Решение по дело №2718/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20227180702718
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2466

 

гр. Пловдив,  20.12.2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                     СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административнонаказателно дело № 2718 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател „ЗПойнт“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в ***, обжалва чрез процесуалния си представител адв. З.-В. Решение № 1543/26.07.2022 г. на Районен съд Пловдив, 24 н.с., постановено по АНД № 3290/2022 г. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 16-2200039 от 05.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „ЗПойнт“ ЕООД с ЕИК *********  е била наложена имуществена санкция от 1600 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ИА ГИТ разноски в от 80 лева.  

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на обжалваното съдебно решение, като се сочи същото да е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да е необосновано и в противоречие с материалния закон. Като нарушение на процесуалните правила се акцентира върху несъобразяване от съдебния състав, постановил обжалваното решение, с разпоредбите на чл.193 от ГПК вр. с чл.144 от АПК касателно оспорване на представения граждански договор. Сочи се, че районният съд превратно и едностранчиво е обсъдил събраните гласни доказателства и поради това погрешно е приел наличието на трудово правоотношение между свидетеля Д. и дружеството-жалбоподател. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощения си адвокат З.-В., която поддържа доводите по касационната жалба и моли при отмяна на съдебното решение да се отмени и процесното наказателно постановление, като се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационна жалба ДИТ - Пловдив не е депозирал отговор по жалбата, но в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Б., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционото съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се по претендирания размер на адвокатско възнаграждение за другата страна.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Костова моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото и е направил подробен анализ на събраните доказателства, е приел в обжалваното съдебно решение за доказано, че на датата на извършената от свидетеля Т.проверка, свидетелят Д. е престирал труд по трудово правоотношение, но без сключен писмен трудов договор. За този си извод съдът е приел, че са били установени изрично работно време, място, уговорени условия на работа, в това число и трудово възнаграждение и дата на постъпване на работа, които условия изпълняват изискването отношенията да бъдат оформени като трудови в изпълнение на трудов договор. Сочените като установени обстоятелства районният съд е обосновал с разпита на свидетеля Т., както и преценка за заинтересованост в показанията на свидетеля Д.. Съдът, постановил оспорения съдебен акт, е приел и че представеният по административната преписка граждански договор и сметка за изплатени суми са създадени за обслужване целите на производството, поради което и не е кредитирал тези доказателства. Изложени са конкретни и подробни мотиви относно липса на допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, както и относно законосъобразното определяне на имуществената санкция за установеното нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид съдържанието на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, намира, че същият е получил несъответна оценка, доколкото от страна на районния съд не са били поставени на подробен и задълбочена анализ съществени по своето значение обстоятелства, относими към направата на отлика между гражданското /облигационно/ и трудовоправното правоотношение по принцип. В тази насока и като е разгледал и то формално само една част от елементите на трудовото правоотношение, без да ги съпостави с тези на облигационното, съдът е достигнал и до необоснован краен извод за установеност в процесния случай признаците на трудово правоотношение и в тази връзка за нарушение по КТ, състоящо се в неоформяне на това правоотношение по предвидения в закона ред чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Посоченият действително едностранчив подход, какъвто се твърди и от жалбоподателя да е имал съдът, не е държал сметка за наличието на някои практически еднакви характеристики на двете посочени правоотношения и поради това и за факта, че установеността на някои от елементите, характерни за трудово правоотношение, не винаги означава автоматично, че същото е именно такова. Отделно от това, посочените в съдебното решение констатации на съда относно декларирането на гражданското правоотношение и правените от това заключения по достоверността на представения в хода на административното производство граждански договор, са направени в противоречие със специалните разпоредби на ЗОДФЛ касателно сроковете за деклариране, в която връзка и настоящият съд приема за основателни направените възражения от касационния жалбоподател.

За направата на извод относно характера на установеното правоотношение е от значение ясната съпоставка между правните характеристики на гражданския и трудовия договор. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен период, който в повечето случаи е за неопределено време, но  може и да е срочен такъв и за извършване на определена работа - по чл.68, ал. 1, т.2 от КТ, като се извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът при това има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина и право да получи правно регламентирано трудово възнаграждение. При гражданския договор се дължи конкретен, но също трудов по своя характер резултат за определен срок, при което обаче изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира изработването на конкретно възложеното, без да е всякога ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от възложителя, или при некачествено изпълнение да не бъде приет и при съответно заплащане на договорено възнаграждение, което се изплаща окончателно след приемане на изработката и има еднократен характер. Както се каза, при трудовото правоотношение мястото на полагане на труд е част от съществените елементи на договора и не може да бъде едностранно променяно, като работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, вкл. работно време. При гражданския договор се дължи овеществен труд – постигане на определен трудов резултат, като изпълнителят е независим стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правнорегламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща обикновено ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати възложителят се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на работата и както се каза вече, по принцип еднократно. Следователно, решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при самостоятелност на изпълнителя, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При това положение и предвид наличието на общи и за двете правоотношения характеристики, обстоятелството, че в случая действително от страна на заварения в обекта на дружеството-жалбоподател свидетел Д. е декларирано да работи на конкретно място, както и че имал работно време и уговорено седмично възнаграждение за длъжност кофражист, макар да навежда на извод за наличие на трудово правоотношение, не може да бъде взето предвид като достатъчно за определянето на труда му като такъв, полаган по трудов договор, макар и без наличието на сключен такъв в писмена форма. В самия АУАН и в наказателното постановление е изрично записана трудовата функция, установена при проверката – изработка и вграждане на арматурни заготовки. От съдържанието на представения граждански договор, за който впрочем настоящият съд не споделя съждението, че е с недостоверна дата, предвид отразяването за наличие на такъв още на датата на проверката в декларацията, попълнена от свидетеля Д., е видно да е било възложено извършването на кофражни дейности за плоча, борд и стълбище и наливане на същите. Става ясно от доказателствата по делото, че въпросният обект, на който е заварено лицето е строителен такъв по изграждане на жилищна сграда, като в тази връзка очевидно е съответствието между посоченото по гражданския договор и установеното на място като осъществявана дейност от свидетеля Д., която дейност съставлява само част от общата строителна дейност. С оглед характера на същата, която се състои именно в изработка на кофраж - временна или постоянна конструкция, използвана в строителството за формуване на изделия или конструктивни елементи от бетон или стоманобетон, сиреч касае се за изработване на конструкция, което осъществява само една от фазите на строителството на сграда, при която се извършват и съответните армировъчни работи, за които е свидетелствал и разпитаният актосъставител, както и обстоятелството, че се касае до строеж на сграда, при което това формуване на конструктивните елементи се извършва принципно на мястото им в конструкцията на сградата, сиреч предполага изпълнение на работата на съответния обект - строеж, в случая може да се направи извод и относно това, че се касае до възлагане изпълнението на конкретен трудов резултат- изработка на кофражи за плоча, борд и стълбище и последващо наливане на същите, така, както е описан в гражданския договор, доколкото посоченото е само един етап от строителството. По делото не са събрани доказателства свидетелят Д. да е извършвал или да извършва за дружеството-жалбоподателя въпросната дейност като кофражист едновременно или последователно и на други обекти на жалбоподателя, за да се направи извод, че дейността му не е свързана с еднократно постигане на уговорен резултат, а е част от изпълнение на трудова функция за конкретен работодател на установена конкретна длъжност.  Напротив, от представената справка за изплатен брутен доход, изходяща от трето лице, при съпоставката ѝ с показанията на този свидетел, може да се приеме, че заявеното от него, че работи на обекта на жалбоподателя, но когато не е ангажиран по трудовото му правоотношение с третото лице, е достоверно. Все в тази насока следва да се вземе предвид, че въпросното лице не е попълнило графите на предоставената му от контролните органи декларация за почивни дни и почивки в рамките на работния ден, като от показанията му става ясно и защо това е така, доколкото същият е заявил сам да определя времето, в което да работи на обекта на жалбоподателя, както като дни, така и като часове, както и кога да почива през деня. От показанията на свидетеля Т., от друга страна, се установява на място в обекта да не е имало лице, което да отговаря за работещите и конкретно за Д., или да го ръководи. Последно изложеното води на извод за наличието на характерен отличителен белег именно на облигационното отношение в сравнение с трудовото, а именно оперативната самостоятелност на работещия и липсата на съответна йерархична обвързаност с възложителя на работата. От представените в рамките на административното производство доказателства се установява и че свидетелят Д. е получил еднократно възнаграждение, което е типично за договора за изработка и което като момент на получаване във времето е съпоставимо с уговореното по гражданския договор като срок за изпълнение и срок за извършване на плащането, след приемане изпълнението на възложената работа. При това положение и независимо, че посоченото лице е извършвало конкретна трудова по характера си дейност на конкретно работно място, което каза се е обяснимо с оглед предмета на изпълнение, според настоящата съдебна инстанция, не може да се приемат като обосновани изводите на районния съд относно категорична установеност наличието на трудово по характера му правоотношение и съответно за законосъобразност на наказателното постановление, доколкото от анализа на доказателствата не следва такъв еднозначен извод. За да се ангажира административнонаказателна отговорност на конкретен субект е необходимо нарушението, за което същият бива санкциониран, да е доказано по несъмнен и категоричен начин, което в конкретния случай съдът не намира да е изпълнено. Ето защо и обжалваното решение ще следва да се отмени, включително и в частта му относно разноските и вместо това да бъде постановено друго такова за отмяна на процесното наказателно постановление, предвид недоказаност на нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател.

Иначе, напълно неоснователни са всички възражения по касационната жалба, свързани с твърдяното неправилно приложение на процедурата по оспорване на документи по чл.193 от ГПК, доколкото съгласно чл.84 от ЗАНН в производството по жалбите срещу наказателните постановления субсидиарно е приложим НПК, а не ГПК, като в тази насока и районният съд не е нарушил закона.

С оглед на посочения изход на спора съдът намира, че принципно е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно с нормата на чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, като, макар и да се установява жалбоподателят да е внесъл държавни такси пред въззивната и касационната инстанция, то доколкото такива не са били изобщо дължими, по отношение на тях не следва да се приема да съставляват направени във връзка с производствата разноски. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие пред настоящия съд, че по същия е заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева за представителство пред касационната инстанция. Доказателства за направени разноски пред районния съд за адвокат не са били ангажирани. Предвид изложеното ще следва да се осъди ДИТ-Пловдив да заплати в полза на жалбоподателя посочената сума от 300 лева – разноски за възнаграждение за един адвокат, който размер не се явява прекомерен с оглед на предвиденото в чл.18 от Наредба №1/2004 г.

Воден от горното, на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН

 

Съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1543 от 26.07.2022 г., постановено по АНД № 3290/2022 г. на Районен съд Пловдив, вместо което постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200039 от 05.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „ЗПойнт“ ЕООД с ЕИК *********, е била наложена имуществена санкция от 1600 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив да заплати на „ЗПойнт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.***, сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща направени разноски за един адвокат в касационната съдебна инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                                                                                                                                                                                                       2.