№ 99
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000775 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С., ЕИК
********* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 120/2021 г. по
описа на Х. окръжен съд, решение № 54 от 27.07.2022 г., поправено с решение
№ 55 от 27.07.2022 г.
Решението се обжалва в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С., ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на П. Х. Г., ЕГН **********, ****
сумата от 15 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените с
решението 40 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 25 000 лв. за
обезщетяване на претърпените от Г. неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди -
триглезенно счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупване на подбедрицата,
екструзия на диска на ниво С 5-6 на гръбнака в шийния отдел, довело до
трайно затруднение в движението на врата и дискова херния на прешлени на
ниво С 6-7 причинени при ПТП станало на 16.05. 2020 г. в гр. Х.,
предизвикано от управлявания от Е.Б.Ш., ЕГН ********** лек автомобил
1
марка „А.“ , модел "**", рег. * **** **, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва върху тези суми от 08.07.2020 г. до окончателното им
изплащане.
Решението се обжалва и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на адв. М. Т. Т. адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ съразмерно с обжалваната част и в полза на
бюджета на съдебната власт ДТ съразмерно с обжалваната част от иска.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната
му част и постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция за този
размер и намаляващо присъдените разноски.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 03.09.2021 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от П. Х. Г.,
ЕГН **********, гр.Х. искова молба против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С., ЕИК
*********.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 16.05. 2020 г. около
14, 50 ч. в гр. Х., на кръстовището на ул. „С.П.“ и ул. „Ц.С.“ лек автомобил
„А.**, рег. № * **** ** управляван от Е.Б.Ш., ЕГН ********** не е спазил
пътен знак „Б2“, отнел е предимство и е ударил движещия се по пътя с
предимство мотоциклет „Я.“, рег. № * **** * управляван от П. Х. Г.. От
удара мотористът паднал на земята, при което получил травма на десния
крак. При падането въпреки, че бил с каска ударил силно и главата си в
пътната настилка и получил болка в областта на врата.
Пострадалият моторист по спешност бил откаран в „МБАЛ - Х.“, където
установили триглезенно счупване на дясна подбедрица. Била направена
операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и
фибула. От болницата следвало да бъде изписан на 22.05.2020 г., когато
поради продължаващи болки във врата било извършено КАТ изследване на
шийни прешлени. Установила се екстурзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака
в шийния отдел. На 11.06.2020 г. било направено ЯМР изследване, което
потвърдило травмите в гръбначния стълб.
Ищецът споменава и за два контролни прегледа при ортопед извършени
2
на 25.08.2020 г. и 16.04.2021 г. и проведена физиотерапия между тях
/септември 2020 г./ Първият установил, че болките и ограничения обем от
движения продължават. Вторият установил, че оздравителният процес при
ищеца все още не е приключил. Споменава се за болки, ограничени движения
в дясната глезенна става, оток и проведен нов курс за физиотерапия на крака
през м.юли 2021 г.
На 23.06. 2021 г. ищецът посетил неврохирург по повод
продължаващите болки в шията и слабост в дясната ръка. Установило се
наличие на намалена мускулна сила на дясна мишница и била поставена
диагноза дискова херния на прешлени на ниво С 6-7.
Във връзка с така изложеното е споменато, че преди инцидента ищецът
бил млад мъж в активна трудова възраст и в отлично здравословно състояние.
След катастрофата обаче повече от година бил лишен от възможността да се
придвижва нормално, да извършва в пълен обем движения с десния крак и
движения на главата свързани с ежедневният му бит в дома и на работното му
място. Твърди се, че първите 4 месеца се придвижвал с помощни средства-
патерици, изпитвал затруднения в обслужването и за него са полагали грижи
от близките му. Въпреки активно провежданата рехабилитация и към
настоящия момент движенията в дясната глезенна става били с ограничен
обем, а имало и оток. Посочено е, че наред с физическите страдания ищецът
изпитал и психически такива от силният емоционален стрес, станал
раздразнителен, оплаквал се от тревожност, нарушение в съня, емоционална
лабилност. Имал явни признаци на посттравматично стресово разстройство.
В следствие обездвижването и невъзможността да спортува активно,
той напълнял, а наднорменото тегло му създавало допълнителни
здравословни проблеми, като високо кръвно, болки в ставите, лесна умора.
Сочи се, че във връзка с лечението извършил и имуществени разходи в
размер на 2 274,80 лв.
На база изложеното са направени изводи, че за претърпените от него
вреди следва да бъде обезщетен от виновното лице.
В тази връзка е посочено, че по АНД № 261 / 2021г. по описа на ХРС
било постановено Решение № 260093 от 01.04. 2021 г. по АНД № 261 / 2021
г. по описа на РС- Х.. С него водачът Е. Б. Ш. бил признат за виновен в
извършено престъпление по чл.343,ал.1,б. „б“, изр. 2 във вр. с чл.342,ал.1 от
3
НК и му било наложено наказание.
Наред с това се твърди, че за лекия автомобил „А.“ , модел "**", рег. *
**** ** към момента на инцидента имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество. Прави се извод, че с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ
обезщетението за претърпените вреди може да се търси от него.
Това станало причина ищецът да предяви претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД на 23.06.2020 г. По повод на същата
обаче до момента на предявяване на иска не било извършено произнасяне.
Това според ищеца обуславяло интереса му да претендира плащане на
обезщетените от застрахователя по съдебен ред. Отправено е искане за
осъждането му да му заплати обезщетение за неимущесвените вреди в размер
на 60 000 лв. и такова за имуществените в размер на 2 274, 80 лв. ведно със
законната лихва от 23.06.2020 г.
В отговора на исковата молба от страна на ответника се изразява
становище за неоснователност на иска. По повод на същото не се оспорва
обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за лекия
автомобил „А.“ , модел "**", рег. * **** **. Твърди се обаче, че не са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на този
лек автомобил.
В тази връзка се казва, че той няма вина за настъпване на
произшествието, че виновен за същото е ищецът, който се е движел с
превишена скорост.
Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то
претендираното обезщетение е прекомерно и несъобразено с действително
получените увреждания и претърпените болки и страдания от пострадалото
лице. Излагат се и доводи за това, че същото следва да се намали и поради
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и т.н.
ДИМ и отговор на ДИМ не са подавани.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
4
прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените
неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с
икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. На база извършените разходи за
лечение е определено такова за имуществени вреди в размер на 2 274, 80 лв.
Направените възражения за съпричиняване са намерени за
неоснователни.
На тази база исковите претенции са уважени в горните размери ведно
със законната лихва от 08.07.2020 г.
В останалата си част до пълния размер искът за неимуществени вреди е
бил отхвърлена.
Недоволен от решението относно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и то за разликата между присъдените 40 000 лв. и
дължимите според него 25 000 лв. е останал ответникът и е подал въззивна
жалба срещу същото.
В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението базирани на това, че определеният размер на обезщетението не е
съобразен с характера и степента на получените увреждания следствие на
катастрофата, на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания и принципите на чл. 52 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
5
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ
да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
6
обезщетение да не е доволен от размера му.
От представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът е
предявила претенцията си за обезщетение пред ответното дружество с молба
подадена по пощата на 17.06.2020 г. и получена от ответника на 23.06.2020 г.
По повод на същата няма данни за определено и платено обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
От така изложеното следва извод, че за него е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетението.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
7
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е влязло в сила за
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за размера от 25 000 лв., а
и за имуществените такива Това сочи, че е налице СПН по въпроса за
наличието на всички елементи обуславящи отговорността на деликвента,
респ. на неговия застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на
чл. 432 от КЗ. С жалбата реално не са оспорени и констатациите в решението
на ХОС, че получените от ищцата увреждания от инцидента, които са
причинили изживявания подлежащи на обезщетяване са счупване на
подбедрицата, екструзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел,
довело до трайно затруднение в движението на врата и дискова херния на
прешлени на ниво С 6-7.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че предмет на преценка в настоящето
производство следва да бъде въпросът за обема, продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания и болки от тези травми
и размерът на дължимото обезщетение съобразно същите и икономическата
обстановка в страната.
