№ 2098
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. К.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110130054 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу А. К. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******, за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 635,61 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. ******, *****, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 19.09.2022 г. до окончателното й погасяване, 105,18 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 25.08.2022 г., 14,10 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.09.2022
г. до окончателното й погасяване, и 2,88 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 50719/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на стойност 1271,22 лв. и
1
е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.4.2021
г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 28,20 лв. Поддържа,
че ответникът отговаря за тези задължения, съобразно квотата в съсобствеността, а
именно за сумата 635,61 лв. за доставена топлинна енергия за посочения период и за
сумата 14,10 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение. Претендира и
заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 105,18 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г.,
и обезщетение за забава в размер на 2,88 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. до 25.08.2023 г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.09.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът А. К. Я. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба чрез назначения особен представител, в който оспорва иска с доводи, че не е
налице облигационна връзка между страните, тъй като не е собственик или ползвател
на процесния имот. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна
енергия, както и, че уредите за дялово разпределение са били изправни. Оспорва и да е
извършвана услуга дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо” АД в предоставения му от съда срок изразява становище, че
начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода
в имота за процесния период са определени съгласно правилата, залегнали в
действащите към съответните моменти законови нормативи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от дата 29.07.1991 г., видно от който *****. са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 44,
находящ се в гр. София, ж.к. ****** при равни квоти.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РОК17-УГ01-
4421/1 от 31.07.2017 г. на СО- район „Овча купел“ купувачите *****. са били съпрузи
и са починали, съответно първия на 28.09.2007 г., а втория на 20.10.2002 г. и са
оставили наследници по закон ***** (син) и отнетницата А. К. Я. (дъщеря).
По делото е представено Удостоверение с изх. № 68-00-359/1/25.03.2014 г. на
ГИС – София, от което се установява, че стар адрес: гр. София, ж.к. „Овча купил“, ул.
„Ж“, бл. 2-20 се отнася за многофамилна жилищна сграда с десет входа, отразена с
идентификатор 68134.4333.1204.1 в КККР със следния настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„Овча купил“, ул. „405“, вх. А-К
Представените е Договор от 29.09.2003 г. между етажните собственици на
процесната сграда и третото лице помагач „Нелбо“ АД (тогава с наименование „Нелбо
Инженеринг“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
29.09.2003 г., както и Договор № Д-О-68 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2020 г. и обща
фактура № **********/30.06.2021 г. за потребеното количество топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., справка за дължими суми за дялово
разпределение и издадени фактури за периода за периода 01.08.2019 г. до 25.08.2022 г.,
както и изравнителни сметки за същия период, изготвени от третото лице-помагач
2
„Нелбо“ АД и протоколи за неосигурен достъп.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през
исковия период в процесния имот ползва топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е
187,33 куб.м. За процесния период абонатът не е осигурил достъп, поради което
топлинната енергия за БГВ е начислявана служебно на „брой лица“ с разходна норма
140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР потребителите са били 2 бр.,
съгласно протокол от 23.05.2020 г., изготвен от председателя на СЕС. Според експерта
общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са
изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на
1271,19 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
3
Предвид изложеното и съобразно представените по делото писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на
имота през процесния период по силата на наследствено правоприемство от Мария
Ангелова Я. и Кръстю Тодоров Янев с дял 1/2 ид. част. Другата ½ ид.част е
собственост на наследника *****, който е и длъжник в заповедното производство.
Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия,
като собственик на 1/2 ид.част от процесния имот и между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна
енергия и другите задължения във връзка с доставката й до размера на притежаваните
права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
4
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и
изравнителни сметки), както и от неоспореното заключение на съдебно-техническата
експертиза се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е доставена
топлинна енергия на стойност 1271,19 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за
качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е
повлияло върху размера на начислените суми. Предвид размера на притежаваните от
ответника права от отоплявания имот, то същият отговора за половината от дължимата
цена за доставена топлинна енергия, или до размера на 635,61 лв., какъвто е и размерът
на предявения иск, поради което предявения иск се явява изцяло основателен.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 19.09.2022 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за най-старото
претендирано задължение – за м. май 2019 г. е станало изискуемо съответно на
15.07.2019 г., като давността за същото изтича на 23.09.2022 г., но с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.09.2022 г. давността за
вземането е прекъсната. Поради изложеното възражението на ответника за погасяване
на вземанията на ищеца по давност се явява неоснователно.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Дължимата законна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 105,18 лв., в какъвто размер е и
5
претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, в случая ищеца,
потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за
разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на
монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по
делото писмени доказателства се установи, че за процеесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение, като за периода от 01.08.219 г. до 30.04.2021 г. дължимото
възнаграждение е в размер на 28,20 лв. Ответникът дължи половината от
възнаграждението за дялово разпределение, или сумата от 14,10 лв. и доколкото
ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства, че е заплатил задължението си
за посочения период, искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски спрямо този
ответник и длъжник в размер 15,16 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лева (половината от 50 лв.), определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на
ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство
разноски, а именно сумата от 40,01 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 84,85 лв. държавна
такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, депозит за особен представител в размер
6
на 300 и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска
следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 881,49 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане в
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
****** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 635,61 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за
имот с адрес гр. София, ж.к. ******, *****, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.09.2022
г. до окончателното й погасяване, 105,18 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г. и
14,10 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 19.09.2022 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 50719/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 86 ЗЗД срещу А. К. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******, за установяване на вземание по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2,88 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 50719/2022 г. по описа
на СРС, 157 с-в., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 40,01 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 881,49
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7