Р Е Ш Е Н И
Е №87
гр.Силистра, 22.07.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№73 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Н.М.И. ***,
лично и чрез упълномощен представител адв.Е.Г. ***, моли съда да отмени Решение
№1040-18-15/12.03.2021г. на директора
на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е потвърдено оспорено по реда на чл.117 ал.1
т.2 б.”а” КСО, Разпореждане №Ц2113-18-560#9/04.02.2021г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП НОИ Силистра, отказващо му отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 КСО.С подадено възражение (л.50) по чл.117 ал.2 КСО до ответния орган,е релевиран спорният по делото
въпрос - за признаване на положен от него осигурителен стаж като „регистриран
земеделски стопанин“, независимо от констатациите на контролните органи на НОИ
в КП №КВ-5-18-00838461/10.11.2020г., приключил със Задължителни предписания от
същата дата за заличаване на декларирания период на осигуряване (м.06.2019г.-м.12.2019г.
и м.01.2020г.-м.09.2020г.),като
самоосигуряващо се лице,въпреки внесените осигурителни вноски.Твърди,че към
момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 КСО е
имал изискуемата
от закона възраст,а именно: 66 години и 6 месеца, както и 15-те години
действителен осигурителен стаж. Втората материална предпоставка е спорна, като
жалбоподателят счита за неправилно игнорирането на стажа му като земеделски
производител, а процесуалният му представител поддържа,че без правно основание
е изключено времето на наборната му военна служба от действителния осигурителен
стаж, което е довело до обжалвания резултат.В последното по делото заседание не
се поддържат доводите от жалбата,а се твърди,че както към момента на
първоначалното подаване на документи за отпускане на ПОСВ по чл.68 ал.3 КСО (Заявление
вх.№2113-18-328/28.05. 2018г.-л.6-л.8),така и към старта на
настоящото пенсионно производство (Заявление
вх.№Ц2113-18-560/28.09.20г.-л.19-л.21),са били налице
материалните предпоставки за отпускане на претендираната
пенсия, обратно на решаващия извод на пенсионните органи. Поддържа се, че
времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999г.,какъвто бил и настоящият случай,се признава за осигурителен стаж по КСО, като се позовава
на чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.ДВ,бр.21/00г.),съгласно
който за трудов стаж от III-та категория се
зачита и изслужената наборната военна служба.Ето защо се настоява,че периодът:
м.10. 1972г.-м.12.1974г.,през който е бил на наборна военна служба - последната
абсолютно задължителна за мъжете,съгласно действалия тогава чл.3 от Закона за
всеобщата военна служба в НРБ (отм.ДВ,бр.112/95г.),
следва да бъде зачетен като „действителен осигурителен стаж“ в контекста на §1
ал.1 т.12 ДР КСО.Позовава се на съдебна практика и настоява,че при признаване
на времето на редовната му военна служба за действителен стаж,се попълва изцяло
хипотезата на чл.68 ал.3 КСО,поради което моли да бъде отменено решението на
ръководителя на ТП НОИ Силистра и потвърденото с него Разпореждане на пенсионния
орган и да бъде върната преписката на същите, за ново произнасяне, съгласно
указанията на съда. Претендира заплащане на съдебни разноски по представен
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата -Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, чрез представител по
пълномощие ст.юрисконсулт Ив.И.Д.К. (л.62), поддържа становище за неоснователност на жалбата и
настоява същата да бъде отхвърлена. Счита, че липсват данни за упражнявана
каквато и да е трудова дейност, в обема и направленията от §1 ал.1 т.3 и т.5 ДР
КСО,през периода:м.06.2019г.-м.09. 2020г.,което ирелевира за целите на
пенсионното производство внесените суми във фонд ДОО (л.26) от
жалбоподателя, щом в хипотезата на чл.10 ал.1 КСО, във връзка с §1 ал.1 т. 3 ДР
КСО,осигуряване изобщо не е възникнало.В такава насока са и констатациите на
контролните органи по чл.107 ал.2 КСО,видно от КП №КВ-5-18-00838461/
10.11.2020г. и влезлите в сила Задължителни предписания №ЗД-1-18-0083
8462/10.11. 2020г., изпълнени посредством служебно заличаване на подадените от
оспорващия данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО.В резултат на горните
установявания,пенсионният орган е приел за действителен стаж положеният такъв в
размер общо от 13 години 9 месеца и 6 дни,по аргумент за противното от
правилото на чл.15 ал.4 от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж (Загл.изм.ДВ,бр.19/03г.,посл.изм.ДВ,бр.74/20г.)- НПОС. По повод релевираното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за пряко противоречие със закона на
непризнаването за целите от чл.68 ал.3 КСО, в контекста на §1 ал.1 т.12 ДР
КСО,на задължителната наборна служба за действителен осигурителен стаж,поддържа
становище за неоснователност,въпреки посочената съдебна практика.Позовава се на
вътрешни указания в системата на НОИ, съгласно които пенсионният орган не можел
да зачете наборната служба за действителен стаж, поради което и процесният
период (10.10.72г-02.12.74г.-л.45) е изключен от установения такъв.В обобщение поддържа
законосъобразност на оспорения акт и моли същи-ят да бъде потвърден.
Производството е по реда на чл.118 ал.2 КСО,вр.
с чл.145 и следващите от АПК. Съдът
като обсъди изложените от жалбоподателя доводи,след преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1, във
връзка с чл.146 АПК,прие следното:Жалбата
е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт,
в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната
разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен
интерес от оспорването; в законоустановения срок, а
разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Решение №1040-18-15/12.03.2021г. на Директора на ТП НОИ Силистра,с
което по реда на чл.117 ал.3 КСО,е потвърдено оспорено пред него Разпореждане
№Ц2113-18-560#9/04.02.21г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ Силистра, отказващо отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 КСО на Н.М.И. ***.
Настоящото пенсионно производство (второ по ред) е
започнало по Заявление вх.№Ц2113-18-560/28.09.20г. (л.19-л.21) за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без изрично посочване
на чл.68 ал.3 КСО, но при безспорност на обстоятелството,че
заявителят не попада в хипотезите на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО. Материалноправните
предпоставки на същата към правнозначимия момент са:
навършена възраст от 66 години и 6 месеца,по съществуването на който факт не
може да има съмнения и- 15 години действителен осигурителен стаж.Пенсионният
орган с процесното по делото Разпореждане №Ц2113-18-560#9/04.02.2021г. (л.42) е признал за
положен общ осигурителен стаж, приравнен към III категория, в размер на 18 години 10 месеца и 9 дни.
Прилагайки правилото от чл.15 ал.4 НПОС и, съобразно дефиницията от §1 ал.1
т.12 ДР КСО,е установил общ стаж от 15 години 10 месеца и 29 дни (без приравняване между категориите труд),от които е извадил стажа по чл.9 ал.7 КСО в размер на
2 години 1 месец и 23 дни,представляващ изслужена редовна военна
служба,съгласно Закона за всеобщата военна служба в НРБ (обн.Изв.,бр.13/14.02.1958г., отм.ДВ,бр.112/95г.).Така е формиран размерът на действителния стаж по чл.68
ал.3 КСО от 13 години 9 месеца и 6 дни, от ответния орган, който не е
достатъчен за възникване на претендираното от жалбоподателя лично право на
ПОСВ.
За
установяване на действителните факти по пенсионната преписка, началникът на
отдел „Пенсии“ е поискал потвърждаване от контролните органи при ТП НОИ
Силистра, на осигурителния стаж и доход на заявителя,за които са внесени
осигурител-ни вноски като самоосигуряващо се лице за
периода:07.06.2019г.-27.09.2020г., съгласно данните в Регистъра на осигурените
лица (л.25).Извършена е
проверка по разходите на ДОО на жалбоподателя, която е установила, че същият се
е регистрирал като Земеделски стопанин на 07.06.2019г., със заявени 0.1080
хектара засети с кайсии, но поради неподновяване на регистрацията си в ОД“Земеделие“
гр.Силистра през 2020г., е изгубил качеството на „земеделски стопанин“,считано
от 16.06.2020г.Установено е,че не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, а от представена справка от ОД МВР гр.Силистра, през 2020г. е влязъл в
България през ГКПП Лесово за първи път на 10.09.2020г.Тези данни са наложили
извършване на проверка на място, в стопанството на жалбоподателя на
29.10.2020г., която констатирала (Вж.Констативен
протокол №КВ-5-18-00838461/10.11.20г. на л.28),че на заявения адрес пред ОДЗ-Силистра, където е
декларираният от него имот, не се намират дървета кайсии и зарзали. На същия
адрес живее майката на оспорващия Р.Х.Т.а и, там няма кайсии, но синът ѝ
имал земеделски имот на друго място,в който били засадени плод- ни дръвчета -
кайсии, круши и сливи, които ползвали за собствена консумация.Потвърдила, че
през 2020г. синът ѝ е бил в България за един месец - септември.Горните
установявания са дали основание на контролните органи да приемат,че
жалбоподателят не отговаря на изискванията от §1 ал.1 т.5 ДР КСО за
„регистриран земеделски стопанин“ и следователно,не е възникнало основанието за
осигуряване съгласно чл. 10 ал.1 КСО във връзка с §1 ал.1 т.3 ДР КСО за
периода:07.06.2019г.-21.09.2020г.
Така формираният извод е законосъобразен
и правилно е легнал в основата на издадените Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00838462/10.11.20г. (л.29,л.66) за заличаване
на подадените данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО от жалбоподателя за процесния
период,което е върнало хипотезата към установената по предходното заявление от
28. 05.2018г.(л.6-л.8), с приет за положен действителен осигурителен стаж от
13 години 9 месеца и 6 дни (Вж.Разпореждане
на л.16)
- недостатъчен съгласно регламентацията
от чл.68 ал.3 КСО.Констативният протокол и Задължителните предписания са
съобщени на оспорващия по реда на чл.110 ал.4 изр.2 и 3 КСО (л.63-л.66), защото
техните издатели са получили информация от майка му,че не е в страната,а
безспорно на посочения от него адрес в България,не са го намерили към датата на
проверката.
Със сезиращия настоящия съд документ (л.2) жалбоподателят
е релевирал спорния по делото въпрос - за признаване на положен от него
осигурителен стаж като „регистриран земеделски стопанин“,независимо от
констатациите на контролните органи на НОИ в КП
№КВ-5-18-00838461/10.11.20г.,приключил със Задължителните предписания от същата
дата за заличаване на декларирания период на осигуряване (м.юни.2019г.-м.септември.2020г.),като
самоосигуряващо се лице,въпреки внесените осигурителни вноски. В хода на съдебния
процес жалбоподателят оспорва горните констатации, но след упълномощаването на
адвокат, оттегля възраженията, като се позова на друго основание за твърдяната
незаконосъобразност на оспорения контролен административен акт.Поддържа,че
същият е издаден в несъответствие с материалния закон и неговата цел, тъй като
елиминирането на времето на редовната му военна служба в Българската армия било
в пряко противоречие с нормативния регламент доколкото същата, към периода на
нейното изслужване, е била нормирана като абсолютно задължителна, а
отклонението от военна служба - инкриминирано. За приложението на материалния
закон съдът следи винаги и служебно,а съгласно регулацията от чл.168 ал.1 АПК,
е длъжен да провери законосъобразността на оспорения пред него акт на всички
основания от чл.146 АПК,независимо от посочените в жалбата. Ето защо, по така инвокираното оплакване настоящият състав дължи произнасяне,
намирайки го за основателно.
Така детерминираният спор по делото е
изцяло правен, като относно времето и характера на наборната военна служба в
частите на Българската армия, изслужени от жалбоподателя, няма спор, предвид и официалното им удостоверяване от
ДА„Архиви“;Дирекция „Държавен военноисторически архив“ гр.Велико Търново
изх.№368/ 19.01.2018г. (л.45). Незначителното разминаване в изписването на
собственото му име (Неджат и Н.) към периода на военната служба и сегашните му лични
документи,както и задължителните наставки след
бащиното и фамилното име, за мъжете -ов; -ев към 1972/974г. и сега действащия чл.9 ал.3 от Закона за
гражданската регистрация, позволяващ свободен избор за това,са преодолени с
представената нотариално заверена Декларация от жалбоподателя за идентичност на
имената (л.79), която не се
оспорва от ответния орган. А щом всичко това е така, то следва, че без съмнение
в периода:10.10.1972г.-02.12.1974г., същият е бил на
наборна военна служба в Българската армия,който стаж му е зачетен по силата на
чл.9 ал.7 КСО като общ осигурителен, а не действителен такъв, по разума на
чл.68 ал.3 КСО.
Това разрешение на спорния въпрос от
пенсионния орган е неправилно. Към периода на осъществяване на релевантния факт
е действал Законът за всеобщата военна служба в НРБ (обн.Изв.,бр.13/14.02.1958г.;отм.ДВ,бр.112/95г.), според чл.1 от който, военната служба е задължителна
за всички граждани, а съгласно чл.3: всички мъже - граждани на НРБ - без
разлика на раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален
произход и положение са длъжни да отбият военната си служба в състава на
Въоръжените сили. Военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса,като служещите редовната си военна
служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи,съгласно
чл.9 от с.з. Нормативната регламентация на военната служба за всички мъже,
навършили пълнолетие, сочи на безусловната ѝ задължителност, а
отклоняването от наборна военна служба е инкриминирано,видно от Наказателен
кодекс,Глава дванадесета “Престъпления против отбранителната способност на
Републиката,против информацията, представляваща държавна тайна, и против
чуждестранната класифицирана информация (Загл.изм.ДВ,бр.26/04г.); Раздел II „Престъпления против носене на военна служба“, чл.362
и следващите, в редакцията им към ДВ,бр.26/1968г.,като съгласно чл.364 ал.2 :„Ако това е извършено (по ал.1
отклонение от военна служба при мобилизация) с намерение
деецът да се отклони изобщо от задължението си по военната служба, наказанието
е лишаване от свобода от три до десет години“.Следователно,отбиването на наборната военна служба е представлявало
обективно и неотстранимо по волята на което и да е лице, вкл. оспорващия,
препятствие, същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобива-нето на действителен осигурителен стаж по
смисъла на релевантната ал.3 на чл.68 КСО. За процесния период 1972г.-1974г. е
приложим чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.ДВ,бр.21/2000г.), съгласно който, зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство.Или, става дума за време, през което лицето е работило по друго
правоотношение в контекста на §1 ал.1 т.12 ДР КСО. Действащата към момента на
подаване на релевираното заявление за ПОСВ разпоредба на чл.9 ал.7 КСО (към ДВ,бр.15/2013г.) изрично предвижда, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
„Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към
датата на отпускане на пенсията. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.44 ал.1
НПОС. При наличие на изрична нормативна уредба на конфликтния по делото стаж,то
липсва правно основание за непризнаване на периода на наборната военна служба
за действителен осигурителен стаж в контекста на §1 ал.1 т.12 ДР КСО, както
неправилно е приел ответният орган.Основателно представителят на жалбоподателя
се позовава на трайната и безпротиворечива практика
на ВАС, като за целите на настоящото произнасяне ще посочим Решение
№9097/08.07.20г.,адм.д.№890/20г. на ВАС,VI О, в което има обобщаване, посредством посочване на
няколко други решения на ВАС, вкл. Решение №28/03.01.2013г.,адм.д.№9460/2012г.,
след което няма никакви колебания при разрешаването на спорен въпрос от
процесния вид.
В обобщение, като е отказал да зачете
този стаж (отбиването на военната наборна
служба) за действителен осигурителен такъв, административният
орган неправилно е тълкувал и приложил закона.След признаването на времето,през
което жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската
армия от 10.10. 1972г. до 02.12.1974г., за
действителен осигурителен стаж, то последният се генерира в обем надхвърлящ
изискуемите 15 години по чл.68 ал.3 КСО, което налага извод, че същият е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68
ал.3 КСО.Ето защо оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр.Силистра,
следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него Разпореждане №Ц2113-18-560#9/04.02.2021г., и в хипотезата на чл.173 ал.2 АПК,
преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по
същество по процесното заявление на жалбоподателя от 28.09.2020г. (л.19-л.21).
В обобщение, настоящият състав приема,
че оспореният контролен административен акт е материално незаконосъобразен,
поради обективирания в него отказ за признаване като
действителен осигурителен стаж времето на изслужената наборна военна служба от Н.
Мухарем И..Горният извод решава и централния спорен въпрос по делото - има ли
оспорващият право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в хипотезата
на чл.68 ал.3 КСО,като формираният отговор е положителен. Това е така
независимо,че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на
пенсионния орган са издадени от компетентните по закон органи, съгласно чл.117
ал.1 и чл.98 ал.1 КСО; в предписаната писмена форма и съдържание, както и при
спазване на административнопроизводствените правила от чл.98 ал.1 и чл.117
ал.1-ал.3 КСО. Същите обаче, противоречат на материалния закон и неговата
цел.
В този контекст преценени фактите по
делото сочат,че поради неправилно приложение на действалите по време на „[…]отбиването на военната си служба в със-тава на
Въоръжените сили[…]“,съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ (отм.ДВ,бр.112/95г.) от жалбоподателя нормативни актове,по силата на които
този период следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж в
контекста на §1 ал.1 т.12 ДР КСО,разпореждането за отказ за отпускането му на
пенсия по чл.68 ал.3 КСО и, потвърждаващото го решение, са постановени в
противоречие със закона, в регистъра на посочените по-горе правни разпоредби, и
следва да бъдат отменени. При условията на чл.173 ал.2 АПК, преписката подлежи
на връщане на ответния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя,при зачитане за действителен осигурителен стаж времето,през което
е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, а именно:10.10.1972г.-02.12.1974г. Присъждане на разноски своевременно
е поискал оспорващият, като с оглед изхода на процеса и съгласно чл. 143 ал.1 АПК,такива му се дължат в удостоверения по делото размер от общо 350 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат (л.80),воден от което
и на основание чл.172 ал.2 пр.2,във връзка с чл.173 ал.2 АПК, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М.И. ***,с ЕГН:**********, Решение
№1040-18-15/12.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра и
потвърденото с него Разпореждане №Ц2113-18-560#9/04.02. 2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ гр.Силистра, отказващо му отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Териториално
поделение на НОИ гр.Силистра, за ново произнасяне по Заявление
вх.№Ц2113-18-560/28.09.2020г., подадено от Н.М.И., при съобразяване с мотивите
на настоящия акт.
ОСЪЖДА Териториално поделение
на НОИ гр.Силистра,с административен адрес: гр.Силистра, ул.“Цар Шишман“ №5, да заплати на Н.М.И. ***,с ЕГН:**********,
сумата от 350.00 (Триста и петдесет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основание
чл.119 КСО.
СЪДИЯ: