М О
Т И В
И :
Обвинението
срещу подсъдимия Х.В.К. е по чл.343 ал.3 б.„а“ предл.2,
във връзка с ал.1 б.„б“
предл.2, във връзка с чл.342 ал.1 от НК за това, че
на 12.10.2015г. при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата
за движение по пътищата:
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП- „Всеки участник в
движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.“;
чл.20 ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, конто управляват.“
чл.20 ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.“;
чл.21 ал.1 от ЗДвП- „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h:
пътно превозно средство категория „В“ в извъннаселеното място- 90
км/час“, като е управляван със скорост 113 км/час;
чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ и б.„б“ от ЗДвП- „Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи;
б) да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи“;
чл.150 от ЗДвП- „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на
правоспособност за управление на моторно превозно средство...“, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.И., изразяваща се в
счупване на глезенния израстък на дясната голямопищялна кост, разкъсване на съединителнотьканната
мрежа върху мускулите разгъвачи на стъпалото и
разкъсването на вътрешния прав мускул на бедрото на долния десен крайник,
довели до трайно затрудняване на движението му, като деецът е управлявал
автомобила без да има необходимата правоспособност и е избягал от
местопроизшествието.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен и не дава обяснения, което е негово законно
право. Защитникът му пледира за оправдателна присъда.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
От
събраните по наказателното производство доказателства, установени с
доказателствени средства по НПК- протокол за оглед на местопроизшествие от
12.10.2015г., ведно със снимков материал, фиш за спешна медицинска помощ
№0139833 от 12.10.2015г., фиш за имунохематологично
изследване, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на И.С.И., клинико-рентгенологичен минимум от 15.10.2015г., предоперативна епикриза от 12.10.2015г., декларация за
информирано съгласие за операция на И.С.И., оперативен протокол №295/
12.10.2015г., епикриза ИЗ №7749, заключенията на изготвените по делото оценителна,
съдебно-медицинска и автотехнически експертизи и показанията
на свидетелите И.И., Н. П., В.В., Д.Ц.,
Т.Й., С.К., Б.Г., Ж.Я.
и А.Я., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установена
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт на РП-Казанлък, а именно: На 12.10.2015г. около 00.15ч. свидетелите И.И., Н.П. и В.В. с лек автомобил
марка „Ситроен ZX“ с рег.№*****, собственост на св.Д.Ц., но ползван от първото
от посочените по-горе лица, пътували по ПП-I-5 в посока запад-изток.
Автомобилът бил управляван от И.С.И., до него на предна дясна седалка се
намирал Н.С.П., а на задната седалка вдясно бил седнал В.Р.В.. Подминавайки
разклона за село Черганово, общ.Казанлък, задната дясна гума на автомобила се
спукала, поради което водача на същия намалил скоростта и спрял. Тъй като
автомобила не бил оборудван с резервна гума, св.И. решил да го обърне в посока
към град Казанлък и да го спре в банкета на южното платно на пътя. В изпълнение
на намисленото същият извършил маневра, позиционирайки автомобила на 180
градуса, т.е. в посока, обратна на движението му до този момент, но в същото
платно за движение и го спрял плътно вляво в южното платно, на около 20 метра
преди намиращата се източно от автомобила крайпътна отбивка.
Двигателят на автомобила останал да работи, като освен късите светлини, св.И.
включил и аварийните такива с идеята да бъде забелязан от идващите насреща
автомобили, за да не настъпи ПТП. Докато свидетелите И., П. и В. обсъждали на
кого да се обадят за помощ, по същия път- ПП-1-5, в посока запад-изток, се движил
лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег.№*****, собственост на св.Ж.Я., управляван от Х.В.К.. Последният управлявал описаното
МПС със скорост 113 км/час, късно видял технически неправилно спрелия
автомобил, управляван преди това от св.И. и задействал спирачната система на
управлявания от него автомобил, но въпреки това не можал да спре или
безпрепятствено да се размине с него, и между двата автомобила настъпил удар.
По своя характер ударът бил челен-кос, като първоначалния удар настъпил с
предна централна част на лекия автомобил „Пежо 206“, управляван от подсъдимият К.
в предна дясна част на „Ситроен ZX“, който в този момент бил в покой. След
удара св.В.В. излязъл пръв от лекия автомобил
„Ситроен ZX“ и отишъл да помогне на К..
В това време В. чул, че П. му говори нещо и се върнал, като му помогнал да
излезе от автомобила. От своя страна П. помогнал на св.И. също да напусне
вътрешността на управляваното от него МПС. В това време св.В. няколко пъти
изваждал подсъдимия от автомобила, но последния отново влизал в него.
Независимо един от друг св.И. и св.П. се обадили на ЕЕНСП тел.112, за да
съобщят за настъпилото ПТП. В това време Х.К. излязъл от автомобила и напуснал
мястото на катастрофата, като вървейки се отправил към гр.М.. Няколко минути
след обаждането на спешния телефон на място пристигнали служители на РУ
МВР-Казанлък- свидетелите Т.Й., С.К. и Б.Г.,*** и екип от РС„ПБЗН“ гр.Казанлък.
Св.Т.Й., заедно с колегата си полицай И. И., започнал издирвателни
мероприятия по отношение на подсъдимия К., след като установили, че именно той
е участник в настъпилото ПТП. След като направили няколко километров обход и не
го намерили, същите се върнали на местопроизшествието. Междувременно св.И. бил
откаран в МБАЛ „Д-р Х. ***, където бил приет за лечение в травматологично отделение.
В хода на досъдебното производство била
изготвена автотехническа експертиза, като заключението на вещото лице е, че
първоначалния удар по характер е челен-кос и е реализиран с предна централна
част на лек автомобил „Пежо 206“ в предна дясна част на л.а.„Ситроен ZX“. Според
заключението скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 206“,управляван от Х.В.К.
към момента на удара е възлизала на 54 км/час, а непосредствено преди удара на
113 км/час. Непосредствено преди и към момента на удара лекият автомобил
„Ситроен ZX“ не е бил в движение.Водачът на л.а.„Пежо 206“ е имал техническа
възможност да възприеме насрещните фарове на повече от 300 метра пред себе си и
при движение с максимално разрешената скорост- 90 км/час, съответно чрез задействане
на спирачната система, да предотврати настъпването на ПТП. Предвид ширината на
еднопосочната лента за движение и местоположението на спрелия лек автомобил „Ситроен
ZX“ водачът на л.а.„Пежо 206“ е имал свободен динамичен за
безпрепятствено разминаване. Водачът на лекия автомобил „Ситроен ZX“ също е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като за целта е
следвало да изтегли автомобила от лентата за движение в наличната асфалтирана
крайпътна отбивка,намираща се на около 20 метра в
източна посока от мястото на удара. Според вещото лице основните технически
причини за настъпването на ПТП са закъснялата реакция на водача на лекия
автомобил „Пежо 206“- Х.В.К.- на възникналата опасност пред фронта на
автомобила и технически неправилното спиране на платното за движение от страна
на водача на лекия автомобил марка „Ситроен ZX“- пострадалия И.И..
Назначена и изготвена била повторна тройна
автотехническа експертиза, която е потвърдила заключенията на първоначалната
експертиза.
Била изготвена и автотехническа оценителна
експертиза, като заключението на вещото лице, е че в резултат на настъпилото
ПТП на лекия автомобил марка „Пежо 206“ с рег.№***** са били причинени щети на
стойност 2200 лева, а на лекия автомобил марка „Ситроен ZX“ с рег.№***** са
били причинени щети на стойност 1200 лева.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№467/2015г., според заключението на която в резултат на настъпилото на
12.10.2015г. ПТП на пострадалия И.С.И. са били причинени счупване на глезенния израстьк на дясната голямопищялна кост, разкъсване на съединителнотъканната
мрежа върху мускулите разгъвачи на стъпалото, разкъсноконтузна рана на дясното коляно и разкъсване на
вътрешния прав мускул на дясното бедро. Както поотделно, така и по съвкупност
уврежданията в областта на десния долен крайник,а именно- счупване на глезенния израстък на дясната голямопищялна
кост, разкъсване на съединителнотъканната мрежа върху
мускулите разгъвачи на стъпалото и разкъсването на
вътрешния прав мускул на дясното бедро, са причинили трайно затруднение на
движението му за повече от 30 дни, т.е. налице е средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК.
Водачът И.И. е бил
тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ за наличие на алкохол в кръвта му, като
техническото средство е отчело 0.00 промила. От своя страна подсъдимият К. е
отказал да бъде тестван с техническо средство, както и да даде кръв за
химическо изследване.
В
хода на съдебното следствие показанията свидетелите И. и В. бяха оспорени,
относно обстоятелството движило ли се е моторното превозно средство на първия
от тях, непосредствено преди удара с автомобила, управляван от подсъдимия Х.К.,
предвид твърдението на третия свидетел-очевидец на деянието, предмет на
наказателното производство- Н.П., че същото е било в движение. И. и В. са
единодушни в тази посока и заявиха в с.з., че л.а.„Ситроен ZX“ с рег.№***** е
било спряно. Предвид неизясненото обстоятелство бе проведена очна ставка между
свидетелите П. и В., които изцяло поддържаха своите показания, депозирани преди
това и оставиха неизяснен горния въпрос. Това от своя страна наложи
назначаването на тройна автотехническа експертиза, чието заключение напълно
изяснява фактическата обстановка по делото. Съгласно заключението на
последната: „Скоростта на движение на л.а.„Пежо 206“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 112 км/ч, а в момента на
удара е била около 48 км/ч. Л.а. „Ситроен ZX“ в момента на удара е бил
неподвижен.
Технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост- движение на къси светлини е била 72
км/ч, а с движение на дълги светлини е била 114 км/ч. Скоростта на движение на
л.а.„Пежо 206“ 112 км/ч е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги
светлини.
Водача на л.а.„Пежо 206“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в
който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 103 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, от момента в
който е реагирал, водачът на л.а.„Пежо 206“ е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Водача на л.а. „Пежо 206“ би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, със скоростта с
която се е движел, ако бе реагирал на разстояние най-малко 144м. преди мястото
на удара или ако в момента в който е реагирал се е движел със скорост по- малка
от 103 км/ч.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е
следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водача Х.В.К. е управлявал л.а.„Пежо 206“ по
дясната(южна) лента на южното платното за движение на пътя гр. Казанлък-гр.Стара
Загора в посока от запад на изток. През това време водача И.С.И. е управлявал
л.а.„Ситроен ZX“ по южното платно за движение на същия път, в посока от изток
на запад, срещу л.а.„Пежо 206“. В един момент, когато л.а.„Пежо 206“ е бил на
около 129м. преди мястото на удара, водача му е реагирал, като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 5 сек. настъпил удар,
който е бил неизбежен. Удара е настъпил в предната част на л.а.„Пежо 206“ и в
предната част на л.а.„Ситроен ZX“. След удара л.а.„Пежо 206“ се е установил на
мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието и л.а.„Ситроен 2Х“ се е установил на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото пътнотранспортно
произшествие от техническа гледна точка са:
Водача на л.а.„Ситроен ZX“- И.С.И. е управлявал
автомобила по южното платно за движение в посока от изток на запад, насрещно на
движението за което е предназначено това платно.
Водача на л.а.„Пежо 206“- Х.В.К. се е движел със
скорост 112 км/ч поради което е нямал техническа възможност да избегне удара,
тъй като при движение със скорост по-малка от 103 км/ч той би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Анализа на обективните данни показва, че
л.а.„Ситроен ZX“ в момента на удара е била неподвижен. Възможно е към момента
на реакция на водача на л.а „Пежо 206“, л.а.„Ситроен ZX“ да се е движил, но
няма обективни данни,от които това да се
потвърди или опровергае.“
Изложените
дотук съображения дават основание на съда да направи извода, че Х.В.К., от
обективна и субективна страна, е осъществил състава на чл.343 ал.3 б.„а“ предл.2, във връзка с ал.1 б.„б“ предл.2,
във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият К. на 12.10.2015г. при управление на моторно
превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, чл.21 ал.1, чл.123
ал.1 т.2 букви „а“ и „б“ и чл.150 от ЗДвП и е причинил средна телесна повреда
на И.С.И., изразяваща се в счупване на глезенния
израстък на дясната голямопищялна кост, разкъсване на
съединителнотъканната мрежа върху мускулите-разгъвачи
на стъпалото и разкъсването на вътрешния прав мускул на бедрото на долния десен
крайник, довели до трайно затрудняване на движението му, като деецът е
управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност. Видно от писмо
№284 р-27166/03.11.2015г. по описа на РУ МВР-Казанлък Х.В.К. към момента на
извършване на престъплението е бил неправоспособен водач- били са му отнети
всички контролни точки и същия не е възстановил правата си на водач на МПС.
Налице е и друг квалифициращ признак, а именно-
„избягал от местопроизшествието“, тъй като Х.К. не е съобщил на органите на МВР
за настъпилото ПТП и самоволно го е напуснал.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно, при условията на несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11 ал.3 хипотеза първа от НК. Той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Предвид
изложените дотук съображения съдът счита, че Х.В.К. следва да бъде признат за
виновен и наказан по повдигнатото му обвинение. При определяне на наказанието
за това престъпление за отегчаващи вината му обстоятелства следва да се приемат
обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни. Като смекчаващи
вината му такива следва да се приемат сравнително невисоката степен на
обществена опасност на деянието му и факта, че е бил поставен в ситуация, в
която изключително трудно би могъл да реагира при наличието на спрял автомобил
в еднопосочна лента за движение и с насочени към него светлини.
Следователно на този подсъдим следва да се определи
наказание при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, които съдът
намира за изключителни и да му се наложи минимално наказание, с приложение на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно- три месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
Налице са основанията на
чл.343г, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК Х.В.К. да бъде лишен от правото да
управлява МПС за срок от три месеца.
На основание чл.189 ал.3, във връзка с
чл.189 ал.1 от НПК, подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски в размер на 3723,72лв., от които 1056,28лв. по сметка на ОДМВР-Стара
Загора и 2667,44лв. по сметка на РС-Казанлък.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: