№ 369
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000532 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260312 от 23.02.2021г.,постановено по т.д.№ 1075/2020г. по описа на
СГС са отхвърлени предявените от „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД против „Софарма трейдинг“ АД искове с правно
основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойки за забавено изпълнение на заявени
доставки на лекарствени продукти по договор за обществена поръчка № ДОП -10/
19.01.2017г. в общ размер на 34484,08лв., от които 1629лв. неустойка във връзка със заявка
от 03.04.2017г., 180лв. неустойка за забава по заявка от 02.05.2017г., 84 лв. неустойка за
неизпълнение по заявка от 15.05.2017г., 2516лв. неустойка за неизпълнение по заявка от
22.05.2017г., 2419,12лв. неустойка за неизпълнение по втора заявка от 22.05.2017г.,
185,76лв. неустойка за неизпълнение по заявка от 23.05.2017г., 21 367,20лв. по заявка от
07.06.2017г., 1717 лв. неустойка за неизпълнение по заявка от 20.06.2017г. и 4386лв.
неустойка за неизпълнение по заявка от 22.06.2017г.
Против така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна
жалба от ищеца „СБАЛХЗ“ ЕАД,с която се моли същото да бъде отменено и въззивният съд
да постанови ново, с което да уважи исковете. Счита,че атакуваният съдебен акт и
постановен при нарушение на материалния и процесуален закон.
Изложени са подробни доводи в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че клаузата на
чл.29,ал.1 от сключения между страните договор за обществена поръчка е валидна.
Подчертава се ,че договорът е сключен след провеждане на процедура по ЗОП и участието
в същата, както и подписването на договор при обявяването му за спечелил процедурата е
изцяло по волята на участника в същата, т.е няма никакъв елемент на власт и принуда по
1
отношение на ответника за извършване на тези правни действия.Проектът на договора се е
съдържа в тръжната документация, така че ответникът предварително е знаел какви са били
клаузите на същия и се е съгласил с тях като е следвало да направи преценка дали може да
изпълни договора точно и добросъвестно.
На следващо място се акцентира върху обстоятелството, че възложителят е лечебно
заведение на публична издръжка и условията за доставките не били проява или средство за
редуциране на вече договорената продажна цена, а гаранция за изпълнение на задълженията
на доставчика. Ако се приемело, че неустойка не се дължи, то ответникът щял да може да
доставя само такива лекарства, каквито има или каквито желае да достави или които не е
успял да продаде, а недоставянето на лекарствени продукти няма да бъде скрепено със
санкция. Това щяло да постави ответника в привилегировано положение. Уговорената
неустойка не излизала извън присъщите й функции. Преценката за действителността на
клаузата следвало да бъде направена като се вземе предвид конкретиката на случая,
значимостта на обществените отношения, които се обезпечават и обвързаността на
лечебното заведение с Националния рамков договор. Процесната клауза не била
несправедлива такава, а обезпечава качественото лечение на пациентите. Този резултат бил
оправдан от правна и морална гледна точка, поради което не можело да става въпрос за
нарушаване на добрите нрави.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Софарма
трейдинг“ АД. Със същия се изразява становище,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и се моли да бъде потвърдено. Не се оспорва, че проектът на договора е
бил част от одобрената от възложителя документация, но се посочва, че на практика с
включването на този проект в документацията не е имало процес на договаряне. Поддържа
се, че неустоечната клауза на чл.29,ал.1 от договора за обществена поръчка създава
нееквивалентност в отношенията, тъй като ако изпълнителят достави поръчаното лекарство
след предвидените 24 часа и в същото време е длъжен да заплати неговата стойност, то на
практика възложителят ще получи продукта безплатно. Счита, че въпросната клауза
противоречи на добрите нрави като в допълнение посочва, че гаранция за обезпечаване на
срочността на изпълнение на задълженията за доставка на лекарства е предвидената в
Наредба №39 за принципите е изискванията за добрата дистрибуторска практика
административна отговорност за неизпълнение на нормативно вмененото задължение на
всеки търговец на едро с лекарствени продукти да изпълни получените заявки в срок от 24
часа.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните
съображения:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото въззивният съд намира следното:
С подадената искова молба ищецът „СБАЛХЗ“ ЕАД моли за бъде осъдено „Софарма
трейдинг“ АД да заплати сумата от 34484,08лв., представляваща неустойка за забава на
2
доставка на лекарствени продукти по договор за обществена поръчка №ДОП-10/19.01.2017г.
по девет броя заявки, при които не е спазен 24 срок за доставка, предвиден в чл.8 от
договора. Претендира се и законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното й изплащане.
Претенциите се разпределят както следва: 1629лв. неустойка за забава по заявка от
03.04.2017г.; 180лв. неустойка за забава по заявка от 02.05.2017г.; 84лева неустойка за
забава по заявка от 15.05.2017г.; 2516лв. неустойка за забава по заявка от 22.05.2017г.;
2419,12лв. неустойка за забава по заявка от 22.05.2017г., 185,76лв. неустойка за забава по
заявка от 23.05.2017г.; 21 367,20лв. неустойка за забава по заявка от 07.06.2017г.; 1717 лв.
неустойка за забава по заявка от 20.06.2017г. и 4 386 лв. неустойка за забава по заявка от
22.06.2017г.
Искът се основава на клаузата на чл.29 от договора за обществена поръчка, който
предвижда, че в случай на забава от страна на изпълнителя на която и да е доставка по този
договор, продължила повече от 24 часа, както и при неизпълнение на задълженията на тази
страна при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в размер на 100% от стойността на
недоставеното в срок количество, съотв. на рекламирания продукт.
Ответната страна оспорва претенцията като неоснователна.
От фактическа страна не се оспорва сключването на договора за обществена поръчка
№ДОП /19.01.2017г. с предмет периодични доставки на лекарствени продукти по заявка от
страна на лечебното заведение, индивидуализирани по вид, прогнозно количество и цена в
Приложение №1 към сключения договор. Не се оспорва и фактът на доставката на
лекарствените продукти съгласно представените от ищеца седем боря фактури, за които се
посочва, че те са осчетоводени от ответното дружество и са включени в дневниците за
продажба на същото.
По отношение на лекарствата, осчетоводени с фактура № **********/ 23.05.2017г.,
издадена за доставени 3 броя Exjade tabl. 250 mg х 28 не се оспорва, че заявеното количество
е било 7 блистера. За отразените във фактура № **********/26.06.2017г. 30 флакона
Epirubicin fl 50 mg и осчетоводените с фактура № ********** /26.06.2017г. 120 ампули
Dexamethasone 4 mg, както и за осчетоводените с фактура № **********/26.06.2017г., на
370 ампули Methilprednisolone 40 mg и осем флакона Хепарин се признава, че цялото
количество е доставено след изтичане на 24 час.
По отношение на медикаментите по фактури № **********/ 26.05.2017г., №
**********/09.06.2017г. и фактура №**********/22.06.2017г. се посочва, че отразените в
тях и съпътстващите ги приемо- предавателни протоколи количества от лекарства
съответстват на заявените такива, тъй като в графата заявени и доставени бройката е една
и съща.
Оспорват се датите на направените заявки и съответно авторството и съдържанието
на представените разпечатки от електронните съобщения, които удостоверяват заявките.
Оспорва се тяхното получаване от ответника.
Направено е възражение за нищожност на неустоечната клауза на чл.29,ал.1 от
договора поради противоречие с добрите нрави, които били границата на свободата на
договаряне,предвидена в чл.9 от ЗЗД. Страната счита, че със същата се нарушава принципа
на справедливостта, на добросъвестността и на морала в гражданските и търговските
отношения. Изтъква обстоятелството, че въпросната клауза е наложена от възложителя
едностранно, тъй като клаузите на предлаганите от възложителя договори по обществени
поръчки на подлежат на свободно договаряне и страните не са поставени в условия на
равнопоставеност.
На следващо място се прави възражение, че ищецът е неизправна страна по договора
за обществена поръчка и като такава няма право на неустойка. Посочва се, че ищецът има
3
просрочени задължения за заплащане на доставени лекарствени продукти, защото към
датите на подаване на процесните заявки и към момента на възникване на задължението за
неустойка не е заплатил доставените продукти в уговорения 60-дневен срок.
Посочва се също,че ако неустойките са възникнали с изтичане на 24-тия час от
заявката, то към датата на подаване на исковата молба е изтекъл срок, който надвишавана
три години. Съдът приема,че това изявление е такова за позоваване на погасителна
давност.
Освен това ответникът посочва, че заявките по т.8 и 9 /тези от 20.06. и 22.06.2017г./ са
направени след валидно заявено от „Софарма трейдинг“ АД възражение за неизпълнен
договор по чл.90,ал.1 от ЗЗД като способ за едновременно изпълнение и за осигуряване на
изпълнение на насрещното задължение за заплащане на просрочената цена. За тези заявки
дружеството изрично заявило, че няма да се прилагат условията на процесния договор,
свързани с неустойки, както за остатъчния срок на годност, така и за срок на изпълнение. С
нарочно писмо било заявено, че считано от датата на получаването му – 02.06.2017г.
„Софарма трейдинг“ АД упражнява право на задържане относно изпълнението на
задължението си за извършване на доставки по периодични заявки от страна на лечебното
заведение, считано от датата на получаване на изявлението до момента, в който „СБАЛХЗ“
ЕАД не изпълни насрещното си задължение за погасяване на просрочените си задължения.
С оглед на това претенциите за неустойки в размер на 1717лв. във връзка със заявка от
20.06.2017г. и в размер на 4 386лв. във връзка със заявка от 22.06.2017г. се явявали
неоснователни.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.
С допълнителната искова молба ищцовата страна отново поддържа претенциите си.
Поддържа, че заявките са направени по един от уговорените в договора начини- по имейл и
това било видно от представените разпечатки.
По отношение на възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност
се изразява становище за неговата неоснователност поради обстоятелството, че за известен
период давностният срок е бил спрян по силата на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020г.
Счита за неоснователни направените възражения за нищожност на неустоечната
клауза на чл.29,ал. 1 от договора. Излага доводи, че ответникът е дружество,
специализирано в областта на търговията с лекарствени продукти и е запознат с
процедурите по възлагане на обществените поръчки за осъществяване на доставки на
лечебни заведения. Изтъква се, че ищцовата страна е специализирана болница, в която се
настаняват редица специфични случаи в областта на хематологичните заболявания и при
тях е крайно необходимо медикаментите да се приемат навреме и регулярно и поради това
клауза за неустойка като процесната имало своето място в договора.
Неоснователно било и възражението за неизпълнен договор. В същото не било
посочено, че изпълнителят няма да доставя заявени лекарствени продукти, в случай, че
възложителят е неизправна страна. На следващо място се заявява, че болницата няма
задължения към ответника.
С допълнителния отговор ответната страна развива съображения относно
валидността на подадените по имейл заявки и тяхното съответствие със Закона за
електронния документ.Поддържа заявеното възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност по отношение на заявката, направена на 03.04.2017г. в 08.51 часа.
Поддържа и възражението за нищожност на неустоечните клаузи на чл.29,ал.1 и чл.31,ал.5
от договора между страните.
Отново са наведени доводи, че е заявено възражение за неизпълнен договор, което е
законно предвиден способ за осигуряване на реално изпълнение на насрещно задължение за
4
заплащане на просрочената цена на доставени и незаплатени лекарствени продукти.
По доказателствата:
Видно от представения Договор за обществена поръчка №ДОП-10/19.01.2017г.
„СБАЛХЗ“ ЕАД е възложила на „Софарма трейдинг“ АД срещу определено в договора
възнаграждение да извършва периодични доставки на лекарствени продукти, определени по
вид, прогнозно количество и единични цени в Остойностената техническа спецификация
съгласно Приложение №1- неразделна част от договора и при предвидените в същия
условия.
Съгласно чл.8 от договора Изпълнителят се задължава да достави на възложителя
заявените от него лекарствени продукти в срок до 24 астрономически часа от получаване на
заявката, която може да бъде направена на факс, с конкретно посочен номер, по имейл /
също конкретно посочен в договора/ или на телефон.
В чл.10 е предвидено, че приемането на заявките се осъществява с приемо-
предавателен протокол в два екземпляра след извършване на проверки и оглед от
упълномощени представители на двете страни.
В Раздел VІІІ от договора са уговорени санкции и неустойки за неизпълнение на
задълженията на страните. Съгласно чл.29,ал.1 в случай на забава от страна на изпълнителя
на която и да е доставка по този договор,продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение в срок на задълженията се при рекламации, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100% от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт.
Представени са описаните в исковата молба девет броя заявки за доставка на
лекарства, изпратени по имейл като същите са разпечатани на хартиен носител. От тези
писмени доказателства е видно,че на 03.04.2017г. в 08.51ч., на 02.05.2017г. в 9,16ч., на
15.05. 2017г. в 14,47 часа, на 22.05.2017г. в 08.42 и в 11,28 часа, на 23.05.2017г. в 08.44часа,
на 07.06.2017г. в 13.15 ч., на 20.06.2017г. в 13.15.ч. и на 22.06.2017г. в 16.01 часа са
отправени съобщения по електронна поща от имейл адрес „***“ до имейл адрес „***“.
Както вече посочено по-горе, ответникът оспорва датите на направените заявки и
съответно авторството и съдържанието на представените разпечатки от електронните
съобщения, които удостоверяват заявките и тяхното получаване от ответника.
В тази връзка е необходимо да се посочи,че т.нар. „имейл“ по своята същност е
„електронна поща“ по смисъла на §1,т.11 от ЗЕС. Тя представлява изпратено чрез
Интернет съобщение, което е електронен документ по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗЕДЕП.
Електронният документ се приравнява на писмен такъв /по араг. от чл.3,ал.2 от ЗЕДЕП/ Тъй
като няма данни и твърдения заявките да са подписани с електронен подпис, то същите се
приравняват на неподписан частен документ.
По силата на чл.10,ал.1 от ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-рано с
постъпването й в посочената от адресата информационна система,а най- късно с
изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. В практиката на ВКС по
5
чл.290 от ГПК / Р 303/07.10.2013г. по гр.д.№3715/2013г./ се приема, че моментът на
получаването на електронния документ се приравнява на връчване на писмен документ и
това е постъпването й в конкретната информационна система, а ако адресатът не е посочил
информационна система –с постъпването й в която и да информационна система.
В случая ищцовата страна е изпратила неподписани електронни съобщения на имейл,
който не съвпада с този посочен договора като електронен адрес за изпращане на заявки.
Доказателствената стройност на същите следва да бъде преценена с оглед останалите
доказателства по делото.
Това на първо място са приложените фактури с № **********/26.06.2017г., №
********** /26.06.2017г., № ********** /26.06.2017г., № **********/ 23.05.2017г. №
**********/ 26.05.2017г., № **********/09.06.2017г. и фактура №**********/ 22.06.2017г.,
представени като доказателства по делото. Същите са издадени от ответното дружество и с
тях са осчетоводени доставките на лекарства, които са заявени именно с приложените
разпечатани електронни съобщения. Нещо повече, за медикаментите по първите фактури не
се оспорва обстоятелството, че същите са доставени след изтичане на 24 часовия срок,
предвиден в договора. След като приложените фактури ищцовата болница е посочена като
получател на доставките, то логично е да приеме, че именно това дружество е подател на
заявките и че ответникът е получил същите преди издаване на фактурите. Тъй като няма
каквито и да било данни и конкретни твърдения това да се е осъществило в момент,
различен от този на изпращането, то съдът приема, че заявките са получени с факта на
постъпването им в информационната система,в която се намира имейла, до който са
изпратени, както и че са били направени от ищцовата страна.
По делото са представени и разпечатани на хартиен носител приемо - продавателни
протоколи, складови разписки, които са подписани само от представител на ищеца. На част
от документите фигурира подпис в долната му част, но не може да се установи нито на кого
е същият, нито за коя от страните е положен. Съдът счита,че приемо-предавателните
протоколи следва да бъдат ценени в производството, тъй като същите са приложени към
фактурите издадени от ответника и установяват факта, че последният е предал описаните в
лях лекарства. Самата дата на протоколите не е спорна, тъй като ответникът не твърди, че е
предал стоките по-рано, а че е получил заявките по-късно и няма забава/ с изключение на
тези, за които изрично признава такава/. Складовите разписки установяват само, че ищецът
е завел тези лекарства в своя склад, което обстоятелство е неотносимо към преценката
дали ответникът е изпълнил совите задължения по договора.
Ответникът е представил и общо 49 броя фактури,с които са осчетоводени доставени
на ищцовата болница лекарства, които нямат отношение към спорните доставки. Твърди се,
че сумите по тези фактури не са заплатени от ищеца и това му дава право да направи
възражение за неизпълнен договор като задържи следващите доставки. Тези фактури са
придружени с приемо- предавателни протоколи, голяма част от които са в същия вид, в
който са и протоколите, представени от ищеца. Има протоколи, на които е положен подпис
за „приел“.
