РЕШЕНИЕ
№ 2686
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330104024 по описа за 2021 година
С искова молба вх. № **** от **** г. е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 2,
предл. IV ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 2 ЗЗД на Й. ИВ. П., ЕГН ********** и С. Й. П., ЕГН
**********, чрез адв. И.С., против Й. С. П., ЕГН ********** и СЛ. Й. П., ЕГН **********
за прогласяване на нищожността на сключения между ищците и ответника Й. С. П. по време
на брака му с ответницата СЛ. Й. П. договор за покупко-продажба на следния недвижим
имот: поземлен имот, отреден за жилищно застрояване с площ от 603 кв.м., находящ се в
гр.Р., ул. „Х. С.“ № **, община Р., ЕКАТТЕ ****, съставляващ имот с идентификатор № ***,
за който е отреден УПИ № ****, квартал * по регулационния план на гр.Р., ЕКАТТЕ: ***,
одобрен с решение.на *** № **** г., при граници и съседи: имот № *** на П. Й. К. и др.;
имот № **** - булевард на община Р.; имот № ***** на А. А. Г. и др. и имот № *****на Й.
ИВ. П. и др., ведно построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда -
многофамилна с идентификатор № *****, масивна стоманобетонна постройка на
допълващото застрояване с идентификатор № ****, масивна селскостопанска сграда - гараж
с идентификатор № ***** и масивна селскостопанска сграда с идентификатор № ****,
ведно с подобренията и приращенията в описания имот, който договор е обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** том **, per. № **** нот. дело №
**** от **** година , по описа на нотариус К. К., с район на действие Р. с. – П. , per. №
**** в регистъра на нотариалната камара, вписан под № **, том ** от ***г. на Служба по
вписванията — гр. П. и за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба
прикрива договор за дарение.
В исковата молба се твърди, че ищците взели решение да прехвърлят на ответника Й.
С. П., техен син, процесния недвижим имот, като действителната воля на страните по
сделката била имотът да се прехвърли по силата на договор за дарение, а не по силата на
покупко-продажба. Твърди се, че мотив за прехвърляне на имота е това, че ищците дарили
значителна парична сума на своята дъщеря, както и че в деня на сключване на сделката
страните по нея изготвили обратно писмо. Изложено е, че понастоящем ищците дарители се
1
нуждаят от издръжка, която ответникът Й. С. П. - в качеството му на дарен, отказва да им
даде. Сочат, че са изпратили покана до ответника Й. С. П. за даване на издръжка, но той
отказал.
Ответникът Й. С. П. подава отговор на исковата молба, с който взема становище за
допустимост и основателност на исковата претенция, която признава изцяло.
Ответницата СЛ. Й. П., представлявана от адв. Б., не подава отговор на исковата
молба. В депозирано писмено становище от **** г., както и в проведените открити съдебни
заседания иска отхвърляне на предявения иск. Оспорва поддържаното от ищците и
ответника Й. С. П. твърдение, че при сключване на договора за покупко-продажба е
съставено обратно писмо, както и твърдението, че договорът прикрива дарение. Изтъква, че
по време на брака й с ответника Й. С. П. личностните отношение между страните по делото
са били добри, като те се влошили с оглед развода. Възразява, че с предявения иск се
прикрива иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с оглед доводите, че не е платена продажната цена на
имота. Изтъква, че в имота, по време на брака й с ответника Й. С. П., са извършени
сериозни подобрения и ремонти, като имотът има статут на прекратена съпружеска
имуществена общност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявения иск за допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съдът е сезиран с иск за разкриване на симулация на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен по време на брака на ответниците, като искът е предявен от
продавачите против техния син и бившата му съпруга, която се легитимира като
съсобственик на имота на основание прекратена съпружеска имуществена общност. Твърди
се, че с оспорената покупко-продажба се прикрива договор за дарение, както и че ищците
имат нужда от издръжка, която техният син отказва да им предостави по силата на чл. 227,
ал. 1, б. „в“, поради което искат да се прогласи симулацията на оспорената правна сделка.
Съдът намира, че следва да изтъкне, че в настоящия съдебен процес ответниците
имат процесуалното положение на необходими други, като това произтича от естеството на
материалното правоотношение. Съдебното решение трябва да бъде еднакво за всеки от тях,
доколкото не може оспорената сделка да се третира като договор за дарение в отношенията
между ищците и ответника Й. С. П. и същевременно като договор покупко-продажба в
отношенията с ответницата СЛ. Й. П.. Налице е съвместна пасивна процесуална
легитимация, поради което за разпореждане с предмета на делото, по аргумент от чл. 216, ал.
2 ГПК, е необходимо съгласието на всички необходими другари. Следва да се отбележи и
това, че към датата на предявяване на иска бракът между ответниците не е прекратен,
прекратен е в хода на делото. Обстоятелството, че ответникът Й. С. П. признава предявения
иск е без правна стойност и съдът не е длъжен, а и би нарушил процесуалния закон, ако се
произнесе с решение при признание на иска. Процесуалното поведение на ответника Й. С.
П. обаче не е без правно значение що се касае до изхода на правния спор. Макар Й. С. П. да
е ответник, същият е в най-голяма степен заинтересован от уважаване на така предявения
иск, тъй като ако се приеме, че оспореният от ищците договор за покупко-продажба
прикрива дарение, то недвижимият имот би бил негова лична собственост, по аргумент от
чл. 22, ал. 1 СК. Ето защо при преценката по съществото на правния спор съдът е длъжен да
отчете и тези обстоятелства, най-вече това какъв би бил правният ефект от уважаването на
иска, с оглед конкуренцията в правата на ответниците, що се отнася до преценката дали е
възникнала съпружеска имуществена общност. Именно това, по мнение на настоящия
съдебен състав, е същината на правния спор, като в случая прави впечатление, че ищците и
ответника Й. С. П. имат съгласувано процесуално поведение, насочено в посока уважаване
на исковата претенция, което по принцип не е характерно за насрещни страни по който и да
било правен спор, поставен пред съд.
2
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че оспореният договор
за покупко-продажба е сключен на ***** г. по време на брака между ответниците Й. С. П. и
СЛ. Й. П., прекратен с решение за развод по взаимно съгласие № **** от ***** г. по гр.д. №
**** г. на РС-П. Ищците са родители на ответника Й. С. П., а ответницата СЛ. Й. П. е
негова бивша съпруга. Покупко-продажбата е сключена със запазване на правото на
ползване в лицето на ищците-прехвърлители, а страна по нея като купувач участва
ответникът Й. С. П.. По делото е представено обратно писмо, между продавачите Й. ИВ. П.
и С. Й. П. и купувача Й. С. П., датирано от **** г., с което е направено изявление, че
сключената сделка е договор за дарение, а не покупко-продажба. По делото са изискани
обясненията на страните и са разпитани свидетели.
Въз основа на цялостния анализ на приетите по делото доказателства съдът намира,
че са налице обосновани съмнения, че представеното по делото обратно писмо е изготвено
за целите на процеса, като с него се цели да бъдат злепоставени правата на неучастващия по
сделката съпруг. На първо място следва да се изтъкне, че обратното писмо не носи подписа
на ответницата СЛ. Й. П., т.е. същото не представлява изходящ от нея частен документ, като
такъв не се ползва и с достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Макар ответницата П. да
не е участвала като купувач, сключената сделката рефлектира пряко в нейната правна сфера,
доколкото съставлява възмездно придобивно основание по време на брака. Следва да се
отбележи, че по въпроса дали е противопоставим обратен документ, подписани само от
едната от страните по договора, чиято привидност се претендира, на неучаствалия в
сделката съпруг – ответник по иска за нищожност, е формирана съдебна практика на
Върховния касационен съд. Така с решение № 464 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. на
ВКС, I г.о. е прието, че обратният документ не обвързва неучастващия в сделката съпруг,
чиято симулация се претендира, като и че продавачът е следвало да се снабди с обратен
документ и от неучаствалия в договора съпруг. В същия дух, но в малко по-различен
смисъл е прието с решение № 299 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 7298/2013 г. на ВКС, ІV г.о., а
именно, че подписаното само от единия съпруг обратно писмо е непротивопоставимо на
другия съпруг в случаите, когато обратното писмо няма достоверна дата, когато е съставено
след влошаване на отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите,
непосредствено преди предявяването на иска за разкриване на симулация и др. подобни
обстоятелства, при които могат да възникнат съмнения, че писмото е подписано от страните
по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не е страна по
договора. С цитираното решение обаче е даден приоритет на процесуалното положение на
съпрузите, както и на обстоятелството, че насрещната страна по договора поначало следва
да изиска обратно писмо от лицето, с което договоря, доколкото съпругът черпи права от
сделката, но не е страна по нея.
Настоящият съдебен състав намира, че не може да се даде универсално разрешение
на въпроса - с каква доказателства стойност се ползва обратно писмо, подписано от съпруг,
по отношение на неучастващия по сделката съпруг, когато се иска разкриването на
симулация. Следва да се изходи от конкретните данни по казуса и най-вече от това дали
ищците по иска за симулация бранят свои, в тесен смисъл, противопоставими и на двамата
съпрузи права, или е налице съмнение, че бранят права, от които би се ползвал един от
съпрузите. Хипотезите различни, ако се твърди симулация, между лица които нямат
роднинска връзка, то не може да се очаква от прехвърлителя по сделката да разполага с
обратен документ и от съпруга на приобретателя. Напротив, ако се твърди симулация между
роднини по права линия, както е в случая, то следва да се изходи и от последиците, които
твърдяната симулация би имала за съпруга на приобретателя, при данни за влошени
отношения между съпрозите, развод и прочее.
В разглежданата хипотеза ищците са родители на ответника Й. С. П.; с оспорената
сделка се твърди, че договорът за покупко-продажба прикрива дарение, т.е. дори и да е
налице симулация, правото на собственост върху имота няма да остане в патримониума на
3
прехвърлителите, които са титуляри на ограниченото вещно право на ползване; изложените
в исковата молба твърдения, че ищците се нуждаят от издръжка, която ответникът Й. С. П. -
в качеството му на приобретател по договор за дарение, отказва да им даде, с което се
обосновава мотивът за разкриване на симулацията, съдът намира за алогични от правна и
житейска страна. В тази връзка, следва да се подчертае, че ищците, ако действително се
нуждаят от издръжка, биха имали право на такава по силата на роднинската си връзка с
ответника П. на основание чл. 140, ал. 1, т.1 от СК, независимо дали с договора се прикрива
дарение или не. Дадените от ищците обяснения не кореспондират с изложеното в исковата
молба за нуждата от издръжка. Напротив, и двама ищци заявяват, че винаги са помагали на
своите деца – ответника П. и неговата сестра. От обясненията на ищците съдът достигна до
извод, че същите имат негативно отношение към ответницата, като сочат, че тя е не е
оправдала тяхното доверие, защото е причина за развода. Ищецът С. Й. П., сочи, че се е
разпоредил с имота, за да бъде гледан от ответницата, а тя не го уважавала като свекър.
Голословни и опровергани, от приетите по делото писмени доказателства – служебна
бележка /л.**/, са твърденията на ищците, че обратното писмо е подписано в деня на
сделката, тъй като ответницата се заканила, че вече тя ще се разпорежда с имота като негова
стопанка, а ищците разбрали, че са допуснали грешка, поради което без нейното знание
подписали представеното по делото обратно писмо, което запазили в тайна. Установява се,
че по време на изповядване сделката ответницата е била на работа, а и освен това ищците са
си запазили правото на ползване, поради което е нелогично ответницата да е заявила силно
изразено чувство за собственост спрямо лица, които могат успешно да я отстранят от имота
чрез иск по чл. 108 ЗС, бранейки ограниченото вещно право на ползване, което са си
запазили.
Ключови за изхода на делото, в частност за преценката дали обратното писмо е
съставено за целите на процеса, са показанията на свидетелката И. М., която е свидетел на
ищците. Същата сочи, че е братовчедка на ищцата Й. ИВ. П., но двете са много близки като
сестри. През **** г. Й. ИВ. П. й се обадила, като споделила, че има проблем със снахата,
тъй като същата ще се развежда със сина й, като помолила свидетелката да я свърже с
адвокат. Тогава, сочи свидетелката, а именно през **** г. провели среща, при която ищцата
носела документи, а свидетелката забелязала, че имотът е прехвърлен с покупко-продажба, а
не с дарение. Ищцата, по думите на свидетелката, силно се изненадала, тъй като нотариусът
не й бил прочел нотариалния акт при изповядване на сделката и до този момент ищцата
смятала, че имотът е прехвърлен с дарение. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката И. М., че събитията се развили точно по така описания начин, но все пак от
тези показания, които следва да се ценят изключително внимателно с оглед близките
отношения между свидетеля и ищцата, се извлича едно значимо за изхода на делото
обстоятелство, а именно, че въпросът за собствеността върху имота се е поставил през
*** г., когато са се влошили отношенията между съпрузите-приобретатели. Тогава,
може да се заключи, ищците са започнали да търсят способ за лишаване на ответницата от
собственост. Свидетелските показания ясно навеждат на подобен извод, ако същите се
кредитират в частта им, че едва през **** г. ищцата е осъзнала, че имотът е прехвърлен с
покупко-продажба, а не с дарение, то само от този факт следва, че посочената в обратното
писмо дата – *** г. не е вярна и това писмо е изготвено в един следващ момент. Много по-
вероятно е обратното писмо да е изготвено след влошаване на отношенията между
съпрузите, защото ищците и техният син са търсили начин да преодолят последиците по чл.
21, ал. 1 от СК. Ако ищцата на **** г. е изискала обратно писмо от купувача - неин син,
както сама твърди, то очевидно е знаела, че сделката е сключена като покупко-продажба,
прикриваща дарение. Тоест, дадените от ищците обяснения противоречат на свидетелските
показания на водения от тях свидетел. Смисълът на обратното писмо е да се разкрие
симулация, при възникнал правен спор, т.е. страните които участват в съставянето на
обратното писмо, с което се поддържа относителна симулация, поначало си дават ясна
4
сметка каква е привидната и каква е прикрита сделка. Съвкупният анализ на свидетелските
показания и обясненията на страните, сочи на извод, че обосновано може да се предположи,
че обратното писмо не е съществувало към сключване на оспорената сделка, поради което и
единствено разумно обяснение е, че същото е изготвено за целите на процеса, за да се
злепоставят права на съпруга, който не е участник по сделката.
Този извод се подкрепя също от близката роднинска връзка между ищците и
ответника Й. С. П., който би бил облагодетелстван от уважаването на иска; от съгласуваното
им процесуално поведение; от стремежа ответницата да бъде укорена в морален аспект като
виновна за развода между нея и ответника П., чрез показанията на свидетелите М., която
заявява, че била „гледана снаха“ и показанията на Т., която сочи, че ищците били
разочаровани от ответницата. Съдът намира за неиздържана тезата, че родители, когато се
разпореждат с недвижим имот в полза на своя син, биха предпочели да изповядат сделката
като покупко-продажба, а не дарение, ако това е била действителната им воля, след като
сами твърдят, че другото им дете е възмездено с парична сума и помощ с оглед покупката на
жилищен имот, в който смисъл са свидетелските показания на Т. Това е така, тъй като
договорът за дарение между роднини по права линия е освободен заплащане на местен
данък, според чл. 32, ал. 5 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Р. При това положение, след като не е налице опасност от бъдещ
спор по чл. 30 ЗН между наследниците на прехвърлителите, се поставя въпросът каква би
била юридическата причина и логиката за симулацията на дарението посредством договор за
покупко-продажба. Обикновено страните не симулират сделка, която ще доведе до
заплащането на допълнителен данък, ако не преследват друга изгодна правна последица от
привидната сделка. В случая подобна правна последица би могла да бъде препятстване на
спор между наследниците, но тази причина е изключена - според обясненията на страните и
свидетелските показания.
Ето защо единствена разумна причина сделката да бъде сключена под формата на
покупко-продажба е намерението на прехвърлителите имотът да бъде придобит от
семейството на техния син, т.е. и от двамата съпрузи. Следва да се изтъкне, че основанията
за придобиване на право на собственост са изчерпателно уредени в закона, както и че е без
правно значение дали продавачите ще получат договорената продажна цена. Заплащането на
продажната цена е последица от сключения договор, а не негово основание и елемент от
фактическия му състав. Доворът за покупко-породажба е консенсуален, а не реален договор.
В края на краищата, ако продажната цена не е платена, то продавачите разполагат с иск за
реално изпълнение и с иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, които искове в случая биха били погасени по
давност. Плащането на продажната цена не е съществено за преценката какъв вид правна
сделка е сключена. Съдът не кредитира показанията на водения от ответницата свидетел, че
продажната цена е платена. Плащането на продажната цена е малко вероятно с оглед
близките роднински връзки между страните по делото, съществували към сключването на
договора. Въпреки това, категорично не може да се приеме, че договорът за покупко-
продажба прикрива договор за дарение. Договорът следва да се третира като юридическа
техника - транслативен способ, целящ семейството да придобие собственост по
правоприемство от родителите на единия съпруг. Вероятно ищците са били мотивирани от
стремежа им да подсигурят семейно жилище, както и от обстоятелството, че запазвайки си
правото на правото на ползване ще получават грижи от семейството на техния син,
включително и от това, че младото семейство е имало намерение да подобри имота със
семейни средства. Не може обаче да се приеме, че подобна сделка е безвъзмездна, нито пък
че с оглед прекратения брак съпругът, който не страна по сделката, следва да бъде лишен от
собственост, само защото не оправдал нескрепените с правно задължение очаквания на
прехвълителите. Задължението за заплащане на продажна цена може да бъде опростено от
кредитора, което само по себе си не би превърнало сделката в дарение. От значение е дали
при сключване на сделката е налице симулация, а не как са се развили отношенията между
5
страните след това.
От свидетелските показания и обясненията на страните се установява също, че след
прехвърлянето на собствеността в имота са извършени сериозни подобрения, реконструиран
е вторият етаж от къщата и е направена пристройка. От тези подобрения се ползват
включително и ищците в качеството им на вещни ползватели. Тоест, обосновано може да се
предположи, че задължението за заплащане на продажната цена е покрито чрез
подобренията в имота, за които подобрения ответницата е ползвала банкови кредити, които
изплаща и към настоящия момент. В този смисъл са свидетелските показания на водения от
ответницата свидетел, които съдът в тази им част кредитира. Установява се, че понастоящем
ответницата е напуснала прехвърления имот, заедно със своето дете, като в одобреното
бракоразводно споразумение е договорено семейното жилище да се ползва от детето и
ответницата само десет месеца, макар ответницата да не е разполагала с друго жилище и да е
поела упражняването на родителските права. От свидетелските показания се установява, че
детето е било дълго чакано от младото семейството, че е проведена процедура по инвитро,
финансирана с кредит, изтеглен от ответницата. Ето защо съдът не дава вяра на показанията
на свидетелката Тодорова, дъщеря на ищците, че родителите й се опитват да си върнат
къщата под страх „че може да останат на улицата“. В крайна сметка от имота се отстранени
не ищците, а тяхното внуче и бившата им снаха – ответница по предявения иск. Искът е
неоснователен, включително и предвид обстоятелството, че сигурността в гражданския
оборот не може да допусне правото на собственост да бъде обусловено от развитието на
едни личностни отношения и неоправдани очаквания на прехвърлителите в житейски
аспект. Съмненията, които категорично са налице по делото, че с обратното писмо могат да
бъдат злепоставени правата на единия от съпрузите, сочи на извод за отхвърляне на
исковата претенция като недоказана.
При този изход на делото, ищците следва да платят на ответницата сумата от 1000
лева - разноски за адвокат. Направата на тези разноски се доказва от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, според разясненията на
ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. В него е посочено, че възнаграждението е платено в брой,
като не е направено възражение за прекомерност.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. IV ЗЗД, вр. с чл.
17, ал. 2 ЗЗД на Й. ИВ. П., ЕГН ********** и С. Й. П., ЕГН ********** против Й. С. П.,
ЕГН ********** и СЛ. Й. П., ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на
сключения между ищците и ответника Й. С. П. по време на брака му с ответницата СЛ. Й.
П. договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот, отреден за
жилищно застрояване с площ от *** кв.м., находящ се в гр.Р., ул. „Х. С.“ № **, община Р.,
ЕКАТТЕ ****, съставляващ имот с идентификатор № ***, за който е отреден УПИ № ***,
квартал ** по регулационния план на гр.Р., ЕКАТТЕ: ***, одобрен с решение.на ОбС №
**** г., при граници и съседи: имот № *** на П. Й. К. и др.; имот № **** - булевард на
община Р.; имот № **** на А. А. Г. и др. и имот № **** на Й. ИВ. П. и др., ведно
построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда - многофамилна с идентификатор
№ ****, масивна стоманобетонна постройка на допълващото застрояване с идентификатор
№ ****, масивна селскостопанска сграда - гараж с идентификатор № **** и масивна
селскостопанска сграда с идентификатор № ****, ведно с подобренията и приращенията в
описания имот, който договор е обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***, том **, per. № **** нот. дело № **** от ***** година , по описа на нотариус
К. Кл., с район на действие Р. с. – П., per. № *** в регистъра на нотариалната камара, вписан
6
под № **, том *** от *** г. на Служба по вписванията — гр. П. и за признаване за
установено, че договорът за покупко-продажба прикрива договор за дарение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. ИВ. П., ЕГН ********** и С. Й. П.,
ЕГН ********** да заплатят на СЛ. Й. П., ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда) лева –
разноски по делото за адвокат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7