Определение по дело №738/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1043
Дата: 19 септември 2018 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510100738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

19.09.

 

          2018

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          738

 

2018

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:  гр. София  1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев - прокурист, чрез пълномощник - юрисконсулт Рукие Мехмед Молласали, съдебен адрес:***, срещу С.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 30.11.2010 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и С.А.А., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, съгласно който "Банка ДСК" ЕАД е отпуснала на С.А.А. кредит в размер на 2000 лева. „Банка ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила на кредитополучателя горепосочената сума.

Поради преустановяване на погасяването на задължението кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на вземането с уведомление от 11.04.2013 г.

 За защита на интересите си банката на 22.05.2013 г. подала заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1120/2013 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми: 1 668, 56 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2013 г. до изплащане на вземането; 173, 92 лева - лихва за периода от 28.09.2012 г. до 20.05.2013 г.; 60 лева - заемни такси; 38, 05 лева - държавна такса; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

На 26.09.2013 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от "Банка ДСК" ЕАД – цедент, на "ОТП Факторинг България“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. На ответника било изпратено уведомление за извършената цесия от цедента, което не е потърсено; ищецът счита, че ответникът е уведомен с връчването на поканата за доброволно изпълнение, евентуално – с връчването на исковата молба, към която е приложено уведомлението.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2010 г., включващи: 1 668, 56 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.05.201З г. до изплащане на вземането, 173, 92 лева - лихва за периода от 28.09.2012 г. до 20.05.2013 г. и 60 лева - заемни такси. Претендират се и направените разноски.

При условия на евентуалност е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1 668, 56 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, поради настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, а при условия на евентуалност - за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1 668, 56 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и 232, 04 лв. – възнаградителна лихва за периода 28.04.2015 г. – 30.01.2018 г, поради изтичането на срока на договора за кредит от 30.11.2010 г.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, обективно съединен при условия на евентуалност с иск по чл. чл.79 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит и договора за допълнителни услуги, предаването на сумата по договора за кредит, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; основанието и размера на претендираните заемни такси.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 1120/2013 г. по описа на ДРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 1120/2013 г. по описа на ДРС.

НАСРОЧВА гр. д. № 738/2018 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 05.10.2018 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: