№ 4
гр. Русе, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ева Д.
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500907 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Р. С. М., чрез пълномощника си адв. Л. П., е обжалвал решението на
Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 2664/2024 г., с което са
наложени мерки за защита от домашно насилие по отношение на З. Н. Н., като
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е
забранено да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих
на пострадалото лице, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е
форма за срок от 18 месеца. В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се
оплаквания за това, че съдът не е извършил цялостна и обективна преценка на
представените по делото доказателства, което е довело и до неправилни
изводи. Възразява се срещу възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е
осъществил акт на домашно насилие спрямо въззиваемата, както и че тя е
нямала сочените наранявания към момента на напускането на адреса, на който
1
е възникнал конфликтът. Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен
акт и отхвърли искането за налагане на мерки за защита от домашно насилие
по чл. 5 от ЗЗДН. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответницата по жалбата счита същата за неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за въззивното
производство.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството по пред Русенския районен съд е образувано по молба
на З. Н. Н. за защита от домашно насилие, извършено от жалбоподателя, с
когото поддържа интимна връзка, с трайно установени отношения. Изложени
са твърдения, че на 05.05.2024 г. след празнична вечеря в дома на майката на
жалбоподателя, същият й нанася множество удари, като отправя закани, че ще
я убие, както и че ще я обезобрази с киселина.
С обжалваното решение районният съд, след анализ на събраните по
делото доказателства, е извел извода за доказано осъществено по отношение
на З. Н. Н. домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, от страна на Р. С.
М., поради което съдът е наложил следните мерки за закрила по отношение на
молителката: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и забрана да приближава
жилището и местата за социални контакти и отдих на същата. Изхождайки от
интензитета на упражненото насилие, съдът е определил срок за налагане на
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН от 18 месеца, като е издал Заповед
за защита от домашно насилие и е осъдил М. да заплати разноските по делото.
Въззивният съд, при извършената проверка на обжалваното решение
намира същото за валидно, допустимо и правилно.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
2
да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено
от посочения в молбата ответник и то на посочените дати.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, ангажирани в
производството пред районен съд, може да се направи обоснован извод, че
жалбоподателят е осъществил физическо и психическо посегателство срещу
молителката, както последната твърди в молбата си за защита. Наличието на
наранявания по пострадалата се доказва от съдебно-медицинското
удостоверение, издадено на 08.05.2024 г. от Отделение Съдебна медицина към
УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – гр. Русе. В него е отразено, че пред съдебния лекар З.
Н. е заявила, че на 06.05.2024 г. около 02.30 часа в дома си приятелят й
разкъсал дрехите й, нанесъл й удари и шамари в областта на главата,
блъскайки я в стените. При извършения медицински преглед са констатирани
наранявания по тялото и главата : бледо червеникаво-жълто кръвонасядане с
размери около 1.5/05 см вдясно на челото, червено-жълто кръвонасядане с
размери около 2.5/4.5 см по клепачите на ляво око, едва забележимо
кръвонасядане с размери 3/3 см по лява скула, дискретен оток на ограничена
площ около 2.5/2 см в областта на долночелюстния ръб вляво, жълто
кръвонасядане с размери около1/2.5 см по горна устна, която е оточна, вляво
от срединната линия, рана с неравни ръбове и белезникъв налеп в дъното, с
размери около1.2/0.4 см, като областта е оточна, симетрично на описаното по
кожата и кръвонасядане по лигавицата на горна устна вляво от срединната
линия, червено кръвонасядане с размери около 0.5/0.3 см по лигавицата на
долна устна в близост до десен устен ъгъл, косо ивицово охлузване с размери
около 0.3/1 см по предно-дясната повърхност на шията, в горната й трета, по
лява предкитка , в областта на първи лъч се наблюдава бледо червено-синьо-
жълто кръвонасядане с размери около 5.5/3.5 см, ноктите на първи и трети
пръст на лява ръка и на четвърти пръст на дясна ръка, са счупени на ниво мека
тъкан. В СМО съд.лекар е обобщил, че установените от него увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност
могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения – при
нанесен побой на освидетелстваната от нейния приятел на 06.05.2024г.
Преценявайки показанията на свидетелите ВДД и ЯКП - полицаите,
3
които на 06.05.2024 г. са посетили адреса в гр.Русе, ж.к.”***, по повод на
подадения сигнал за скандал, и пред тях Р. М. е споделил, че е ударил шамар
на молителката, първоинстанционният съд ги е кредитирал като достоверни и
обективни. От тези свидетелски показания се установява, от една страна, че по
З. Н. е нямало видими следи от наранявания и не й била оказана спешна
медицинска помощ. От друга страна, безспорно се доказва, че при
възникналия скандал М. я е ударил.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че
действително З. Н. е получила наранявания при конфликта с М., в резултат на
физическото му посегателство спрямо нея, удостоверено и при
освидетелстването от съдебен лекар. Доколкото констатираните от съд. лекар
телесни увреждания не са станали видими веднага след получаването им, те и
не са били възприети от пристигналите, непосредствено след нанасянето им,
полицаи.
С оглед изложеното, правилно в обжалваното решение е прието, че е
доказан осъществен акт на физическо и психическо насилие, който следва да
се квалифицира като домашно такова по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, определящ
като домашно насилие всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По делото не е спорно, че молителката и ответникът са имали трайно
установени интимни отношения, следователно са от кръга на лицата,
посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, с която З. Н. Н. декларира за извършен акт на домашно насилие, чрез
нанасяне на побой и отправяне на заплаха от страна Р. М. - действия,
представляващи домашно насилие. На декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
придадено доказателствено значение, тъй като съдържа описание на
конкретни действия, които биха могли да се определят като актове на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и в случай на липса на други
доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание така приложената декларация. Доказателствената тежест
при направено оспорване на молбата за защита лежи върху ответника в
4
производството, който следва да проведе успешно насрещно доказване, за да
обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена
сила. В конкретния случай ответникът не е провел такова насрещно доказване,
не е ангажирал относими и необходими към спора доказателства, които да
доведат до вътрешно убеждение на съда, че не е доказано твърдяното в
декларацията и съответно не е осъществен акт на домашно насилие.
Несъстоятелна и без доказателствена опора е тезата на жалбоподателя,
че на посочената дата между страните е възникнал битов конфликт, в който
под влияние на емоции са се скарали и този елементарен битов конфликт,
според жалбоподателя и упълномощеният му защитник, не следва да се
квалифицира като акт на домашно насилие. Въззивният съд намира, че от
ангажираните по делото доказателства по несъмнен начин се установява акт
на домашно насилие, за който молителката има право на защита по реда на
ЗЗДН.
Съдът намира за неоснователно и направеното от жалбоподателя
възражение, че молителката напусната дома му здрава и не е ясно как е
получила уврежданията - в интервала до посещението й в Спешно отделение в
5.20 ч. сутринта на същия ден. От доказателствата по делото, кредитирани от
районния съд, се установява, че след пристигане на полицейските служители в
4.25 ч., въззиваемата се е прибрала вкъщи, след което е посетила Спешно
отделение в 5.20 ч., където е била освидетелствана от съд. лекар. По делото не
са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдяното от въззивника и не се
доказва друга причина за получените увреждания. Поради това районният съд
приел за доказано от фактическа страна, че на 06.05.2024 г. в гр. Русе З. Н.
била удряна от ответника пo тялото и главата, вследствие на което й били
причинени кръвонасядания и охлузвания, описани в съдебно медицинско
удостоверение, издадено на Н. в ОСМ при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – гр. Русе.
Правилно въз основа на декларацията, на основание чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН
и след анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че спрямо пострадалата на 06.05.2024 г. е осъществен акт
на физическо насилие и е постановил решение за защита по реда на ЗЗДН.
Наложените мерки са съответни на нуждата от защита, като 18 - месечният
срок е правилно определен с оглед наличните данни по делото за отношенията
между страните по делото.
5
Изложеното обуславя извода, че обжалваното решение, като правилно,
обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 78 от ГПК жалбоподателят дължи на ответницата по
въззивната жалба разноските пред тази инстанция – 800 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1156/12.08.2024 г. по гр. д. № 2664/2024
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН ********** от гр. Русе, да заплати на З. Н. Н.,
ЕГН ********** от гр. Русе, сумата от 800 лева – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6