№ 132041
гр. София, 24.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110155463 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
280505/09.10.2023 г., подадена от „Н---" ООД, ЕИК --, седалище и адрес на
управление: 1202 С-, представлявано от управителя Е. И-, ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Е. В., САК, служебен № -, със съдебен адрес: С--,
Емейл: rkoychev(S)techlex.bg / ************@*******.** Телефон за контакт:
0877 818 250 срещу Л. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Г---.
Искът е за сумата от 1250.00 лева, предявен като частичен от 24 999
лева.
В обстоятелствената част се твърди, че ищцовото дружество се
занимава в областта на недвижимите имоти и по-конкретно отдаването на
помещения за използването им като офис пространства, споделени офис
пространства, зали за събития, както и като декор за заснемането на реклами,
сериали и филмови продукции. По-общо казано, основната дейност на
дружеството е отдаването под наем на зали и помещения за различни цели на
трети страни. През последните години портфолиото на менажираните и
предлаганите от Н--- ООД обекти се увеличили многократно. Посочва се, че
имат регистрирана търговска марка.
Твърди се, че с дружество „Л.ДА К-“ ЕООД, ЕИК --, седалище и адрес
на управление: гр. С--, представлявано от управителя си и ответник в
настоящото производство - г-н Л. Ц. Д. ЕГН ********** са имали договор за
изработка – абонаментно почистване на неговите търговски помещения.
Сочи, че на 08.08.2023 г. ответникът Л. Ц. Д. е публикувал текст във
личната си страница във Фейсбук, който текст според ищеца накърнява
доброто име и репутация на дружеството. Същото било достигнало до повече
1
от 1100 Фейсбук приятели на ответника, а самите му публикации са с
настройка публичност, т.е. били видими за всеки потребител във фейсбук.
На следващо място, твърди, че на 15.08.2023 г. бил съставен
констативен протокол от нотариус, който разпечатал ревю в Гугъл страницата
на ищеца, в което били качени снимки от ответника, показващи непочистени
помещения.
В останалата част са изложени пространни правни съображения за това
какво е клевета, позорно обстоятелство и дали същото припокрива състава на
деликта, както и за отговорността дали фактите са верни или не.
Счита, че действията на ответника, изразявайки се в клеветнически и
позорящи публикации във Фейсбук и Google ревю профила, са настъпили
неимуществени вреди на ищеца, като са накърнили доброто име и престиж.
Предявява следната защита: Ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
накърняване на доброто име и търговска репутация, в резултат на обиди и
клевети от страна на ответника, нанесени публично пред неограничен кръг
хора чрез Фейсбук и Гугъл, в размер на сумата от 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева частично от 24 999 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до пълно изплащане на вземането.
Ищецът претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Свидетелство за регистрация на търговска марка. 2. Медийни изяви и публикации,
свързани с ищеца, които доказват неговата популярност и добра репутация. 3.
Договор за абонаментно почистване (Доказателство № 3) с търговското дружество Л.ДА
К-" ЕООД, ЕИК --, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ответникът.
4.Констативен протокол № 052, том V Б, рег. № 15293. 5.Констативен протокол № 065,
том V Б, рег. № 15647 6. Последващи Фейсбук публикации направени от Ответника
Моли съда да спре производството, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК,
тъй като към настоящия момент има образувано и е висящо Тълкувателно
дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Счита, че поставените за разглеждане в него
въпроси са от съществено значение за правилното разрешаване на настоящия
спор.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По редовността на ИМ
За съда става ясно, че се претендират неимуществени вреди, вследствие
на клевета и разгласяване на позорно обстоятелство във Фуйсбук (чрез текст)
и Гугъл (чрез снимки) от ответника. Искът е с правна квалификация по чл.45
ЗЗД. В тази част исковата молба (ИМ) посочва кой и как. Същевременно
липсват другите елементи от фактическия състав на деликта.
Първо, не е ясно кога е извършено деянието. Същото е необходимо,
не само с оглед евентуалното възражение за давност на ответника, но и с
оглед силата на пресъдено нещо в диспозитива и предмета на доказване.
2
Претендират се вреди от извършено деяние. Ето защо ИМ следва да отговори
на въпроси – от кого е извършено, кога, къде и как, т.е. да се установи субект
(автор), дата и място, механизъм. Следва да се посочи кога ответникът е
извършил съответните действия – на посочените дати 08.08.2023 г. и
15.08.2023 г. или на други дати е разгласил информацията в интернет. Да се
посочи на кои дати е разгласил информацията.
