Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 10.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи
състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесета и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3879/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т.Г.Й. с ЕГН **********
***, с която срещу Община Д. – гр. Д., с административен адрес: гр. Д., ул. „***“
№ ***, представлявана от кмета С. И. Г., са предявени следните обективно
съединени иска: за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като
незаконосъобразна на заповед № **/30.10.2020 г. на кмета на Община Д. – гр. Д., с която, трудовото
правоотношение между ищцата и ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено; за възстановяване, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на
ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност: „С. с. – р. и ВВК“; за
заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за времето, през което
ищцата е останала без работа, в резултат на незаконното уволнение, за
максимално установения от закона шестмесечен срок, в размер на 5 532 лв.,
считано от 01.11.2020 г.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, атакуваната заповед е незаконосъобразна
поради това, че въведените от работодателя нови образователни изисквания за
заемане на длъжността са извършени при липсата на обективна необходимост от
тяхното въвеждане, поради липсата на нормативно основание. Сочи се, че заповедта
не е мотивирана, тъй като не е посочено какво необходимо образование или
професионална квалификация ищцата не притежава. Т.Й. настоява, че не й е
връчвана длъжностна характеристика, от която да са видни новите изисквания за длъжността
„С.с. – р. и ВВК“.
Ищцата счита, че в случая е налице злоупотреба от страна на
работодателя с правото по чл. 8 от КТ, тъй като единствената цел на промяната в
образователните изисквания за заеманата от нея длъжността е прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Работодателят се стремял конкретен
служителят, заемал длъжността „Главен експерт“ в отдел „МДТ“, да продължи да
работи, но извън този отдел, при запазване на същото трудово възнаграждение.
Според Т.Й. не е налице основание за трансформиране на длъжността,
поради необходимостта от по-добър контрол върху финансовата дейност на
общинските бюджетни структури. Ищцата твърди, че единствената цел на
работодателя, за да прекрати трудовото правоотношение между страните, е била
новосъздадената длъжност „Главен експерт“ да бъде заета от конкретен служител,
намиращ се в определени релации с кмета на ответната община. Именна поради
различните „политически убеждения“ на ищцата от тези на кмета на Община Д.гр. Д.,
са „мотивирали“ последният да я „уволни“.
Ищцата намира, че уволнението й е извършено „тенденциозно“, тъй като
избраното законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение я препятства
да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1 от КТ, респ. освобождава
работодателя от задължението да извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ. Й. настоява, че не е била информирана
от работодателя кога и по какъв начин е променено от негова страна изискването
за образование за длъжността „Старши специалист – ревизор и ВВК“.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез упълномощения адвокат, е представил отговор, съгласно който
оспорва изцяло предявените искове, както и изложената в исковата
молба фактическа обстановка. Сочи се, че атакуваната заповед е законосъобразна, като с въвеждането на
новите изисквания за заемане на длъжността „Старши специалист – ревизор и ВВК“ се
променят и трудовите функции на същата длъжност. Работодателят настоява, че за
него не съществува задължения да мотивира необходимостта от промяна в
образователното изискване, поради което този въпрос не следва да бъде поставен
на изследване, респ. не подлежи на съдебен контрол.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По силата на трудов договор № **/03.11.2016 г., сключен за срок от една
година, между Община Д. гр. Д., от една страна като работодател, и Т.Г. Д./сега
Й./, от друга страна като служител, е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е започнала да изпълнява длъжността „Старши специалист –
ревизор и ВВК“ в отдел „Бюджетно счетоводство“ на Общинска администрация /ФСД/.
На 02.05.2017 г. между страните е подписано Допълнително споразумение № **, по
силата на което трудовият договор е трансформиран в безсрочен, считано от
03.05.2017 г.
С писмо с рег. № ИЗх.*** г. кметът на Община Д., гр. Д. е информирал Т.Г.Й.
/същото е връчено лично на ищцата на 01.10.2020 г./, че във връзка с увеличаване
на ангажиментите, произтичащи от нормативни актове, както и необходимостта от
осъществяване на по-добър контрол върху
финансовата дейност на общинските бюджетни структури и извършването на
по-задълбочен анализ, със заповед № **/30.07.2020 г. на кмета на Община Д., гр.
Д. длъжността „Старши специалист – „Ревизор и ВВК““ е трансформирана в длъжност
„Главен експерт – „Ревизии и анализи““, считано от 01.08.2020 г. В същото писмо
е посочено като изискване за заемането на новата длъжност наличието на
завършено висше образование, степен „бакалавър“.
Със същото писмо работодателят е предложил на ищцата да бъде назначена
на длъжността „Старши специалист – „Счетоводител в отдел МДТ““, като в случай
на отказ от страна на Й. да заема предложената й длъжност обсъжданото писмо следва
да се счита за предизвестие по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Установено е по делото, че с нарочна Декларация от 01.10.2020 г. Т.Г.Й. изрично
е заявила отказ да бъде преназначена на длъжността „Старши специалист –
„Счетоводител в отдел МДТ““.
Със заповед № **/30.10.2020 г. на кмета на Община Д., гр. Д., трудовото правоотношение
между ищцата и ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, е прекратено считано от
01.11.2020 г.
От анализа на представените по делото длъжностни характеристики на
длъжността „Главен експерт – „Ревизии и анализи““ и на длъжността „Старши
специалист – „Ревизор и ВВК““ явства, че работодателят е поставил като
изискване за заемане на първата длъжност завършено висше образование, степен „бакалавър“,
а за втората длъжност – средно образование.
Основната отлика в обема на преките задължения на служителя, заемащ
длъжността „Главен експерт – „Ревизии и анализи““, от тези на служителя,
изпълняващ длъжността „Старши специалист – „Ревизор и ВВК““ е дефинирана в т.
10 и т. 11, от глава V на длъжностната характеристика, а именно: задължението
на служителя да изготвя отговори на писма, заповеди, инструкции, процедури,
правила, становища и участието в разработването на други вътрешни нормативни
актове, необходими за постигане целите на общината за ефективна и ефикасна
контролна дейност по отношение опазване на общинската собственост – т. 10;
задължението на служителя да подготвя данъчни декларации във връзка с придобити
активи, промяна в отчетната стойност на сгради и други обстоятелства. От
изложеното прави впечатление, че изискването за по-висока степен на завършено
образование, което работодателят е поставил за заемане на длъжността „Главен
експерт – „Ревизии и анализи““, е мотивирано от по-големият обем и по-широк
спектър на трудови задължения, възложени на служителя за изпълнение.
Предявеният иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № **/30.10.2020
г. на кмета на О. Д., гр. Д., с която
трудовото правоотношение между ищцата и ответника, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ, е прекратено считано от 01.11.2020 г., черпи правното си основание
от разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ предполага обективното несъответствие на образованието или
професионалната квалификация на работника/служителя с изискуемите такива за
заемането на съответната длъжност. За да е налице основанието за уволнение по
този законов текст, е необходима промяна в професионалните или образователни
изисквания за съответната длъжност, която следва да е настъпила след
сключването на трудовия договор. Тази промяна може да се установи със закона,
регламентиращ изискванията за заемане на длъжността или от работодателя с
длъжностната характеристика. Обективният характер на отговорността предпоставя
задължение заповедта да бъде мотивирана, т. е. в нея да се съдържат конкретните
данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение, като това изискване е съществено, доколкото само в рамките на
изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери
съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им
квалифициране.
Според трайната съдебна практика на
ВКС (Решение № 8/28.01.2010 г. на ВКС по гр. дело № 598/2009 г., ІІІ г.о., ГК,
Решение № 730/29.11.2010 г. на ВКС по гр. дело № 28/2010 г., ІІІ г.о., ГК,
Решение № 243/16.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 745/2011 г., ІV г.о., ГК,
Решение № 199/04.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 81/2013 г., ІІІ г.о., ГК и Определение
№ 801/13.06.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3440/2014 г., ІV г.о., ГК) в случаите
по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ в зависимост от нуждите на работодателя, в
правомощията му е да променя трудовите функции, включително чрез прибавяне на
нови такива. Волята на работодателя в този случай е подчинена на суверенната му
преценка, като съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна.
Действително промените в изискванията
за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката
относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е
натоварен да организира съответния трудов процес. Съществува обаче възможност
недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят
изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват
трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не
отговарят на тези нови изисквания. Когато от данните по делото се установява по
несъмнен начин, че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин
и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност, това води до
извода, че липсва обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за
заемане на длъжността.
Следва да се отбележи, че съдебният
контрол при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката дали
работодателят не е злоупотребил с правата си, когато единствена цел е
прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В този
случай ищецът следва да въведе в исковата молба конкретни факти и
обстоятелства, от които може да се направи такъв извод за злоупотреба с право и
да проведе пълно доказване на тези факти и обстоятелства.
В обсъжданата хипотеза атакуваната
заповед е съобразена с изискванията на закона. Действително като причина
(мотив) за прекратяване на трудовия договор е посочено единствено, че
работникът/служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация, което като съдържание е недостатъчно, за да се приеме, че
заповедта е мотивирана. Но в случая следва да се отбележи, че в обсъденото
по-горе нарочно писмо от 25.09.2020 г. от кмета на Община Д., гр. Д. до Т.Г.Й.,
се съдържат всички необходими конкретни данни, които са формирали волята на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което следва
да се приеме, че е спазено изискването да са изложени мотиви, в рамките на
които съдът може да извърши преценката за законност, като провери
съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им
квалифициране.
Както е изяснено в решението по чл. 291 ГПК на
ВКС, ІV ГО по гр.д. № ***/2009 г. обосновката на работодателя за прекратяване
на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са
определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при противоречие
между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Те могат да бъдат
формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение, който
е станал достояние на работника или служителя. Няма законова пречка мотивите в
заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не
предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на
допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието
на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание,
поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна
квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ - дали се касае за липса на образование или липса на
професионална квалификация за изпълняваната работа.
От значение е в рамките на изложените мотиви
работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната
действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да
може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна
правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно
– в тази насока е решение № 346/23.07.2010 г. на Върховният касационен съд на
Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, по гр. дело №
468/2009 г.
Според практиката на ВКС във
всички случаи на прекратяване на трудово правоотношение, на работника или
служителя следва да са ясни фактическите основания на уволнението. Ако те не са
посочени в уволнителната заповед, тя е законна, когато предварително, преди
уволнението, са сведени до знанието на работника или служителя, той
своевременно се е запознал с тях с оглед организиране на своевременната си
защита.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поставя
ударението върху притежаваното от работника или служителя образование и професионална
квалификация за работата. Те са изисквания за съответната работа и се изразяват
в определена степен и вид завършено образование и се предвиждат в законите и
другите нормативни актове, длъжностните характеристики или следват от тях.
Важното е да се установи, че са настъпили промени в професионалните и
образователните изисквания за съответната работа, на които служителят не
отговаря, за да бъде прекратен трудовият договор. В този смисъл разумът на
закона, а и трайната съдебна практика приема, че не подлежи на съдебен контрол
правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация
за определена длъжност, респективно какви изисквания ще въведе по отношение на
работниците си. Съдът не разполага с компетенции да се произнася каква
квалификация налагат нуждите на работата за дадена длъжност и дали тази промяна
е наложена от обективна необходимост. Съдът извършва проверка за законност на
уволнението - били ли са налице всички факти, сдържащи се в хипотезиса на
правната норма, при условията на която работодателят е упражнил потестативното
си право да прекрати трудовото правоотношение.
Ето защо съдът не може да изследва въпроса, дали е
имало обективна необходимост, или не от такава промяна. Съдът е компетентен
само да извършва проверка за законността на уволнението, но не и за неговата
целесъобразност. По делото е безспорно установено наличието на промяна в
изискванията за заемане на длъжността на ищцата, която е извършена след
постъпването й на работа. В тежест на работодателя в случая е да докаже само,
че към момента на възникването на трудовото правоотношение за длъжността,
заемана от ищцата, не е съществувало
изискване за висше икономическо образование с образователно-квалификационна
степен „бакалавър”, което впоследствие е променено в такова.
Несъответствието между притежаваното от ищцата
образование и изискването за образование, въведено от работодателя след
възникване на трудовото правоотношение чрез изменение на длъжностната
характеристика, е породило в полза на работодателя право на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
пр. 1 от КТ. Това право е упражнено чрез нарочно писмо с изх. № ***/25.09.2020
г., получено от ищцата на 01.10.2020 г. и издадената заповед № 109 от 30.10.2020
г., в които документи работодателят ясно е посочил причината за уволнение -
лицето не отговаря на изискуемото по длъжностна характеристика образование, и
основанието за уволнение - чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, което прави
неоснователен доводът в исковата молба за немотивираност на заповедта.
Твърденията и доводите за фиктивност на уволнението и за прикриване на
желанието на работодателя да освободи от работа конкретни служители, не са
подкрепени с доказателства и са неоснователни.
Преценката на работодателя за
въвеждане на нови изисквания за образование и/или квалификация за заемане на
дадена длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но
при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя,
както е в случая, съдът дължи проверка дали изменението в изискванията е
въведено с оглед нуждите на конкретната работа или само с цел да бъде уволнен
ищецът, т.е. съдът преценява дали работодателят е действал добросъвестно, в
съответствие с чл.8, ал.1 КТ, тъй като контролът за законосъобразност на
уволнението във всички случаи, и в частност – на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, включва и преценка дали
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно /вж. Решение № 65 от
25.03.2019г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 64/2019 г., в което е цитирана голяма
част от практиката на ВКС: решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г.
на ІІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 417/19.10.2011 г. по гр. д. № 143/2011 г. на
ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ІV
г. о., ГК на ВКС; решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. на ІV г.
о., ГК на ВКС; решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на ІV г.
о., ГК на ВКС и др./.
За да обоснове
изводите си дали е налице нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът
преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяната на
изискванията за заемане на определена длъжност, а изследва фактите и
обстоятелствата, които обуславят твърдението за злоупотреба с право – дали
изменението в изискванията за заемане на съответната длъжност е въведено от
работодателя с оглед нуждите на работата и повишаването на нейната ефективност
или неговото единствено желание е било чрез използване на законно допустими
средства да бъде постигната една единствена цел – прекратяване на трудовия
договор с конкретния служител или работник.
Презумпцията за добросъвестност
по чл. 8, ал. 2 от КТ не е оборена, тъй като по делото не е установено, че чрез
предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител, че липсват въведени нови изисквания за
изпълнение на трудовите задължения по заеманата длъжност.
В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че работодателят е предложил на Т.Г.Й. да
бъде преназначена на длъжността „Старши специалист – „Счетоводител в отдел
МДТ““, а ищцата с Декларация от
01.10.2020 г. изрично е заявила отказ да бъде преназначена на посочената
длъжност, поради което не може да се приеме тезата на ищцовата страна относно
наличието на нерегламентиран „стремеж“ у работодателя да я „уволни“ по
„политически причини“.
Трайна е
практиката на ВКС, че работодателят има право с оглед производствените си цели
да определя необходимото образование за заеманата длъжност. В случая
изискването за висше образование напълно отговаря на същността на длъжността „Главен
експерт „Ревизии и анализи“”. Не се събраха доказателства по делото и по
отношение твърденията на ищцата за недобросъвестно осъществяване на
дисциплинарната власт на работодателя, респ. наличието на злоупотреба с правото
на уволнение.
Липсват
доказателства по делото в насока твърденията на ищцата за упражнена спрямо нея
от работодателя пряка или непряка дискриминация. Уволнението на Т.Г. Й. не е
извършено в нарушение изискванията на Закона за защита от дискриминация,
доколкото липсва по-неблагоприятно третиране на ищцата на основата на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, ****, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Р.Б. е страна, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
посочения закон, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства. Не е налице в случая и хипотезата
на чл. 4, ал. 3 от Закона /непряка д./, тъй като ищцата не е поставена в
по-неблагоприятно положение в сравнение с другите служители на ответника на
основата на посочените по-горе признаци.
Изложеното
обоснова извода, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно при
съблюдаване изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Предявеният иск за отмяна
на заповедта за уволнение, като незаконосъобразна е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от с.з.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищците по
искове, произтичащи от трудови правоотношения, са освободени от такси и
разноски по производството на делата, поради което в случаите, когато ищецът е
освободен от внасяне на държавна такса и искът бъде уважен, следващите се такси
и платени разноски се възлагат на осъдената страна, а в случаите на отхвърляне
на тези искове дължимата такса се поема от бюджетните средства на Д. районен съд.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 1 256,60 лв. /хиляда двеста
петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за
упълномощения адвокат.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Г.Й. с ЕГН ********** ***, с административен
адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, представлявана от кмета С. И. Г., обективно
съединени искове: за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като
незаконосъобразна на заповед № ***/30.10.2020 г. на кмета на Община Д. – гр. Д., с която трудовото
правоотношение между ищцата и ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено; за възстановяване, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на
ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност: „Старши специалист –
ревизор и ВВК“; за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
времето, през което ищцата е останала без работа, в резултат на незаконното
уволнение, за максимално установения от закона шестмесечен срок, в размер на
5 532 лв., считано от 01.11.2020 г.
ОСЪЖДА Т.Г.Й. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Община Д. – гр. Д., с административен адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***,
представлявана от кмета С. И. Г., сумата от 1 256,60 лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева и шестдесет
стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред
Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от обявяването му (считано от 10.05.2021 г.).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: