№ 501
гр. Видин, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20231320102341 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б., ЕГН ********** от гр.
******, чрез адв. Л. А. Г., против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове във връзка с
Договор за потребителски кредит № MAX-********* от 30.12.2020 г. с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са
наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит МАХ
– ********* от 30.12.2020 г., по силата на който ищецът, като
кредитополучател получил от ответника, като кредитор, сумата в размер на
250.00 лева, с фиксиран лихвен процент 39.78 %, годишен процент на
разходите 31.01 % и срок на погасяване 3 месеца – до 20.03.2021 г.
Поддържа се също, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит,
кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за
кредит в размер на 75.00 лева, платима еднократно на 20.01.2021 г., а съгласно
чл. 9, ал. 2 от договора – такса за динамично плащане в размер на 37.50 лева,
която сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
1
добавени към всяка една от погасителните месечни вноски, съгласно
погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.
Други обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права са,
че ищецът е изплатил изцяло сумите по кредита, но поддържа, че начислените
еднократно такси по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, описани по
– горе, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
вр.с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като съгласно чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита не е допустимо да се изискват, а също, че тези такси
фиксирани по размер общо на 112.50 лева, по същество съставляват над 45%
от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели
недължима облага на кредитора.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което: да прогласи за
нищожна клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, сключен между
страните; да прогласи за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за
кредит, сключен между страните; да осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 75.00 лева, представляваща получена без основание сума –
еднократна такса за разглеждане на искането за кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира пресъждане на разноските по производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен, като подържа от своя
страна, че оспорваните такси по кредита съставляват част от общия разход по
кредита за потребителя съгласно допълнителните разпоредби на ЗПК; че
ищецът сам е пожелал да се ползва от допълнителните действия, за които се
дължат такси, предварително определени в Стандартния Европейски
формуляр, така че тези действия не са били предпоставка за отпускане на
кредита и договорът е можел да бъде сключен и без тях. Не оспорва размера
на исковата претенция. Посочва, че с предявяването на установителните
искове се цели единствено обогатяване на ищцовата страна и на нейния
представител, и съставлява злоупотреба с права съгласно чл. 17 от КЗПЧОС,
чл. 54 от хартата на основните права в ЕС и чл. 57, ал. 2 от КРБ.
Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
2
предявените искове като неоснователни. Претендира пресъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Моли съдът да задължи ищеца да
представи по делото банкова сметка.
Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се
нуждаят от доказване, а именно – цената на иска или размера на еднократна
такса за разглеждане на искането за кредит, че е в размер на 75.00 лева.
С протоколно определение от 11.07.2024 г. е допуснато изменение в размера
на предявения иск за получена без основание сума по договор за
потребителски кредит, която се счита предявена за сумата в общ размер от
112.50 лева.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени
събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че на 30.12.2020 г. между страните по делото е сключен договор
за потребителски кредит № MAX-*********. Видно от представения от
ищеца договор за потребителски кредит № MAX-*********, същият е
отпуснал на ищеца кредит в размер на 250.00 лева, която сума е усвоена
еднократно от кредитополучателя. Уговорената погасителна вноска по
кредита е в размер на 131.25 лева, като кредитът ще бъде погасен на 2 месечни
вноски до 20.03.2021 г. Уговореният годишен лихвен процент е 39.78 %,
годишен процент на разходите 31.01 %.
В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването
за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му.
Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на
75.00 лева и се заплаща на дата 20.01.2021 г.
В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил
желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за
динамично плащане по кредита е в размер на 37.50 лева и е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита.
3
В чл. 9.3 от договора е посочено, че общо дължимото по кредита е 375.00 лева
при следния погасителен план: три месечни вноски от 20.01.2021 г. до
20.03.2021 г., първата от които в размер на 75.00 лева, а останалите в размер на
по 150.00 лева всяка. Посочено е също в чл. 10 от договора, че при пълно
предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи плащане на
цялата сума за Бързото разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е
изявил желание да се ползва от него.
Видно от представената справка за плащания по кредита е, че ищецът е
изплатил кредита на 06.04.2021 г., като е направил вноска в размер на 395.00
лева, с която е заплатил главницата по кредита в размер на 250.00 лева, лихва
в размер на 12.50 лева, услуга динамично плащане в размер на 37.50 лева и
услуга за бързо разглеждане в размер на 75.00 лева.
С исковата молба са въведени две клаузи от договора, по отношение на които
се твърди, че са нищожни - таксата за бързо разглеждане на искането за кредит
и такса за динамично плащане по кредита, които следва да бъдат обсъдени, за
да се прецени дали действително са предвидени в противоречие със
специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора
очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по
облигационното отношение. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя
възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са
свързани с усвояване или управление на кредита. Таксата за бързо
разглеждане на искането в размер на 75.00 лева представлява услуга, която по
естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и
изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата
институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на
искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните
документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В
този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на
съответната сума. Таксата за бързо разглеждане на искането не е различна по
естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото
ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи
4
преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение
че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е
уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. В
процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита
и как е определена уговорената такса от 37.50 лева, нито се установи дали
кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се
изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане
и усвояване на кредита, което е част от упражняване на същинската дейност
на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената такса
е недължима.
От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и
задължения за страните. Сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в
изпълнение на задълженията, предвидени в клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал.
2 от договора, са били недължимо платени от страна на ищеца като
престирани при начална липса на основание. Видно от представената справка
за плащания по кредита е, че ищецът действително е заплатил сумите,
представляващи услуга динамично плащане и услуга за бързо разглеждане в
общ размер на 112.50 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че кумулативно съединеният осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен и следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от иска, а
именно 150.00 лева – заплатена държавна такса.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за всеки един от трите обективно съединени искове,
съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
5
Съдът намира, че на адвокат Л. А. Г. с личен номер ********** с адрес: гр.
******, ул. ******, на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца
в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно
уважената част от исковете в размер на 400.00 лева.
Съгласно възприетата практика на ВКС, в хипотеза на обективно съединяване
на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове. Това е така, защото в случая се касае за обективно съединяване на
главен и акцесорен иск, като обусловеността им не изисква процесуални
действия, свързани с различен предмет на доказване. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на
всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете
поотделно. В случая два от исковете са неоценяеми, а материалният интерес
по оценяемия иск е 112. 50 лева, като за да бъде уважен иска с материален
интерес следва да се установи нищожност на процесната клауза, т.е и без да е
предявен иск за нищожност, при наведени доводи за това, съдът за да се
произнесе по иска по чл. 55, предл. 1 от ЗЗД, е длъжен да изследва дали е
налице нищожност на клаузата или не.
Отделно от това, следва да се посочи че съгласно постановеното решение по
дело С-438/2022г. на СЕС, съдът не е обвързан от минималния размер на
адвокатските възнаграждения, посочен в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и може да присъди възнаграждение по
справедливост и вътрешно убеждение, като извърши преценка на правната и
фактическа сложност по делото при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова
сметка, по която да се преведат присъдените суми и деловодни разноски,
както и разноските за адвокатско възнаграждение, както следва: IBAN:
BG***********, BIC: UBBSBGSF.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № MAX-********* от 30.12.2020 г., сключен между „Би
Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 и Ю. С. Б. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ******, ж.к. *********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № MAX-********* от 30.12.2020 г., сключен между „Би
Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 и Ю. С. Б. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ******, ж.к. *********.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5
ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ******,
ж.к. *********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сумата в общ
размер на 112.50 лева, представляващи платени при начална липса на
основание такса за бързо разглеждане на искането за кредит /75.00 лева/ и
такса динамично плащане /37.50 лева/ по силата на сключен между страните
Договор за потребителски кредит № MAX-********* от 30.12.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.11.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5
ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ******,
ж.к. ********* разноски по делото в размер на 150.00 лева за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да
заплати на адвокат Л. А. Г. с личен номер **********, с адрес: гр. ******, ул.
******, сумата от 400.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, определено
съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми и
деловодни разноски, както и разноските за адвокатско възнаграждение е:
7
IBAN: BG***********, BIC: UBBSBGSF.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8