Второ, тъй като се претендира обезщетение от деликт трябва да се
посочи и ответникът да знае къде е извършено деянието. Това е важно не
само за предмета на доказване, респективно силата на пресъдено нещо на
диспозитива, но и правото на защита на ответника. Нито в петитума, нито в
обстоятелствената част липсват твърдения къде е извършено деянието,
поради което ищецът следва да посочи именно това в уточнителната молба.
Трето, ищецът е описал вредите, които са настъпили – накърняване на
доброто име и търговска репутация. Не е ясно къде са настъпили тези
вреди. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че дружеството
извършва дейност на цялата територия на държавата, включително и в
чужбина. Ето защо следва да се посочи къде са настъпили вредите на
ищцовото дружество – ако са в България – къде са се отразили вредите
спрямо търговското дружество – дали в седалището и адреса на управление,
дали при сключване на сделка, съответно къде е сключвана и т.н.
Четвърто, по същия начин следва да се процедира кога са настъпили
вредите за ищеца. Следва да се посочи кога са настъпили вредите за ищеца.
Пето, за съда не е ясно механизмът на извършване на деянието. Т.е.
претендират се вреди от един деликт, осъществено от едно деяние в
условията на продължавано деяние или два отделни деликта – за
публикацията във Фейсбук и тази в Гугъл. Ако се претендират вреди от един
деликт, в условията на продължавано деяние то следва да се посочи кога и
къде е започнато и къде е завършено, кога и къде са настъпили вредите от
единият деликт. Ако се претендират вреди от два отделни деликта – следва да
се посочи за всеки един от тях субект (кой, автор на деянието), кога и къде е
извършено (дата и място), вредите и датата и мястото където са настъпили и
по какъв начин е извършено деянието (механизъм).
Шесто, всичко това следва да се посочи в обстоятелствената част на
ИМ,
Седмо, ищецът следва да формулира точен, ясен и прецизен петитум с
оглед горните указания, в зависимост дали е едно деликт при условията на
продължавано деянието или две деликта. Като за всеки един от двата
варианта/деликта в петитума следва да съдържа данни за отговорите на
следните въпроси, както следва кой (субект, автор на деянието), кога (дата на
извършване), къде (място на извършване), как е осъществено деянието
(механизъм на извършване – самото деяние), вреда (в какво се изразява
вредата), кога и къде е настъпила вредата за ищцовото дружество,
претендиран размер на обезещетение.
3
Осмо, предявен е осъдителен иск, поради което на основание чл.127,
ал.4 ГПК следва да бъде посочена банкова сметка или друг начин на плащане.
Девето, към исковата молба липсва документ за внесена държавна
такса по чл.128, т.2 ГПК.
С оглед изложеното налице е противоречие между обстоятелствена част
и петитум, липсват основания на които се основана искът, искането не е
прецизно формулирано, липсва посочена банкова сметка и документ за
платена държавна такса. Ето защо, съдът приема, че искова молба с вх. №
280505/09.10.2023 г. е нередовна, на основание чл.127, ал.1, т.4-5, ал.4,
чл.128, т.2 ГПК, поради което на основание чл.129, ал.2 ГПК следва да бъде
оставена без движение, като се укаже на ищеца, в едноседмичен срок, считано
от получаване на настоящото разпореждане, да отстраните следните
нередовности по исковата молба, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. да се посочи кога ответникът е извършил съответните действия – на
посочените дати 08.08.2023 г. и 15.08.2023 г. или на други дати е
разгласил информацията в интернет. Да се посочи на кои дати е
разгласил информацията
2. да посочи къде е извършено деянието – от кое място са публикувани
снимките и написаното във Фейсбук
3. къде са настъпили вредите на ищцовото дружество – ако са в България –
къде са се отразили вредите спрямо търговското дружество – дали в
седалището и адреса на управление, дали при сключване на сделка,
съответно къде е сключвана и т.н.
4. Следва да се посочи кога са настъпили вредите за ищеца.
5. Да посочи дали се претендират вреди от един деликт, осъществено от
едно деяние в условията на продължавано деяние или два отделни
деликта – за публикацията във Фейсбук и тази в Гугъл. Ако се
претендират вреди от един деликт, в условията на продължавано деяние
то следва да се посочи кога и къде е започнато и къде е завършено, кога
и къде са настъпили вредите от единият деликт. Ако се претендират
вреди от два отделни деликта – следва да се посочи за всеки един от тях
субект (кой, автор на деянието), кога и къде е извършено (дата и място),
вредите и датата и мястото където са настъпили и по какъв начин е
извършено деянието (механизъм).
6. Горните неща следва да се изложат като фактически твърдения, което
определя правното основание на иска
7. да формулира точен, ясен и прецизен петитум с оглед горните указания,
в зависимост дали е едно деликт при условията на продължавано
деянието или две деликта. Като за всеки един от двата варианта/деликта
в петитума следва да съдържа данни за отговорите на следните въпроси,
както следва кой (субект, автор на деянието), кога (дата на извършване),
къде (място на извършване), как е осъществено деянието (механизъм на
извършване – самото деяние), вреда (в какво се изразява вредата), кога и
4
къде е настъпила вредата за ищцовото дружество, претендиран размер на
обезщетение.
8. да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на основание
чл.127, ал.4 ГПК
9. да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в
размер на 50.00 лева, на основание чл.128, т.2 ГПК. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби
– "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01,
BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По държавната такса
Материалният интерес на иска е 1250 лева, поради което таксата по чл.1
ТДТССГПК, е 50.00 лева. Същата не е внесена.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Радослав Койчев и мл. Адв. Е. В., със
съдебен адрес: гр. София, ул. Георги С. Раковски № 25, което е валидно за
всички инстанции (л.44 от делото).
Адвокатите искат да бъдат уведомяване чрез ЕПЕП, съгласно
заявлението (л.46 от делото).
По процедурата по чл.131 ГПК
С оглед изложеното процедура по чл.131 ГПК следва да се извърши
след отстраняване на нередовности.
Предварителни въпроси
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
5
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 280505/09.10.2023
г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1, т.4-5, ал.4,
чл.128, т.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, да отстраните следните
нередовности по исковата молба, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. да се посочи кога ответникът е извършил съответните действия – на
посочените дати 08.08.2023 г. и 15.08.2023 г. или на други дати е
разгласил информацията в интернет. Да се посочи на кои дати е
разгласил информацията
2. да посочи къде е извършено деянието – от кое място са публикувани
снимките и написаното във Фейсбук
3. къде са настъпили вредите на ищцовото дружество – ако са в България –
къде са се отразили вредите спрямо търговското дружество – дали в
седалището и адреса на управление, дали при сключване на сделка,
съответно къде е сключвана и т.н.
4. Следва да се посочи кога са настъпили вредите за ищеца
5. Да посочи дали се претендират вреди от един деликт, осъществено от
едно деяние в условията на продължавано деяние или два отделни
деликта – за публикацията във Фейсбук и тази в Гугъл. Ако се
претендират вреди от един деликт, в условията на продължавано деяние
то следва да се посочи кога и къде е започнато и къде е завършено, кога
и къде са настъпили вредите от единият деликт. Ако се претендират
вреди от два отделни деликта – следва да се посочи за всеки един от тях
субект (кой, автор на деянието), кога и къде е извършено (дата и място),
вредите и датата и мястото където са настъпили и по какъв начин е
извършено деянието (механизъм).
6. Горните неща следва да се изложат като фактически твърдения, което
определя правното основание на иска
7. да формулира точен, ясен и прецизен петитум с оглед горните указания,
в зависимост дали е едно деликт при условията на продължавано
деянието или две деликта. Като за всеки един от двата варианта/деликта
в петитума следва да съдържа данни за отговорите на следните въпроси,
както следва кой (субект, автор на деянието), кога (дата на извършване),
къде (място на извършване), как е осъществено деянието (механизъм на
извършване – самото деяние), вреда (в какво се изразява вредата), кога и
къде е настъпила вредата за ищцовото дружество, претендиран размер на
обезщетение
6
8. да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на основание
чл.127, ал.4 ГПК
9. да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в
размер на 50.00 лева, на основание чл.128, т.2 ГПК. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби
– "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01,
BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
7
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
живее или замине за повече от един месец в чужбина и нямат пълномощник
по делото в Република България, е длъжен да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, на основание чл.40 ал.2 от
ГПК всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на
който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес. При неизпълнение на това задължение, на основание чл.41 ал.2 от ГПК
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
8
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител чрез ЕПЕП и чрез призовкар.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9