8
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
В приетата по делото СМЕ е посочено, че обичайния срок за
възстановяване на крака е 7 месеца за упражняване на физически труди и 6
месеца за нефизически труд, а срокът за възстановяване движението на врата
не можел да се определи категорично. Посочено е и че оздравителните
процеси на крака, врата и дясната ръка не са приключили към изготвяне на
експертизата и не може да се даде прогноза период за приключването им.
Посочено е и, че самият оздравителен процес е протекъл по обичайния ред за
травми от този тип и че пострадалият е провеждал контролни прегледи и
рехабилитационни процедури.
Данни за възстановяване в тези периоди се съдържат и в показанията на
разпитаните по делото двама свидетели - съпругата и близък приятел на
ищеца. Съпругата логично е лицето, което е имало преки и непосредствени
впечатления от преживяванията на ищеца след инцидента. Тя говори за
болки, затруднения в придвижването, обслужването, нужда от чужда помощ,
движение с помощни средства и т.н. Излага и доводи за промяна в
поведението и психиката на ищеца след инцидента, за раздразнителност,
нервност , затваряне в себе си и т.н.
Данни в същата насока се съдържат и от показанията на другия
разпитан свидетел Т.Т..
Двамата излагат в показанията си и сведения за това, че преди
катастрофата ищецът бил здрав, жизнеспособен, активен и спокоен млад
човек.
Всичко изложено сочи, че ищецът от едни здрав, нормален и
самостоятелен за възрастта си човек преди катастрофата се е превърнала за
един период от време в такъв зависим от помощта на други. Получените
9
травми са наложили период на дълго възстановяване, били са съпроводени от
болки и неудобство. Наред с това от значение за определяне размера на
дължимото обезщетение е обстоятелството, че с оглед характера на
уврежданията при ищеца все още не е настъпило пълно възстановяване.
Всичко това това съобразено с икономическата обстановка в страната
навежда до извод, че справедливия размер на дължимото обезщетение е
40 000 лв.
Върху тази суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая това е момента на предявяване на застрахователната
претенция на 23.06.2020 г.
В посочения по - горе смисъл е решението на ХОС с изключение
момента на начисляване на лихвата. Той е последващ посочения, но
оспорване на решението в тази му част не е направено.
Това сочи, че актът на ХОС в обжалваната част следва да се потвърди, а
застрахователят следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Т. Т.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ПАС.
Размерът му ще се определи според Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна помощ на 06.10.2022 г. То съобразено с
обжалваната част от решението е в размер на 980 лв..
Водим от това съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 120/2021 г. по описа на
Х. окръжен съд, решение № 54 от 27.07.2022 г. в частта, с която след
поправката му с решение № 55 от 27.07.2022 г. ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С.,
ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на П. Х. Г., ЕГН **********, ****
сумата от 15 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените с
решението 40 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 25 000 лв. за
обезщетяване на претърпените от Г. неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на получени телесни повреди -
триглезенно счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение в
движението на десния крак, което се дължи на счупване на подбедрицата ,
екструзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел, довело до
трайно затруднение в движението на врата и дискова херния на прешлени на
ниво С 6-7 причинени при ПТП станало на 16.05. 2020 г. в гр. Х.,
предизвикано от управлявания от Е.Б.Ш., ЕГН ********** лек автомобил
марка „А.“ , модел "**", рег. * **** **, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва върху тези суми от 08.07.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на адв.
М. Т. Т. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ съразмерно с обжалваната част, а в полза на бюджета на съдебната
власт ДТ съразмерно с обжалваната част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С., ЕИК *********, **** да заплати
на П. Х. Г., ЕГН **********, **** сумата от 980 лв. възнаграждение за
адвокат по чл. 38, ал.2 от ЗА във връзка с за предоставената безплатна правна
помощ за производството пред ПАС на П. Х. Г., ЕГН **********, гр.Х..
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12