6
Ответникът е представил по делото писмо от ищцовата болница от 30.05.2017г.в
което възложителят по договора обръща внимание на изпълнителя, че не изпълнява
задължението си да доставя заявените лекарства в срок от 24 часа и се заявява, че в случая
това задължение не се изпълнява, то лечебното заведение ще начислява и удържа
дължимите неустойки за забава.
С писмо изх.№ 302 от 02.06.2017г. „Софарма трейдинг“ АД е изразено становището
на дружеството по отношение на клаузите в НРД за 2017г. и договора сключен между
страните, които предвиждат неустойки в случаите на недоставяне в срок от 24 часа на
заявените лекарства като са заявява, че счита същите за нищожни.
На следващо място се посочва, че болницата системно просрочва плащанията към
дружеството и поради това се заявява, че дружеството прави възражение за неизпълнен
договор по реда на ч„л.90 от ЗЗД и ще преустанови доставките, по всички действащи
договори за периодична доставка на лекарствени продукти, медицински изделия и
консумативи, по които има възникнали просрочия, включително на лекарствени продукти за
лечение на онкологични заболявания, до момента, до който не бъдат погасени всички
просрочени парични задължения по тях или докато страните не постигнат писмено
споразумение относно механизма на погасяване на тези задължения.
По делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо от доказване
обстоятелството, че към датата на завеждане на делото сумите по представените фактури са
платени, както и че цените на заявените продукти,за които се претендира неустойка поради
недоставянето им или забавената им доставка са такива,каквито са посочени в исковата
молба.
Въз основа на така представените доказателства и с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира, че от правна страна следва да се приеме за
установено, че между страните съществува договорна връзка, основана на подписания
между тях договор за обществена поръчка, който по своята същност е договор за търговска
продажба със съответните специфики, обусловени от неговия предмет - периодични
доставки на лекарствени продукти, определени по вид,прогнозно количество и единични
цени. В същия е налице неустоечна клауза съгласно която при забава на доставката
продължила повече от 24 часа и при липса на доставка на заявен медикамент доставчикът
дължи отнапред уговорено обезщетение за това неизпълнение в размер на 100% от цената
на медикамента. Спорен момент по делото е дали тази уговорка е валидна, т.е дали е
основателно направеното от ответника възражение, че същата противоречи на добрите
нрави.
Настоящият състав намира следното:
В т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
7
Посочено е, че при извършване на преценката за нищожност е необходимо да бъдат взети
предвид критерии като естеството на задълженията, които са обезпечени с тази неустойка -
парични или непарични и техният размер; наличието или липсата на други способи за
обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част. Следва да бъдат
отчетени и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна и че тя се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. В
решение №223/19.04.2016г. по т.д.№3633/14г. на ВКС, ТК, І т.о, се приема, че въпросът за
накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде
решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при
отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да
ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване.
В случая, договорът е бил сключен след проведена процедура за възлагане на
обществена поръчка. Това обаче само по себе си не води до нарушаване на принципа за
равнопоставеност между страните. Тази процедура е предвидена с цел охраняване на
обществения интерес при разходване на обществените средства, но не ограничава свободата
на договаряне, тъй като всеки участник има възможност предварително да се запознае с
условията, при които ще бъде сключен договора и от неговата свободна воля зависи дали да
участва в процедурата и дали да подпише договора. След като проектът за договор е бил на
разположение на кандидатите / който факт не е спорен по делото/, то те са могли да се
запознаят с него и да вземат решение дали предложените условия ги удовлетворяват. Ето
защо в случая не е налице нарушаване на свободата на договаряне и на равнопоставеността
между страните.
По отношение на функциите на неустойката следва да се посочи, че в чл.92,ал.1 от
ЗЗД са уредени две от функциите на неустойката-обезпечителната и обезщетителната, но тя
безспорно има и санкционна такава. Тази функция макар да не е уредена изрично е
допустима с оглед свободата на договаряне, установена с чл.9 от ЗЗД. Такава функция е
налице тогава когато размерът на неустойката е по-голям от претърпените от кредитора
вреди. В конкретния казус следва да се прецени дали определеният размер на неустойката-
100% от уговорената цена на медикамента е толкова прекомерен, че да нарушава добрите
нрави.
