точно е била
действителната воля на страните, като в случая следва да докаже, че страните са
постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от
атакуваната сделка - извършеното дарение, като се е целяло извършване на
покупко-продажба.
Разкриването на симулацията и установяване на
действителните отношения между страните става чрез т.нар. обратно писмо.
Обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да
разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се
подписва от същите страни, които участват в явната сделка. В настоящия случая
такова обратно писмо не е представено, нито са ангажирани доказателства
установяващи, че сделката е привидна - симулативна. Липсват и доказателства за
извършено плащане от дарения към дарителя на сумата в размер на 200 лв. С оглед
на това счита, че извършеното дарение е действително такова.
Счита иска по чл. 33 ЗС за неоснователен. Сочи, че в
разпоредбата па чл.ЗЗ от Закона за собствеността е въведено законодателно
ограничение, при продажба на дял от съсобствен имот, относно избора на купувач,
като се задължава продавачът да предложи дела си за изкупуване първо на
останалите съсобственици и едва след техния отказ - на трето за съсобствеността
лице. При нарушаване на това изискване за другия съсобственик възниква правната
възможност да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик при условията на чл.33
ал.2 ЗС като искът следва бъде предявен в двумесечен срок от продажбата.
Правото на изкупуване възниква само при продажба на имот на трето за
съсобствеността лице. Ако покупко-продажбата е извършена между съсобственици,
без участието на друг съсобственик, за неучаствалия съсобственик не възниква
потестативното право на изкупуване. Такова право нямат съсобствениците и при
разпореждане с дял от съсобствения имот чрез дарение, договор за издръжка и
гледане или замяна с индивидуално определена вещ, извършени в полза на трето лице за
съсобствеността.
Извършването на дарението на идеална част от процесния
недвижим имот между съсобственик какъвто се явява Д. и трето за собствеността
лице каквото се явява В.В., не представлява заобикаляне на закона по смисъла на
закона - чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД, поради което извършената сделка е
действителна. При извършването на такава сделка за съсобственика не възниква
задължение за предлагането й първо на останалите съсобственици и едва при техен
отказ, разпореждане в полза на трето за съсобствеността лице. С оглед на
гореизложеното следва правният извод, че с извършването на дарението В. е
станал съсобственик, поради което при извършената в последствие
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот № 186, том IV, peг. № 9769, дело № 647 от 17.05.2019 г.
на нотариус Нотариус Д.Н., извършена между съсобственици Д. и В. без участието
на другите съсобственици, за страните по сделката не възниква задължение да я
предлагат на останалите съсобственици, а за неучаствалите съсобственици не
възниква потестативното право на изкупуване, с оглед на това, че сделката е
извършена между съсобственици.
Ответникът В.М.В. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва исковата молба. Заявява, че не
оспорва твърденията, че ищцата В.Г. и първият ответник К.Д. са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с Решение № 130 от 15.02.2012 г., постановено по гр.д.
№3916/2011г. на СтРС, влязло в законна сила от същата дата, както и че след
прекратяването на брака и на съществувалата до тогава съпружеска имуществена
общност, двамата стават съсобственици при равни дялове на подробно описания в исковата молба
недвижими имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, на ул.
Ген. ****№ 18, ет. 6, ап. 17.
Оспорва останалите твърдения в исковата молба. Счита за
неотносими и неподкрепени с доказателства твърденията, че ищцата и първият
ответник имали уговорка за изкупуване от страна на ищцата на дела на ответника К.Д.
от процесния апартамент. Но дори и да е имало някога такава уговорка, тя не се
е осъществила и към настоящия момент е без значение за фактите по делото. В
тази връзка счита за неотносими и приложените доказателства за плащани суми
между двамата бивши съпрузи. Същите не са сключвали договор, нито друго писмено
споразумение, което да обоснове основанието за плащането на тези суми.
Сочи, че не отговарят на истината предположенията,
направени от ищцата, че Договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 95, том XIII, дело № 2743 от 17.05.2019 г. по описа на СВ -
Стара Загора е симулативен и същият прикрива продажба. Заявява, че действителната
воля на страните по безвъзмездната сделка е била именно тази, изразена в
сключения между тях договор, т.е. дарителят К.Д. да дари В.М. с 1/100 ид.ч. от
процесния недвижим имот. Едната страна - дарителят желае да дари идеални части
от притежавания от него имот на друга страна - дарен. Именно такава е била
волята на двете страни в сделката и тя не подлежи на доказване. Основанието при
договора за дарение е единствено и само дарственото намерение на дарителя. И
тъй като дарственото намерение е субективен елемент, изразен в конкретната воля
на дарителя, то той не подлежи на съдебен контрол щом страните заявяват
неговото наличие и щом дарителя потвърждава волята си.
Напълно без опора във фактите по делото счита и
интерпретациите на ищцата относно стойността на прикритата зад дарението
продажба, чиято продажна цена била 200 лв. Твърди, че процесният договор за
дарение на идеални части от съсобствения имот не е привиден, тъй като по
дефиниция привидни са тези сделки, при които между страните е постигнато
вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както
и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката. В конкретния случай страните са постигнали
вътрешното съгласие първият ответник да дари на втория ответник 1/100 ид.ч. от
процесния недвижим имот и това е което са обективирали в атакувания договор.
Това, че по-късно са сключили и договор за продажба, с който първият ответник е
продал на втория ответник останалите идеални части от съсобствения имот не
означава, че първата сделка е привидна и че прикрива продажба. И двете сделки
са позволени от закона и не го заобикалят, следователно не може да се приеме,
че договорът за дарение е привиден договор.
За разкриване на симулация е необходимо наличието на
писмено начало /документ/, който да бъде индикацията за наличие на привидност
на един договор. В конкретния случай ищцата не е представила какъвто и да било
писмен документ, който да даде повод за съмнение, че е налице привидна сделка
по отношение на процесния договор за дарение. Сочи, че в съдебната практика се
приема, че най-често такъв документ е т.нар. "обратно писмо", което
би могло да установи, че волята на страните по сделката е била различна от
тази, посочена в самия нотариален акт. В конкретния случай обаче такъв документ
(и въобще какъвто и да било документ) липсва. Именно поради това и поради
липсата на каквито и да било доказателства, подкрепяща тезата на ищцата, то
предявените искове остават недоказани, което от своя страна ги прави
неоснователни.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените от ищцата обективно и субективно съединени искове за разкриване на
симулация по отношение на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №
95, том XIII, дело № 2743 от 17.05.2019 г. по описа на СВ - Стара Загора и
искът за признаване правото на ищцата да изкупи продадените идеални части от
съсобствения имот при същите условия, при каквито са били продадени на втория
ответник, поради тяхната неоснователност. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори и се
установява от представените писмени доказателства, че ищцата В.Х.Г. и
ответникът К.В.Д. са бивши съпрузи, като сключения между тях на 12.06.1988г.
граждански брак е прекратен с влязло в сила на 15.02.2012г. решение по гр.дело
№3916/2011г. по описа на РС Ст.Загора. Не е спорно също, че по време на брака
си В.Х.Г. и К.В.Д. са придобили с Договор за продажба на държавен недвижим имот
от 14.01.1992г. следния недвижим имот: апартамент №17, находящ се в гр.Стара
Загора, ул.Младост №18, вх.0, състоящ се от една стая и кухня със застроена
площ от 38,01 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 с полезна
площ 2,92 кв.м., заедно с 3, 2412 ид. части от общите части на сградата, заедно
със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището от север -
стълбище и ап.18, от юг - междублоково пространство, от изток - ап.16, от запад
– ап.18 и междублоково пространство, от горе - ап.20, отдолу - ап.14, а на
избеното помещение: от север - външен зид, от юг - коридор, от изток - мазе № 4
и от запад - външен зид, който имот съгласно схема №15-587925/01.07.2019г.
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
№68850.501.521.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ст.Загора,
одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр.Стара Загора, ул.Генерал ****№18, вх.0 ет.6 ап.17;
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.501.521; с
предназначение - жилище, апартамент; нива на обекта - едно, с площ на
самостоятелния обект 38,01 кв.м., с прилежащо избено помещение №5, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.501.521.1.16;
68850.501.521.1.18, под обекта - 68850.501.521.1.14 и над обекта -
68850.501.521.1.20.
От представения Нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот №183, нот.дело №644/2019г. е видно,
че на 17.05.2019г. между ответниците К.В.Д. и В.М.В. е сключен договор за
дарение, по силата на който К.В.Д. е дарил на В.М.В. 1/100 ид.ч. от процесния
недвижим имот, находящ се гр.Стара Загора, ул.Генерал ****№18, вх.0 ет.6 ап.17.
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело
№647/17.05.2019г. е видно, че на същата дата 17.05.2019г. между ответниците е
сключен втори договор, по силата на който К.В.Д. е продал на В.М.В. 49/100
ид.ч. от процесния недвижим имот - гр.Стара Загора, ул.Генерал ****№18, вх.0
ет.6 ап.17 за сумата от 9800лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелите на ищцата свидетелстват за
намеренията на ответника К.В.Д. да продаде на ищцата собствената си ид.част от
недвижимия имот като тя му заплаща продажната цена на вноски, поради което и в
изпълнение на тази устна уговорка ищцата превела на ответника Д. две вноски от
по 200лв. Представени са по делото и разписка от 25.02.2019г. и разписка от
25.03.2019г. с вписано основание „вноска апартамент ул.****18 ап.17“.
Свидетелят на ответната страна свидетелства за намерение на ответника Д. да
подари на ответника В.М.В. имота си, както и че В. му помогнал със заем и не се
разбирал с жена си. Свидетелят сочи също, че по-късно Д. му споделил, че е
продал и дарил имота на В..
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №5 от 28.11.2012г. по
тълк.дело №5/2012г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС предвижда, че
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само,
ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят частта му при
същите условия и никой от тях не е приел предложението. Независимо от начина и
причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право
да извърши по свое усмотрение сделка на разпореждане със своята идеална част.
Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици
възниква само в случаите, когато съсобственикът желае да се разпореди
възмездно, чрез договор за продажба със своята идеална част от недвижим имот.
Приема се, че за продавача е без значение от кого ще получи стойността на
продаваната вещ - от съсобственика или от трето за съсобствеността лице. Изискването
на чл.33 ал.1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия
имот на външно за съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за
желаещия да продаде частта си на друг от съсобствениците - в отношенията между
съсобствениците разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС не намира приложение. В случай,
че преди продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е
сключен договор за дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при
извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага
изискването на чл.33 ал.1 ЗС.
За всички съсобственици, които не са извършили действие на разпореждане със
своята идеална част съществува правен интерес да искат прогласяване на договора
за дарение между разпоредилия се съсобственик и третото за собствеността лице
за нищожен като привиден и прикриващ в действителност договор за продажба, като
правният интерес произтича от обстоятелството, че с прогласяване на нищожността
на договора за дарение и при наличие на останалите предпоставки, визирани в
закона съсобствениците биха могли да упражнят потестативното си право на
изкупуване.
В тълкувателното решение изрично е посочено, че претенциите за прогласяване
нищожността на договора за дарение могат да бъдат предявени по един от два
алтернативно посочени начина: 1) с нарочен установителен иск, съединен с иска
за изкупуване или 2) като преюдициален въпрос по отношение на иска за
изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС.
В конкретния случай ищцата е предпочел втората от двете алтернативи, като се
е позовала на нищожност на договора за дарение
от 17.05.2019г., материализиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №183, нот.дело №644/2019г. на основание чл.26 ал.2 предл. последно
от ЗЗД вр. с чл.17 ЗЗД /привидност на договора за дарение/ и е поискала да
изкупи ид.част от процесния имот при условията на чл.33 ал.2 ЗС. Искът е
предявен в преклузивния срок по чл.33 ал.2 ЗС
При привидния договор волеизявленията на страните по него се правят
симулативно, а действителната им обща воля е да не се създава облигационна
връзка /абсолютна симулация/ или да се сключи друг договор, различен от привидния
/относителна симулация/. В настоящия случай ищцата се позовава на относителна
симулация. В нейна тежест е да установи, че страните по договор за дарение от
17.05.2019г., материализиран в нотариален акт № 183 дело №644/2019г., не са
желали настъпването на неговите правните последици, а с него се цели
прикриването на друг вид договор, чиито правни последици действително желаят -
покупко-продажба. Като трето лице за атакуваната сделка тя разполага с
възможност и без ограниченията на чл.164 и чл.165 ГПК да доказва намеренията на
страните по сделката и евентуално извършване на плащане, предвид наведеното
твърдение, че прикритата сделка е покупко-продажба. За да бъде установена
симулативността на атакуваната сделка и прогласяването на нейната нищожност,
следва да бъде разкрито по безспорен, че страните по сделката не са целели
настъпването на правните последици на дарението, а е налице друго твърдяно
правоотношение, което е възмездно. Привидната сделка /симулативна/ е тази, по
която волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата
страна не се желае нейното правно действие /изцяло или частично/. Или, за да е
налице привидна сделка, волеизявленията на страните трябва да съдържат, първо
изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично изявление, че не се
иска правното й действие, като желаните последици от нея са други.
В настоящия случай съдът намира, че ищцата, чиято е доказателствената
тежест, не установи по пътя на пълно и главно доказване твърденията си, че с
атакуваната сделка е извършена покупко-продажба на идеални части от процесния
имот в полза на ответника В.. Писмени доказателства в тази насока не са
представени. Привидността на договора за дарение не е установена и от събраните
гласни доказателства. Ангажираните от ищеца гласни доказателства установяват единствено
евентуални намерения по устна уговорка между ищцата и ответникът Д. да й
продаде неговата ид.част от недвижимия имот. Показанията на тези свидетели не
съдържат никакви данни за отношенията между страните по договора за дарение – Д.
и В., респ. данни за наличието на уговорки за закупуване на имота, като тези
свидетели нямат никакви преки впечатления от взаимоотношенията между страните
по договора. Показанията на свидетеля на ответната страна са много общи и също
не съдържат конкретни данни за взаимоотношенията между В. и Д.. Действително
свидетеля сочи, че ответникът В. има кредиторска фирма, както и че помогнал на К.Д.
със заем, за което последния му бил много благодарен, но от тези данни също
неможе да се направи категоричен извод, че ответниците не са желали и целяли
правните последици на дарението - безвъзмездно прехвърляне на правото на
собственост, както и че с него са прикрили продажба. Не се твърди и не е
въведено допълнително основание, а именно, че с дарението се прикрива договор за даване вместо изпълнение, но за
пълнота следва да се отбележи, че липсват доказателства ответниците да били в
заемно правоотношение – дата на сключване на договора за заем, размер на
заемната сума, падеж на задължението и др., както и данни за финансовото
положение на ответника, поради което не може да се приеме, че с извършеното
дарение на ид.части и последвалото възмездно прехвърляне на останалите идеални
части ответникът Д. е погасил свое евентуално задължение към ответникът В., а
последния е приел погасяване по този начин. С оглед на това не може да се
приеме и че привидното съглашение – договор за дарение е нищожно, като
прикриващо договор за даване вместо изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не се установи по делото, че между
страните по договора за дарение К.В.Д. и В.М.В. съществуват други уговорки
освен тези в нотариалния акт. Привидността на договора за
дарение не се доказа от ищеца. Договор за дарение от 17.05.2019г.,
материализиран в нотариален акт № 183 дело №644/2019г. е действителен и е
породил своите правни последици.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС са: 1. Наличие на съсобственост между ищеца и прехвърлителя по процесния договор; 2. Възмездна разпоредителна сделка /продажба/
от един от съсобствениците с неговата идеална част в полза на трето за
собствеността лице; 3. Липса на предхождаща разпоредителната сделка покана до
останалите съсобственици да изкупят идеалната част на разпореждащия се или
наличие на такава покана, но същата да не отговаря на действителните условия по
разпоредителната сделка. Посочените предпоставките следва да са налице
кумулативно, като липсата на която и да било от тях обуславя неоснователност на
иска по чл.33 ал.2 ЗС.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че са
налице първата и третата от изброените по-горе предпоставки - не се спори по
делото, че към момента на сключване на договорите между ответниците, ищцата и
ответника Д. са били съсобственици на процесния недвижими имот; не се твърди от
ответниците и не се установява на ищцата да е било предлагано да придобие притежаваните
от К.В.Д. идеални части. Не е налице обаче втората, кумулативно изискуема
предпоставка - възмездна разпоредителна сделка /продажба/ от един от
съсобствениците с неговата идеална част в полза на трето за собствеността лице.
Предвид обстоятелството, че с договора за дарение от 17.05.2019г., обективиран нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №183, нот.дело №644/2019г., ответникът В. е станал съсобственик
на процесния имот, то при сключването на договора за продажба, обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот №186, нот.дело №647/17.05.2019г., ответникът К.В.Д.
е продал идеалните си части на съсобственик, съответно не е имал задължението
да ги предлага на другия си съсобственик – ищцата В.Х.Г..
Предвид изложеното предявения иск по чл.33 ал.2 от ЗС се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника К.В.Д. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв. и на ответника В.М.В. – 900лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Г., ЕГН **********,*** против К.В.Д., ЕГН **********,***
и В.М.В., ЕГН **********,***, иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на 50/100
ид.части от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
№68850.501.521.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Ст.Загора, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Стара Загора, ул.Генерал ****№18, вх.0
ет.6 ап.17; самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.501.521; с
предназначение - жилище, апартамент; нива на обекта - едно, с площ на
самостоятелния обект 38,01 кв.м., с прилежащо избено помещение №5, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.501.521.1.16;
68850.501.521.1.18, под обекта - 68850.501.521.1.14 и над обекта -
68850.501.521.1.20 при действително уговорените условия, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********,*** да заплати на К.В.Д., ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 600,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Х.Г., ЕГН **********,*** да заплати на В.М.В., ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 900,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :