Присъда по НОХД №209/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда №72/15.07.2025 година по НОХД № 209/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу А. С. /A. S./, роден на ********** г. в гр.И., Република **********гражданин
на Република **********с постоянен адрес в Република **********е повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 19.06.2025г. в района на
гранична пирамида №269, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия
в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде
определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, при превес на смекчаващите
вината му обстоятелства. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като наказанието лишаване от
свобода, бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. В. А. Д. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определяне на
наказанието на подзащитния й съдът да отчете направените от подсъдимия в хода на
досъдебното производство самопризнания, обстоятелството, че е оказал съдействие на
органите на разследването, както и мотивите на подзащитния й за извършване на деянието.
С оглед горното пледира за определяне на наказание на подзащитния й в размер на
минималното предвидено в закона, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода,
на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е А. С. /A. S./, роден на ********** г. в гр.И., Република
**********гражданин на Република **********със средно образование, с постоянен адрес в
гр.И., Република Турция.
Подсъдимият желаел да напусне държавата си по произход Република Турция и се
установи в друга държава на територията на Европа. Във връзка с това си намерение
подсъдимия решил да влезе от република Турция в република България.
Тъй като не притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да
влезе в република България подсъдимия решил да влезе през границата на страната ни, от
република **********без да притежава надлежно разрешение за това.
На 19.06.2025 година подсъдимия се придвижил от гр. И. до гр. Одрин и от там в
1

близост до турско - българската граница. Късно вечерта на 19.06.2025 година достигнал
възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. Около 22.30 - 23.00 часа на
19.06.2025 година влязъл през границата на страната ни от Република Турция като
преминал през дупка във възпрепятстващото съоръжение в района на 269 гранична
пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.Ямбол. Към момента
на влизането си в страната ни подсъдимия не е притежавал документи - виза или друг
заместващ я документ, даващ му право да влезе в република България.
Около 08.30 часа сутринта на 20.06.2025 година подсъдимият се намирал на около
300 метра от 270 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, обл.Ямбол. По
същото време бил забелязан от св. С. П. К. С. П. К. – ст.полицай в 04 ГОДГ в ГПУ - Елхово
при РД“ГП“ – Елхово, който изпълнявал служебните си задължения по охрана на
държавната граница.
На място св. К. извършил гранична полицейска проверка на подсъдимия за
установяване самоличността му и правото му на пребиваване в страната ни. В хода на
същата установил самоличността на подсъдимия въз основа на представен му от последния
документ за самоличност - лична карта. В хода на проверката подсъдимия не представил
документи разрешаващи влизането и пребиваването му в страната ни, обяснил, че е влязъл
през дупка във възпрепятстващото съоръжение и търси работа.
След установяването му подсъдимия е бил задържани.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля С. К., дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля К. факти са пряко относими
към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият А. С. /A. S./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 19.06.2025г. в района на
гранична пирамида №269, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А. С. /A. S./е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед
2

гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват
преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните
власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимия и показанията на св. К.. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От показанията на св. К. и обясненията на подсъдимия А. С. /A. S./, преценени в
тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на
държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 19.06.2025г. в района на гранична
пирамида №269, в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е начина, по който същият е
влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза или друг заместващ
я документ, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел
- да влезе в Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход – Република Турция от която и
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, е бил преследван
заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Напротив доказателствата по делото сочат, че подсъдимия е извършил деянието с
цел да се установи извън република Република Турция и си намери работа.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна А. С. /A. S./ за виновен в престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина
по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
3

условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 75,00 лева,
в досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
в размер на 75.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	72
Дата:	15 юли 2025 г. (в сила от 31 юли 2025 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20252310200209
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юли 2025 г.

Присъда по НОХД №209/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите