Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 914
гр. Пловдив, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи февР.ари две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18230 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно и обективно съединени искове с правно основание член 45 и член 49
ЗЗД.
Съдът е сезиран
с искова молба от П.Н.Г. с ЕГН ********** против Е.П. Т., ЕГН ********** и СдР.жение с
нестопанска цел „Спаси живот-Дари любов“ с ЕИК ********** за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие
на написаната от първия ответник публикация с изложени в същата неверни, обидни
и клеветнически данни към ищцата, със снимки на кучето „***“ и снимки на ищцата
със нейния син с посочен профил на ищцата в социалната мрежа във Фейсбук на
страницата на сдР.жението –ответник на ********., а вторият ответник отговоря
като възложител на работа, във връзка с преследваните от сдР.жението цели,
свързани със защита на животните.
В исковата молба се твърди, че ищцата в края
на месец юни 2019 г. осиновил
от ********* малко тригодишно кученце, порода "*****"
на име "*****". 3а
осиновяването му помогнала доброволец
към приюта – В.
П., която
й дала
сведения за кучето.Още от самото начало се грижела
добре за кучето.Полагала необходимите грижи,разхождала
го два пъти на ден-сутрин и вечер,като това не
било първото осиновено куче. Наложило се да му закупи
клетка за големи кучета,тъй като на няколко лъти, когато
я нямало "***"
правело бели- драскало
паркета. Клеткатасе използвала само когато никой от семейството не си било
вкъщи и се ползвала единствено от "****". Впоследствие сина на ищцата Д.
си харесал още едно куче на име "***"
и се наложило да осиновят
и него.По това време ищцата живеела със
сина си в квартирата на нейн приятел
Н., като в тази квартира живеели
и двете кученца. Впоследствие се наложило
да започна работ като продавач-консултант към денонощен
магазин, с работно време от 7:00 ч. вечерта до 7:00 сутринта. След започването на работа и поради работата през нощта изпитвала
силни затР.днения да съвмести работата си с грижите за сина й
и двете кученца, а също и с грижите
за домакинството.Така стигнала
до заключението, че няма да има
възможност да се грижи за ****, поради
което направила няколко публикации в интернет със
заглавие "*********". Синът й също
публикувал подобна публикация на стената си в
социалната мрежа "Фейсбук", същото направили
и нейни приятели.
В началото на
месец септември, заедно със сина й
и кученцето "****" напуснали квартирата
на Н., като искали да вземат
и "***", но
приятелят й Н.
настоявал това куче да остане при него като поел ангажимент да се грижи за кучето, докато му намерят
осиновители. Ищцата се преместила в дР.га
квартира, но продължила да се вижда с "**"
и да го разхожда и храни. На 28.09.2019г.,около 15ч. в
"месинджър" от г-ца П. била получила
молба, с която било поискано кученцето, с въпрос
към ищцата дали
е съгласна да й го
предаде. Това озадачило ищцата, понеже не познавала тази жена, ето защо не й отговорила. Около
17:30ч. на 28.09.2019г. установила, че има
няколко
пропуснати повиквания от непознат номер, като в
същия момент телефонът й прозвънял. Вдигнала, а
отсреща на
висок тон започнали да й
крещят и да я питат къде е
била? Защо не отваряла вратата? Ищцата отговорила, че вече не живее на адреса, но може да отиде. В отговор получила заплаха, че на адреса имало
полиция и две жени, които щели да разбият вратата и да вземат кучето. На ищцата било заявено, че е давала опиати
на "***" и че го е дрогирала. Заявила им, че такова
нещо тя не е вършила и ако се налага да посетят ветеринар,
който да направи кръвна картина на кучето и да се установи дали са верни
обвиненията, но й било заявено, че няма кой да плати за
изследванията. След приключването на разговора се обадила
на Н., от когото
разбрала, че са взели кучето и че били доволни от грижите за кучето.
На следващия ден вечерта
около 8 часа, влезнала в
социалната платформа "Фейсбук", като получила на
"месинджър" две съобщения от непознати. Отворила
първото и с недоумение прочела следното съдържание: "Какво
си направила с кучето ма...Мършо...Гледай да не те срещна някъде в Пловдив,че
ще ти набутам едно шише антидепресанти в грозната муцуна. И ще те карам да ги поглъщаш с кучешка
храна, с която е трябвало да храниш милото
животинче." Ищцата останала стъписана от написаното, не знаела
за какво става дума и защо получава заплаха, обзел я страх и решила да прочете и второто съобщение, което било със следното съдържание: "Госпожо, ще
имате сериозни проблеми, черният дроб на тези
кучета не издържа на такива лекарства... Детето не ви ли вижда какво правите...
Ще бъдете жестоко наказана за постъпката си..." Ищцата отворила
страницата на сдР.жението във "Фейсбук" и видяла
публикация със снимки на кучето, нейни снимки
със сина й
с посочен нейн профил
в социалната мрежа. В публикацията било написано следното: "Едно
бяло ангелче...Дали наистина е щастлив?!...***, това малко бяло ангелче, е било осиновено в началото на юли от
Пловдивския общински приют от семейството на *******/профилът е
поместен в снимки/ дамата се е разделила с Н.,
прият***я й, и той е задържал кучето при себе си/и
снощи по наше настояване е разсиновен и заведен в клиника и настанен при
доброволка временно цокате приживее кошмара на "……"....След
сигнал на съседи на въпросното семейство иззехме …. с
полиция, в тежко състояние,с много висока
температура и добре надР.сан с трай квиланти
.Стоял е дълго,затворен в транспортна клетка,дезоринтиран с тремор на мускули и
нерви...С помоща на полиция успяхме да издирим собственика и да го принудим да
ни предаде кучето,което имаше нужда от лекар.Заведохме****
в клиника,където получи спешна и адекватна помощ във видимо състояние след надР.сване с
антидепресанти или транквиланти, в
което сме сигурни особено след като разбрахме,
че собственикът се е интересувал дали на кучетата могат
да се дават хуманни лекарства и по-точно
ЛЕКСОТАН. Ищцата твърди, че под публикацията имало заплахи, а в края на публикацията била публикувана и банкова
сметка, ел. поща и телефон за връзка с лицето Е.
Т..
Ищцата сочи, че е останала омерзена
и потресена от публикацията, не само от това, че били
изнесени неверни неща, но и защото в нея бил поместен профила й със снимки на ищцата и нейния син. 0бзели я силен
страх и смущение да не би някой да стори нещо лошо на сина й, разплакала се, изгубила апетит. Също така помолила сина си, който бил навън да се прибере веднага, като същата вечер не могла да
спи от притеснение
и страх от това какво би могло да се случи на сина й. На дР.гия
ден - 30.09.2019г. се обадила на Н.и
му обяснила за случилото се, като двамата решили да отидат
за съвет при адвокат как да бъде премахната публиказията, така че да не стигне
до по-голям кръг от хора, с оглед на увеличващите се заплахи от лица в мрежата.
Намерили адвокат, който от собствения си телефон прочел, че автора на публикацията се казва Е. Т. с тел.: ******. Същият се обадил на този телефон и провел разговор със същата Т.. Това
лице се представило като управител на сдР.жение "СПАСИ ЖИВОТ' ДАРИ
ЛЮБОВ". Адвокатът я помолил да премахне
публикацията, като й обяснил, че ищцата е много уплашена и се
притеснява от отправените заплахи в мрежата спрямо нея, както и че се страхува, че може да загуби работат
си. Съща така й обяснил, че няма право да публикува снимки на ищцата и нейния син, без изрично съгласие на ищцата. Т. отговорила, че няма да изтрие
публикацията, даже повторила изложеното в публикацията. След това се
съгласила да премахне
публикацията при условие, че ищцата й предаде второто осиновено куче.
Понеже ищцата била притеснена се съгласила да предаде и второто куче ****. Два
часа по-късно ищцата проверила дали публикацията е
премахната, но установила, че същата не е премахната, но че текстът й е редактиран,
в смисъл, че снимките на ищцата и сина й били изтрити. Обадила се на адвоката, като впоследствие разбара от него, че след редакцията на първоначалния
текст на публикацията лесно можела да се види с помощта на отметка - виж предишните редакции. Обяснил й, че не представлява сложност
всеки един потребител да види старото съдържание на текста, в който бил записан името на
профила й във "Фейсбук" - "******", след което да открие профила и, като я
предупредил, че има подозрения, че дори и да предаде втолото куче, публикацията
нямало да бъде изтрита.
.След разговора с
адвоката ищцата се свързала с Т. за среща в 17:00ч.
на площад "Съединение" за да се извърши предаването на второто куче. На срещата ищцата отишла с
адвоката, дошла Т. и започнал разговор между нея и адвоката на ищцата, който й
обяснил, че въпреки редакцията на публикацията ищцата продължавала да получава
обиди и заплахи. Т. отговорила, че не можела да носи отговорност за коментарите
и отказала да премахне публикацията. След това склонила да я изтрие, при което кучето
К. й било предадено, а ответницата останала доволна от вида на кучето, след
което си тръгнала.
Ищцата сочи,
че се почувствала отвратително, взела болничен, понеже не била в състояние да
работи. Постоянно я връхлитали мисли, за това, че някой може да
влезне нощем в денонощния магазин, да я разпознае
и да й направи нещо лошо, доколкото в публикацията била представена като
насилник на животни.
Счита, че първият
ответник незаконно и без нейно съгласие е публикувал нейни и
на сина й снимки, изнасяйки
неверни, обидни и клеветнически твърдения в
публикацията си от 29.09.2019г. във "Фейсбук"
на страницата на втория ответник – „Спаси
Живот - Дари любов, вследствие на които е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в представянето й, като насилник над животни пред
обществото. Също така вследствие на невярната, обидна и
клеветническа публикация и публикуването на нейни снимки нейни роднини, приятели, познати
и съседи я разпознали и се отчуждили, а ищцата се затворила
се в себе си, депресирала се, загубила апетит и сън, започнало да се повишава и кръвното й налягане.
Счита, че е опетнена честта й и доброто й име в обществото, не е зачетено правото
й на неприкосновеност на личността й.
Размерът на претендираните неимуществените
вреди е 6000 лева, с искане ответниците
да бъдат осъдени да й заплатят исковата сума, при условията на солидарност,
ведно със законната лихва от 29.09.2019г. -датата на увреждането до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците, чрез адв. Б., със
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Ответницата сочи, че
е председател
на СдР.жението с
нестопанска цел „Спаси живот - дари любов", което осъществявло
дейност в обществена полза, а предметът му обхващал
дейности по отношение на превенция на жестокото и нехуманно отношение към
животните, чрез създаване на приют за спасяване, осигуряване на адекватно
лечение и отглеждане на бездомни животни, при спазване на законовите процедури;
намиране на приемни семейства на бездомни животни; съдействие на собственици на
животни за осигуряване помощ и необходима информация при проблеми с домашни
животни; активно използване на средствата за масово осведомяване и интернет
пространството за създаване на отговорност към проблемите на социализацията на
животните. Основни цели на сдР.жението са превенция
на жестокото и нехуманно отношение към животните; предоставяне на помощ и
защита на животни, нуждаещи се от тях и т.н. Осве това сдР.жението осъществявало
контакти, поддържало
двустранна връзка и съдействие с Общински приют за животни -
Пловдив. През 2019 г. сдР.жението
разкрило Спасителен център в помощ и закрила на
животните при спазване на всички санитарно- и ветеринарно-хигиенни условия и
режими, предвидени в действащото законодателство. В
края на месец юни 2019 година с ответницата, в
качеството й на представител на СдР.жение с
нестопанска цел „Спаси живот - дари любов", по телефона се свързало
лицето П.Г. /***/ с питане дали може
да остави в Спасителния център на сдР.жението голямо ловджийско сляпо куче. По-късно
П.Г. посетила Спасителния център с предложение да замени голямото
сляпо куче с дребно кученце. През месец юли 2019 г. ответницата получила
информация, че ищцата е извършила замяна – оставяйки голямо
сляпо куче и вземайки малко тригодишно куче, порода *****,
с име ****, а по-късно и куче с име К.
от Общинския приют за животни - Пловдив. Ответницата сочи,
че при
отглеждането на *****, е
много важно собствениците да бъдат запознати с
характера и темперамента на тази порода, т.к. те
притежават отличителни характеристики и грижата за тях трябва да бъде
съобразена със специфичните им нужди. Кучетата от порода *****
обичали да се движат бързо, тичали,
играели, скачали от
място на място, като оставали енергични за цял живот. Били изключително
умни, а породата била подходяща
за хора, които обичат движението. Необходимо им било
осигуряване на достатъчно време за игра, която била полезна
за създаване на устойчива връзка между стопанина и кучето. Тези кучета били доста
шумни - лаели, за да комуникират с хората. По-късно, от доброволци към сдР.жението,
съседи на Поли, разбрала, че ищцата е
обявила ****** Р. за осиновяване или за
подаряване. В средата на
месец септември 2019 г. съседи на П.Г. й споделили,
че не виждат и чуват кучето в двора на къщата. Разбрала,
че ищцата се
интересувала и разпитвала дали на кучета може да бъдат давани лекарства
от хуманната медицина, и по-конкретно лексотан. На 28.09.2019 г.
около 15:00 часа получила телефонно обаждане от една от доброволките и съседка
на къщата, в която живеело кучето Р.. Доброволката била претеснена, защото видяла
през прозорец на къщата, че кучето било затворено
в клетка и на повикване не издавало
никакъв звук, а лапите му потрепвали. Ответницата
веднага се обадила телефон 112 и подала
сигнал. На място се отзовали двама полицаи, които се свързали
с наемателя на къщата, в която живеео
и кучето ****, като същият се
съгласил да предаде кучето след 17:00 часа. Това лице отключило
вратата на къщата след като се върнало от работа, кучето било поставено в клетка, която той отключил, след което кучето
излезнало олюлявайки
се, като многократно се изходило. След вземнето му
кучето било отведено за медицински преглед в клиниката на д-р
*****. Като видели
състоянието на кучето***, д-р
М., който работил в
клиниката изразил
съмнение, че животното е отровено, понеже имало тремор
на мускули и нерви. ктучето имало червени лигавици, отказвало храна, било пълно с бълхи, въпреки поставената му каишка против паразити. При прегледа било установено, че кучето е с висока температура -
41 градуса, била му приложена и спешна терапия и
лечение чрез вливка на две системи с два вида антибиотик с
атропин за сърцето и антидот. Вечерта на 28,09.2019 г. ответницата писала в социалната
мрежа Фейсбук, в профила на Поли, за резултатите от медицинския преглед на
кучето Р., като приложила и снимки. На
следващия ден, 29.09.2019 г., следобед, кучето Р. бело докарано в Спасителния център на сдР.жението, като отново било прегледано от ветеринарен лекар във
ветеринарен център „******" с отразено
съмнение за отравяне с лексотан. Назначено му било лечение
с антидот. Ответницата останала потресена и
възмутена поведението на ищцата, което според нея наР.шяава гР.бо Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и
Наредба № 39/01,12.2008 г. за отглеждане на животни компаньони, съобразени с
техните физиологични и поведенчески особености, и по-конкретно забраните за
нехуманно отношение и жестокост към животните. Сочи, че СдР.жение
с нестопанска цел „Спаси живот - дари любов" активно използвало
средства за масово осведомяване и интернет пространството за създаване на
отговорност към проблемите на социализацията на животните, като сдР.жението имало регистриран
собствен сайт и страница в социалната мрежа Фейсбук. Ответицата признава, че на 29.09.2019 г. публикувала
информация за историята и състоянието на кучето Р. в страницата на сдР.жението
във Фейсбук, прилагайки профилната снимка на П.снимки
на кучето Р. след предаването му със
снимка на клетката, в която е живяло кучето. Твърди, че
дР.ги
снимки не е прилагала към публикацията. Излага твърдението, че на 30.09.2019 г. по GSM с нея
се свързал адвокат
Пламен Самуилов, който я накарал да изтрие
публикацията от страницата на сдР.жението. Ответницата отказала,
като обяснила на адвоката, че така изпълнява задълженията си,
посочени в Закона за защита на животните и Устава на сдР.жението.
Освен това потвърдила, че изнесената
информация за историята и състоянието на кучето Р. била
вярна и подкрепена с резултати от медицинските
изследвания на животното. Тогава получила
предложение да изтрие публикацията като за това ще й бъде предадено и второто
куче с име К.. Ответницата се съгласила, като променила
поста, изтривайки името на П.приложената
й профилна снимка, както и коментарите към публикацията, за което уведомила ищцата в профила й във Фейсбук за промените, които тя одобрила.
По-късно получила съобщение от П. със
следния текст, изписан на латиница: „Грозна маймуно да беше дала да ги пие
синът ти. Да видиш какво ще му стане. Мръсница. Нали беше изтрила
коментарите." Ответницата потвърдила на ищцата, че са изтрити. Срещата за предаване
на кучето К. се състояла на 30.09.2019 г., в 17:00 часа, на площад
„Съединение" между ответинцата, адв. С. и П. на която среща било извършено предаване на кучето, което не било със свалени
конци от кастрацията му, в продължение на повече от два месеца,
което било предизвикало
външно възпаление. Същата вечер, в 20:42 часа, ответницата публикувала
информация в страницата на сдР.жението във Фейсбук за състоянието на двете
кучета - Р. и К. и стопираната статия от 29.09.2019 г. Счита, че в публикацията не се съдаржат неверни, обидни и клеветнически
твърдения относно ищцата, доколкото се касае за твърдения относно
факти, осъществили се в обективната действителност. Счита, че съдържанието
на публикацията не може да бъде подведено като клевета, защото информацията за състоянието на кучето била предоставена от съседи и
ветеринарен лекар, а когато източникът на информация е посочен, цитиран е
коректно или се възпроизвежда точно изнесените от него твърдения, т.е. авторът
на статията не е излязъл извън рамките на предоставената му информация, нито дължи
проверка на казаното от третото лице, нито може да отговаря
за верността на твърденията на източника на информация. Счита,
че с публикацията не били засегнати честта, достойнството и
доброто име на ищцата П.Г., т.к. са разпросдтранени верни
твърдения, с оглед на което ищцата не е
понесла неимуществени вреди, освен това се насотява на това
,че няма причинна връзка между „влошеното здраве" и узнаването на
публикацията от ищцата. Според ответницата публикацията е резултат на
добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на
мнение, както и в изпълнение на възложените й правомощия
и задължения като председател на сдР.жението съгласно
Устава, ЗЮЛНЦ, както и Закона за защита на животните. Публикувайки профилната
снимка на ищцата П.Г., сдР.жението било дало
възможност на читателите да се запознаят с нея, което изключва изопачаване или
скриване на информация. Авторът на публикацията е
действал добросъвестно, проверило е
информацията надлежно и в цялост. Макар и заплашването и ответната реакция на
неустановени лица да са укорими и недопустими, ответницата Е. Т. не можела
да бъде държана отговорна за тях, доколкото същата е
информирала аудиторията за проведеното предаване на кучето Р. и за физическото
му състояние. Оспорен е и размера
на исковата претенция, като необосновано завишен. Считам, че претендираната
сума значително надвишавала действително причинените неимуществени вреди на
ищцата П.Г., като в случая следвало
да се отчете обстоятелството, че ответницата Е. Т. е
предприела бързи адекватни действия за редактиране на публикацията, а впоследствие
и нейното изтриване.
Прави се възражение
за наличие на съпричиняване от страна на ищцата П.Г. за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като на 30.09.2019 г. от ищцата
в 13:19 часа, е изпратено съобщение в профила на
ответницата Е. Т. със следния изписан на латиница текст :
„Грозна маймуно, да беше дала да ги пие синът ти. Да
видиш какво ще му стане. Мръсница. Нали беше изтрила коментарите." Моли за
отхвърляне на исковете, а евентуално се моли за намаляване на обезщетението.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Собственикът
на електронното произведение, в случая собствен сайт и страница на сдР.жението,
създадени като средство за масово осведомяване и интернет пространството за
създаване на отговорност към проблемите на животните, е този който определя
характера и съдържанието на публикуваните материали, и има качеството на
възложител на работа като носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени при изпълнението на тази
работа / решение № 404/13.07.2010 г. по
гр. д. № 907/2009 г., III г. о. на ВКС и решение № 147 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2010 г., IV г.
о./ ДР.гият ответник е председател на това сдР.жение, на когото са били възложени
от възложителя изпълнението на правомощия и задължения, именно в това му
качество, за постигане целите на сдР.жението.
Безспорни по делото са обстоятелствата,
че на 29.09.2019 г. на страницата на Фейсбук на сдР.жението-ответник с автор
първата ответница, е била сложена публикация, в която се съдържат следните
изложени обстоятелства: "Едно бяло ангелче...Дали наистина
е щастлив?!...Р., това малко бяло
ангелче, е било осиновено в началото на юли от
Пловдивския общински приют от семейството на **** /профилът е
поместен в снимки/ дамата се е разделила с Н.,
приятеля й, и той е задържал кучето при себе си/ и снощи по наше настояване е разсиновен
и заведен в клиника и настанен при доброволка временно докато
преживее кошмара на "Щастливото
осиновяване"....След сигнал на съседи на въпросното семейство иззехме Р. с
полиция, в тежко състояние, с много висока температура и добре
надР.сан с транквиланти. Стоял
е дълго, затворен в транспортна клетка, дезориентиран
с тремор на мускули и нерви. С
помощта на полиция успяхме да издирим
собственика и да го принудим да ни предаде кучето, което
имаше нужда от лекар. Заведохме
Р. в клиника, където получи спешна и адекватна помощ
във видимо състояние след надР.сване с антидепресанти или транквиланти, в
което сме сигурни особено след като разбрахме,
че собственикът се е интересувал дали на кучетата могат
да се дават хуманни лекарства и по-точно
ЛЕКСОТАН“.
Ищцата сочи, че изнесеното като
информация за нея и кучето Р. в
публикацията изцяло не отговаря на истината, като счита, в същата се
съдържат обиди и клевети относно личността и достойнството й. Съобразно
утвърдената съдебна практика, съдът е длъжен да посочи кое от изложеното в
публикацията представлява твърдения за
факти и кое – оценка на фактите /решение
№ 148/ 10 юли 2015 г., гр.д. № 6318/14 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС и
др./. В чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и в чл. 10
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е
прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси,
получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва
свободата на всеки да отстоява мнението си и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това право
обаче не е абсолютно, защото то не може да бъде използвано за накърняване и
засягане на честта, достойнството и доброто име, които често са обект на
посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и/или на клевета
(съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление дР.гиму).
Изложените от автора фактически
твърдения ангажират отговорността му само ако позорят адресата и са неверни. Ако
се излагат неблагоприятни за дР.гиго факти, когато са опозоряващи, същите трябва
да бъдат проверени, преди да бъдат разпространени. Същевременно оценките
/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват
конкретни факти от обективната действителност, но те могат да ангажират
отговорността на делинквента, само ако представляват обида. В този смисъл съдът
е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от ответниците,
като се разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и
каква - мнение, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са
в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията на РБ или
попадат в рамките на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ – правото на мнение.
При отграничаването между правото на
защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име на ищеца и
правото на свобода на изразяването с оглед на конкретните по това дело факти и
обстоятелства, съдът следва съобрази следното:
- да има
извършена публикация в социалната мрежа на Фейсбук на страницата на сдР.жението-ответник,
което сдР.жение има за цел превенция и защита на животните, както и че към
публикацията е бил приложен и профила на ищцата със снимката й и тази на нейния
син.
- дали
съобщаването на тези факти и обстоятелства са имали за цел да допринесат за изпълнение на целите на сдР.жението,
във връзка с предмета му на дейност, като защитник на животните или са такива,
които са целели да се накърнят личността и репутацията на ищцата.
- начинът, по който е била придобита
информацията за кучето и лицето и дали същата е достоверна.
- начинът, по който е представено лицето
в публикацията.
Съдът намира, че относно написаното в
публикацията съдържание „Едно бяло ангелче...Дали наистина е
щастлив?!...Р., това малко бяло
ангелче, е било осиновено в началото на юли от
Пловдивския общински приют от семейството на **** /профилът е
поместен в снимки/ дамата се е разделила с Н.,
приятеля й, и той е задържал кучето при себе си/и
снощи по наше настояване е разсиновен и заведен в клиника и настанен при
доброволка временно цокате приживее кошмара на "Щастливото
осиновяване"....След сигнал на съседи на въпросното семейство иззехме Р. с
полиция, в тежко състояние, с много висока температура /с изключение на добре надР.сан с транквиланти/. Стоял е дълго, затворен
в транспортна клетка, дезоринтиран
с тремор на мускули и нерви. С
помощта на полиция успяхме да издирим
собственика и да го принудим да ни предаде кучето, което
имаше нужда от лекар. Заведохме
Р. в клиника, където получи спешна и адекватна помощ /с изключение на фразите във видимо състояние след надР.сване с
антидепресанти или транквиланти, в
което сме сигурни особено след като разбрахме,
че собственикът се е интересувал дали на кучетата могат
да се дават хуманни лекарства и по-точно
ЛЕКСОТАН/, същите нямат
характеристиките, нито на обида, нито на клевета. Употребените изрази относно
състоянието на кучето, когато същото е било взето от стопанина отговарят на
действителността. В тази насока са показанията на св. Какачева, която е била
свидетел на това, как е било гледано кучето и в какво състояние е открито.
Що се отнася до изразните твърдения „добре
надР.сан с транквиланти“ и „във
видимо състояние след надР.сване с антидепресанти или транквиланти“, съдът ги намира за клевета, чрез разгласяване на позорни обстоятелства
за дР.гиго. Тук не става дума за оценка, а за позорни факти, които обосновават
отрицателни изводи за пострадалия. Тези факти не са били проверени, а са
предполагаеми, като се основават на получена информация от трето
лице-ветеринарен лекар, който бил разговарял с ищцата след осиновяването на
кучето Р., и според когото ищцата му искала мнение дали може да дава на кучето
успокоителни, за да се коригира поведението му. За тези обстоятелства е
разпитан св. В. Б., ветеринарен лекар, който казва, че е имал такъв разговор с
ищцата и че спорде него няма пречка на кучето да бъдат давани и човешки
успокоителни. Следва да се отбележи, че кучето е било подложено на клиничен
преглед от ветеринар непосредствено след взимането му, като са му правени
вливки с атропин и депо медрол, с диагноза съмнения за отравяне с лексотан, но
също така следва да се каже, че на кучето не са били извършени кръвни
изследвания за надлежното установяване на опиати и успокоителни в кръвта му.
Освен това това куче е останало под опеката на приятеля на ищцата, като ищцата
е живеела на дР.го място и не е била виждана на адреса, където е живяло кучето
през последните дни. Или начинът, по който е била представена ищцата в интернет
пространството е на човек, който не зачита правата на животните и който е
проявил нехуманно отношение към тях.
Ето защо и поради всичко изложено,
съдът намира, че с публикацията съдържащи твърденията „добре
надР.сан с транквиланти“ и „във
видимо състояние след надР.сване с антидепресанти или транквиланти“, е засегнато противоправно
честта и достойнството на ищеца, в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ. Свободата за изразяване на мнение не е безгранична -
нейните граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на ****.
Разгласяването на позорни обстоятелства за дР.гиго, които не са верни и без предварителна
проверка на публикуваната информация, обуславя отговорност по чл. 45 ЗЗД за
ответницата Т. и чл. 49 ЗЗД за ответника- ********. Налице е фактическият
състав на отговорността за противоправно и виновно действие по написването на
материала от страна на ответницата, а за ответниковото ********, като
възложител на работа.
Безспорно ищцата е претърпяла вреди в
причинно-следствена връзка с публикацията В тази насока са свидетелските показания
на Й. С. и С.Р. които казва, че ищцата била много зле и много уплашена,
чувствала се следена, като първите дни от инцидента ходила на работа с придР.жител
– св. С.. Ето защо съдът намира за безспорно установени и доказани претърпените
от ищеца вреди /изразяващи се в страх, злепоставяне пред обществото/ и
причинно-следствената връзка между тях и публикацията.
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост като бъдат отчетени всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, за да се обезщетят претърпените болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Касае се за деяние – публикация във
фейсбук, станала достояние на по-широк кръг от хора, но която е била свалена от
страницата на ******* в кратък период от нейното публикуване. Освен това в публикацията
се съдържат клевети, въз основа на които спрямо личността на пострадалата са
били качени нелицеприятни коментари и заплахи за живота и здравето й, които са
предизвикали в нея основателен страх за нейния живот и този на сина й. Относно
интензитета на вредите следва да се отбележи, че не се установява същите да са
имали значителен ефект върху ищцата доколкото срама и страха са били преодолени
няколко дни след инцидента.
Следва да се съобрази и липсата на непозволено увреждане относно част от
тези думи и изрази, твърдени от ищцата, възприети от нея като увреждащи и в
тяхната съвкупност обосноваващи заявения размер на претенцията, което съща е от
значение за тежестта на увреждането и за справедливия размер на обезщетението.
С оглед на така изложеното, съобразно установеното
от фактическа страна и на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на деликта /29.09.2019 г./, съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 2 000 лева,
която сума следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят при условията на
солидарност, ведно със законната лихва от 29.09.2019 г. до окончателното
изплащане, като за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 6 000
лв. искът като неоснователен, следва да се отхвърли.
Относно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, съдът го намира за неоснователно и недоказано.
Изпратеното съобщение от ищцата в профила на ответницата Е. Т. в 13.19 часа със
следния текст, изписан на латиница „Гразна маймуно да беше дала да ги пие синът
ти. Да видиш какво ще му стане. Мръсница. Нали беше изтрила коментарите“ са
коментар на лицето гергана костадинова, които са били изпратени от ищцата на
ответницата, за да й се покаже, че коментарите по публикацията продължават,
въпреки че същата е поела ангажимента да изтрие публикацията.
При този изход на спора разноски се
дължат по съразмерност.
Ищеца претендира разноски за ДТ от 240
лева и за адв. възнаграждение в размер на 600 лева, като за същите са
представени доказателства за извършването им. По съразмерност на същия ще се
присъди сумата от 280 лева.
Ответниците претендират разноски за
платено адв. възнаграждение в размер на 900 лева. По съразмерност на същите ще
се присъди сумата от 600 лева.
Водим от
горното, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.П. Т., ЕГН ********** и СдР.жение
с нестопанска цел „Спаси живот-Дари любов“ с ЕИК ********да заплатят на П.Н.Г.
с ЕГН ********** при условията на солидарност сумата от 2000 лева обезщетение
за причинени й неимуществени вреди, вследствие на написването от П.Н.Г. с ЕГН **********
и публикуването и разпространяването от СдР.жение
с нестопанска цел „Спаси живот-Дари любов“ с ЕИК ****** на неверни данни и клевети на 29.09.2019 г. на
публикация ве социалната мрежа във Фейсбук на страницата на сдР.жението
–ответник, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2019 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2000 лв. до пълния
предявен размер от 6 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.П. Т., ЕГН ********** и СдР.жение
с нестопанска цел „Спаси живот-Дари любов“ с ЕИК ********* да заплатят на П.Н.Г.
с ЕГН ********** сумата от 280 лева, представляваща разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА П.Н.Г. с ЕГН **********, да
заплати на Е.П. Т., ЕГН ********** и СдР.жение с нестопанска цел „Спаси
живот-Дари любов“ с ЕИК *********, сумата от 600 лева – разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секректар: Н.Н.