№ 17681
гр. С.., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110124136 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът Ц. А. К., не дължи на „Ф.и“ ЕАД, сумата в общ
размер от 2 275,51 лева, от която: 981,40 лева - главница по договор за издаване на кредитна
карта от 04.06.2007 г., 183,07 лева - договорна лихва, начислена за периода 06.06.2010 г. -
04.06.2011 г., 441,46 лева - законна лихва за забава, начислена за периода 05.06.2011 г. -
03.12.2015 г. и 669,58 лева - законна лихва за забава, начислена за периода 04.12.2015 г. -
29.09.2022 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., поради липса на
облигационни отношения между страните, както и уведомяване за прехвърляне на вземането
по кредита, а при условие на евентуалност е предявена искова претенция за установяване
недължимост на претендираната сума поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че срещу него била издадена заповед за заплащане на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.10.2023 г. за следните суми, а именно: 2 275,51 лева. от
която: 981,40 лева - главница, 183,07 лева - договорна лихва, начислена за периода
06.06.2010 г. - 04.06.2011 г., 441,46 лева - законна лихва за забава, начислена за периода
05.06.2011 г. - 03.12.2015 г., 669,58 лева - законна лихва за забава, начислена за периода
04.12.2015 г. - 29.09.2022 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., плюс
законна лихва за забава, от подаване на заявлението на 10.10.2022 г., до окончателното
погасяване на вземането, както и сторените по делото разноски. Посочва, че в заявлението
по чл. 410 ГПК се твърди, че претенциите на ответника за горепосочените суми се основават
на договор за издаване на кредитна карта, сключен на 04.06.2007 г., между „о.б.б.“ АД и Ц.
А. К., като вземанията на банката по този договор били прехвърлени на ответното
дружество, с договор за цесия от 04.12.2015 г. Навежда твърдения, че заповедта била
обезсилена, а производството по ч.гр.д. № 44/2023 г. на РС-Несебър било прекратено и
архивирано. Твърди, че не помни да е подписвал през 2007 г. договор за издаване на
кредитна карта от „о.б.б.“ АД, нито да е ползвал суми по кредитния лимит на картата, както
1
и че липсвало основанието, на което ответникът придобил вземането. Също така твърди, че
ответникът придобил вземането по договор за цесия, който договор нямал действие спрямо
ищеца, тъй като той не бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. В условия
на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането по давност, за което излага
подробни съображения. Излага твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на
установителен иск на посочените правни основания. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Ф.и“ ЕАД, с който признава частично предявената
искова претенция на основание погасителна давност, като оспорва иска на предявеното
главно основание. Твърди, че на 04.06.2007 г. между „о.б.б.“ АД и ищеца бил сключен
Договор за издаване на кредитна карта. Сочи, че вземането, което първоначалният кредитор
„о.б.б.“ АД има спрямо ищеца, произтичащо от посочения договор, е прехвърлено на „Ф.и“
ЕАД, съгласно Договор за прехвърляне па вземания от 04.12.2015 г. Не спори погасяване на
вземането по давност, както и че срокът не е спиран или прекъсван. Прави признание на
иска в тази част на основание чл. 237 ГПК. Счита, че дружеството не е дало повод за
завеждане на делото и не следва да бъдат присъждани разноски в негова тежест.
Съдът, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството:
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата, а ищецът да установи правен
интерес от водене на настоящото производство (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на
ОСГТК на ВКС).
С доклада по делото са отделени за безспорни следните обстоятелства включени в
предмета на спорното материално право, предвид депозирания отговор от ответника, а
именно, че ответникът не оспорва образуването, развитието и приключването на
заповедното производство по реда на чл.140 ГПК п оч.гр.д.№44/2023 г. по описа на РС –
Несебър. Налице е правен интерес от водене на делото. С оглед изложеното, съдът приема,
че исковата молба, инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Следователно
исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Налице са всички
положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото
производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска:
По предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи
наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже
правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникването на
валидно облигационно отношение по Договор за издаване на кредитна карта от 04.06.2007 г.,
валидно прехвърляне на вземанията по договора за кредит в негова полза чрез договор за
цесия, уведомяването на ищеца за това прехвърляне, както и че са налице обстоятелствата,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
2
От представените по делото Договор за издаване на кредитна карта от 04.06.2007 г. и
Договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2025 г., приложение към него, потвърждение за
извършена цесия и уведомление за извършено прехвърляне на вземния (л.38-57) се
установява безспорно възникнало между страните валидно облигационно отношение по
Договор за издаване на кредитна карта от 04.06.2007 г., валидно прехвърляне на вземанията
по договора за кредит в негова полза чрез договор за цесия и уведомяването на ищеца за
това прехвърляне.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот се установи, че
апартамент в гр. С.., ул. Х.п, апартамент №, ет в бл вх е закупен от Б.Т.Б и С.И.Б (л.24 от
делото). Само на това основание искът се явява основателен.
С оглед изложеното следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата в общ размер от 2 275,51 лева, от която: 981,40 лева - главница по договор
за издаване на кредитна карта от 04.06.2007 г., 183,07 лева - договорна лихва, начислена за
периода 06.06.2010 г. - 04.06.2011 г., 441,46 лева - законна лихва за забава, начислена за
периода 05.06.2011 г. - 03.12.2015 г. и 669,58 лева - законна лихва за забава, начислена за
периода 04.12.2015 г. - 29.09.2022 г.
По разноските:
По делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а ответникът е
признал част от твърденията в исковата молба, с оглед на което съдът приема, че не е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 91,02 лв.,
представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса и 400 лева за
заплатено в брой адв.възнаграждение съгл. предствен по делото договор за правна защита и
съдействие.
Воден от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ГПК, че Ц. А. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.С.., бул.
В.. № ет, оф не дължи на „Ф.и“ ЕАД, ЕИК: .., гр.С.., бул. Т. А. № бизнес сграда "Т", ет
сумата от общо 2 275,51 лева, от която: 981,40 лева - главница по договор за издаване на
кредитна карта от 04.06.2007 г., сключен между ищеца и цедента „о.б.б.“ АД които вземания
били прехвърлени от цедента на цесионера „Ф.и“ ЕАД по силата на Договор за цесия от
04.12.2015 г., 183,07 лева - договорна лихва, начислена за периода 06.06.2010 г. - 04.06.2011
г., 441,46 лева - законна лихва за забава, начислена за периода 05.06.2011 г. - 03.12.2015 г. и
669,58 лева - законна лихва за забава, начислена за периода 04.12.2015 г. - 29.09.2022 г., с
изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г., поради погасяване вземанията по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ф.и“ ЕАД, ЕИК:.., гр.С.., бул. Т. А. № бизнес
сграда "Т", ет да заплати на Ц. А. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.С.., бул. В.. №
ет, оф разноски по делото, както следва: 91,02 лв. - държавна такса и 400 лева -
адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4