Решение по дело №1295/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 485
Дата: 31 януари 2024 г. (в сила от 31 януари 2024 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260701295
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

485

Хасково, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260701295 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е жалба на М. Т. Х. от [населено място] против Заповед № ЗСП/Д-Х/18099 от 20.10.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0057 от 28.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Хасково, с която му е отказана еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали потребности по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Оспорващият счита, че заповедта е незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. 

В съдебно заседание се явява лично и чрез съпругата си М. М. Б., негов представител по пълномощие на основание чл. 32, т. 2 от ГПК, заявява, че поддържа жалбата.

Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], не се явява и не изпраща упълномощен представител, съответно не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и като съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Т. Х. e подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Х/18099 от 05.10.2023 г. за отпускане на еднократна помощ за заплащане на операция. Към заявлението е приложил Фактура № **********/03.10.2023 г. и фискален бон № 000363/03.10.2023 г., от които се установява, че на 25.09.2023 г. същият е постъпил в МБАЛ "Хигия" [населено място], където му е била извършена оперативна интервенция. За същата е заплатил сумата от 400 лв. - медицински консумативи. 

Във връзка с подаденото заявление-декларация на 20.10.2023 г. е изготвен социален доклад, с който социалният работник от ДСП – Хасково е предложил да бъде постановен отказ по отношение на исканата еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, тъй като семейството е подпомагано на същото основание по Заявление № 188/20.04.2023 г. и има отпусната помощ в размер на 200 лв.

В тази връзка по делото е представена Заповед № ЗСП/Д-Х/188/03.05.2023 г. на За Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и въз основа на подадено заявление – декларация с вх.№ ЗСП/Д-Х/188 от 20.04.2023 г. на М. М. Б. е отпусната еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП в размер на 200 лева.

Със Заповед № ЗСП/Д-Х/18099/20.10.2023 г. на Директора на ДСП - Хасково на жалбоподателя е отказано отпускането на поисканата еднократна помощ при инцидентно възникнали нужди по чл. 16 от ППЗСП.

На 16.11.2023 г. жалбоподателят е уведомен за издадената Заповед № ЗСП/Д-Х/18099/20.10.2023 г. на Директора на ДСП - Хасково чрез връчването й с известие за доставяне.

С жалба вх. № 26-94М-00-2377/17.11.2023 г. М. Т. Х. е обжалвал горепосочената заповед пред Директора на РДСП – Хасково, който с Решение № 26-РД06-0057/28.11.2023 г. е потвърдил същата, като е приел, че семейство Христови са били обект на подпомагане с еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП по Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Х/188 от 20.04.2023 г., поради което не е изпълнено условието на чл. 16 от ППЗСП, а именно: „За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.“

Това решение е получено лично от жалбоподателя на 29.11.2023 г., а жалбата срещу решението е подадена в Административен съд – Хасково на 01.12.2023 г. и регистрирана с вх.№ 9222/01.12.2023 г. по описа на съда.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на визираните в чл. 146 АПК основания, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, при наличието на правен интерес, в законоустановения срок за това, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпване на задължителния ред за административно оспорване пред непосредствено по-горестоящия административен орган, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 6, предл. 2 от ЗСП, предмет на обжалване в настоящото производство е първоначалният административен акт, а именно Заповед № ЗСП/Д-Х/18099 от 20.10.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0057 от 28.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане.

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, предл. 1 от ЗСП следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е обективирана в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, в това число конкретни и ясни мотиви за постановения отказ, като такива могат да бъдат извлечени и от друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто в случая се явява изготвеният социален доклад от 20.10.2023 г., както и от потвърдителното решение на горестоящия административен орган, съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

Не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването на заповедта да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая са били спазени относимите изисквания на чл. 26 и чл. 27 от ППЗСП, като М. Т. Х. е подал заявление-декларация по образец с приложени документи към него, проведена е социална анкета и е изготвен социален доклад, в който са отразени фактите и обстоятелствата от значение за правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство, както и направено въз основа на проведеното социално проучване предложение от социалния работник да бъде отказано отпускането на помощта.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед следва да бъде отбелязано следното:

От разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от ЗСП и чл. 16, ал. 1 от ППЗСП се налага извод, че за да е налице право на еднократна социална помощ, е необходимо да са възникнали инцидентно здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, като субекти на това право могат да бъдат само тези български граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат да осигурят задоволяването на тези потребности сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица. 

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25.09.2023 г. на жалбоподателя е извършена хирургична операция, за което същият е заплатил сумата от 400 лева. Несъмнено тази оперативна интервенция представлява инцидентно възникнала потребност от здравен характер, която е настъпила като отклонение от обичайния начин на живот и бита на жалбоподателя. Същият не би могъл да предвиди реализирането на тази внезапна и извънредна потребност, която излиза извън рамките на обичайните му разходи и която е свързана с необходимостта от нейното заплащане. Следователно, в случая е налице първата предпоставка за получаване на исканата еднократна социална помощ.

От друга страна, по делото безспорно се установява, че въз основа на Заповед № ЗСП/Д-Х/188/03.05.2023 г. на съпругата на жалбоподателя - М. М. Б. е отпусната и съответно изплатена еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 200 лева.

Спорно е обстоятелството дали в рамките на една година жалбоподателят, съответно неговото семейство може да получи два пъти помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.

Според правилото на чл. 16, ал.1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Следователно, от анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че е необходимо към момента на подаване на молбата-декларация не само да са възникнали събития, обусловени от внезапно и неочаквано настъпили непредвидими обстоятелства, но и такава помощ вече да не е била отпускана в рамките на календарната година. 

От изложеното се налага извода, че правилно органът е отказал на жалбоподателя изплащането на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП.

По тези съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСП/Д-Х/18099 от 20.10.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата на М. Т. Х. следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. Х. от [населено място] против Заповед № ЗСП/Д-Х/18099 от 20.10.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0057 от 28.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Хасково, с която му е отказана еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали потребности по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 13, ал. 7 от ЗСП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

Съдия: