Р Е Ш Е Н И
Е
№ /………..2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд IV състав
На деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Катя Савова
при секретар Мариана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията Катя Савова
гражданско дело № 866
по описа на съда за 2018г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста”
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.М.Ю.
ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу С.Т.Ю.
ЕГН ********** постоянен адрес *** с искане за прекратяване на сключеният между
страните граждански брак по вина на ответника, предоставяне упражняване на
родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете на
ищцата, определяне на местоживеенето им при нея, осъждане на ответника да
заплаща издръжка, предоставяне ползването на семейното жилище и запазване на
брачното си фамилно име.
В молбата са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права: Твърди се, че страните сключили граждански брак на 15.06.1997 г. От
съвместното си съжителство се родили две деца С. С.Т. роден на *** г. и С. С.Т.,
родена на *** г. В исковата молба се твърди, че съвместния им живот в началото
протичал хармонично и спокойно и полагали съвместно грижи за децата и домът си.
Случайно ищцата узнала, че ответника има връзка с друга жена, за която той
отричал. На 30.12.2017 г. вечерта съпруга не се прибрал. След известно време
ищцата разбрала, че той е заминал с съседката. В първите месеци след като
напуснал жилището е идвал в дома им за да види майка си и децата, но това се
случвало когато ищцата била на работа. Твърди се, че ищцата изцяло полага грижи
и издържа дъщеря си и че между тях съществува взаимна връзка на обич и доверие.
Ищцата моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на съпруга. Да й бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на детето С. при режим на лични
отношения с ответника-всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, един месец през лятото по време на лятната ваканция, както и по пет
дена за Коледните, Новогодишните и Великденските празници, за осъждането му да
заплаща на детето С. месечна издръжка в размер на по 200 лева месечно с падеж
всяко пето число, за който се дължи издръжката, в едно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване
или изменение, както и издръжка за минало време в посочения размер за период от
напускане на семейното жилище от ответника през м. януари 2018г. до момента за
подаване на иска в съда 13.07.2018г., да бъде предоставено за ползване
семейното жилище на ищцата, находящо се в с. Ц.,
община Д., област Варна, ул. ***. Моли след прекратяването на брака ответницата
да носи брачното си фамилно име - Ю.. Заявява се, че не претендира издръжка от
ищеца. Представят се писмени доказателства. Прави доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е
постъпил отговор, в който излага становище,
че иска е допустим и частично основателен. Заявява, че желае прекратяване на
брака, без съда да се произнася по въпроса за вината или по вина и на двамата
съпрузи. Не възразява съпругата да запази брачното си фамилно име. Предявява
насрещен иск.
Иска се брака между страните
да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината или по вина и
на двамата съпрузи. Да бъдат предоставени за
упражняване родителските права по отношение на детето С. на ответника, при
режим на лични отношения с ищцата, за осъждането й да заплаща на детето С.
месечна издръжка, да бъде предоставено за ползване семейното жилище на
ответника, находящо се в с. Ц., община Д., област Варна,
ул. „***. Не възразява съпругата да запази брачното си фамилно име. Прави доказателствени искания.
Съдът е оставил насрещния иск без движение и е дал указания
на ответника, но същия в законоустановения срок не ги
е изпълнил и производството по насрещния иск е прекратено.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, ищцата поддържа исковата молба, като се отказва от претенцията си
относно семейното жилище, моли местоживеенето на детето да бъде определено на
адрес с.Ц., община Д., област Варна, ул.“***, където е настоящия адрес на
майката, ответникът моли за отхвърляне на иска в частта, относно иска по чл.149 СК за издръжката, която се търси от ищцата за минало време.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от: Удостоверение за сключен граждански брак,
изд.въз основа на акт за сключен граждански брак № 3/15.06.1997 г. г., изд.
Община Д.; Копие на удостоверение за раждане, изд.въз основа на акт за раждане
№ 0347/03.11.2004 г., изд. Община Провадия се установява, че страните са
сключили граждански брак на 15.06.1997г. в с.Ц.,
община Д., област Варна. От брака на страните има родено едно непълнолетно дете
С. С.Т., родена на ***г..
От социален доклад от Дирекция “СП” - Провадия се
установява, че страните имат сключен граждански брак и са живели съвместно
около деветнадесет години.От съжителството си имат две родени деца С. на 20г. и
С. на 14г.Животът им протичал в неразбирателство и постоянни изневери от страна
на ответника.Ищцата е напускала семейното жилище дава пъти за по три дни, но се
е връщала заради децата.На 30.12.2017г. ответника напуснал семейното жилище и
заживял на съпружески начела с друга жена, която се оказала тяхна съседка.През
м.януари 2019 г. ищцата заживяла с друг мъж и също напуснала семейното
жилище.Грижите за непълнолетното им дете С. през последната една година се
полагат от майката.С. живее при майка си.Ученичка е в осми клас в СУ“Св.
Климент Охридски“ гр.Д..Финансово е подпомагана и от баща си.Емоционалната
връзка с майка й е много силна.Иска да живее с майка си.Към настоящия момент се
полагат добри грижи за детето, потребностите му са задоволени.И двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет и качества, за да осигурят нормално
израстване и развитие на С..
От показанията
на разпитаните по делото св.Е.М. и св.З. М., чиито показания съдът кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че по време на брака между страните те не са се разбирали,
ответникът заживял през м.януари 2018г. на съпружески начела със св.З. М., а в
последствие ищцата също, тя пък със св.Е.М., но през м. януари 2019г..Това били
причините страните да се разделят. След раздялата майката се грижела за детето
и те живеели заедно в семейното жилище, след което се изнесли от там. Бащата не
давал на издръжка на детето.Живеел в друго населено място, след раздялата и
виждал детето, когато ходел на гости на майка си в с.Ц..За последната една
година С. е живяла при баща си за около един месец.От както живее при майка си
в дома на св. Е.М. баща й не е давал издръжка и неконтактувал с нея.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 3 вр.
с ал.1 от СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника; чл.59 СК за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете на ищцата, определяне на
местоживеенето на детето при майка му, определяне на режим на лични контакти
между бащата и детето; по чл.143, ал.1 СК за
определяне на издръжка за непълнолетното дете; по чл.149 СК за определяне на
издръжка за минал период.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищеца, следва да докаже, че страните са в брак, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответната страна, родителския си капацитет,
възможностите си да се грижи за детето, лицето, което полага грижи за детето,
възможностите на ответника да дава претендираната
издръжка.
В тежест на ответника по иска
е да докаже положителните факти, на които се позова.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 ал.3 вр. с
ал.1 ОТ СК:
Съдът е определил за безспорно обстоятелството, а и видно от
представеното удостоверение за брак и за раждане, че страните са сключили
граждански брак на 15.06.1997г. и че от брака си имат родено едно непълнолетно
дете – С. С.Т., родена на ***г.. Сключването на брак
цели свързването на двама души в брачен съюз. В него по силата на чл.13 – чл.17
от СК и моралните норми съпрузите са равни, отношенията по между им се
основават на уважение, обич, привързаност, грижа за семейството и един за друг,
разбирателство, компромиси, съпрузите следа да живеят заедно, освен при
наличието на важни причини за обратното. В брачния съюз всеки един от съпрузите
има свобода да се развива личностно и професионално. Съпрузите следва да
полагат общите усилия за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката
на децата си. В случай, че от отношенията
на съпрузите е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и
задружност при изпълнение на семейните задължения то те са дълбоко и
непоправимо разстроени и запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той
е изпразнен от съдържание. Съществуването на такъв брак е вредно за обществото
и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. С оглед направеното искане за произнасяне
по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка, на
основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос. Брачната
връзка отразява отношения между равнопоставени правни
субекти, които доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в
брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото
в правната доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на
субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела да се
извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано
в конкретни действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия, пък,
се отчита само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете
и баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера,
възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и
вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се
свеждат до това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с
отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после – на обществото, към
съдържанието на брака, а след като констатира разминаване, да прецени по
въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква степен, до
разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на брачната вина.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Страните не живеят заедно от м.януари 2018г.,
отношенията които поддържат са само във връзка с дъщеря им. Ответникът не поема
отговорност относно издръжката на дъщеря си след раздялата и контактите му с
нея са провокирани повече от желание на майката дъщеря й да има контакт с баща
си от колкото от интереса на самия баща. Съвместеното съжителство между съпрузите е
съпроводено с неразбирателство, с изневери от страна на ответника спрямо
ищцата, с непоемане на отговорност от страна на ответника за финансова обезпеченост
на семейството – той е изоставил семейството си и е заминал да живее в различно
населено място с друга жена. С това си поведение ответника показва
незаинтересованост към семейството си, липса на грижа за него и отговорност. От
свидетелските показания по делото се установи, че ответникът е имал извънбрачна
връзка, с което си действие той отново потъпква семейните устои и демонстрира
липса на любов, уважение и взаимност спрямо съпругата си.Това му поведение е
провокирало съпругата му да заживее на съпружески начела с друг мъж една година
след раздялата им.
Предвид гореизложеното бракът
между страните следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника С.Ю..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК:
Предвид обстоятелството,
че ищцата е напуснала семейното жилище находящо се в с. Ц., община Д., област Варна, ул. „*** и не предявява
претенции за ползването му, то следва да се предостави за ползване на ответника
С.Ю..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Предоставянето на
родителските права по отношение на роденото по време на брака непълнолетно дете,
се претендира от майката. Водещ критерий
за предоставяне на родителските права е интереса на децата, преценен след
изследване на съответните обстоятелства изброени в чл.59, ал. 4 СК - полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Според събраните по делото доказателства детето С.
след раздялата на страните живее с майка си в с.Ц., община Д., област Варна.
Майката е тази, която полага основни грижи за детето подкрепяна от близките си.
Условията, в които живее дето са добри, майката полага адекватни грижи за
дъщеря си, има изградена емоционална връзка между детето и майка му. Контактите
между детето и баща му са редки по вина на бащата, което свидетелства за висок родителски
потенциал на майката и за липса на такъв у бащата. Детето е ученичка в осми
клас в училище в гр.Д., установило се е в населеното място, където е живяло от
раждането си до сега и има социална среда там. Предвид гореизложеното съдът
намира, че майката е тази, на която следва да се предоставят за упражняване
родителските права върху детето и местоживеенето му да се определи при нея в с.Ц.,
община Д., област Варна, ул***, където е настоящия
адрес на майката. На ответника следва да се определи режим на лични отношения с
дъщеря му, през който той ще може при желание от негова страна да поддържа
отношения с дъщеря си. Съдът намира, че подходящ режим на лични отношения е
следния: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване, един месец през лятото по време на лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както
и по пет дена за Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:
Всеки родител на основание чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка на
непълнолетното си дете, като съобразно чл.144 СК минималния размер на
издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, която според Постановление №
316 от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната е в размер
на 510 лева от 01.01.2018г.. Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на детето се предоставя на майката, че тя полага преимуществено грижи
за непълнолетната си дъщеря и че живеят заедно, съдът намира, че бащата следва
да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на дъщеря си. При определяне на размера
на дължимата издръжка, следва да съобразят потребностите и възрастта на детето
– към момента Глория е на почти 14 години и е ученичка в осми клас. Детето е
във възраст на бърз растеж, което увеличава потребностите от закупуване на
дрехи, обувки, храна, ще са необходими средства за ученически пособия.
По делото не са представени доказателства за
получаваните доходи от страните. Единствено от социалният доклад по делото е
видно, че майката получава месечен доход 580 лева, като с премии и купони
възлиза на около 1000 лева. Ответника до м. ноември 2018г. е получавал
обезщетение за безработица в размер на 1000 лева. В момента работи в сферата на
строителството без трудов договор, като работата му не е постоянна, работи на
повикване с възнаграждение за деня около 40 лева. Разпоредбата на чл.142, ал.1
от СК указва, че издръжката се определя от нуждите на нуждаещия се от издръжка
и от възможностите на лицето, което я дължи. Предвид обстоятелството, че С. има
обичайните нужди от финансова издръжка за дете на нейната възраст, съдът
намира, че С. има нужда от месечна издръжка в размер на общо 350 лева. Предвид обстоятелството,
че предявения иск за издръжка е в размер на 200 лева съдът следва да се
съобрази с това, поради което ответника следва да бъде осъден да заплаща
издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 200 лева месечно ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва при закъсняло плащане, с падеж пето число на
всеки месец, за който издръжката се отнася
като разликата до 400 лева издръжката на С. следва да се поеме от майката. При
желание от страна на ответника да осигури по-висок стандарт на живот на дъщеря
си той може да заплаща и по-висок размер на издръжка.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.149 СК
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че от раздялата между страните, която е била около м.декември 2018г. майката
изцяло е поела издръжката на дъщеря си. Бащата не е заплащал издръжка, не е
изпращал подаръци. Предвид разпоредбата на чл.143 СК бащата като родител е
длъжен да участва в издръжката на детето си.Предвид обстоятелството, че
предявения иск за тази издръжка е от м.януари 2018г., то съдът намира, че
издръжката за периода от 7 месеца преди завеждане на исковата молба – 13.01.2018г.
– 13.07.2018г. следва да бъде в размер на по 150 лева месечно или в общ размер
на 1050 лева за целия период.
На основание чл. 329,
ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния съпруг. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 75,00 лв., която сума следва да се поеме от ответникът
в пълен размер и той следва да бъде осъден да заплати 50 лева по сметка на РС
Провадия, тъй като ищцата е внесла при предявяване на иска 25 лева. Ищцата
претендира сторените по делото разноски и за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр.
д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за
издръжка,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по исковете за
издръжка по чл.143 СК в размер на 288
лева и по иска по чл.149 СК в размер на 42 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
брака между С.М.Ю. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** и С.Т.Ю. ЕГН **********
постоянен адрес *** сключен
на 15.06.1997г. в с.Ц., община Д., област Варна с акт за граждански брак
№ 3/15.06.1997г. съставен в с.Ц., община Д., област Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на С.Т.Ю. с ЕГН **********, на основание чл. 49, чл.3 вр.
ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. С.Т. с ЕГН
********** на майката С.М.Ю. ЕГН ********** с настоящ адрес ***, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. С.Т. с ЕГН ********** при майка си С.М.Ю. ЕГН ********** ***, на основание чл.59,
ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата С.Т.Ю. ЕГН ********** с
детето С. С.Т. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, един месец през лятото по време на лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както
и по пет дена за Коледните, Новогодишните и Великденските празници, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА С.Т.Ю. ЕГН ********** постоянен адрес *** да заплаща месечна
издръжка в полза на детето си С. С.Т. с ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител С.М.Ю. ЕГН ********** с настоящ адрес *** в размер на 200 лева, ведно със обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до
настъпване на основание за изменение или прекратяването й, на основание чл. 143 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА С.Т.Ю. ЕГН ********** постоянен адрес *** да заплати
издръжка в полза на детето С. С.Т. с ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител С.М.Ю. ЕГН ********** с настоящ адрес *** за период от 7 месеца преди завеждане на иска – 13.01.2018г. – 13.07.2018г. в общ размер на 1050 лева, ведно със обезщетение
за забава в размер на законната лихва, на основание чл.149 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните, находящо
се в с. Ц., община Д., област
Варна, ул. „Андрей Германов“ № 1 на С.Т.Ю. ЕГН **********, на основание чл.56 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр.
чл. 6 т.2 от ТДТСГПК С.Т.Ю.
ЕГН ********** постоянен адрес *** да заплати на РС Провадия сумата от 50
лв., представляваща дължимата държавна такса по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси С.Т.Ю. ЕГН ********** постоянен адрес *** да заплати на РС
Провадия сумата 330 лева,
представляваща дължимата държавна такса по иска за издръжка.
ОСЪЖДА С.Т.Ю. ЕГН
********** постоянен адрес *** да заплати на С.М.Ю. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** и настоящ адрес *** сторените по делото
разноски в размер на 425.00 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При неизпълнение на
задълженията на ответника за заплащане на държавни такси в едноседмичен срок,
считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде
изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в
която са уважени исковете за издръжка.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: