Р Е Ш Е Н И Е
№ 896 15.05.2019г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети
състав, в публично заседание на двадесет и втори април
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при секретаря Ирина Ламбова, като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 529 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Административното дело е образувано по
жалба от „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Комуна“ № 2, представлявано от управителя Д.Я.Д.,
против Ревизионен акт № Р-02000218005511-091-001/11.12.2018г., издаден от М.Х.М.Б.на
длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.Б.М.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 25/14.02.2019г. на И.С.А.директор на дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно
управление на Национална агенция по приходите.
С
жалбата се иска отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание оспорващата
страна „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД се представлява от адвокат Г.,
който поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски. Въпреки
предоставената му от съда възможност процесуалният представител на ответника не
представя по делото писмени бележки.
Ответната
страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите,
редовно и своевременно призован, се представлява от главен юрисконсулт И.,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и претендира за
присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно материалния интерес.
Съдът, като
взе предвид и прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, ведно с доводите и изразените
становища от страните, прие за установено следното:
Административното производство по
издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000218005511-020-001/11.09.2018г. (л. 69 от делото).
Ревизията
е извършена по отношение на „ДИ
ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Комуна“ № 2, представлявано от управителя Д.Я.Д. и е с обхват - Данък върху добавената
стройност за периода от 27.07.2018г. до 13.08.2018. През ревизирания период основната дейност на дружеството е била ресторантьорство
в заведение за бързо обслужване със сезонен характер, извършвана в обект –
ресторант, находящ се в с.Лозенец, ул.”Мизия” № 4, обл.Бургас.
Въз основа
на установените факти и обстоятелства по време на извършената ревизия бил
съставен Ревизионен доклад № Р-02000218005511-092-001/26.11..2018г. (л. 27-30
от делото), който връчен по електронен път на задълженото лице „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД на 27.11.2018г. (л. 34 от
делото).
На основание констатациите на
Ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-02000218005511-091-001/11.12.2018г., с който по отношение на дружеството
жалбоподател на основание чл.102, ал.4 във връзка с чл.96, ал.1 изречение второ
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ са определени задължения за
ДДС за периода от 27.07.2018г. до 31.07.2018г. за главница в размер на
1 681.59 лв. и лихва в размер на 55.59 лв. и за периода от 01.08.2018г. до
13.08.2018г. - главница в размер на 4 327.14 лв. и лихва в размер на
105.78 лв. (л. 17-19 от делото). Ревизионният акт е бил връчен по електронен
път на задълженото лице „ДИ
ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД на 12.12.2018г.
(л. 24 от делото).
Недоволно от
така издадения ревизионен акт дружеството го оспорило по административен ред
пред директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас с жалба вх.№ 04-Д-Ж-7/07.01.2019г.,
подадена на 31.12.2018г. чрез ТД на НАП – Бургас (л. 13-16 от делото).
С Решение № 25/14.02.2019г. Директорът на Дирекция „ОДОП“
гр.Бургас при ЦУ на НАП И.С.А.потвърдила като законосъобразен обжалвания Ревизионен акт №
Р-02000218005511-091-001/11.12.2018г., издаден от М.Х.М.Б.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.Б.М.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията (л. 10-11 от делото). Решението е било връчено на дружеството по
електронен път на 15.02.2019г.
С жалба Вх.№ 04-Д-Ж-7#2/05.03.2019г.
подадена чрез куриерска фирма на 28.02.2018г., до Административен съд – Бургас
чрез решаващия орган, жалбоподателят оспорил потвърдения от Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас ревизионен
акт, на основание на която е образувано настоящото административно дело.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК след изчерпване на фаза на
административния контрол, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването – ревизираното дружество.
Разгледана по същество същата се
преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Ревизионен акт №
Р-02000218005511-091-001/11.12.2018г., издаден от М.Х.М.Б.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.Б.М.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 25/14.02.2019г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.102,
ал.4 във връзка с чл.96, ал.1 изречение второ от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ са определени задължения за ДДС за периода от
27.07.2018г. до 31.07.2018г. за главница в размер на 1 681.59 лв. и лихва в
размер на 55.59 лв. и за периода от 01.08.2018г. до 13.08.2018г. - главница в
размер на 4 327.14 лв. и лихва в размер на 105.78 лв. Ревизионният акт е
бил връчен по електронен път на задълженото лице „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД на 12.12.2018г.
Ревизионния акт е издаден от
компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в обема на
правомощията му, в резултат на надлежно възложена ревизия съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, проведена от орган по приходите, определен от Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000218005511-020-001/11.09.2018г. Ревизионният акт е
издаден в рамките на законоустановените срокове в съответствие с изискванията
на разпоредбата на чл.120 от ДОПК относно формата и съдържанието му. С оглед
изложеното съдът намира, че не са налице пороци касаещи формалната и
процесуална законосъобразност на оспорения административен акт.
Съдът намира, че ревизионният акт
е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона предвид следното:
В настоящата хипотеза не се спори относно факта, че
ревизираното лице „ДИ ЕНД ДЖИ
ЕН“ ЕООД, с ЕИК ********* е достигнало облагаем оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС. Не се оспорва и размерът му. Безспорно по делото е
също, че дружеството е регистрирано по
ЗДДС с издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 020421801667700/14.08.2018г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, за който акт не са
представени данни за оспорване по съответния за това ред. По същество, спорният момент се свежда до това относно
приложението на нормата на чл.96, ал.1 от ЗДДС и като резултат от това, за кой
период по чл.102, ал.4 от ЗДДС дружеството – жалбоподател следва да дължи данък
за извършените от него облагаеми
доставки.
Приходният орган е приел, че
ревизираното лице не е изпълнило задължението да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в срок и доколкото регистрацията на жалбоподателя е по реда
на чл.96, ал.1 изр. второ от ЗДДС, поради което в случая е приложима
специалната разпоредба на чл.102, ал.4 от ЗДДС, която урежда дължимостта на ДДС
при закъснение в срока за подаване на заявление.
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС,
„всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон. Когато
оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от
датата, на която е достигнат оборотът.“
При неизпълнено задължение за
подаване на заявление за регистрация или при забавено изпълнение на това
задължение е дължим ДДС, чиито размер се определя по правилата на чл.102, ал.4
от ЗДДС и се установява с РА. Видно от установеното в
ревизионното производство реализираният облагаемия оборот на дружеството по
чл.96 от ЗДДС за последните 12 месеца преди текущия за периода 01.08.2017г. до 31.07.2018г.
е в размер на 83 747.64 лв., а за периода от 01.06.2018г. до 27.07.2018г.
/за два последователни месеца/ - 51 270.18 лв. В разглеждания казус органът намира за
установено, че към 27.07.2018г. дружеството е достигнало прага за
задължителната регистрация по ЗДДС, поради което същото е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС на основание на чл.96, ал.1 изр. второ от ЗДДС
в срок до 03.08.2018г., тъй като оборотът е достигнат за период не по-дълъг от
два последователни месеца, включително текущия. Предвид това и съобразно чл.96,
ал.1, изр. второ от ЗДДС, при определяне на дължимия данък е приложена
разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС. В случая дружеството е подало заявление
за регистрация по електронен път на 06.08.2018г. с вх.№ ИТ-00000044710/06.08.2018г.
и регистрацията е извършена, считано от 14.08.2018г. с Акт за регистрация по
ЗДДС № 020421801667700/14.08.2018г. Съгласно чл.103, ал.1 от ЗДДС за дата на
регистрация по този закон се счита датата на връчване на акта – 14.08.2018г.
Разпоредбата на чл.96, ал.1,
изречение първо от ЗДДС инкорпорира в себе си общия случай на задължителна
регистрация по ЗДДС при достигане от страна на данъчно задължено лице на
облагаем оборот от 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец. С изменението на чл.96, ал.1 от ЗДДС /ДВ, бр.97 от 2017 година, в сила от 1.01.2018 година/ и въвеждането на
изречение второ на посочената правна норма, законодателят е предвидил специален
случай на задължителна регистрация, изискващ ежедневно определяне на облагаемия
оборот на данъчно задълженото лице за всеки период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на
жалбоподателя, че при наличие и на двете предвидени хипотези на задължителна
регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, задълженото лице има право на избор когато
да подаде заявлението за регистрация. Законодателят не е предоставил възможност
за избор и субективна преценка от страна на задълженото лице, кога да подаде
заявлението за регистрация. Задължението му да се регистрира по ЗДДС възниква
от настъпване на юридическия факт, който го поражда, като в конкретния случай предимство
има специалният ред по изречение второ на посочената разпоредба. Това нормативно
разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните субекти, които
в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат облагаеми
доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот от 50 000
лева или повече. Целта на законодателя се извлича и от предвидените различни
моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за
регистрация, съответно по чл.96, ал.1, изречение първо от ЗДДС – от изтичането
на данъчния период, през който е достигнат оборотът, а по чл.96, ал.1,
изречение второ от ЗДДС – от датата, на която е достигнат оборотът. Както бе
отбелязано по-горе в процесния случай е осъществен фактическият състав на
чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС, поради което съдът намира органите по
приходите правилно са приложили материалния закон, като са приели че в случая е
налице хипотезата на чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС. Действително облагаемият
оборот от 50 000 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, каквото е изискването на нормата.
Същият, предвид събраните по делото доказателства е достигнат на 27.07.2018г. със
сумата от 51 270.18 лв. Тъй като Актът за регистрация по ЗДДС не е бил
обжалван и доколкото органа по регистрация е приел, че регистрацията е на
основание чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС, то в случая приложима при определяне
на задължение за ДДС е нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.102,
ал.4 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ,
бр.97 от 2017г., в сила от 1.01.2018г./, за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е
било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то
дължи данък за облагаемите доставки,
с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която е
надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите,
или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В този смисъл
органът по приходите правилно е определил периодите, за които дружеството дължи
внасяне на ДДС.
От изложеното следва, че жалбата
срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото и с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1, т.3 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 638.50 лева,
съобразно материалния интерес.
Водим от горното и на основание
чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Комуна“ № 2,
представлявано от управителя Д.Я.Д., против Ревизионен акт №
Р-02000218005511-091-001/11.12.2018г., издаден от М.Х.М.Б.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и Д.Б.М.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 25/14.02.2019г. на И.С.А.директор на дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика „ОДОП“ Бургас при Централно управление на
Национална агенция по приходите, с който по отношение на дружеството жалбоподател на основание чл.102,
ал.4 във връзка с чл.96, ал.1 изречение второ от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ са определени задължения за ДДС за периода от
27.07.2018г. до 31.07.2018г. за главница в размер на 1 681.59 лв. и лихва в
размер на 55.59 лв. и за периода от 01.08.2018г. до 13.08.2018г. - главница в
размер на 4 327.14 лв. и лихва в размер на 105.78 лв.
ОСЪЖДА „ДИ ЕНД ДЖИ ЕН“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Комуна“ № 2 да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 638.50 лева /шестстотин тридесет и осем
лв. и 50 ст./.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: