ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. Плевен, 24.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Частно
наказателно дело № 20224430200302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
С постановление от 03.02.2022г. на прокурор П.П. при Районна
прокуратура гр.Плевен е прекратено наказателното производството по
досъдебно производство №5809/2021г. по описа на РП гр.Плевен образувано
на 05.11.2021г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, за това, че на
неустановен ден в периода от 27.09.2021г. до 03.10.2021г., в село П.,
обл.Плевен в частен имот, находящ се на ул.“А“ №6, противозаконно са
унищожени чужди движими вещи- насаждения от дървета и оградна мрежа,
собственост на Р. ХР. ХР. - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението е останала Р. ХР. ХР. ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул С. №38,ет 2,ап4, която е депозирал жалба до Районен съд
Плевен за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното
производство № №5809/2021г по описа на РП гр.Плевен и обсъди доводите
на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на
жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно
цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да
се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия
защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от
съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да
бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6
от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия
1
защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо
лице.
В конкретния случай жалбата е подадена от Р. ХР. ХР. ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул С. №38,ет2,ап4, явяваща се пострадала от престъплението
предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство. Поради
изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да
обжалва определението на PC Плевен и същото е включено в кръга от лица,
изрично посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва
да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал.6 от НПК
жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде
подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок
е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица
в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването
на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.
В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от
постановление на РП гр.Плевен от 03.02.2022г, с адресат жалбоподателя,
изпратено и получено от жалбоподателят на 10.02.2022г ,видно от
приложената разписка и подадена от него жалба срещу постановлението на
РП на дата-16.02.2022г.
Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че
жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което
същата се явява допустима.
Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за
допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да
е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната
разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 -
дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт
и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се
явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в
жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства намира същата за неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на контрол е постановление на РП Плевен с което
наказателното производство по досъдебно производство №5809/2021г. по
описа на РП гр.Плевен образувано на 05.11.2021г. по реда на чл. 212, ал. 1 от
НПК за това, за това, че на неустановен ден в периода от 27.09.2021г. до
03.10.2021г., в село П., обл.Плевен в частен имот, находящ се на ул.“А“ №6,
противозаконно са унищожени чужди движими вещи- насаждения от дървета
и оградна мрежа, собственост на Р. ХР. ХР. - престъпление по чл.216, ал.1 от
НКе прекратено.
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е
да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението
на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в
2
случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка
проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на
производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен
материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и
преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат
проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да
вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се
отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите
органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът
може да преценява дали събраните по досъдебното производство
доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не
се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен
контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на
прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на
бъдещо съдебно производство.
С постановление от 01.02.2022г наказателното производство било изпратено
на РП-гр.Плевен с мнение за прекратяване,тъй като разследващият орган
счита че няма данни за извършено престъпление от общ характер и че не
може да бъде установен за разпореждане с веща,както и не е осъществен
състава от обективна и субективна страна на осн.чл 24,ал1т1 от
НПК,наказателното производство следва да бъде прекратено.
В хода на проведеното разследване се установява следната фактическа
обстановка:
Наказателното производство е образувано на 05.11.2021г. по реда на чл. 212,
ал. 1 от НПК за това, за това, че на неустановен ден в периода от 27.09.2021г.
до 03.10.2021г., в село П., обл.Плевен в частен имот, находящ се на ул.“А“
№6, противозаконно са унищожени чужди движими вещи- насаждения от
дървета и оградна мрежа, собственост на Р. ХР. ХР. - престъпление по чл.216,
ал.1 от НК.
Свидетелката Р.Х. живее в гр.Плевен, ул.“С.“ №38, ет.2, ап.4, като
притежава имот в село П., обл.Плевен, находящ се на ул.“А“ №6.
Имота представлявал едноетажна къща с прилежащи стопански
пристройки и дворно място, като бил необитаем през по-голяма част от
годината. От едната страна същия граничел с имота на св.И.Х.- брата на св.Х.,
като имало обща граница между дворовете без поставена ограда. От другата
3
страна, имота на Р.Х. граничел с имота, собственост на св.Н.С., като в едната
част на границата между двата имота те били разделени с оградна мрежа, а в
продължение на нея- от растителност, на която също имало закачена мрежа.
Свидетелката Р.Х. посещавала имота си много рядко и то във връзка с
отглежданите от нея сезонни насаждения, като имала уговорка със своя брат
той да й работи двора, тъй като живеел в селото.
На 03.10.2021г. Р.Х. отишла в село П. и забелязала следи от земеделска
техника, но тъй като предположила, че брат й свидетелят И.Х. е оставил
същите, не се притеснила. Малко след това обаче тя видяла, че сливовото
дърво тип „трънкосливка“, което било засадено в двора й липсва, както и
оградната метална мрежа и растителността, намиращи се на границата на
нейния имот с този находящ се на ул.“А“ №6. За тези обстоятелства
сигнализирала Районна прокуратура град Плевен.По случая е образувано е и е
проведено досъдебно наказателно производство.
С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на
свидетели са разпитани свидетелите Р. ХР. ХР., Б.Б.Т., И.Х. Х и Е.В.И.
Видно от показанията на разпитаната в хода на досъдебното
производство свидетелка Р.Х., същата заявява, че имота й, находящ се в с.П.,
обл.Плевен, ул.“А“ №6 бил ограден с оградна мрежа с дължина около 4-5
метра, закрепена на циментови колове. След тази оградна мрежа, от страната
на имота, граничеща със съседния имот на ул.“А“ №4, били засадени няколко
плодови дръвчета- черници, които били използвани като импровизирана
ограда, без същата да е поддържана. Освен това посочва, че в нейната част от
двора имало плодни дървета- 1 брой сливово дърво тип „трънкосливка“ на
около 15 години и на около 6-7 метра от него- джанка „самораслек“ на около
10 години.
Твърди , че като посетила имота си на 03.10.2021г. установила, че били
изкоренени и подрязани 18 броя черници, 2 броя плодовите дървета -сливово
дърво тип „трънкосливка и джанка „самораслек“, като била унищожена и
оградната мрежа, поставена между черниците на границата между нейния
имот и този, собственост на Н.С.. Тези нейни свидетелски показания дадени
в хода на съдебното следствие обаче не се подкрепят от показанията на св.
И.Х.- брат на Р.Х. и от св. Б.Т, като дори си противоречат с тях.
Свидетелят И.Х. посочва, че притежава имот в с.П., ул.“Б“ №21, като
имота му бил съседен на този на неговата сестра. През месец септември 2021г.
докато бил в дома си, при него дошъл Н.С., който се представил като новия
собственик на имота, находящ се на ул. А №4 и го попитал дали може да
премахне старата ограда с бурната растителност, намиращи се между неговия
имот и този на сестрата на Х, за да изгради нова и стабилна ограда, при което
свидетелят Х се зарадвал и му разрешил.
Свидетелят И.Х. категорично заявява в разпита си на досъдебното
производство , че никога не е имало дървета черници на границата на имотите
на св.Р.Х. и св. Н.С., както и че същата никога не е била заградена със здрава
ограда. Имало единствено оградна мрежа, поставена именно от него и то не
върху черници, а върху избуяла растителност, тъй като непрекъснато влизали
4
бездомни животни. След тази ограда имало друга „импровизирана“ такава,
която продължавала с ред клони от джанки, растения враснали в тях изгнила
мрежа. Посочва, че св.Р.Х. рядко посещавала имота си, като дори двамата
имали уговорка той да обработва и нейния двор и заедно да го ползват, като
седмица преди 03.10.2021г. той извършвал подравняване на двора с фадрома
и по не внимание унищожил сливово дърво тип „трънкосливка“. Твърди , че
през годините единствено той е поддържал всичко, както в своя имот, така и в
този на сестра си.
В показанията си дадени в хода на досъдебното производство св. Б.Т
посочва, че бил нает от св.Н.С. да почисти двора на имота в с.П., ул.“А“ №4 и
да премахне изгнилата мрежа. Преди това, именно Тончев го изпратил да
разговаря с св.И.Х. и да иска разрешение за тези действия, тъй като мислел,
че той е собственик на съседния имот, предвид обстоятелството, че често го
виждал в него.
Свидетелят Б.Т заявява в разпита си на досъдебното производство, че в
деня, в който е извършил почистване с багера си в двора на св.Н.С., той е
изкоренил единствено стари дънери, покрай които имало заплетена изгнила
мрежа на границата между неговия имот и този на св.Р.Х..
Изискано от разследващият по дознанието и е приложено писмо с изх.
№СТСУЕ-01 -09-9045/2021г. на Община град Долна Митрополия, от което е
видно, че в деловодната система на общината няма постъпило искане от
св.Н.С. за поставяне на прозирна ограда- мрежа между двата съседни имота,
но съгласно чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж на
такава ограда в рамките на поземления имот.
При така установената в хода на проведеното разследване фактическа
обстановка , съдът счита че не е налице извършено престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, тъй като посоченият текст изисква да е налице противозаконно
унищожаване на чужда движима или недвижима вещ при форма на вината
умисъл.
Съгласно константната съдебна практика обвинението следва да бъде
доказано по категоричен, безспорен и несъмнен начин във всичките му части.
Следователно деянието трябва да е съставомерно във всичките му елементи,
както от обективна, така и от субективна страна. В настоящето наказателно
производство това е императивно и абсолютно изискване, с оглед доказването
на извършено престъпление от страна на св.Н.С. не е изпълнено.
От събраните в хода на разследването доказателства съдът счита че се
установява, че св.Николай Валериев Савов безспорно е премахнал изгнила
ограда между неговия имот и този насв. Р.Х., наемайки за тези действия друго
лице. Той обаче не е имал от субективна страна съзнанието, че въпросната
ограда е била чужда вещ. Още повече, че целта му е била изграждането на
нова и стабилна такава. Видно от свидетелските показания на И.Х., той е
разрешил оградата да бъде премахната с цел облагородяване на имотите при
отправено запитване от страна на св. Н.С.. Свидетелят И.Х. дал това
разрешение, тъй като имал уговорка със сестра си той да се грижи и за
нейното дворно място и през годините именно той е облагородявал имота и е
5
поставил въпросната ограда, с цел превенция от набезите на бездомни
животни.
Относно твърдените от св.Р.Х. унищожени черници, не е безспорно
установено въобще да са съществували такива. Още повече, че св.И.Х.
категорично отрича да е имало черници на границата между имота на сестра
му и този на св.Н.С., като според него там е имало единствено бурени и
саморасла растителност, която той от години се е опитвал да премахне.
С оглед гореизложеното и след внимателна преценка на всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита , че не е налице
извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.216 или друг
текст от Наказателния кодекс на Република България поради липсата на
субективния елемент- вината от състава на престъплението, поради което
настоящето досъдебно производство следва да се прекрати.следва да бъде
прекратено като недоказано.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в
правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича
към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на престъплението.
Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и правилно РП
Плевен е прекратила наказателното производство по цитираното досъдебно
производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си
фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на
разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени
факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да
сочат за извършено престъпление съставомерно по чл.216ал1от НК.
Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на
прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото
доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е правилен и
същият законосъобразно с оглед на установените факти е приложил
правомощието си по чл.243 ал.1, т.1 от НК, като е прекратил наказателното
производство.
В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура гр.Плевен за
прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Ето защо при така установеното от делото и на основание чл.243, ал.5,
т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал. 5, т. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 3 от
6
НПК Постановлението на Районна прокуратура – Плевен, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство№5809/2021г. по описа на РП
гр.Плевен за това, че на неустановен ден в периода от 27.09.2021г. до
03.10.2021г., в село П., обл.Плевен в частен имот, находящ се на ул.“А“ №6,
противозаконно са унищожени чужди движими вещи- насаждения от дървета
и оградна мрежа, собственост на Р. ХР. ХР. - престъпление по чл.216, ал.1 от
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в седмодневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на Районна
прокуратура Плевен и на жалбоподателя пред Окръжен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7