В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК се приема,че критерият за преценка на
съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави се проявява като съотношение
между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Същият
следва да се прилага по начин, който няма за резултат абсолютна аритметична съпоставка
помежду им, а оценява вредите на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението и
8
така неустойката да се преценява като обезщетяваща вреди над обичайните или
изпълняваща наказателна функция /Р № 66 от 23.08.2019 г. на ВКС по т.д. № 2131/2018 г., I
т. о./.
Съдът счита, че в с оглед предмета на договора между страните- доставка на
лекарства за функционирането на специализирано лечебно заведение и характера на
обществените отношения, които се обезпечават с нея- осигуряване на адекватно и
своевременно лечение на пациентите, уговореният размер на неустойката от 100% върху
цената на недоставените в срок лекарства не противоречи на добрите нрави. Същата има
засилен обезпечителен характер, а също така и санкционен такъв с оглед посочената по-
горе специфика на обществените отношения, а именно –гарантирането на непрекъсната
грижа за здравето на пациентите на болничното заведение, чиято ценност е от висш
порядък, който няма паричен еквивалент. Съдът отчита обстоятелството, че болницата е
длъжна да осигури непрекъснато лечение независимо дали нейният съконтрахент е доставил
договорените лекарства. Това означава, че лекарствата трябва да бъдат осигурени по друг
начин и е възможно това да е свързано с друга цена и допълнителни разходи. Ето защо
неустойката обезпечава вредите, които болницата ще претърпи от поведението на ответника
и санкционира същия за неизпълнението, които функции са й присъщи. Това обуславя и
направения по-горе извод.
Необходимо е също да се посочи,че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може
дори да не е изрично закрепен от законодателя, но спазването му да е проведено чрез
създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото право. В случая
задължението лекарствата да бъдат доставяни в срок от 24 часа от заявката им е предвидено
в Наредба №39 от13.09.2007г. за принципите изискванията на добрата дистрибуторска
практика.Това означава, че на доставчика, който е специализиран в такава дейност не е
вменено неприсъщо задължение, което да го обременява необосновано.
След като вече беше прието, че клаузата за неустойка не е нищожна, то следва да
бъде проверено дали са налице предпоставките за начисляване на същата,т.е дали
ответното дружество е в такова неизпълнение на поетите ангажименти, което да
предпоставя начисляването на тази неустойка.
При обсъждане на представените по-горе доказателства вече беше прието,че
представените разпечатани на хартиен носител заявки са постъпили при ответника в деня, в
който са били изпратени.
При това положение от страна на ответника е необходимо да бъде доказано, че
заявените количества лекарства са доставени в уговорения в договора 24 часов срок.
От заявките е видно,че на 03.04.2017г. са заявени 21 вида лекарства в различни
количества. На първа позиция е записано Dacarbamin fl. И срещу него-100 ,а на последна
Chlophasolin- 20. По делото не са представени фактура, приемо-предавателен протокол или
друг документ, от който да е видно,че тези лекарства са били доставени. Следователно
9
претенция за заплащане на неустойка в размер на тяхната цена се явява основателна. Тъй
като цената на лекарствата не е спорен факт,то по отношение на тази заявка се дължи
неустойка в размер на 1629лв.
Със заявката от 02.05.2017г. са заявени 18 вида лекарства като на последна позиция е
записан Famultran 20 mf.tabl.-100. Не са представени доказателства този медикамент да е
доставен поради което по тази заявка се дължи неустойка в размер на 180лв.
Със заявката от 15.05.2017г. са заявени пет медикамента. Ищцовата страна твърди,че
не са доставени 800 бр. таблетки Sufamethoxazol. От наличните по делото документи не се
установява този медикамент да е доставен. Дължимата неустойка по тази заявка е в размер
на 84лв.
На 22.05.2017г. освен другите медикаменти, са заявени 196 таблетки Exiade или 7
блистера. Ищецът твърди,че са му доставени 3 блистера, за който факт по дело са налични и
писмени доказателства – складова разписка №707 от 23.05.2017г. и фактура
№*********/23.05.2017 с приложен към нея приемо-предавателен протокол. Не са
представени доказателства да са доставени останалите 4 блистера като обстоятелството, че
заявката е изпълнена само частично е признато изрично от ответника с отговора на
исковата молба. Ето защо по тази заявка се дължи неустойка в размер на 2516 лв.
С втора заявка от 22.05.2017г.-11,28 часа са заявени 5 медикамента. Сред тях са
Dexamethasone -1000 броя, 15 броя Fludarabine и 25 броя Ciclosporin. Ищецът твърди,че
същите не са доставени. Няма представени доказателства, които да опровергават това
твърдение, поради което съдът приема, че по тази заявка се дължи неустойка в размер,
съответстващ на тяхната цена, която е 2 419,12лв.
На 23.05.2017г. по електронна поща е подадена заявка за 15 броя Vinfrelbine при
единична цена без ДДС 51,60лв. По делото са представени складова разписка №
722/26.05.2017г., фактура №30038809110 от 26.05.2017г. и приемо - предавателен протокол
от същата дата. Тези доказателства водят до извода, че медикаментът е доставен три дни
след заявката, т.е след изтичане на уговорения в договора срок, което обстоятелство
поражда правото на възложителя да претендира неустойка по чл.29,ал.1 от договора, която е
в размер на 185,76лв
На 07.06. 2017г. е подадена заявка за 15 бр. лекарствен продукт N plate и 80 флакона
Epirubicin. Видно от представените складова разписка, фактура и приемо-предавателен
протокол към нея същите са доставени на 09.06.2017г., т.е след изтичане на 24- часовият
срок. По отношение на тази доставка ответното дружество е заявило, че доставеното
количество съответства на заявеното. Това обстоятелство обаче не е спорно по делото.
Твърдяното неизпълнение се изразява в доставянето на медикаментите извън уговорения
срок. След като вече беше прието, че заявката е постъпила при ответника на датата на
нейното изпращането й, то в тежест на последния е да установи,че е изпълнил в срок.
Такива доказателства не са ангажирани,поради което и са налице предпоставките за
начисляване на уговорената в чл.29,ал.1 от договора неустойка, която с оглед цената и
10
количествата на лекарствата е в размер на 21 367,20лв.
На 20.06.2017г. е направена заявка за доставяне на 4 вида медикамента. Ищецът
твърди, че от тях не са доставени 20 броя Linezolid и 17 броя Ciclosporin. Два дни по-късно
били доставени 17 броя Ciclosporin. По отношение на тази доставка ответникът заявява, че
от наличната по делото фактура №**********/22.06.2017г. за Сандими Неорал капсули 50
mg/ Ciclosporin kaps 50 mg е видно,че е изпълнена заявката с № 2713499/22.06.2017г.
Подчертава, че в приемо - предавателния протокол в колони „заявено количество“ и
„доставено количество“ бройките съвпадат.
Съдът намира,че претенцията за начисляване на неустойка по тази заявка също е
основателна, тъй като не са представени доказателства същата да е изпълнена до изтичане
на 24 час от нейното постъпване в информационната система, в която се намира файлът на
ответника, нито до предвидения толеранс от още 24 часа. Дори и да има заявка № 2713499
от 22.06.2017г. за медикамент Сандими Неорал капсули 50 mg/ Ciclosporin kaps 50 mg- 17
опаковки, както е отразено във фактурата, това ще бъде различна заявка от тази, която е
основание за претенцията. След като не са представени доказателства за изпълнение на
заявката от 20.06.2017г.,то следва да се приеме, че ответникът е неизправна страна и
неустойка се дължи. Същата е в размер на 1717лв. за това неизпълнение.
На 22.06.2017г. е направена заявка за пет медикамента. Ищецът твърди,че част от тях,
чиято доставка е осчетоводена с фактури № **********/26.06.2017г., № **********
/26.06.2017г. и № ********** /26.06.2017г. са доставени със закъснение. Заявеното
количество от 100 броя за лекарствения продукт с наименование Furosemide не е доставено,
а от медикамент с наименование Methillprednisolon не са доставени 270 броя. От заявката е
видно, че от същия са искани 640 броя.
С отговора на исковата молба ответникът е признал факта, че медикаментите,
осчетоводени с описаните фактури действително са доставени след изитчане на сроковете
по договора. Не са представени доказателства да са доставени липсващите 270 броя
Methillprednisolon. Ето защо претенцията за начисляване на неустойка във връзка с тази
заявка се явява основателна за размера от 4 386лв.
Общият размер на сумите, начислени като неустойка е 34484,08лв.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, тъй като завеждането на иск
за парично вземане винаги представлява покана за плащане до длъжника, след която
същият изпада в забава.
По отношение на сумите,начислени като неустойка по заявките от 20.06.2017г. и
22.06.2017г. ответникът е въвел възражение за недължимост поради отправено то същия от
същия възражение за неизпълнен договор по чл.91,ал.1 от ЗЗД и задържане на лекарствата
по заявките,направени след като това възражение е достигнало до ищеца на 02.06.201г.
Апелативният съд намира,че това възражение не е произвело действие в посочения от
ответника смисъл. Съгласно цитираната норма такова възражение и съответно право на
11
задържане има тази страна, която има изискуемо вземане във връзка със запазване,
поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ /съответно стоки/ или за
вреди, причинени от нея /стоките/ относно задължението си за предаване на вещта или
количеството стоки, необходими за удовлетворяване на вземането му.
Настоящия случай не е такъв. Макар ответникът да е бил в забава относно
задължението си за заплащане на цената на доставените по договора стоки, отговорността
за тази забава е съвсем различна от тази, предвидена в чл.91,ал.1 от ЗЗД. За това
неизпълнение последният дължи обезщетение за забавата, което няма връзка с предмета по
настоящото дело. Неприложим е и цитираният от ищеца принцип, че никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, доколкото ответникът не черпи
права по претенцията си за неустойка от своята забава, а основава последната на
неизпълнение от страна на ищеца на неговото задължение по чл.8 от договора да доставя
заявените от възложителя лекраствени продукти в срок от 24 часа от получаване на заявката,
което задължение е независимо и не е обвързано от изпълнението на задължението на
ответника за заплащане на цената на доставените му стоки.
По отношение на направеното възражение за изтекла в полза на ответника
погасителна давност, което с допълнителния отговор на исковата молба се поддържа само за
неустойката, начислена във връзка със заявката от 03.04.2017г. съдът излага следните
съображения:
С приемането на ЗМДВИП за времето от 13 март 2020г. до отмяна на извънредното
положение спряха да текат сроковете, посочени в чл.3 от същия закон, в които се включват и
давностните срокове с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. С §13 от ПЗР на Закона за здравето се предвижда, че сроковете, които са спрели да текат
по силата на ЗМДВИП продължават да текат с изтичане на седем дни от обнародване на закона
/13.05.2020г./. Тъй като към момента на приемане на закона са оставали 21 дни до изтичането на
давностния срок, то същият е продължил да тече след 21 май 2020г. и е изтекъл на 11.06.2020г.
Именно на тази дата е подадена и исковата молба,поради което тази претенция не е погасена по
давност и направеното възражение е неоснователно.
С оглед на различния извод, до който достига настоящата инстанция, обжалваното
съдебно решение ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде постановено
друго такова, с което исковете да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД ще следва да бъдат присъдени и направените разноски в
двете съдебни инстанции. Същите са размер на 9329,04лв. от които 4679,36лв. разноски,
направени пред първоинстанционния съд и 4649,68лв. разноски за въззивното
производство.
С оглед на изложеното, апелативният съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260312 от 23.02.2021г.,постановено по т.д.№ 1075/2020г. по
описа на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Софарма трейдинг“ АД, гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №5, ЕИК *********
да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н “Студентски“, ул. „Пловдивско
поле“ № 6 на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойки за забавено изпълнение на
заявени доставки на лекарствени продукти по договор за обществена поръчка № ДОП -10/
19.01.2017г. в общ размер на 34484,08лв., от които 1629лв. неустойка във връзка със заявка от
03.04.2017г., 180лв. неустойка за забава по заявка от 02.05.2017г., 84 лв. неустойка за
неизпълнение по заявка от 15.05.2017г., 2516лв. неустойка за неизпълнение по заявка от
22.05.2017г., 2419,12лв. неустойка за неизпълнение по втора заявка от 22.05.2017г.,
185,76лв. неустойка за неизпълнение по заявка от 23.05.2017г., 21 367,20лв. по заявка от
07.06.2017г., 1717лв. неустойка за неизпълнение по заявка от 20.06.2017г. и 4386лв.
неустойка за неизпълнение по заявка от 22.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото – 11.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Софарма трейдинг“ АД, гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №5, ЕИК
********* да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
“Студентски“, ул. „Пловдивско поле“ № 6 сумата от 9329,04лв. от които 4679,36лв.
разноски, направени пред първоинстанционния съд и 4649,68лв. разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13