РЕШЕНИЕ
№____
гр. Р..08.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на_________трети___________октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. Росица
Радославова
2. Ралица Герасимова
при секретаря_________Недялка Неделчева_____________и
в присъствието на
прокурор__________________________________като разгледа докладваното от
председателя__________Петър Балков______________ВНЧХД № 569
по описа
за 2019 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 7/21.05.2019 год.,
постановена по НЧХД № 46/2019 год., Бел.РС-ІІ-ри нак.
състав е ПРИЗНАЛ подс. Н.С.И. ***, за НЕВИННА в това, на 29.10.2018 г. в гр.Д.м., обл.Р. е причинила на В.С.И. от с. гр. болки и страдания,
чрез нанасяне на плесник по
устата, удари с ръка по главата
и по гърба, както и юмрук по тила, поради което и на основание
чл. 304 от НПК, я е ОПРАВДАЛ по
обвинението по чл. 130
ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения граждански
иск от С.Д.И. ***, действащ като родител и законен представител на малолетната В.С.И.
против Н.С.И. с ЕГН ********** ***, в размер на 1000 лв. за причинените неимуществени вреди
като неоснователен.
ОСЪДИЛ е С.Д.И. ***, действащ като родител
и законен представител на малолетната В.С.И. да заплати на Н.С.И. с ЕГН **********
***, сумата 420 лв. за направените по делото разноски, в т.ч. 400,00 лв. за
адвокатски хонорар, 20 лв. депозит за призоваване на свидетели.
Жалбоподателят С.Д.И. ***, като
законен представител на малолетната В.С. И.q чрез неговия
повереник адв. С. В. от РАК
недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост,
моли да бъде отменена и вместо нея да постанови друга, с която да я осъди по повдигнатото
й обвинение, както и да уважи изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимата Н.С.И. ***, лично и
чрез нейния договорен защитник адв. К. от РАК заема становището,
че жалбата е неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради
което настоява същата да бъде потвърдена изцяло.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна проверка
на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че
ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание всички относими доказателства и след задълбочен анализ на
установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до
своите изводи относно несъставомерността и недоказаността
на вмененото на подс. Н.С.И. престъпление – причиняване
на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. Въззивният
съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения
на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с
чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните
права на защита на страните по събирането и анализа на относимите
по делото доказателства, както и относно твърдението на тъжителя за неправилното
анализиране на доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост
на присъдата.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка
събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите
на присъдата обосновани правни изводи.
Малолетната тъжителка В.С.И. е родена на *** г. Живеела с
родителите си в гр. Д.м. и през 2018 г. била ученичка в СУ “Св.Св. Кирил и Методий“ в гр. Д.м.. В началния курс на
обучение класен ръководител на В. била г-жа Р.И.. В. била умно, но палаво и
буйно дете. Случвало се г-жа И. да
споделя пред колегите си в училището, че среща затруднения с В.. Имало случаи в
които В. проявявала агресия към други деца, на които родителите посещавали
училището, за да се оплачат от нея.
Налагало се родителите на В. – баща и С.И. също да посещава училището
във връзка с възникнали около нея проблеми. По повод на поведението на детето
г-жа Р.И. написала докладна и В.С. била
пренасочена към Център за обществена подкрепа, където да работят с нея
специалисти. Във втори клас детето престанало да посещава центъра.
Подсъдимата И. работела като старши учител
в начален етап на основно образование в СУ “Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Д.м.. Ползвала се с авторитет и уважение сред
колегите си и помощния персонал на училището. В издадената
професионално-личностна характеристика от Директора на училището се посочвали
високите професионални и нравствени качества на подсъдимата.Проявявала
колегиалност спрямо другите учители и държала на дисциплината в часовете и по
време на междучасията. Според характеристиката на подсъдимата от постъпването й
в училището през 2006 г. до момента не са налагани дисциплинарни наказания.
При такива предпоставки на 29.10.2018
г. в гр. Д.м., по ул. „Ч.в.“ В. играела с други деца на нейната възраст – А. и В.,
също ученички от СУ “Св.Св. Кирил и Методий“ в гр. Д.м..
По това време по улицата се задала подсъдимата. Когато достигнала до трите деца
била поздравена от В., която минала покрай нея и застанала на затревената площ
до улицата. След нея тръгнала А., която била в непосредствена близост до
подсъдимата. Зад А. се намирала В.. В. блъснала А. към подсъдимата. Детето
залитнало към нея. Подсъдимата хванала с едната си ръка А., за да не падне върху нея, а с другата си
ръка посегнала към В., за да я хване за дрехата. В. започнала да се смее.
Подсъдимата и направила забележка, защо прави така и казала, че тя не е Р.И., в
смисъл, че не е толкова добра като старата и класна ръководителка.
След срещата си с децата
подсъдимата продължила до близкия магазин. Когато се връщала към дома си по
същия път трите деца вече не били на
улицата.
Към 19,00 ч. в двора към къщата на
подсъдимата кучето започнало да лае. Тя и съпругът й излезли навън и видели
трите момичета, приклекнали до личния им лек автомобил. Попитали ги какво
правят там и В. отговорила, че събират камъчета. Малко след това съпругът на
подсъдимата установил надраскване по автомобила, като предположил, че това може
да е направено от трите деца.
Около 19.00 ч. В. се прибрала в
дома си. Майка й - св. Г. И. забелязала, че е разсеяна, но после разбрала, че е
изплашена. В. отказала да вечеря. Когато баща й се прибрал тя била видимо
притеснена. Тогава се разплакала и разказала, как с другите две момичета си
играели на улицата, когато покрай тях преминала подсъдимата И.. В. обяснила на
родителите си, че на шега блъснала приятелката си към подсъдимата, която се
ядосала, че се шегуват с нея, настигнала я и я ударила през лицето, по гърба и
с юмрук по врата. По тялото на детето родителите не установили видими
травматични следи, само леко зачервяване по врата.
Вечерта на 29.10.2018 г. около
20.00 ч. бащата на В. – С.И. се обадил по телефона на подсъдимата и се държал
грубо с нея и съпруга й, който се опитал да я защити. Подсъдимата по телефона
не потвърдила, че е удряла детето
След този случай В. била притеснена
и уплашена да среща в коридорите на училището подсъдимата. Очаквала родителите
и да я защитят.
На 30.10.2018 г. бащата на В. – С.И.
подал жалба в РУПолиция гр. Д.м. срещу подсъдимата,
за това, че е нанесла побой на дъщеря му. По случая била образувана и извършена
проверка № 1153/2018 г. по описа на РП Бяла,
в хода на която били снети обяснения от трите деца, подсъдимата и бащата
на В.. Въз основа на събраните материали наблюдаващият прокурор с Постановление
от 08.11.2018 г. потвърдено с Постановление на ОП Р. - и Постановление на АП В.Търново отказал да
образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният
съд правилно е приел за установена основно от събраните по делото гласни
доказателства, чрез проведените разпити на свидетелите водени от страна на
частното обвинение – Г. И. и Г. Г. и свидетелите от страна на защитата – Г. Х.
и Т. П., както и от обясненията на подсъдимата И., справка за съдимост и
преписката по проверка №1153/2018 г. по описа на РП Бяла.
Съдът правилно е приел и кредитирал показанията на
разпитаните свидетели, като е отчел, че всички те не са очевидци. По преценка
на страните по делото не са поискани и
не са допуснати свидетели очевидци, макар да има известни такива. Особеният
характер на производството по частен характер наказателни дела и
неприложимостта в цялост на служебното начало
в него не допускат да събира доказателства, включително и да призовава
свидетели с оглед установяване на
обективната истина. Поради тази причина по делото съдът е изяснил фактическата
обстановка само чрез представените от страните доказателства, обсъждайки ги и
съпоставяйки ги всяко едно по отделно и всички в тяхната съвкупност, независимо
от това, че всички те имат само косвен характер.
Показанията на разпитаните свидетели по различен начин са
свързани с предмета на доказване, но като цяло всички те са непротиворечиви и
взаимно неизключващи се. Основно свързани с предмета на доказване са
показанията на св. Г. И.. Съдът е отчел близките родствени отношения на св. Г. И.
с тъжителката, която е нейна майка и в този смисъл е пристрастна. Въпреки това
в нейните показания ясно и логично се пресъздава фактическата обстановка,
описана в тъжбата. Правилно е прието за съда, че няма причина да не приема за отговарящо на обективната истина, че свидетелката
като родител на малолетната тъжителка е информирана от нея по същия начин,
както и бащата на детето, като негов родител и законен представител, който след
това е подател и на тъжбата. Очевидно и на двамата родители малолетната В. е
обяснила едно и също, което те като нейни родители са възприели. В този смисъл
съдът не поставя под съмнение
показанията на св. Г. И. за това, че прибирайки се в дома си В. е
обяснила, че подсъдимата й нанесла побой на улицата. Преки доказателства за самия
побой не са представени, за да се провери и докаже истинността на твърденията
на детето. Данните, които свидетелката изнася за всички последващи
събития след това се потвърждават изцяло от обясненията на подсъдимата, поради
което съдът изцяло ги кредитира.
Останалите трима разпитани свидетели изнасят данни,
свързани с характеристичните данни на малолетната тъжителка и на подсъдимата.
Тези данни също нямат характер на преки доказателства, тъй като не са свързани
пряко с предмета на доказване и не се отнасят до него. Свидетелите на защитата
- Г. Х. и Т. П., излагат пред съда своите лични възприятия, свързани с
поведението и личността на подсъдимата и тъжителката. Тези показания са
еднопосочно, взаимно допълващи се. Данните, свързани с личността на подсъдимата
се подкрепят от представените писмени доказателства – професионалната
характеристика на подсъдимата, изготвена от нейния пряк ръководител, поради
което съдът ги приема за отговарящи на обективната истина. Показанията на св.
Г. Г. се отнасят до информация достигнала до нея от нейното дете, което е
ученик в същото училище, което е разказало на семейството си случка,
истинността на която не е проверена и доказана.
Правилно решаващия съд е кредитирал обясненията на
подсъдимата, които освен основно средство за защита са и начин за събиране на
доказателства по делото. Същите в по-голямата си част съответстват на
установените чрез другите доказателствени средства
факти по делото, без да е налице противоречие помежду им. Фактите, изнесени в
обяснението на подсъдимата, че с действията си е целила единствено да защити
себе си и блъснатото дете, както и че е посегнала към тъжителката да я хване,
като едновременно и направила забележка не са оспорени от другите събрани
доказателства, напротив в по-голямата си част се потвърждават от тях.
Твърденията на подсъдимата, че не е нанасяла побой или отделни удари на
тъжителката не са опровергани от събраните по делото доказателства, поради
което съдът ги е приел и кредитирал.
Съдът е приел и приложил представените писмени
доказателства от страна частното обвинение. В изисканата и приложена преписка
проверка № 1153/2018 г. по описа на РП Бяла в която са снети писмени обяснения
от страните по делото и от двете момичета – В. и А., които са свидетели очевидци
на всичко случило се между тях. Съдът се е запознал с материалите по
преписката, но тъй като действията по нея не са извършени съобразно правилата
на НПК, същите нямат процесуална стойност, за да бъдат приети и кредитирани в доказателствената съвкупност. Тъй като обясненията на двете
момичета не са събрани чрез способите и по предвидения в НПК ред, те не се
ползват с доказателствена сила, с оглед разпоредбата
на чл.106 от НПК. Същите са недопустими в доказателствената
съвкупност по силата на чл. 105 ал.2 от НПК. Липсата на процесуална
стойност, която да обезпечи тяхната доказателствена сила е мотивирал съда да не ги кредитира
при формиране на вътрешното убеждение при постановяване на
присъдата, ръководейки се от принципа залегнат в чл.14 от НПК.
Тъй като настоящото производство е свързано със засягане
права и интереси на дете, каквато е тъжителката, на основание чл.15, ал.6 от
Закона за закрила на детето по делото е изискан и приложен социален доклад,
изготвен от ДСП ОЗД гр.Д.м.. В него подробно са изложени обстоятелства около
семейно-битовите условия, при които детето израства, неговото възпитание,
обучение, образование и социална интеграция. Съдът правилно е приел доклада и
го кредитирал в общата доказателствена съвкупност,
тъй като данните изнесени в него са в синхрон с останалите събрани
доказателства.
От страна на защита е представена и
професионално-личностна характеристика на подсъдимата. В нея директорът на СУ
“Св. Св.
Кирил и Методий“ в гр.Д.м. е посочил високите професионални и нравствени
качества на подсъдимата като учител в посоченото училище. Съдът е приел и
кредитирал представеното писмено доказателство, като издадено то компетентно
лице, в кръга на служебните му правомощия, съдържанието на което не е оборено от другите доказателства.
Правилно от правна страна, при така установеното в хода
на съдебното производство и след подробен анализ относно достоверността на
приобщения доказателствен
материал, съдът приел, че са изчерпани всички процесуални средства за доказване
на обвинението спрямо подсъдимата. Обсъждайки събраните писмени и гласни
доказателства, всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът е
преценил, че повдигнатото частно обвинение не е доказано по безспорен и
категоричен начин. От една страна не се събраха никакви доказателства които да
потвърдят изложените в тъжбата престъпни действия на подсъдимата. Твърденията
за това, че подсъдимата е нанесла удари
на малолетната тъжителка не се подкрепят от събраните писмени и гласни
доказателства. По делото не се представиха преки гласни доказателства, с които
безспорно да се докаже обвинението. Липсата на обективни травматични находки,
както и установяването им чрез
съответния начин и документи допълнително разколебава обвинителната теза. За
съда преразказаните твърдения на тъжителката в показанията на нейната майка не са достатъчни, за да формира
вътрешно убеждение, че подсъдимата е извършила вмененото и престъпление спрямо
личността на детето.
Правилно решаващият съд е приел, че фактическата обстановка и изложеното във връзка с
установяването й водят до категоричния извод, че подсъдимата И. не е извършила
вмененото й престъпление. От събраните по делото доказателства не се установи
подсъдимата да е извършила инкриминираното деяние, т.е. налице е хипотезата на чл.304 пр.1 от НПК.
Правилно районният съд е приел, че по
настоящото дело относно предмета на доказване – извършено ли е престъплението и
кой е неговият автор не се събраха
необходимите доказателства за категорично установено съставомерно
престъпно деяние извършено от подсъдимата. Съдът правилно е приел, че от
събраните по делото доказателства – разпитите на свидетели обсъдени в
съвкупност със събраните писмени доказателства, обвинението е останало
недоказано. Предвид приетата и установената фактическа обстановка съдът е
преценил, че действията на подсъдимата не осъществяват състава на
престъплението по чл. 130 ал.2, вр.ал.1 от НК.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището
на решаващия съд, който е приел, че
въз основа на така
изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 301 ал.1 от НПК, доколкото
присъдата не може да почива на предположения, на основание чл. 304 от НПК съдът
обосновано и правилно е признал подс. И. за невинна.
С установените по представения от съда начин
действия на подсъдимата не е увредила
противозаконно здравето на детето,
тъй като вреди не са установени, а преживени болки и страдания от тях няма
доказателства, за което съдът е изложил по горе съображения.
Поради изложеното гражданския иск се явява
неоснователен и съдът го е отхвърлил изцяло.
Пред настоящата инстанция повереника
на тъжителя поставя на критичен анализ възприетите от решаващия съд
доказателства, които не кореспондирали с действителните фактически положения.
Същият заема становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване
на обясненията на подсъдимата и липсата на категоричност в показанията на цитираните
свидетелки и приетите писмени доказателства. Окръжният съд не възприема тази
защитна позиция, тъй като обясненията й, както беше отбелязано по-горе изцяло
се покрепят от останалите доказателства, които
подробно бяха коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи
необоснованост на присъдата са неоснователни.
По предявения граждански иск съдът намира, че същия е неоснователен
и недоказан. Не е налице е сложният фактически състав на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което правилно съдът е
отхвърлил предявения граждански иск.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1
от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че
други изменителни или отменителни
основания освен сочените във въззивната жалба не са налице. При това положение
намира същата е без основание, поради което следва да бъде оставена без
уважение. Предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/21.05.2019 год., постановена по НЧХД №
46/2019 год., Бел.РС-ІІ-ри нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2