№ 229
гр. Благоевград , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир К.
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500458 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
„Ч.”ЕАД,ЕИК ..., седалище и адрес на управление:гр.София,район
Младост,бул.”Ц.” №159, бл. Б., Бизнес център, срещу решение № 500557/
31.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 728/ 2018 г. на Pайонен съд
– Р..
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че е налице превратно събиране и оценка на
доказателствата по делото, поради което съдът е достигнал до грешни
фактически изводи.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на срещу решение №
500557/ 31.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 728/ 2018 г. на
Pайонен съд – Р., като бъдат уважени предявените искове като основателни.
1
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, чрез особения представител, в който оспорва
подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от
„Ч.”ЕАД,ЕИК ... против ЕМ. Д. К. с ЕГН ********** ,с постоянен
адрес:гр.Я.,ул.”Г.” №6 за установяване съществуването на вземания в общ
размер на сумата от 769,51 лв., от които 616,48 лв. - главница,
представляваща неплатена цена на доставена ел. енергия за периода от
19.08.2014 г. до 17.01.2017 г. за елекроснабден имот в гр. Я., ул. ”Г.” № 6,с
ИТН ... , и сумата от 153,03 лв . - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 24.10.2014 г.до 28.08.2017 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чгр. д. № 1361/ 2017 г. по описа на РС - Р..
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували
облигационни отношения за продажба на ел. енергия, регулирани от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца , които
съгласно чл. 98а от ЗЕ са задължителни за тях. Твърди се, че за посочения в
исковата молба период от 19.08.2014 г. до 17.01.2017 г. ищецът е доставял ел.
енергия в електроснабден имот на ответника, находящ се в гр. Я., ул. ”Г.” №
6,с ИТН ..., за което са издадени 13 бр. фактури. Задълженията на ответника
за плащане на доставената ел. енергия по фактурите за процесния период са
останали неизпълнени, поради което ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1361/ 2017 г. по
описа на РС - Р. за непогасената главница - 616,48 лв. и за обезщетение за
забава/мораторна лихва/ - 153,03 лв. Твърди се, че ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и в изпълнение на даденото му от
заповедния съд указание, ищецът е предявил установителни искове за
вземанията си по заповедта за изпълнение. Иска се да бъде постановено
решение, с което РС - Р. да признае за установено по отношение на ответника,
че последният дължи на ищеца вземанията за сумата от 616,48 лв. - главница,
представляваща неплатена цена на доставена ел. енергия за периода от
2
19.08.2014 г. до 17.01.2017 г. за елекроснабден имот в гр. Я.,ул. ”Г.” № 6,с
ИТН ... и за сумата от 153,03 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 24.10.2014 г.до 28.08.2017 г., за които е
издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК при събрани данни, че не живее на адреса ,посочен в нея,поради
което и на основание чл.47 ал.1,3 и 6 ГПК, му е назначен особен представител
.Последният е подал отговор , в който предявените искове са оспорени като
неоснователни с възражението, че на ответника не е доставяна ел. енергия за
описания в исковата молба електроснабден имот в процесния период, тъй
като трайно живее и работи в чужбина, а къщата /електроснабдения имот/ е
необитаема и е била обявена на публична продан по изп. д. 1078/ 2015г. по
описа на ЧСИ А.Ц. с район на действие ОС-Благоевград. Иска се от съда да
отхвърли исковете като неоснователни.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора, както и правна страна:
За процесния период на името на ответника е имало открита партида за
доставка на електрическа енергия за жилищен обект с адрес: гр. Я., ул. ”Г.” №
6, с ИТН /измервателна точка номер/...,съответстващ на клиентския номер по
издадените от ищеца фактури. Експертът по СТЕ е установил, че по
надлежния ред в посочения обект до 30.07.2015 г. е било монтирано средство
за търговско измерване /СТИ/ с №50210169, заменено със СТИ № 50217363
за периода от 31.07.2015 г. до 09.01.2017 г. , а след 10.01.2017 г. е
инсталирано СТИ с № **********. Вещото лице инж. К. дава заключение, че
СТИ в жилищния обект на ответника на горепосочения адрес са били
монтирани в съответствие с нормативните изисквания и са отговаряли на
метрологичните и технически характеристики за изправност. В съд. заседание
при изслушване на заключението експертът е пояснил,че на името на
ответника няма открита друга партида за доставка на ел.енергия,освен
описаната.Пояснил е също, че експертизата е извършена по предоставените
му от ЧЕЗ документи ,т.е. въз основа на изготвените от ищеца констативни
протоколи за демонтиране и монтиране на СТИ и отразените в тях показания
за потребена ел.енергия. От заключението за извършената ССЕ се
установява,че счетоводните записвания при ищеца са редовни,издадените
фактури са осчетоводени в хронологичен ред и непогасените задължения на
ответника за процесния период са отразени в съответните счетоводни
регистри по сметка „клиенти”. За процесния период ищецът е издал 13 бр.
фактури на ответника за ел. енергия, чиято обща стойност възлиза на
претендираната като непогасена главница от 616,48 лв.. За съответните
периоди на забава по всяка фактура от датата на изискуемостта на вземането
за цената на ел.енергия до 25.08.2017 г. мораторната лихва е общо 154,80лв.
3
Чрез изисканата справка от третото, неучастващо в производството лице -
„ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД - уведомително писмо изх. №
**********/ 16.10.2019 г. се установява, че в клиентската информационна
система на дружеството на 21.06.2013 г. с вх. № ********** е регистрирано
заявление, подадено от ответника за временно преустановяване на
електрозахранването на жилищния обект с адрес: гр. Я., ул. ”Г.” № 6, с
клиентски номер ..., както и че въз основа на това заявление
електрозахранването на обекта е преустановено от 24.06.2013 г. Няма данни
и не се твърди електрозахранването на обекта по партидата на ответника да е
било възобновено впоследствие .
От правна страна, съдът намира иска за неоснователен. Съгласно
разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката/ЗЕ/ крайните клиенти
използват електроразпределителната мрежа, към която са присъединени при
публично известни Общи условия. От момента на присъединяването на
жилищния обект на ответника, намиращо се на горепосочения
административен адрес в гр. Я., след което на негово име е била открита
партида за доставка на ел. енергия, ответникът е „краен клиент” по смисъла
на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Правоотношението за ползване на
електроразпределителната мрежа, възникнало между него и „ЧЕЗ
Разпределение България” ЕАД се регулира от Общите условия на това
дружество на договорите за използване на електроразпределителните мрежи,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., изменени с
Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. Ищецът „Ч.” ЕАД от своя
страна е „краен снабдител” по смисъла на § 1, т. 28а, б. ”а” от ДР на ЗЕ,който
е извършвал снабдяване на обекта на ответника с ел. енергия за битови нужди
след присъединяването му към електроразпределителната мрежа.
Логическата връзка между правоотношенията на ответника с ищеца и с
третото, неучастващо в производството лице - „ЧЕЗ Разпределение България”
ЕАД изключва възможността краен клиент да ползва и съответно да купува
ел. енергия, ако обектът, за който се отнася откритата партида при крайния
снабдител/продавач на ел.енергия/, не е присъединен или временно е
преустановено присъединяването му към електроразпределителната мрежа,
собственост на лицензирания оператор на електропреносна мрежа, в случая -
третото лице „ЧЕЗ Разпределение България”ЕАД. Съгласно чл. 40 от
публично известните Общи условия на „ЧЕЗ Разпределение България”ЕАД на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи, прекъсването
на електроснабдяването за електрифициран обект може да се извърши по
искане на потребителя /крайния клиент/ въз основа на подадено от последния
писмено заявление. В разглеждания случай тази възможност е била
реализирана за обекта с ИТН ... по подаденото от ответника заявление до
„ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД на 21.06.2013 г., т.е. преди процесния
период, за който се отнасят издадените от ищеца фактури. След като
жилищния обект на ответника с ИТН ... не е бил електроснабден за процесния
период, няма как да му е доставяна ел. енергия от ищеца, тъй като то
4
извършва продажба на ел. енергия, достигаща до крайния клиент само чрез
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, на
територията на която се намира обекта. Събраните доказателства за
прекъсване на електроснабдяването на жилищния обект на ответника с ИТН
... опровергават твърдението на ищеца за продажба на ел. енергия за
процесния период. В чл. 1, ал. 3 от ОУ на договорите за продажба на ел.
енергия на ищеца е посочено, че снабдяването с ел. енергия се отнася за
потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България”ЕАД. Прекъсването на електроснабдяването на
обект на потребител, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД означава преустановяване на
продажбата/доставката на ел. енергия, а щом такава не е
доставяна,ответникът не дължи плащане по процесните фактури.
От друга страна, съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗС електрическата енергия е
движима вещ. Договорът за продажба е реален и задължението на купувача
да плати цената възниква с предаването на вещта или на документите, които
му дават право да я получи, съгласно чл.327 ТЗ. По предявения иск за
плащане на цената на продадена ел. енергия е възложена доказателствена
тежест на ищеца за обстоятелствата, че за процесния период между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което е доставил
на ответника електроенергия за конкретния обект, че е изпълнил точно
своите задължения и е доставил фактурираното количество електроенергия,
поради което за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на доставената ел. енергия. Ищецът не проведе
доказване на относимите за основателността на претенцията му факти и
обстоятелства за извършена доставка на ел. енергия. Представените писмени
доказателства – фактури и констативни протоколи са частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като
не носят подписа на ответника. Констатациите в съставените от ищеца
протоколи за подмяна на СТИ относно показанията за изразходвана ел.
енергия се опровергават от доказаното прекъсване на електроснабдяването за
имота на ответника, което предшества процесния период без данни за
възобновяване.Събраните доказателства /вкл. СТЕ, която се основава изцяло
на съставените от ищеца документи/ не доказват извършена доставка на
ел.енергия за процесния период, поради което искът за установяване на
вземането на ищеца за цената на продадена ел. енергия е неоснователен. Този
резултат по иска за главницата предопределя неоснователност и на
акцесорния за мораторна лихва.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Р..
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
5
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения,
основани на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в
жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
Релевантните за казуса факти са изяснени от Районен съд Р.. Опирайки
се на тях, първата инстанция е формирала правилен правен извод за
неоснователност на претенциите, с които е била сезирана.
В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт, който трябва да бъде потвърден.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват разноски за адвокат в
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500557/ 31.01.2021 г. по гр.д. № 728/
2018 г. по описа на Районен съд - Р..
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6