№ 20066
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110168197 по описа за 2023 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че исковата
молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2024г. от
14,30часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата в размер на
6 400 лева, частично от 36 422 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудова книжка за периода от 30.01.2006 г. до 11.12.2023 г., ведно със законната лихва от
11.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения , че на 01.0.200 г. между А. А. и
„ТЕХ-КО“ ООД е сключен трудов договор № 499/01.01.2000 г., по силата на който щицеът
бил назначен на длъжност „продавач“, като в деня на подписване на трудовия договор
работникът предоставил на работодателя за съхранение трудовата си книжка. Сочи, че към
трудовия договор са подписани допълнително споразумение № 643/01.01.2003 г. и
допълнително споразумение № 761/01.01.2004 г., като със заповед № 4/30.04.2002 г. ищецът
бил определен за отговорник на филиал „ТЕХ-КО“ – гр. Хасково. Процесуалният
представител на ищеца излага твърдения, че на 21.12.2005 г. работникът отправил молба д о
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, която
молба достигнала до знанието на работодателя, като на нея била поставена резолюция „да“.
По жалба на прокуриста на ответното дружество работодател, срещу ищеца било
образувано досъдебно и съдебно производство, което приключило с оправдателна присъда,
като в хода на производствата на ищеца била връчена заповед за дисциплинарно уволнение
№ 003/30.01.2006 г. Поддържа, че до настоящия момент трудовата книжка на работника не
била върната, като последният не бил поканен и да се я получи. Излагат се твърдения, че А.
Елексов е отправял многократни молби към прокуриста Маргарит Мечев, както и към
1
служители в счетоводството на ответното дружество за връщане на надлежно оформена
трудова книжка. Поддържа се, че поради незаконосъобразното задържане на трудовата
книжка А. А. е бил възпрепятстван да се регистрира в бюрото по труда, както и да докаже
трудовия си стаж с оглед пенсиониране.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор, в който прави възражение
за недопустимост на производството, поради липса на конкретизация на размера на
исковите претенции. По съществото на спора излага твърдения за неоснователност. Сочи, че
между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено с
дисциплинарно уволнение, като оспорва автентичността на представената от работника
молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че трудовата книжка
никога не е била във фактическа власт на работодателя, поради което и няма как да бъде
върната. Сочи, че в трудовото му досие липсва декларация, в която работникът да е изразил
съгласие трудовата му книжка да се съхранява при работодателя, която декларация била
практика в работата на ответното дружество. Поддържа, че ищецът нито е представил
трудовата си книжка за вписване на дисциплинарното уволнение, нито се е явявал пред
работодателя за да иска трудовата си книжка до момента на предявяване на настоящия иск.
Оспорва представената от ищеца молба за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, като оспорва авторството на положения подпис под резолюцията „Да“,
евентуално, че същият е антидатиран и подправен за целите на производството. Оспорва
наличието на причинени вреди, както и причинно-следствена връзка. Прави се възражение
за погасяване на процесните претенции с тригодишна давност. На отделно основание сочи и
че претенцията за обезщетение е погасена по давност. В условията на евентуалност, при
уважаване на исковата претенция прави възражение за прихващане с насрещно ликвидно и
изискуемо вземане в размер на 4 505,59 лева, представляващо обезщетение за имуществени
вреди, сумата в размер на 9 100 лева, представляваща законна лихва за забава, както и взема
в размер на 2040 лева – съдебни разноски, които вземания са установени със сила на
присъдено нещо с решение по НОХД № 341/2010 г. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
По докладвания иск СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че на основание чл.154 от ГПК са
длъжни да установят фактите, на които основават своите искания и възражения.
За да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на
работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено, следва в обективната действителност да
са настъпили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) трудовото
правоотношение да е прекратено; 2) работодателят да е задържал незаконно трудовата
книжка на ищеца, като отказва да му я върне доброволно или го възпрепятства да я получи
своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение и 3) претърпени от ищеца
имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на работодателя или негови служители, като съгласно чл. 226, ал. 3
КТ обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на
работника или служителя.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157
от ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените от страните писмени доказателства, с изключение на
представена от ищеца молба от 21.12.2005 г.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да заяви
дали ще се полза от представената молба от 21.12.2005 г., като в случай че ще се ползва да
представи същата в оригинал, като му указва, че при неизпълнение на указанията, същата
ще бъде изключена от доказателствата по делото.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
конкретизира доказателственото си искане по чл. 190 ГПК като посочи точно кои документи
2
от трудовото му досие желае да бъдат представени по делото от ответника.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от ответника съдебни удостоверения, които да му
послужат пред НАП и НОИ, след представяне на доказателство за заплатена държавна такса
в размер на 5 лева за всяка от тях.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца и на ответника за изслушване на
съдебно-счетовдна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като
им указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си
остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3