Р Е Ш Е Н И Е
№ 3118
13.07.2015 г.,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, 7-ми състав
на 18 юни
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А. П.
разгледа докладваното от съдия М. Коюва
гражданско дело № 1293 по описа за 2015 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и
чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по предявени от ищеца И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответника
Прокуратура на Република България, със
седалище и адрес гр.София, бул.Витоша № 2, комулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните СУМИ – 20000,00 лева представляващи
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, в следствие на
отстраняване от работа, болнични лечения, публикации в пресата, и възбрана на
имущество, за период 19.02.2007г.-21.08.2012г.
поради повдигане на обвинения по НОХД№
375/2008г., НОХД№ 492/2010г.,
НОХД№ 457/2010г., НОХД№ 231/2011г., всички по опис на ОС-Шумен,
за които ищеца е бил оправдан с влезли в сила съдебни решения, ведно със
законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението; 13502,32
лева представляваща законна лихва върху сумата от 20000,00 лева за период
19.02.2007г.-21.08.2012г.; 4629,50 лева представляващи
имуществени вреди по ДП№ 178/2006г.,
ДП№ 135/2008г., ДП№ 228/2009г., всички по описа на ОД на
МВР-Шумен, от които 1600,00 лева за платени адв.хонорари; 810,00 лева за
транспортни разходи за пътуване с личен автомобил до гр.Шумен за 27бр.съдебни
заседания; и 2219,50 лева за неполучено трудово възнаграждение след
отстраняване от длъжност; ведно със законната лихва върху сумата
от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
задължението; 3125,16 лева представляваща
законна лихва върху сумата от 4629,50 лева за период 19.02.2007г.-21.08.2012г.
Обстоятелствата,
на които почиват исковите претенции са следните: Ищецът твърди, че е бил разследван и срещу него са
били образувани няколко наказателни дела. Преди започване на делата е бил
директор на Държавна дивечовъдна станция „Преслав”. С влезли в сила съдебни
решения е бил оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. Бил е
обвиняем в период 19.02.2007г.-21.08.2012г. В този период претърпял описаните
имуществени и неимуществени вреди, защото бил сринат авторитета му в
обществото, било провалено кариерното му развитие, започнали здравословни
проблеми и лечение четири пъти в Психиатрична клиника, за дълъг период останал
без работа, без доходи, като била наложена и възбрана върху имуществото на
ищеца. Направил разходи за адвокати, за транспорт за явяване пред съда. Поради
изложеното се моли съдът да уважи предявените искове и да присъди лихвите.
Ответникът от своя
страна по реда на чл.131 ГПК е подал отговор, като изцяло е оспорил фактите
изложени в исковата молба. Твърди се, че няма причинно-следствена връзка между
вреди и действия на прокуратурата, както и че липсват доказателства за
обективната отговорност на ответника. Твърденията са за липса на доказателства
за публикации в пресата, на това, че медицинското състояние на ищеца е в
следствие на водени срещу него дела, за това, че не му заплатено трудово
възнаграждение, както и че е уронено доброто му име и е провалено кариерното му
развитие. Оспорени са изцяло и фактите и предявените суми за имуществени вреди.
Твърди се, че претенциите за лихви също са неоснователни. С оглед изложеното се
иска изцяло отхвърляне на претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани.
Ако съдът все пак прецени основателност на исковете се иска намаляване на
размера за претендираните неимуществени вреди.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени от съда.
В открито съдебно
заседание ответника, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения
отговор, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети
като доказателства – копие на протокол от 27.04.2007г. от проведено открито
съдебно заседание по ВЧНД№ 115/ 2007г. по описа на Апелативен съд-Варна, като
ищеца е бил отстранен от заеманата длъжност „директор на ДДС”Преслав”; копие на
присъда № 4/ 15.03.2012г. постановена по НОХД№ 231/ 2011г. по описа на
ОС-Шумен, с която ищеца е признат за невинен по повдигнатите обвинения; копие
на решение № 95/ 20.07.2012г. постановено по ВНОХД№ 151/ 2012г. по описа на
Апелативен съд-Варна, с което е изцяло потвърдена присъдата по НОХД№ 231/ 2011г. по описа на ОС-Шумен; копие
на присъда № 25/ 15.11.2010г. постановена по НОХД№ 457/ 2010г. по описа на
ОС-Шумен,с която ищеца е оправдан по повдигнатите обвинения; копие на решение №
5/ 28.01.2011г. постановено по ВНОХД № 448/ 2010г. по описа на Апелативен съд-Варна,
като е потвърдена изцяло присъдата по НОХД№
457/ 2010г. по описа на ОС-Шумен; копие на решение № 325/ 04.07.2011г.
постановено по НД№ 1697/ 2011г. на Върховен касационен съд, с което е оставено
в сила решение № 5/ 28.01.2011г. постановено по ВНОХД № 448/ 2010г. по описа на
Апелативен съд-Варна; копие на определение от 20.02.2007г. постановено по ЧГД №
152/ 2007г. по описа на ОС-Шумен, с което е постановена възбрана върху
недвижими имоти собственост на ищеца поради повдигнати обвинения по ДП№ 178/
2006г. на ОДП-Шумен; копие на епикриза на ищеца за престой в болнично заведение
за времето 10.03.2009г.-08.04.2009г. с диагноза Рекурентно депресивно
разстройство; копие на епикриза за престой на ищеца в болнично заведение за
период 14.01.2009г.-27.01.2009г.; копие на епикриза за престой на ищеца в
болница за период 08.12.2008г.-15.12.2008г. с диагноза смесено тревожно
депресивно разстройство; копие на епикриза за престой на ищеца в болнично
заведение за период 16.09.2008г.-26.09.2008г.; копие на служебна бележка изх. №
484/ 25.02.2014г. издадена от ТП „ДГС Преслав”-гр.Преслав, от която е видно
какви възнаграждения са платени на ищеца за период май-септември 2007г.; копие
на договор за правна защита № 155862/ 16.10.2009г. за сумата от 1000,00 лева
платени от ищеца на адвокат за защитата му по НОХД№ 492/ 2009г.; копие на договор за правна защита № 155865/
14.12.2009г. за сумата от 300,00 лева платени от ищеца на адвокат за защитата
му по ВНОХД№ 390/ 2009г.; копие на договор за правна защита № 155878/ 09.08.2010г.
за сумата от 300,00 лева платени от ищеца на адвокат за защитата му по НОХД№ 457/
2010г.; писмо за изпратени материали по НОХД№ 231/ 2011г. по описа на ОС-Шумен
и приложените към него дела с отбелязване, че решението е влязло в сила на
21.08.2012г.; писмо за изпратено за послужване НОХД№ 457/ 2010г. по описа на
ОС-Шумен; статии във вестници по повод повдигнатите срещу ищеца обвинения и
копия от такива статии; служебна бележка за ползвани отпуски по болест от ищеца
за 2013г., 2014г. и 2015г. издадена от ТП-ДГС-Суворово с изх. № 235/
19.03.2015г.; служебна бележка изх. № 731/ 17.03.2015г. издадена от
ТП-ДГС-Преслав за ползвани от ищеца отпуски по болест за времето от 2002г. до
2007г. включително; служебна бележка изх. № 272/ 19.03.2015г. издадена от
РДГ-Варна за ползвани отпуски за временна неработоспособност от ищеца за 2008г.
и 2009г.
По искане на ищеца са разпитани
свидетелите Димитър Петков Д. /без родство и дела със страните/ и Кармен Савова
Димитрова /съпруга на ищеца/. Показанията
съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи
се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти
с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка, твърденията на страната и
формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието,
прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай твърденията на
ищеца са за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на това,
че срещу него са повдигнати и поддържани няколко обвинения, за което са били
образувани НОХД№ 231/ 2011г. по описа на ОС-Шумен и НОХД№ 457/ 2010г. по описа
на ОС-Шумен. Тези факти се подкрепят от приетите по делото и приложени посочени
наказателни дела, както и придружаващите ги дела за произнасяне от Апелативен
съд-Варна, както и досъдебните производства, които са станали основание за
внасяне на обвинителни актове срещу ищеца в съда.
Отговорността на Държавата има обективен характер и се
реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 ЗОДОВ се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в
тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по
реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7 ЗОДОВ се предявява срещу
държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
В конкретния случай не е спорно
между страните, че срещу ищеца са били повдигнати множество обвинения, като за
първи път е бил привлечен като обвиняем на 19.02.2007г. по ДП № 178/ 2006г. по
описа на ОД на МВР-Шумен. Последното дело което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда е по НОХД№ 231/ 2011г. по описа на ОС-Шумен на
21.08.2012г.
Ищецът е признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което е била ангажирана наказателната му
отговорност. Последната присъда на ОС – Шумен е влязла в сила на 21.08.2012г.
Признаването на ищеца за невиновен с влязла в сила присъда в извършване на всички
престъпления, за които е била ангажирана наказателната му отговорност,
обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ на обвинението, а
оттам – и на действията на длъжностните лица – ПРБ и разследващите органи по
повод образуваното досъдебно производство и привличането на ищеца като
обвиняем. Незаконността на обвинението, произтичащо от влязлата в сила присъда,
с която е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е бил
обвинен ищеца, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
Държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
Съдът намира,
че са налице елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ –
повдигнати и поддържани против ищеца обвинения за извършени престъпления, за
което е оправдан с влязла в сила присъда по всички обвинения, причинени от
незаконните обвинения вреди и причинна връзка между незаконните действия и
вредите.
Установено е
по делото, че наказателното преследване против ищеца е започнало с привличането
му в процесуалното му качество на обвиняем по ДП № 178/2006г. на ОД на МВР – Шумен
с постановлението на органа по разследването на дата 19.02.2007г. В рамките на
воденото наказателно производство, с участието на ищеца са извършени множество
процесуално – следствени действия – разпит в качеството му на обвиняем по
няколко дела, като след това наказателното производство до приключването му с
влязла в сила присъда се е движило пред съда. Установено е също, че с определение
на Апелативен съд-Варна от 27.04.2007г. постановено по ВЧНД№ 115/ 2007г. ищеца
е бил отстранен от длъжност като директор на ДДС-Преслав.
От гласните
доказателства е установено, че в периода от 19.02.2007г. до 21.08.2012г. водените
против ищеца наказателни производства са се отразили изключително негативно
върху психиката му – станал мълчалив, не искал да разговаря с никого, спрял да излиза с
приятели, ограничил контактите си, малката му дъщеря не искала да разговаря и
да се среща с баща си, както и да излиза със свои връстници. Срамувала се от
случилото се. Самия ищец е направил опит за самоубийство. Влизал е няколко пъти
в болнични психиатрични заведения за лечение на смесено тревожно депресивно
разстройство. Налице е и причинна връзка между действията на
ответната страна и гореописаните неимуществени вреди, причинени на ищеца.
Наведените
твърдения от ищеца, че преживял изключително трудно
сриването на репутацията му в обществото, съдът намира за доказано както от
гласните доказателства, така и от приетите по делото побликации в пресата,
където е било подробно отразено повдигането на няколко обвинения срещу ищеца. По делото са събрани доказателства относно това, че преди
повдигането на обвиненията ищеца се е ползвал с добро име в обществото, като
след започване на наказателните дела хората и приятелите започнали да странят
от него. Т.е. твърденията му, че с повдигнатите срещу него обвинения е срината
репутацията му в обществото се явяват доказани.
Относно размера на обезщетението съдът намира следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ се определя съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост. Прилагането на критерия
"справедливост" изисква цялостна преценка на конкретните факти, които
са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното
определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателните производства
/повече от пет години/, характера и тежестта на незаконните обвинения, като
отчете обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета мярка за възбрана на
имуществото му, както и отстраняване от заеманата длъжност директор на
ДДС-Преслав и по този начин не е бил засегнат съществено ежедневния му живот и
правата му на собственост, съобрази, че в рамките на водените наказателни
производства, спрямо него са проведени множество процесуално следствено действия,
както и че са повдигани обвинения, бил е разпитван като обвиняем и подсъдим,
присъствал е на повече от двадесет открити съдебни заседания, за което е бил
длъжен, като прецени и цялостното отражение на обвиненията върху правната сфера
на ищеца, настоящият състав намира, че ищецът има право на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева.
Определеното обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца вреди,
описани по- горе.
Наведените от ответника възражения, че искът е изцяло
неоснователен, обосновани с доводи за приложението на чл.5 ЗОДОВ, съдът счита
за неоснователни.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи, а според ал. 2 – когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението
се намалява. В случая доказателства, които да обосноват приложението на
чл.5 ЗОДОВ няма.
По отношение на предявения иск за лихва в размер на
13502,32 лева върху сумата от 20000,00 лева за период 19.02.2007г.-21.08.2012г.
се явява неоснователно, защото лихва за забава може да се иска от момента на
влизане в сила на решението, с което ищеца е окончателно оправдан, т.е. от
21.08.2012г. държавните органи допуснали незаконните действия изпадат в забава
/в този смисъл т.4 от ТР№ 3/ 22.04.2004г. постановено по ТГД№ 3/ 2004г. на ОСГК
на ВКС/.
По отношение на предявените искове за имуществени вреди
единствено доказани се явяват разходите сторени от ищеца за платени адвокатски
хонорари в размер на 1600,00 лева по три от образуваните наказателни дела. По
отношение на сумата от 810,00 лева за транспортни разходи доказателства не се
събраха, а твърденията на ищеца, че 25 пъти е пътувал с личния си автомобил за
да участва в съдебни заседания по делата в гр.*** бяха оборени от
свидетелските показания на св. Д. П. Д., който в
о.с.з. потвърди, че повече от 5-6 пъти е возил със свой автомобил ищеца, за да
се яви пред съда в гр.***, като му помагал, защото бил в
затруднено финансово състояние. По отношение на искането за присъждане на
сумата 2219,50 лева за неполучени трудови възнаграждения от ищеца поради отстраняване
от длъжност, не се събраха доказателства, а самата претенция е неконкретизирана
и като период от ищеца. Отделно от това, се установи, че ищеца е бил отстранен
от длъжност с протокол от 27.04.2007г. от проведено открито съдебно заседание
по ВЧНД№ 115/ 2007г. по описа на Апелативен съд-Варна, а от представената
служебна бележка по делото с изх. № 484/ 25.02.2014г. издадена от ТП-ДГС-Преслав,
се установява, че за май и юни 2007г. ищеца е получил трудово възнаграждение, а
от юли до септември включително 2007г. е бил в неплатен отпуск. Следователно
предявения иск за имуществени вреди следва да се уважи в размер от 1600,00 лева
и да се отхвърли за разликата над тази сума до предявените 4629,50 лева като
неоснователен. По отношение на лихвата в размер на 3125,16 лева за период
19.02.2007г.-21.08.2012г. важат изцяло доводите изнесени по-горе за
неоснователност съгласно т.4 от ТР№ 3/
22.04.2004г. постановено по ТГД№ 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, т.е. в тази част
претенцията подлежи на отхвърляне.
Следва да се уважи искането за присъждането на законната
лихва върху сумата от 20000,00 лева от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното заплащане на задължението и също така върху сумата от
1600,00 лева.
Предвид изложеното предявените
искови претенции са частично основателни и доказани и следва да се уважат
съгласно изложените до тук изводи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие
с направеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, като се вземе предвид събраните доказателства и списък по чл.80 ГПК –
съдът присъжда сумата от 806,26 лева /от обща сума 1540,00 лева/ съразмерно с
уважените искове. Съдът не взема предвид възражението по чл.78, ал.5 ГПК от
ответника, защото адв.хонорар от 1500,00 лева е под определения минимален
размер предвид, че са предявени искове на обща стойност 41256,98 лева.
Мотивиран от
изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище и адрес гр.София, бул.Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА
от 20000,00 лева представляващи
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, в следствие на
отстраняване от работа, болнични лечения, публикации в пресата, и възбрана на
имущество, за период
19.02.2007г.-21.08.2012г. поради повдигане на обвинения по НОХД№ 375/2008г., НОХД№ 492/2010г., НОХД№ 457/2010г., НОХД№ 231/2011г., всички по опис на ОС-Шумен,
за които ищеца е бил оправдан с влезли в сила съдебни решения, ведно със
законната лихва върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда
/17.11.2014г./ до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище и адрес гр.София, бул.Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА
от 1600,00
лева имуществени
вреди за платени адв.хонорари по договор за правна защита №
155862/ 16.10.2009г. за сумата от 1000,00 лева по НОХД№ 492/ 2009г., договор за
правна защита № 155865/ 14.12.2009г. за сумата от 300,00 лева по ВНОХД№ 390/
2009г. и договор за правна защита № 155878/ 09.08.2010г. за сумата от 300,00
лева по НОХД№ 457/ 2010г., ведно със законната лихва върху сумата от момента на
подаване на исковата молба в съда /17.11.2014г./ до окончателното заплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Прокуратура
на Република България, със седалище и адрес
гр.София, бул.Витоша № 2, за осъждане на последната да му
заплати СЛЕДНИТЕ СУМИ - 13502,32
лева представляваща законна лихва върху сумата от 20000,00 лева за период
19.02.2007г.-21.08.2012г.; 3125,16 лева представляваща
законна лихва върху сумата от 4629,50 лева за период 19.02.2007г.-21.08.2012г.,
както и 3029,50 лева имуществени
вреди по ДП№ 178/2006г.,
ДП№ 135/2008г., ДП№ 228/2009г., всички по описа на ОД на
МВР-Шумен, от които 810,00 лева за транспортни разходи за пътуване с личен
автомобил до гр.Шумен за 27бр.съдебни заседания и 2219,50 лева за неполучено
трудово възнаграждение след отстраняване от длъжност.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище и адрес гр.София, бул.Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА
от 806,26 лева направени по делото
разноски пред РС-Варна от ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2 - седмичен срок от връчването на
препис със съобщение на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: