Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми декември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
участието на съдебен секретар Ирина Василева,
след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1976 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.95а вр.
с чл.95 ЗАПСП.
Твърдения на ищеца „М.“ в исковата
молба:
Че е сдружение с нестопанска цел, създадено по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел и регистрирано като организация
за колективно управление на авторски права на композитори, автори на
литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, на
композитори. Сдружението е вписано в регистъра на Министерството на културата
под № 1 /13.01.1994г., видно от
удостоверение № 11/19.01.1994г., като притежава и удостоверение за регистрация
№ 62-00-0152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-62/05.09.2014г.
Ищецът твърди, че
ответникът„Р.И К.“ АД е
търговско дружество, което притежава регистрация за разпространение чрез кабел
и сателит на програма с търговско наименование „Екшън +“ (“Action +”),
която се разпространява съгласно решение № РД-05-92/07.06.2046 г., като за това
му е издадено удостоверение за регистрация № ЛРР-02-4-152-03/2016г. от Съвета
за електронни медии видно от публичния регистър на СЕМ http://www.cem.bg/iinear req docs.php?id=2407&cat=1.
В процесната програма са включени различни
филмови заглавия, които се излъчват ведно със самата програма. Във всяко
филмово заглавие са включени музикални произведения, като правата върху тях
могат да бъдат надлежно отстъпени или от авторите индивидуално, или от
организацията за колективно управление на права, на чиято територия филмът се
ползва.
Публично използваните по този начин филми, които са аудиовизуални
произведения, съдържат и музикални произведения (филмова музика), които се
използват ведно с използването на самите аудиовизуални произведения, в които са
включени.
В настоящия случай, на 24.05.2018г. на
територията на гр. София е излъчен филмът „В.“ (“Paperboy“), който е
бил включен като част от програмата Екшън +“ ( “Action +”) ,
достигаща до крайни нейни зрители. С излъчването на филма е осъществено и
излъчването на включените в него музикални произведения, които са част от
цялостното музикално озвучаване на филма, но без надлежно отстъпени за това
права. Излъчването, както и разпространението на програмата и включените в нея
произведения, т.е. местодеянието в конкретния случай, е на територията на гр.
София, което определя и подсъдността на спора пред компетентният софийски съд.
Наред с това, ответникът има и административен адрес на територията на гр. София,
а именно ул. „*****, от където излъчва чрез сателит своята програма. В
конкретния случай във филма "В.“ са включени следните произведения, като част от
цялостното музикално оформление на филма и съответно са публично използвани,
както следва: 1/. Мърдър
от шерифс кол - начална музикална тема (’’Murder of
sheriff call) theme opening" c автори М.Г.- композитор, член на
американското дружество АСКАП (ASCAP); 2/.Едж ов да найт
1972 ("Edge of night 1972) с автор Л.Е.(Elliot Lawrence)- композитор автор на текста, член на американското дружество BMI; 3/.Джими Мак ("Jimmy Mack") с автори на аранжимента към оригиналната
музика: Хърбърт Ламон Дозие / Dozier Lamont Herbert - член на американското дружество BMI.; Браян Холанд / Holland Brian - член на американското дружество BMI; Е.Х./ Holland Eddie - член на американското дружество BML; 4/Шоу енд тел ("Show and tell") с автор на аранжимента към
оригиналната музика Джеръл Лий Фулър / Jerrell Lee Fuller, член на
американското дружество BMI; 5/. Соул строукс ("Soul strokes") с автор Д.З./ Zachary John - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 6/. Мен ин а тренчкоут ("Man in a
trenchcoat") c автор Н.Б.Х.-
композитор и автор на текста, член на член на американското дружество ВМ1; 7/ Призън
секс ("Prison
sex") с автори: М.Г./ Grigorov Mario - композитор и автор на текста, член на член
на американското дружество BMI; Анет Кудрак / Annette Kudrak - композитор и автор на текста, член на член на американското дружество BMI; 8/ Лав енд Хепинес ("Love and
happiness") с автори;
Ал Грийн / Green А1
- композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; Люис Ходжес Мейбон / Mabon Lewis Hodges
- композитор и авотр на текста, член на
американското дружество BMI; 9/. Тейк да найт оф ( "Take the night
off) с автор Н.Б.Х./ Nona Bernis
Hendrix - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 10/. Ай джаст уонна уонна ("I just
wanna wanna") с
автори: Торир Балдурсон / Thorir Bafdursson- композитор и автор на текста, член на
исландското дружество дружество С. (STEF);® Оливър Стоун Ръсел /Russell Oliver
Stone (член на английското дружество П.А.Е. PRS; 11/. Лавинг хим ис дейнджйрйс ("Loving him is dangerous") c автор Уилям Дейвид Джоли / David William
Jolly - композитор и автор на текста, член на
американското дружество ASCAP; 12/ Крамбс оф да тейбъл ("Crumbs off
the table") c автори: Роланд Дънбар / Dunbar Ronald - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI);» Шери Пейн / Payne Scherrie - композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; 13/. Стил уотър лав ("Still water love") с автор Уилям Дж. Робинсън / Robinson William
Jr. - композитор и автор на текста, член на
английското дружество PRS; 14/. Уедиг марч / "Wedding march'- с автор
на аранжимента към оригиналната музика М.Г./ Grigorov Mario - член
на американското дружество ASCAP; 15/. „Искейп“ /Escape/ с автор Н.Б.Х./Hendrix Nfna Bernis- композитеро и автор на текста, член на американското
дружество BMI.
В конкретният случай, твърди ищецът, ответното дружество „Р.И К.“ АД е
използвало публично изброените музикални произведения по смисъла на чл. 18,
ал.2, т.4 от ЗАПСП посредством излъчването на горепосочения филм, в който те са
включени, без да има отстъпени за това авторски права, съгласно изискванията на
ЗАПСП и без да заплати дължимите за това използване възнаграждения за авторски
права, в резултат на което е причинил вреди под формата на пропуснати ползи на
описаните по-горе правоносители, представлявани на територията на Република
България от сдружение М..
Тъй
като използването на процесините произведения се осъществява на българска
територия, приложим в случая е българският Закон за авторското право и сродните
му права (ЗАПСП), чл. 62, ал.2 от който изрично предвижда, че композиторът на
музиката във филм запазва правата си върху създаденото от него музикално
произведение, а чл. 19 изрично регламентира, че авторът има право на
възнаграждение за всеки вид използване на своето произведение и за всяко
поредно използване на същия вид. Посочените по-горе автори са членове на
изброените дружества за управление на права, с които М. има сключени договори
за двустранно представителство и които на основание чл. 94с от ЗАПСП във връзка
с § 24 от ПЗР на ЗИД на ЗАПСП (ДВ, бр.27/28.03.2018г.), представля за на територията на Република
България и е оправомощена да отстъпва авторските им права за различните видове
използване на техните произведения.
С цел използването на музикални
произведения с уредени авторски права, сдружението сключва договори с различни
категории ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на своите
членове и на членовете на сродните организации за използването на техните
произведения. Сред ползвателите по смисъла на § 2, т. 6 от ПРЗ на ЗАПСП са и
радио- и телевизионни организации, както и предприятия, осъществяващи
обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за
разпространение на радио- и телевизионни програми. За тази цел ползвателите
следва да имат сключени договори по чл. 35 и чл.58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски
права със съответните правоносители директно или чрез организацията за
колективно управление, която управлява съответната категория права в държавата,
в която се осъществява използването.
Отстъпването на
авторски права следва да се извършва въз основа на договори, с които се
уговарят условията за съответния вид използване и размера на дължимото
възнаграждение. Съобразно чл. 19 от ЗАПСП възнаграждение за права се дължи
както за всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на
съответното произведение от същия вид.
Ответното дружество “Р.и К.” АД няма
отстъпени права да излъчва гореописаните музикални произведения, включени във
филма „В.“, излъчен като част от програмата на ответника на 24.05.2018г. За
констатираната липса на уредени права на музикалните произведения, включена във
филма надлежно е уведомен Съветът за електронни медии, видно от приложеното към
настоящата писмо. С факта на излъчването нарушението е безвъзвратно
осъществено, като в резултат на действията на ответника посочените носители на
права са лишени от възнагражденията за своя творчески труд. Същевременно липсват каквито и да било критерии за
определяне обичайно на такова дължимо еднократно възнаграждение, няма
регламентира правила за заплащане на авторски възнаграждения при еднократно
използване на произведенията, а наред с това и не е възможно да се установи
какви са приходите на нарушителя, реализирани като резултат от използването на
произведенията в конкретнолю филмово заглавие, предвид на което и размерът на
обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а от ЗАПСП. Ето защо, моли
съда, след като се убеди в истинността на твърдяното от ищеца, да постанови
решение, с което да осъди „Р.И К.“ АД, ЕИК: *****, да му заплати сумата от 13 000 (три хиляди ) лв. без ДДС,
представляваща обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване на правата на
горепосочените автори на музика и текст - членове на сродни дружества за
колективно управление на права, представлявани на територията на Република
България от сдружение „М.“ върху всяко от горепосочените музикални
произведения, включени във филма със заглавие „В.“ в нарушение на разпоредбата
по чл. 18, ал.2, т.4 от ЗАПСП посредством излъчването на тези произведения като
част от филма, дължимо върху всеки от обектите по чл.З, ал.1 от ЗАПСП, включен
във всяка песен, а именно: по 500 лв. за музиката, по 500 лв. за текста
(литературното произведение), свързан с музиката в посочените песни, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „Р.и К.“ АД,
ЕИК *****, оспорва твърденията на ищеца,
а именно: че поименно изброените от ищеца автори на музикални произведения,
включени във филма „В.“, в съдържанието на същия, са членове именно на
посочените от него чуждестранни дружества за колективно управление на авторски
права, за които твърди, че е техен надлежен представител; че изброените музикални
произведения съдържат и текстова част; че посочените от ищеца автори на
музикални произведения са едновременно композитори и текстописци на същите. Ответникът
оспорва валидността на представените от ищеца договори за взаимно
представителство, сключени с посочените организации; оспорва, че всяко от
изброените музикални произведения, включени във филма „В.“ съдържа и текстова
част; оспорва, че посочените от ищеца автори на музикални произведения към
филма са едновременно композитори и автори на текстовете; оспорва, че с
излъчването на този филм, включените в него музикални произведения са били използвани
в нарушение на ЗАПСП, без да са налице надлежно отстъпени за това права.
Ответникът твърди, че е лицензирано предприятие със съответните
права за излъчване на посоченото филмово заглавие с писмен договор, сключен с
лицензодателя му „А П.Ф.“ ЕООД, с който
са уредени всички права за изпълзването/ разпространението на процесното
филмово произведение, в което са включени музикални произведения или откъси от
тях, като твърди, че правата за тях са напълно уредени от лицензоподателя, за
което последният му е представил доказателства. Моли съда да отхвърли исковете.
В тази връзка е направил искане да бъде
конституиран като негов помагача лицензодателя му, а именно „А П.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****,
с който е сключен договора, на който се позовава.
С определение 23.01.20219 година съдът е
конституирал като помагач на ответника „Р.и К.“ АД, ЕИК *****, търговско
дружество „А П.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, която неглавна страна депозира становище по
претенциите на ищеца, като оспорва основателността на исковете, заявява, че
поддържа изцяло направените от ответника възраженията, въвеждайки твърдение, че
касателно правата на авторите на музикалните произведения, включени във филма е
налице пълно уреждане. Представя доказателства и моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Страните са направили своите доказателствени
искания:
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Относно статута на
ищеца по делото няма спор, поради което съдът приема, че ищецът „М.“ е сдружение с нестопанска цел, създадено по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел и регистрирано като организация
за колективно управление на авторски права на композитори, автори на
литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, на
композитори. Видно от представеното по делото удостоверение
№62-00-0152/27.10.2011г., издадено от Министерство на културата, удостоверение
№ У – 62/05.2014г. ищецът е вписан в Министерството като организация за колективно
управление на посочените в актовете категории авторски права, начини на
използване и обекти на закрила.
За установяване на своята легитимация, в горепосоченото си качество, ищецът
представя и доказателства със следните компании, осъществяващи защита на
авторските права на композитори, автори и издатели, както следва: на
01.08.1991г., договор сключен с Американското дружество на композиторите, авторите
и издателите /АДКАИ, на латински ASCAP/ със срок на действие до 2002 г.,чието
действие и продължено автоматично,
освен ако страните не го прекратят; договор от 01.06.1994г., сключен с Дружество
за изпълнителски права /П.А.Е./,
който е уговорен като безсрочен;
договор със С., Исландия, със срок на действие от 01.01.2014г.
до края на каледнарната година, с опция за автоматично подновяване на срока с
още една година, т.е. до края на 2015г.;
договор с Б.М.Инк, корпорация от Ню Йорк /BMI/, със срок на действие до края на 2005г., за който
страните са се споразумели да действа до неговото прекратяване, съобразно
споразумение от 13.01.2005г.
По делото е допусната СЕ, изготвена от композитора К.Б., чието заключение е
изготвено въз основа на изследване на записа на процесния филм и чиято задача е
да даде заключение кои са музикалните произведения, включени във филма „В.“ и
кои са посочени техни автори.
Вещото лице Б. дава следните констатации: филмът съдържа оригинална
авторска филмова музика, която звучи в началото, в края и в различни епизоди от
филма, чийто за автор е М.Г.. Посочени са 17 броя музикални произведения,
обозначени с техните наименования в раздел I от констативно -
съобразителната част на заключението, а във втората част II са посочени авторите на всяко произведение, като
вещото лице пояснява особеностите касателно музиката, създадена от М.Г.,
създаденият от него аранжимент на Менделсоновия марш, като изрично подчертава,
че посочените от него музикални произведения звучат във филма.
Обозначените от вещото лице Б. музикални произведения, които са установени
от него като звучащи във филмовото произведение „В.“, посочени с авторите на
музика, текст, респ. аранжимент са посочени от него под съответната номерация
от 1 до 17 и в тях не са посочени, посочените
от ищеца под №№7 и 15 музикални произведения, а именно : Призън секс ("Prison sex") с автори: М.Г./ Grigorov Mario - композитор и автор на текста, член на член
на американското дружество ASCAP и „Искейп“ /Escape/ с
автор Н.Б.Х./Hendrix Nfna
Bernis-
композитеро и автор на текста, член на американското дружество BMI.
По делото е
допусната СЕ, изготвена от вещото лице Й.А., чието заключение е прието по
делото като годно доказателствено средство, дадено компетентно и
незаинтересовано, съобразно което следните произведения имат
следните автори, които членуват в следните организации за защита на правата им:
1/. Мърдър от шерифс
кол - начална музикална тема (’’Murder of
sheriff call) theme opening" c автори М.Г.- композитор, член на
американското дружество АСКАП (ASCAP) от 01.10.2016г.;
2/.Едж
ов да найт 1972 ("Edge of night 1972) с автор Л.Е.(Elliot Lawrence)- композитор, член на американското дружество АСКАП (ASCAP) от 01.03.1973г.;
3/.Джими Мак ("Jimmy Mack") с автори на аранжимента към оригиналната
музика: Хърбърт Ламон Дозие / Dozier Lamont Herbert - член на американското дружество BMI от 01.03.1973г..; Браян Холанд / Holland Brian - член на американското дружество BMI от 01.03.1973г.; Е.Х./ Holland Eddie - член на американското дружество BMI от 01.03.1973г.;
4/.Шоу енд тел ("Show and tell") с автор на аранжимента към
оригиналната музика Джеръл Лий Фулър / Jerrell Lee Fuller, член на
американското дружество BMI от
01.03.1973г.
5/. Соул строукс ("Soul strokes") с автор Д.З./ Zachary John - композитор, член на американското дружество
BMI от 01.07.2006г.
и John Andrew Cameron – композитор- починал;
6/. Мен ин а тренчкоут ("Man in a
trenchcoat") c автор Н.Б.Х.-
композитор, член на член на американското дружество ВМI от 01.05.1976г.;
7/. Призън секс ("Prison sex") с автори: М.Г./ Grigorov Mario - композитор, член на член на американското
дружество АСКАП (ASCAP) от 01.10.2016г. и Анет Кудрак / Annette Kudrak - композитор, член на член на американското
дружество BMI
от 01.10.2005г;
8/. Лав енд Хепинес ("Love and happiness") с автори; Ал Грийн / Green А1 - композитор, член на американското
дружество BMI
от 01.03.1973г. и Люис
Ходжес Мейбон / Mabon Lewis Hodges – композитор - починал;
9/. Тейк да найт оф ( "Take the night off) с автор Н.Б.Х./ Nona Bernis
Hendrix - композитор, член на американското дружество
BMI от 01.05.1976г.;
10/. Ай джаст уонна
уонна ("I just wanna wanna") с автори: Торир Балдурсон / Thorir Bafdursson-
композитор, член на исландското дружество
дружество С. (STEF)
от 01.03.1994г.;®
Оливър Стоун Ръсел /Russell Oliver Stone (член на английското дружество П.А.Е. PRS/ от 01.10.1997г.;
11/. Лавинг хим ис дейнджйрйс ("Loving him is dangerous") c автор Уилям Дейвид Джоли / David William
Jolly - композитор и, член на американското дружество
ASCAP от 01.01.1992г.;
12/. Крамбс оф да тейбъл ("Crumbs off
the table") c автори: Роланд Дънбар / Dunbar Ronald - композитор, член на американското дружество BMI от 01.03.1973г., Шери
Пейн / Payne Scherrie - композитор, член на американското дружество BMI от 01.10.1980г. и Едит Уайн- починала;
13/. Стил уотър лав ("Still water love") с автор Уилям Дж. Робинсън / Robinson William
Jr. - композитор, член на английското дружество PRS, от 01.01.2016г. и Франк Уилсън.;
14/. Уедиг марч / "Wedding march“- с автор
на аранжимента към оригиналната музика М.Г./ Grigorov Mario - член
на американското дружество ASCAP от
01.10.2016г.;
15/. Искейп / „Escape“/ с автор композитор Н.Б.Х./Hendrix Nоna Bernis-
композитор, член на американското дружество BMI от 01.05.1976г.
По делото не се спори и относно това,
че ответникът „Р.И К.“ АД, въз основа на решение № РД – 05.92/-706.2016г. на
Съвета за електронни медии (СЕМ) е регистриран като доставчик на линейна
медийна услуга (телевизионен оператор) и е вписан в Първи раздел на Публичния
регистър с телевизионна програма с наименование „action +“, с посочен способ за разпространение-чрез кабелни електронни съобщителни
и спътникови мрежи, с национален лиценз, със специализиран/филмов/ програмен
профил, с възможност за 24-часово разпространение, който е търговски оператор.
По делото страните не спорят, че на
24.05.2018г. на територията на гр.София ответникът е извършил излъчване на
филма „В.“, чрез телевизионна програма с наименование „Аction +“, за което ищецът е уведомил СЕМ с
писмо от 28.05.2018г.
По делото ответникът е представил
сключен на 03.05.2016г. с неговия помагач „А П.Ф.“ ЕООД договор за предоставяне
на неизключителни права върху аудио-визуално произведение.
Съобразно този договор „А П.Ф.“ ЕООД, в
качество на лицензодател, предоставя възмездно на „Р.И К.“ АД, в качество на
лицензополучател, неизключително право
от посочените в чл.1 от договора права, между които е и възможността описаните
в приложение към договора аудио-визуални произведения да бъдат излъчени и препредавани
по безжичен път и кабел.
С разпоредбата на чл.6, ал.2 от
договора лицензодателят гарантира и декларира, че има правото да предоставя
правата, преотстъпени на лицензополучателя с настоящия договор, по отношение на
предоставените от лицензодателя произведения, преводи, субтитри и дублаж;
гарантира и декларира, че е уредил и/ или ще урежда изцяло взаимоотношенията
си, включително по използването и имуществените права, с авторите на
произведенията, преводите, субтитрите и дублажите и с всички други носители на
авторски и сродни права, чиито произведения и изпълнения са включени в тях, в
съответствие н изискванията на ЗАПСП и останалото приложимо българско право и
чуждестранно законодателство.
С разпоредбата на чл.6, ал.3 от този
договор лицензодателят е посочил, че ако в случай на нарушение на някоя от
посочените в този договор гаранции и задължения на лицензодателя към
лицензополучателя и бъдат предявени
каквито и да е претенции от трети лица, лицензодателят поема цялата отговорност
по тях, като поема за своя сметка заплащането на всички разходи по тяхното
удовлетворяване, в случай на уважаването им по съответния ред.
Страните са се съгласили, че при
евентуални насочени срещу лицензополучателя процедури същият незабавно да
уведоми своя съдоговорител лицензодател, а последният е поел задължение да му
окаже пълно съдействие.
Страните са регламентирали останалите
права и задължения, които произтичат от тях по силата на договора, време на
действие на същия, последици от неизпълнение на същия и предпоставките за
неговото прекратяване.
По делото е представено Приложение №1
към договора, с което страните са индивидуализирали аудио-визуалните
произведения по отношение на което лицензодателят предоставя на лицензополучателя
неизключително право по чл.1, ал.1,т.1 от договора, като между посочените
заглавия не фигурира филмът „В.“.
По делото е представен договор от
08.02.2012г., сключен между „К.Ф.& Т.В.“ Лимитид,
Обединено Кралство и неучастващото по
делото лице „А П.С.“ ООД, по силата на който чуждестранното юридическо лице, в
качество на лицензодател и предоставило на „А П.С.“ ООД за територията на
България, касателно посочените филми, включително и „В.“ да извърши
телевизионно излъчване при неограничен брой излъчвания на филмите, като
лицензираните права са изрично отбелязани чрез отметка и включват:
кинематографски права; телевизионни права- изброени. Страните са приели, че
приложимото по този договор право е английското, пред Лондонски съд.
Съобразно приетите от страните общи
условия, съдържащи използваните в споразумението дефиниции, в точка „Използване
на правата“, 3.1, б.“а“ : Лицензирани права и запазени права, страните са
приели, че предоставянето на лицензия,
при условията на този договор, лицензодателят предоставя на разпространителя
лицензираните права върху филма на езика, в територията и за срока, като
лицензираните права се предоствят на разпространителя като изключителни права,
освен ако не е уговорено друго; всички права, които не са изрично предоставени
на разпространителя са запазени права дори и ако в договорните условия не е
посочено изрично, че лицензодателят си запазва тези запазени права; б.“б“, с
която се приема, че включването на права в договорните условия не дава право на
разпространителя имплицитно или изрично, каквито и да е права, които не са
конкретно предоставени на разпространите, чрез договора; б.“в“-
лицензигодателят си запазва всички конкретно запазени права, изброени в
договорните условия и всички права, които не са изричнопредоставени.
Съгласно ч.3.9, която касае лицензионни
възнаграждения за музика, е посочено с б.“а“, че „лизингодателят декларира и
гарантира, че единствено той е отговорен за получаването на всички права,
необходими за синхронизирането на музиката на филма в саундтрака на филма и
извършването на механичното възпроизвеждане на тази музика във всички копия,
използвани от разпространителя на територията; доколкото лицензодателят не може
да изкупи правата върху такива лицензионни възнаграждения на територията, разпространителят
плаща лицензионни възнаграждения от името на лицензигодателя“; в б.“б“. от
цитираната разпоредба е посочено, че „лицензодателят декларира и гарантира, че
правата за публично изпълнение, различно от изпълнението в киносалони/малки
права/, свързани с всяко музикално произведение във филма са: или /i/ обществено достъпни
на територията или /ii/ контролирани от
лицензодателя до степента, която е достатъчна, за да може разпространителят да
използва лицензираните права, или / iii/ се предоставят с
лицензия от местно дружество за права на публично изпълнение на музикални
произведения на територията, включително дружествата, свързани с Международната
конфедерация на дружествата на автори и музикални издатели CISAK, като Американското дружество на композиторите, авторите и музикалните
издатели /ASCAP/, Broadcast Music Inc. /BMI/, SESAC Inc., SACEM; за категорията
музика по / iii/ разпространителят
единствено отговаря за получаване на лицензията за използване на тези права за
публично изпълнение от местното дружество за права на публично изпълнение“.
Страните са се съгласили, че
лицензодателят и/ или определен от него, през цялото време имат безпрепятствен
и свободен достъп до всички песни на чужд език и др., посочени в Допълнителните
условия на договора - V, б.С, т.1, които са създадени от лизингополучателя
съгласно този договор. С т.9 от тези условия е предвидена възможност за
лизингополучателя, правата, които са лицензирани по този договор, да се третират
отделно и извън всякакви други права върху филми или телевизионни програми,
които са или предстои да бъдат лицензирани от лицензодателя на
лицензополучателя; с т.10 от тези допълнителни условия страните са приели, че
лицензодателят може свободно да възлага, прехвърля или подлицензира всяко от
правата и задълженията си по този договор и др.
С договора / Приложение „А“/ страните
са приели, че срокът на лицензията на „В.“ е 10 години от известието за
доставка.
Във връзка с оспорване на превода на
този договор по искане на ищеца съдът е допуснал преводаческа експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Р., чието заключението е прието като годно
доказателствено средство и при сравнение между от извършения от него превод на
преждепосочения договор с превода, представен от помагача на ответника, съдът
не съзира съществени разлики, извън стилистичните такива, които не водят до
промяна в смисъла на съдържанието на документа.
Във връзка с оспорване на датата на
документа от страна на ищеца, по делото е представена декларация за
потвърждение на истинността и валидността на лицензионния договор от
08.02.2012г., подписан между „К.Ф.& Т.В.“ Лимитид,
Обединено Кралство и неучастващото по
делото лице „А П.С.“ ООД. Декларацията е с посочен автор на изявлението
директор на „К.Ф.& Т.В.“ Лимитид, М.Д.Ш..
По делото е допусната и изслушана СТЕ,
чиято задача е установяване дали лицето,
положило подпис от името на М.Д.Ш. в лицензионен договор от 08.02.2012г.,
сключен от „К.Ф.& Т.В.“ Лимитид,
Обединено Кралство и неучастващото по
делото лице „А П.С.“ ООД и лицето, положило подпис на декларацията за
потвърждаваща истинността и валидността на този договор, от името на М.Д.Ш. са от едно и също лице.
Вещото лице Д.В., в депозираната по
делото експертиза, която е приета като годно доказателствено средство, дава
заключение, че едно и също лице е положило двата подписа, като този материал са
само двата документа, които са предмет на изследване – договорът и декларацията.
Ищецът е оспорил заключението, като
такова, което не дава категоричен извод, че е налице автентичен документ,
касателно договора, тъй като вещото лице е работило върху ограничен сравнителен
материал.
Представена е декларация, подписана от С.А.,
ръководител „Музикални продукции“, с която лицензодателят декларира, че
музиката в продукцията „В.“ е изцяло създадена на принципа на защитено от
авторско право произведение или, че лицензодателят е придобил всички съответни
права върху музиката, включително механични права, чрез изкупуване при
източника, по целия свят и завинаги и следователно не се дължан никакви
допълнителни и лицензионни възнаграждения /роялти/, които се заплащат от
разпространителя, негов подлицензиант или съответния ефирен оператор на
местните организации и асоциации за изпълнителски права на територията.
Декларацията носи дата 19.07.2018г.На заверения препис от този документ,
съставен на английски език, на страницата има лого и наименование М.М..
По делото е представен заверен препис
от сертификат за произход, съдържащ изявление на Т.Ш., който в качеството си на
представител на продуцентската компания, е удостоверил, кой е продавач на филма, режисьор на същия и др.
данни за продукцията. Изявлението е от 13.06.2012г. и подписът е нотариално
удостоверен от нотарис А.Й.. Документът не е апостилиран.
Представен е и документ от 01.04.2019 година,
издаден от същата продуцентска компания, съобразно който е налице деклариране
от продуцента, с което се потвърждава от страна на продуцента, че всички
произведения, създадени от съответните автори, включително тези на музиката,
текстовете, аранжиментите на всички музикални произведения в продукцията,
включително описаните в декларацията, но не само, са напълно уредени за
употреба в медиите във връзка с филма „В.“ за вечни времена, за целия свят.
По делото помагачът на ответника е
представил договор от 21.01.2017г., сключен между помагача на ответника „А П.Ф.“
ЕООД и „А П.С.“ ООД, по силата на който последното прехвърля изключителното
право на „А П.Ф.“ ЕООД за излъчване на територията на България 29 броя филмови
заглавия, описани в Приложение №1, за което лицензополучатеят се задължава да
му заплати възнаграждение в посочения размер. Уговорено е срокът на лиценза да
е 24 месеца за излъчване, считано от 21.01.2017г.
Съгласно Приложение №1 към договор под
№22 е посочен филмът „В.“.
Във връзка с оспорване датата на
документа от страна на ищеца и за установяване, че посочената дата е
действителна датата, на която е сключен този договор, са представени фактури и
извлечение от банкова сметка, ***, че съответстват и отразяват плащания,
извършени въз основа на този договор.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
По делото съдът приема за безспорно
установено, че на посочената в исковата молба от ищеца дата, а именно 24.05.2018г., ответникът „Р.И К.“ АД (който притежава
регистрация за разпространение чрез кабел и сателит на програма с търговско наименование
„Екшън +“ (“Action +”), е извърши излъчване на
процесния филм „В.“, който е бил включен като част от програмата
Екшън +“ ( “Action +”),
достигащ до крайни нейни зрители. С излъчването на филма е осъществено и
излъчването на включените в него музикални произведения, които са част от
цялостното музикално озвучаване на филма.
По
отношение на това кои заглавия като част от аудиовизуалното произведение са
били излъчени, а именно представляващи музикални произведения, съдът, основавайки
се на приетата по делото СЕ, изготвена от вещото лице К.Б., приема за безспорно
установено, че това са следните музикални произведения, от изброените от ищеца,
а именно: 1/.
Мърдър от шерифс кол - начална
музикална тема (’’Murder of sheriff call) theme opening" c автор М.Г.- композитор, член на американското
дружество АСКАП- САЩ (ASCAP); 2/.Едж ов да найт
1972 ("Edge of night 1972) с автор Л.Е.(Elliot Lawrence)- композитор автор на текста, член на американското дружество АСКАП- САЩ (ASCAP; 3/.Джими Мак ("Jimmy Mack") с автор като композитор, текст и автор на
аранжимента: Хърбърт Ламон Дозие / Dozier Lamont Herbert - член на американското дружество BMI.; Браян Холанд / Holland Brian - член на американското дружество BMI; Е.Х./ Holland Eddie - член на американското дружество BMI; 4/Шоу енд тел ("Show and tell") с автор на аранжимента,
композитор и автор на текста Джеръл Лий Фулър / Jerrell Lee Fuller, член на
американското дружество BMI.;
5/. Соул строукс ("Soul strokes") с автор Д.З./ Zachary John - композитор и автор на текста и Джон Камерън
– композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; 6/. А Мен
ин а тренчкоут ("Man in a trenchcoat") c автор Н.Б.Х.- композитор и автор на текста,
член на член на американското дружество ВМ1; 7/. Лав енд Хепинес ("Love and
happiness") с
автори; Ал Грийн / Green А1
- композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; Люис Ходжес Мейбон / Mabon Lewis Hodges
- композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 8/. Тейк да найт оф ( "Take the night
off) с автор Н.Б.Х./ Nona Bernis
Hendrix - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 9/. Ай джаст уонна уонна ("I just
wanna wanna") с автори:
Торир Балдурсон / Thorir Bafdursson- композитор и автор на текста, член на исландското дружество дружество С. (STEF); Оливър Стоун Ръсел /Russell Oliver
Stone (член на английското дружество П.А.Е. PRS; 10/. Лавинг хим ис дейнджйрйс ("Loving him is dangerous") c автор Уилям Дейвид Джоли / David William
Jolly - композитор и автор на текста, член на
американското дружество ASCAP; 11/ Крамбс оф да тейбъл ("Crumbs off
the table") c автори: Роланд Дънбар / Dunbar Ronald - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI и Шери Пейн / Payne Scherrie - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI и трима автори- Хърбърт Ламонт Дозиър, Браян Хооланд и Еди Холанд,
обединени под груповия синоним Едит Уейн, автори като композитори и тесктописци; 12/. Стил уотър лав ("Still water love") с автор Уилям Дж. Робинсън / Robinson William
Jr. - композитор и автор на текста, член на
английското дружество PRS и Франк Едуард Уилсън- композитер и автор на текста; 13/. Уедиг марч / "Wedding march'- с автор
на аранжимента към оригиналната музика М.Г.членува в АСКАП- САЩ (ASCAP),
композитор Феликс Менделсон- Бартолди / Grigorov Mario - член
на американското дружество ASCAP. В тази
експертиза, вещото лице е посочило авторите на музикалните произведения, а
именно композитор, автор на текста и аранжимента.
Следователно съдът приема, че две от посочените от
ищеца заглавия, а именно Призън
секс ("Prison
sex") с автори: М.Г./ G. M. - композитор и автор на текста, член на член на американското дружество ASCAP и „Искейп“ /Escape/ с
автор Н.Б.Х./Hendrix Nfna
Bernis-
композитеро и автор на текста, член на американското дружество BMI, не са част от съдържеанието на
продукцията. Ето защо тези претенции се явява неоснователни само поради тази причина,
че не се явяват част от филмовата музика на „В.“.
Относно
това къде членуват авторите на музиката, текста и аранжимента, съдът приема, че
този факт е установен от заключението на вещото лице Й.А., което е прието като годно
доказателствено средство и което установява по категоричен начин твърденията на
ищеца относно членството на авторите на музикалните произведения, които са
включени във филмовата продукция „В.“, като членствените права в тези
организации са възникнали преди създаване на процесния филм.
Спорните
въпроси по делото са следните:
Правната
легитимация на ищеца в това производство, която ответникът и неговия памагач са
оспорили.
Настоящият ищец сдружение „М.“ представлява
организация на колективно управление на права, която съобразно нормата на
чл.94г, ал.3, т.7 ЗАПСП представя доказателства за наличие на регистрация като
организация за колективно управление на авториска права от Министерство на
културата, както и наличие на двустранни договор с чуждестранни колективни
оганизациии за управление на права, които се явява сродни на ищеца и с които са
представени от него договори, които са действащи, а именно: с АДКАИ, на латински ASCAP/ със срок на
действие до 2002 г.,чието действие и продължено
автоматично, освен ако страните не го прекратят; договор от 01.06.1994г.,
сключен с Дружество за изпълнителски права /П.А.Е./, който е уговорен като безсрочен;
договор със С., Исландия, със срок на действие от 01.01.2014г.
до края на каледнарната година, с опция за автоматично подновяване на срока с
още една година, т.е. до края на 2015г.;
договор с Б.М.Инк, корпорация от Ню Йорк /BMI/, със срок на действие до края на 2005г., за който
страните са се споразумели да действа до неговото прекратяване, съобразно
споразумение от 13.01.2005г. Като се изключи факта, че договорът с исландското
дружество за колективно управление на права е изтекъл, останалите договор са
действащи и към този момент.
Съобразно чл.95 ЗАПСП правото на иск на организациите за
колективно управление на права /ОКУП/ е предвидено в чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП. В чл. 94с, ал. 1 ЗАПСП е посочено, че ОКУП има право да представлява освен своите
членове, също така и други организации за колективно управление на права, с
които има сключени договори за взаимно представителство и техните членове пред
всички правораздавателни органи при защитата на поверените им за колективно
управление права. Същевременно чл. 95в, ал. 2, изр.2 ЗАПСП предвижда, че когато предявява искове по чл. 95 ЗАПСП организацията за колективно управление на права
не трябва да доказват индивидуални права на управление на сродните чуждестранни
организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл.
94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП.
Ето защо
следва да се приеме, че ищецът притежава изискуемата и допустима от закона
легитимация за осъществява съдебна защита касателно авториски права на членове
на сродни чуждестранни организации.
При разрешаване на спора
съдът намира за необходимо да вземе предвид, че ответникът е излъчил особено
произведение, представляващо аудио-визуално
произведение – филм, произведен извън територията на Република България.
Касателно уредбата на филмовото произведение,
като обект на авторското право е налице произнасяне от ВКС с решение №92 от
26.03.2021г. по т.д.№231/2019г. Т.К., първо т.о. Тълкувайки българския закон касателно
авторските права на авторите на филма касационната инстнация приема следното: „Съгласно чл.62, ал.1 ЗАПСП, автори на аудиовизуалното произведение са физическите
лица, в резултат на чиято творческа дейност то е създадено, посочени
изчерпателно в разпоредбата / предл. първо / - сценарист, режисьор, оператор /
при анимационните филми - и художник - постановчик /, а продуцентът, като организиращ
създаването и осигуряващ финансирането на аудио-визуалното произведение, е носител на сродно на авторското право върху
оригиналния запис на филма и копията от същия – чл.62, ал.3 ЗАПСП. С обективирането на филма възникват както авторските
права на сценарист, режисьор и оператор върху същия, в качеството му на
творчески продукт, различен от овеществената му форма, в условията на
съавторство по смисъла на чл. 8 ЗАПСП, така и сродното на авторското право на продуцента върху
оригиналния запис и копията от същия, като материален носител на творческия
резултат, въз основа на сключените със съавторите договори за създаване и
използване на произведението, по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП. Под "създаване" чл. 63 ЗАПСП не визира създаване на сценарий или режисиране на сценарий,
респективно снимачна дейност обективираща и режисурата - сами за себе си, а
създаване на филм, въз основа на сценария, режисурата и операторската дейност
на съответните лица - съавтори. Създаването следва да се отнесе към очаквания
творчески резултат от съвместната дейност на всеки от авторите, а това е самото
аудиовизуално произведение, поради което е налице и съавторство. Неотделим, в
този смисъл, а не факултативен, предмет на тези договори е предоставянето на
продуцента на, по презумпция изключително, право на използване на
аудиовизуалното произведение. Продуцентът няма самостоятелен интерес от
възлагане създаването на филм, въз основа на творческия труд на сценариста,
респ. режисьора и оператора и участие в организирането и финансирането на творческата
им дейност, извън последващото му използване, с оглед реализация на приходи.
Съавторите на филма също нямат самостоятелен интерес от сключване с продуцент
на договор за създаване на аудиовизуално произведение, въз основа на творческия
им труд като сценарист, режисьор и оператор, извън реализирането на приходи от
използването му. Практически, отделно възлагане на режисирането и заснемането
на филм, като самостоятелен творчески резултат, е обективно невъзможно извън
създаването на самото аудиовизуално произведение, поради което и съавторството
на режисьор и оператор се квалифицира като неделимо / приносът им в създаването
му не може да се използва отделно /, за разлика от съавторството на сценариста,
доколкото сценарият има и самостоятелно правно битие. Предвид така възприетото
съдържание на договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП,
отделните предмети в рамките на същия - създаване на аудиовизуалното
произведение и предоставяне на имуществени права за използването му - са
подчинени на едно и също основание - използването на филма с цел извличане на
приходи, вкл. извън договореното възнаграждение по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, въз основа сключените от продуцента с вторични ползватели
договори за предоставяне права за използване на филма….. Договор за възлагане
написването на сценарий, без съпътстващо предоставяне на право на използване на
аудиовизуалното произведение, създадено въз основа на същия, не е част от
договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, съгласно предходно изложените съображения, макар че може
да го съпътства. Поради това е без значение дали сценарият за филма е изготвен
по предварително възлагане от продуцента или е съществувал самостоятелно, като
обект на самостоятелно авторско право. Именно тази обвързаност с целта -
създаване на филм и използването му за извличане на приходи - позволява
подчиняването на всеки от договорите по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП на определени изисквания, с оглед интереса на продуцента и
във връзка с очакваните характеристики на филма“. Съдът цитира направения от ВКС анализ на филма, за да подчертае
особеностите на това комплексно произведение, което съчетава права и труд на
творци от различни области между които е музиката, създаване на текст към нея,
аранжимент, както и сложния процес на уредба на авторските права на съавторите
на филма и сложната им регулация в отношенията с продуцента, за който със
овеществяването на филма възникват сродни на авторското право права, като
изрично подчертава, че това е свързано с приходите излъчването на филма.
В
решението е направен детайлен анализ на характера и вида на предстациите,
дължими от съавторите на аудиовизуалното произведение, с оглед на това, че на
продуцента се предоставят изключителни права за използване на овещественото
произведение, в резултат на което след създаване на произведението те дължат
престации на бездействие, а продуцентът „…дължи организирането и финансирането на филма, както и
отрицателната престация да не използва аудиовизуалното произведение, след
създаването му, в разрив със съдържанието на отстъпените му имуществени права,
доколкото всеки от съавторите би могъл да му отстъпи не целия обхват
имуществени права по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП или да ги отстъпи с различно времетраене или териториална
ограниченост, както и да не използва произведението по начин, накърняващ
неимуществените права на съавторите. Това поведение продуцентът дължи на
съавторите именно на основание сключените с тях договори по чл. 63, ал.
1 ЗАПСП, квалифицирани като първични, спрямо
последващо сключваните от него с вторични ползватели. Следователно, до
създаването на аудиовизуалното произведение, дължимите престации, макар
практически осъществими в продължителен период от време, като значими с
обективирането на резултата - аудиовизуалното произведение, кореспондират на
договор с еднократно изпълнение…“.
Касационният
съд е приел, че със завършването на филма и негового обективиране възниква
съавторство на лицата по чл.62, ал.1 ЗАПСП и има за последица прехвърлителното
действие на договора по втория му предмет – предоставяне на правата за
изпълзване на филма.
Настоящият
съства на съда изцяло споделя тълкуването на българския закон, извършено от
състава на ВКС, но в случая този закон е неприложим, доколкото филмът е
създаден извън територията на България и по делото не е установено кое е
приложимото право касателно авторските права на съавторите на филма,
включително авторите на музиката, текста и аранжимента на произведенията, които
са включени във филма, както не е изяснено, какви са техните уговорки с
продуцента и кой е последният. Представените от ответника и неговия помагач
доказателства в тази насока не установяват тези факти, които са релевантни за
настоящия спор. Тъй като представените доказателства касателно правоприемство
между помагач и ответник не съдържат изрична уредба на авторските права на
авторите на музикалните произведения – композитори, текстописци и аранжьори, а
ищецът, с оглед на факта на излъчването на филма на територията на Република
България, твърди, че нарушението на авторските право, като правопораждащ
вземанията на тези автори за обезвреда, налага приложение на българския закон,
съдът приема, че следва да съобрази ЗАПСП при преценка за основателност на
предявените искове за дирената обезвреда.
За
установяване на твърдението си, че правата в авторите на музикалните
произведения са уредени от продуцента на филма, помагачът на ответника е
представил нотариално заверена декларация, изходящо от представляващия
продуцентската компания, който документ съдът е приел като доказателство по
делото.
Макар
между страните да няма спор относно съществуването на тази чуждестранна
компания, както и по отношение на факта, че тя е продуцент на процесния филм и
се представлява от лицето, подписало докмента, представеният документ не
представлява годно доказалствено средство за установяване на възражението от
ответника и помагача, че правата с авторите на музикалните произведения, които
са част от филма са уредени за „целия свят и за вечни времена“. Това е така,
тъй като тази декларация обективира свидетелски показания, които съгласно
процесиулния закон на Блгария следва да бъдат дадени пред съда в гласна форма (
по арг. от чл.163 и сл. ГПК), поради което съдът не кредитира този документ
като годно доказателствено средства, което установява възраженията на ответника
и неговия помагач за уреждане на правата на авторите на музикалните
произведения изцяло.
С оглед установеното от
експертизата, изготвена от вещото лице К.Б. и вещото лице А. съдът приема, че в
излъчения от ответника филма са налице обекти, които са предмет на закрила по
смисъла на чл.3, ал.1,т.2 вр. с чл.62,
ал.2, пр.2 ЗАПСП.
Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2,т.4 и т.5 ЗАПСП и чл.62, ал.2 от същия закон авторът на музикално произведение, което е
инкорпорирано в друго произведение, обект на авторско право, не загубва своето
авторска право. В този смисъл тезата, изложена от ищеца се споделя от съда.
Основният въпрос по
делото е дали с излъчването на процесното произведение, което представлява
ползване на същото, по смисъла на чл.18 ЗАПСП, извършено от ответника, е налице
нарушение на правата на посочените от ищеца автори на музика, текст и
аранжимент, на произведенията, установени от вещото лице като част от
съдържанието на аудиовизуалното произведение.
Възраженията на
ответника и неговия помагач, които правят, са касателно твърдението на ищеца,
че не са отстъпени авторски права по отношение на музикалните произведения. По
своята същност тези възражения се опират на нормата на чл.63 ЗАПСП (чието
приложение в настоящия казус ищецът оспорва в писмената си защита).
В съдебната практика
съществува разбиране, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАПСП има характера на презумпция за отстъпване на
изключителни права върху произведението и в своята съвкупност тези отстъпени
права включват видовете и начините на ползване на произведението, посочени в чл.
18, ал. 2 ЗАПСП. Именно в този смисъл съдът възприема и възраженията на ответника и помагача, макар и не така
буквално формулирани, които са в смисъл, че
правата по отношение на музикалните произведения, които са част от
съдържанието на филма, са преотстъпени на продуцента, за което са направили и
опит да докажат това обстоятелство.
По отношение на
противопоставянето на ищеца за приложение нормата на чл.63 ЗАПСП.
Съдът приема, че нормата
и приложима и това е така, тъй като ищецът изрично се позовава на българското
право, за да обоснове своята легитимация, изхождайки от това, че излъчването е
извършено на българска територия и местоизвършването на деликта, предопределя и
приложимото право, касателно авторските права на музикалните произведения, включени
във филма.
Противопоставяйки се на
презумпцията по чл.63 ЗАПСП ищецът иска избирателно да се приложи българския
закон, като от едн страна се позовава на него, за да обоснове авторските права
на музикалните произведения, включени във филма и да обоснове налачие на
нарушение на същите, като предпоставка за дирените обезщетения, а от друга
страна изключва възможността при преценка на спорните по делото факти, да се
изключи презумпцията, въведена от законодателя, касателно това дали авторските
права са изначално, след създаване на филма, преотстъпени на продуцента, тъй
като са част от създаденото произведение. Смисълът от това процесуално
певедение на ищеца е да се освободи от
задължението да обори предумпцията, която урежда правата на авторите на
музикални произведения, като част от съдържанието на аудиовизуалното
произведение.
По виждане на състава
нормата следва да намери приложение при преценката за основателността на
претенциите на ищеца и това е така, тъй като тя е част от приложимото право
касателно въпроса дали авторите на музикални произведения имат право на
възнаграждение при излъчването на филмите, в чието създаване са участвали.
В настоящия случай
ищецът не твърди, че ответникът е използвал процесните музикални проиведения
самостоятелно. Публичното изпълзване осъществено от него и по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 и 5 ЗАПСП, посредством излъчването им в телевизионната програма, като част от филм, поради което следва да намерят
приложение разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 ЗАПСП, според които - авторите по чл. 62
сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или
този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната,
така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението,
публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и
препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното
разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на
неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този
достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от
тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на
текста; продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за
отстъпените права.
Тезата
на ищеца, изложена в исковата молба не съдържа твърдения, че е налице уговорка
между продуцента на филма и авторите на музикалните произведения, които са
включени в него, да не са предмет на договор, по силата на който изключителните
права за размножаване на произведението, да не са представени на продуцента на
продукцията. Не са представени и доказателства за това. Единственото, които
ищецът твърди, във връзка с представената декларация от продуцента, че правата
на авторите на филмовата музика са уредени за целия свят и за вечни времена, е
възражение отгосно годността на представеното от помагача доказателствено
средство, но по същество ищецът не оспорва тези твърдения.
Ето защо съдът приема,
че законовата презумпция по чл.63, ал.1 ЗАПСП не е оборена, то се явява недоказана материалната легитимация на ищеца
касателно търсените от него обезщетения по чл.95 ЗАПСП за авторите на
музикалните произведения, които са включени във филма „В.“, излъчен от
ответника на 24.05.2018година, като част от телевизионната програма „Екшън +“. След като по делото не са доказани при условията на
главно и пълно доказване твърдените от ищеца нарушения на процесните авторски
права, предявените искове с правно основание чл.95а вр. счл. 95, ал. 1 ЗАПСП са неоснователни.
По разноските.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК.
С оглед на изводите на
съда за неоснователност на предявените иско, то на ищеца не се следват
разноски, поради което искането му в тази насока се явява неоснователно.
Водим от изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от сдружение „М.“, ЕИК *****, със седалище и дарсе на управление ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокатско дружество „А., В, Д и Н.“, срещу „Р.и К.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Б.Ц., искове
с правно основание чл.95а вр. с чл.95 ЗАПСП, за заплащане на обезщетение в общо
размер на сумата от 13 000лв. (тринадесети хиляди лева), за извършено от
ответника нарушение на 24.05.2018г., чрез излъчване на филма „В.“ като част от
програмата на „Екшън +“, на авторските права на музикалните произведения,
включени във филма, а именно: 1/. Мърдър от шерифс
кол - начална музикална тема (’’Murder of
sheriff call) theme opening" c автор М.Г.- композитор, член на американското
дружество АСКАП- САЩ (ASCAP); 2/.Едж ов да найт
1972 ("Edge of night 1972) с автор Л.Е.(Elliot Lawrence)- композитор автор на текста, член на американското дружество АСКАП- САЩ (ASCAP; 3/.Джими Мак ("Jimmy Mack") с автор като композитор, текст и автор на
аранжимента: Хърбърт Ламон Дозие / Dozier Lamont Herbert - член на американското дружество BMI.; Браян Холанд / Holland Brian - член на американското дружество BMI; Е.Х./ Holland Eddie - член на американското дружество BMI; 4/Шоу енд тел ("Show and tell") с автор на аранжимента,
композитор и автор на текста Джеръл Лий Фулър / Jerrell Lee Fuller, член на
американското дружество BMI.;
5/. Соул строукс ("Soul strokes") с автор Д.З./ Zachary John - композитор и автор на текста и Джон Камерън
– композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; 6/. А Мен
ин а тренчкоут ("Man in a trenchcoat") c автор Н.Б.Х.- композитор и автор на текста, член
на член на американското дружество ВМ1; 7/. Лав енд Хепинес ("Love and
happiness") с
автори; Ал Грийн / Green А1
- композитор и автор на текста, член на американското дружество BMI; Люис Ходжес Мейбон / Mabon Lewis Hodges
- композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 8/. Тейк да найт оф ( "Take the night
off) с автор Н.Б.Х./ Nona Bernis
Hendrix - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI; 9/. Ай джаст уонна уонна ("I just
wanna wanna") с автори:
Торир Балдурсон / Thorir Bafdursson- композитор и автор на текста, член на исландското дружество дружество С. (STEF); Оливър Стоун Ръсел /Russell Oliver
Stone (член на английското дружество П.А.Е. PRS; 10/. Лавинг хим ис дейнджйрйс ("Loving him is dangerous") c автор Уилям Дейвид Джоли / David William
Jolly - композитор и автор на текста, член на
американското дружество ASCAP; 11/ Крамбс оф да тейбъл ("Crumbs off
the table") c автори: Роланд Дънбар / Dunbar Ronald - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI и Шери Пейн / Payne Scherrie - композитор и автор на текста, член на
американското дружество BMI и трима автори- Хърбърт Ламонт Дозиър, Браян Хооланд и Еди Холанд,
обединени под груповия синоним Едит Уейн, автори като композитори и тесктописци; 12/. Стил уотър лав ("Still water love") с автор Уилям Дж. Робинсън / Robinson William
Jr. - композитор и автор на текста, член на
английското дружество PRS и Франк Едуард Уилсън- композитер и автор на текста; 13/. Уедиг марч / "Wedding march'- с автор
на аранжимента към оригиналната музика М.Г.членува в АСКАП- САЩ (ASCAP),
композитор Феликс Менделсон- Бартолди / G. M. - член
на американското дружество ASCAP, както и
исковете за обезвреда, на същото правно основание, касателно следните музикални
произведения: Призън секс ("Prison sex") с автори: М.Г./ G. M.- композитор и
автор на текста, член на член на американското дружество ASCAP и „И.“ /E./ с автор Н.Б.Х./Hendrix Nfna Bernis- композитер и автор на текста, член на американското
дружество BMI( които не са част от посочения
филм), поради, НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието като
помагач на ответника търговско дружество „А П.Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***,, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: