№ 204
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000121 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1335 от 010.2024 г., постановено по т.д. № 206/2024г., СГС, ТО, VІ- 8 състав е
отхвърлил предявените от „Еридантранс“ ООД обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Столична община за
заплащане на сумата от 524 813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика между индексираната
цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската
транспортна схема на Столична община през периода м. януари - м. декември 2021 г., при
маршрутен пробег от 705 216,430 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от договор за извършване на
обществен превоз на пътници № РД – 56 - 447/04.06.2001 г., изчислена при актуализирана
цена с процент инфлация за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и
2020 г. в размер на 3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние и вече
заплатената цена като възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за
изминат километър разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 524 813,17 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба- 31.01.2024 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 147 770.74 лв., представляваща мораторни лихви върху
неизплатените индексирани цени за извършените услуги по договора, считано от 12.02.2021
г. - падежа на фактура №**********/11.02.2021 г., начислени върху разликата между
начислените цени в издадените в периода от 11.02.2021 г. до 11.01.2022 г. фактури и
индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г.,
2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. цени, до датата на подаване на исковата молба -
1
31.01.2024 г. , с присъждане на разноски.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Еридантранс“
ООД, с която се обжалва първоинстанцинното решение като неправилно и
необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че индексацията по договора може да
бъде постигната само, ако бъде сключено допълнително споразумение. Действителната
обща воля на страните по договора по отношение формирането на цената на километър
пробег била ясно изразена в чл.42, ал.2 от договора, като следвало да се приеме, че с нея
изначално е уговорено от страните промяната да настъпва автоматично, без необходимостта
от допълнително споразумение. Счита, че изразената от страните воля по сделката е цената
на превозните услуги да се актуализира ежегодно при съобразяване с промените в
икономическите условия за цялата предходна година, т.е предвижда се капитализация па
инфлационната надбавка, дължима за всяка предходна година от срока на действие на
договора чрез прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната
надбавка за следващите години. Излага и че изявлението на дружеството в писмо от
17.08.2015 г. е направено към момент, предшестващ пораждането на съдебно предявените от
него претенции за остатък от цената за извършените през 2021 г. услуги по договора, което
води до извода за липсата на осъществен валиден отказ от правото тези вземания да бъдат
получени. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове, с присъждане на разноски.
С писмени си отговор Столична община оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди
обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба на „Еридантранс“ ООД се излага, че на 04.06.2001 г. е сключило с
Столична община договор за извършване на обществен превоз № РД 56-447/2001 г., по
силата на който е поело задължение да извършва обществен превоз на пътници по
конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт с дължина
9,500 км. – еднопосочно, срещу поето от Столична община задължение за заплащане на
възнаграждение, формиращо се на база реално изминат километър – пробег. Договорът е
сключен с период на действие 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на
линията, който срок е продължен с подписването на допълнително споразумение от
31.10.2006 г. Съгласно чл.41, ал.1 и ал.2 от договора, за всеки реално изминат километър
пробег по разписание на автобусна линия № 260 възложителят заплаща 1,65 лв. без вкл.
ДДС, като определената цена не подлежи на промяна, освен с процента на годишната
2
инфлация или в случай на увеличение цената на горивото за една календарна година с над
30 % или ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни части
надвиши 50 % от стойността през съответната календарна година. С договора е предвидено,
че дължимата цена от възложителя подлежи на заплащане в полза на изпълнителя на 12
равни месечни вноски, като 30 % от цената следваща се за текущия месец подлежи на
авансово плащане, а уравняването й се извършва до 10-то число на следващия месец, за
които плащания изпълнителят издава данъчна фактура. Тъй като ответникът бил в
невъзможност да осъществява авансови плащания по договора, страните се уговорили, че
дружеството - изпълнител ще издава една фактура за цялата дължима сума. През периода на
съществуване на правоотношението установената ценова ставка е променяна
неколкократно, като е повишавана с оглед отчетената годишна инфлация, а именно считано
от 16.05.2009 г. цената е установена в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС, което е и последното
споразумение свързано с промяна в размера на цената на изминат километър пробег. Със
няколко свои писмени изявления е известявал възложителя, че са налице предпоставки за
актуализиране на цената, поради повишеният размер в индекса на измерваната годишна
инфлация, но отговор и действия в тази насока от Столична община не са предприети.
Обявената от НСИ годишна инфлация генерирана за периода от 2010 г. до 2020 г. е както
следва : 2010 г. - 4,5 %, 2011 г. - 2,8 %, 2012 г. - 4,2 %, 2013 г. - 1,6 %, 2014 г.- 0,9 %, 2015 г. -
0,4 %, 2016 г. - 0,1 %, 2017 г. - 2,8 %, 2018 г. - 2,7 %, 2019 г. - 3,8 % и 2020 г. - 0,1 %. Предвид
тези инфлационни процеси счита, че цената, която ответната община е следвало да заплаща
за километър пробег през 2021 г. възлиза на 3,19 лв. Изпълнявайки договорните си
задължения на изпълнител по цитирания договор през 2021 г. е осигурило общ маршрутен
пробег от 705 216,430 км. по основна градска автобусна линия 260, която е формирана като
сбор от изминатите километри през всеки месец от 2021 г., както и километрите които са
заплатени на по-ниска цена от 1,29 лв. без ДДС на основание чл. 50, ал.3 и 4 от договора.
Тази дейност е отчетена от „Център за градска мобилност“ ЕАД, на което ответникът е
възложил дейността по отчитане на пътническите превози по масов градски транспорт,
възложени от СО на транспортни оператори. Платената за цялата 2021 г. цена за
извършените услуги по превоз на пътници градска автобусна линия № 260 възлиза на сумата
от 1 812 864,48 лв., като при отчитане клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора дължимата обща
индексирана цена за извършената транспортна дейност през 2021 г. е следвало да бъде в
размер на 2 250 208,79 лв. без вкл. ДДС /маршрутен пробег от общо 705 216,430 км. при
цена от 3,19 лв. за изминат км./пробег и маршрутен пробег от 355.235 км. при цена от 1,60
лв. км./пробег/. Базирайки се на тези пресмятания ищецът поддържа, че за периода от
м.01.2021 г. до м.12.2021 г. му се дължи незаплатена индексирана цена, в общ размер на 437
344,31 лв. без ДДС или 524 813,17 лв. с вкл. ДДС, с направена съответна детайлизация за
формирането на цената по месеци. Доколкото индексираната цена за всеки отделен месец от
исковия период е подлежала на заплащане на датата посочена във всяка издадена фактура, то
длъжникът е изпаднал в забава след настъпването на съответния ден за плащане упоменат
във всяка фактура, като това имало и характер на покана за плащане. При допуснато
закъснение в плащането на индексираната месечна цена за осъществяваните транспортни
3
услуги през 2021 г. по линия 260 за периода от 12.02.2021 г. до 31.01.2024г. е натрупана
лихва в общ размер на 41 225,07 лв., а след извършеното увеличение на този иск в размер на
147 770,74 лв., като е извършена и съответната индивидуализация в периода на начисляване
и размера на лихвоносното вземане за всеки месец, попадащ в исковия период. Иска се
съдът да постанови решение, с което да осъди Столична община да му заплати сумата от 524
813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената
транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема
на Столична община през периода м. януари – м. декември 2021 г. при маршрутен пробег от
705 216,430 км., на основание чл. 42, ал. 2 от договор за извършване на обществен превоз на
пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., изчислена при актуализирана цена с процент
инфлация за 2009 г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. в размер на
3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние и вече заплатената цена от ответника
като възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър
разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 524 813,17 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба (31.01.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 147 770,74 лв. /след допуснатото увеличение/- обезщетение за забава върху
неизплатените индексирани цени за извършените услуги по договора считано от 12.02.2021г.
(падежа на фактура №**********/11.02.2021г.), начислени върху разликата между
начислените цени в издадените в периода от 11.02.2021г. до 11.01.2022г. фактури и
индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г.,
2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до датата на подаване на исковата молба - 1
31.01.2024 г., както и направените по делото разноски.
С писмения си отговор Столична община оспорва предявените искове по основание и
размер. Не оспорва сключването на процесния договор между страните, който счита, че
следва да се квалифицира, като такъв за изработка. Относно клаузата на чл. 42, ал. 2 от
договора твърди, че при лексикално тълкуване на волята на страните ставало ясно, че не е
предвидено автоматично изменение на цената при наличието на някоя от упоменатите в
клаузите предпоставки, в т.ч. и промяна в индекса на годишната инфлация. Налице била
правна възможност за актуализация в размера на цената, но не автоматична промяна в
съдържанието задължението за заплащане на следващата се цена по договора. За това
свидетелствали и фактите, че страните трикратно са пристъпвали към споразумения за
промяна в цената за изминат километър пробег при действие именно на този договор
използвайки като основание промяна в инфлационния индекс. Сочи, че за да се промени
размера на цената е необходимо да се отправи предложение до другата страна, което в
случай, че бъде прието следва да се обективира в писмено споразумение - чл.65 от договора.
Подобно предложение за изменение на цената не било постъпвало при ответника, като
изпратените от ищеца три писма нямали такъв характер, тъй като не съдържали конкретно
предложение за промяна в цената. В подкрепа на този подход било и обстоятелството, че
изпълнителят не е издавал фактури през исковия период, които да включват индексация с
размера на годишната инфлация. При условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност спрямо част от претенциите на ищеца, а именно тези начислени
4
за периода до 30.01.2021 г., като поддържа, че с оглед характера им на периодични вземания
е налице специалната давност по чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора
предвиждала възможност за промяна на цената, което не е равнозначно единствено на
увеличение в размера на цената, доколкото освен инфлация е възможно и икономическа
обстановка на дефлация, която предполага намаляване в цената по договора. Ето защо
оспорва направените от ищеца изчисления, тъй като те не държали сметка за периодите с
натрупана годишна дефлация, която не била отчитана при изчисляването на цената по
договора. Наред с това в свое писмо от 17.08.2015 г. дружеството- ищец било заявило, че
няма да има никакви претенции за каквито и да е било други имуществени претенции,
свързани с или произтичащи от описания договор за възлагане извършването на обществен
превоз на пътници и допълнителното споразумение към него, като по същността си с това
изявление се е отказало от правото да извърши индексация на цената по договора с размера
на годишната инфлация, доколкото поисканите с това писмо плащания са били изпълнени.
При липсата на главно вземане не можело да възникне отговорност за закъсняло негово
изпълнение, като освен това липсвала и покана за плащане на исканата индексация.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва
възраженията на ответника. Сочи, че няма основание да се смята, че за да се постигне
актуализация на договорената цена по сделката е необходимо задължително да се отправи
предложение от изпълнителя до възложителя, което да бъде прието и инкорпорирано в
писмено споразумение. Никъде в съдържанието на договора не било вменено в задължение
на изпълнителя да инициира подобно изменение на неговото съдържание в частта му
отнасяща се до формиране цената за изминат километър пробег. Допълва, че независимо от
това, че върху изпълнителят не тежи задължението да инициира процедура по промяна на
цената, за да се спазват добрите търговски взаимоотношения е депозирало три писма до
Столична община, с които тя е уведомена, че от 16.05.2009 г. /датата на сключване на
последното споразумение към договора/ до момента на изпращане на писмото цената за
изминат километър пробег не е променяна, като поради инфлационните процеси в годините
след последната извършена актуализация е поискано това да се направи отново. Изтъкнато
е, че смисълът на индексирането е с оглед защита интересите на изпълнителя при промените
на пазара в течение на срока на договори за обществен превоз, и това само в хипотезата, че
такива промени се проявят в обективната действителност. Когато се говори за инфлация, то
трябвало да се държи сметка за това, че тя представлява изменение в цената на парите –
промяната в тяхната покупателна способност, като измерването на тази промяна се прави
при съпоставка на покупателната способност на парите през предходната година. Това
означавало, че при индексация на цената с инфлационния индекс, то същия се прилага върху
цената за предходната година, респективно ще се прилага при база от 2,57 лв. само ако
индексацията се извършва през втората година от сключването на допълнителното
споразумение датиращо от 2009 г. В случай, че се прилага индексация през третата и всяка
следваща година, то тя се извършва върху вече коригирана през предходна година цена,
защото се сравнявала с цената, каквато е, а тя е вече коригираната цена, а не цената през
5
първата година. Това означавало, че цената през 2021 г. трябва да се формира след
извършването на индексация за всяка година в сравнение с предходната и се достигне с
натрупване до цената през 2021 г.
С допълнителния си отговор Столична община поддържа направените възражения и
оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, направени в
допълнителната искова молба. Обръща внимание, че според подхода използван при
сключването на трите допълнителни споразумения по договора, страните са пристъпвали
към актуализация на цената на три годишен период, което е правено с оглед непогасяването
по давност на това право. В случая ищецът е изгубил правото си да индексира цената по
договора с ответника, защото то се е погасило по давност за периода от 2009 г. до 2018 г..
Изменението в съдържанието на договора било валидно само ако е направено в писмена
форма – чл.65. Никъде в договора не било предвидено, че изменението на цената е
автоматично, а е необходимо изрично предложение за изменение на цената с конкретни
параметри, като такова предложение за 2021 г. не е отправяно.
САС, ТО, 5 състав, намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 04.06.2001г. между „Еридантранс“ ООД- изпълнител, и
Столична община- възложител е сключен договор за извършване на обществен превоз № РД
56-447/04.06.2001 г. по обособена маршрутна автобусна линия № 260 от масовия градски
транспорт, организиран в пределите на Столична община, чиято еднопосочна дължина е
9,500 км., със срок от 5 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на
автобусната линия, която ищецът има задължение да въведе в срок от 180 дни от сключване
на договора. С чл.42, ал.1 от договора, възложителят се е задължил да заплаща на
изпълнителя цена в размер на 1,65 лв. на километър пробег /без ДДС- в чл. 43/. Цената не
може да бъде променяна, освен с годишната инфлация или в случай на увеличаване цената
на горивото за една календарна година с над 30 %, респективно ако общото поскъпване на
горивата, смазочните материали, гуми и резервни части надхвърли 50 % от стойността им за
съответната календарна година- чл.42, ал.2 от договора. Цената се разпределя и заплаща на
изпълнителя на 12 равни месечни вноски през годината. Съгласно чл.65 от договора,
изменения и допълнения към него са валидни само ако са изготвени в писмена форма и
подписани от упълномощени представители на страните, като освен ако не е уговорено
друго, като измененията и допълненията към договора и приложенията към него влизат в
сила от деня на подписването им.
На 26.07.2004 г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което е внесено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, като е предвидено, че за всеки реално изминат
километър пробег по разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от
01.06.2004 г. възложителя заплаща цена в размер на 1,71 лв., която се формира при
начисляване на отчетената за 2002 г. годишна инфлация в размер на 3,8 %.
На 28.06.2006 г. е сключено ново допълнително споразумение, с което е направено
изменение в клаузата на чл. 42, ал. 2, като е предвидено е, че за всеки реално изминат
километър пробег по разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от
6
01.07.2006 г. възложителят заплаща цена в размер на 1,93 лв., която се формира при
начисляване на 13 % инфлация, формирана като сбор от отчетената годишна инфлация за
2003 г. в размер на 5,6 %, за 2004 г. в размер на 4 %, както и за част от тази за 2005 г. в
размер на 3,4 % /при отчетена 6,5 %/.
На 09.08.2006 г. е сключено ново допълнително споразумение, с което са направени
изменения и допълнения в чл. 8 и в чл. 50 от договора.
На 31.10.2006 г. е сключено ново допълнително споразумение, с което срокът на договора е
продължен до провеждане на конкурс и сключване на договор за възлагане на превоза по
основната маршрутна автобусна линия 260 с определения за изпълнител кандидат.
На 14.12.2006 г. е сключено ново допълнително споразумение, с което е изменена клаузата
на чл. 42, ал. 2, като е предвидено е, че за всеки реално изминат километър пробег по
разписани по обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от 01.07.2006 г.
възложителя заплаща цена в размер на 1,99 лв., формирана при начисляване на 16,1 %
инфлация, която е формирана като сбор от отчетената годишна инфлация за 2003 г. в размер
на 5,6 %, за 2004 г. в размер на 4 %, както и за 2005 г. в размер на 6,5 %. С споразумението е
отменено по-ранно сключеното такова от 28.06.2006 г.
С последващо допълнително споразумение от 16.05.2009 г. е изменена в клаузата на чл. 42,
ал. 2, като е предвидено, че за всеки реално изминат километър пробег по разписани по
обособена маршрутна автобусна линия 260, считано от 01.05.2009 г. възложителя заплаща
цена в размер на 2,57 лв., като тя се формира при начисляване на 26,8 % инфлация, която е
формирана като сбор от отчетената годишна инфлация за 2006 г. в размер на 6,5 %, за 2007г.
в размер на 12,5 %, както и за 2008 г. в размер на 7,8 %.
Не се спори, а и от приетите по делото сведения на показателите курсове и пробег по линия
260 се установява, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по договора през
месеците от януари до декември 2021 г. включително, като е предоставил транспортна
услуга на ответника чрез обслужване на курсове и пробег по обособена маршрутна
автобусна линия 260, както следва : 59884,462 км. за м.01.2021 г.; 55442,981 км. за м.02.2021
г.; 61598 км. за м.03.2021 г.; 59026,581 км. за м.04.2021 г.; 55645,335 км. за м.05.2021 г.;
59860,628 км. за м.06.2021 г.; 61498,930 км. за м.07.2021 г.; 61470,269 км. за м.08.2021г.;
58289,003 км. за м.09.2021 г.; 58879,574 км. за м.10.2021 г.; 57238,351 км. за м.11.2021 г. и
56381,430 за м.12.2021 г. През месеците януари,февруари, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември на 2021г. ищецът е предоставил транспортна
услуга на ответника чрез обслужване на курсове и пробег по обособена маршрутна
автобусна линия 260 при условията на реализирани хипотези по смисъла на чл. 50, ал. 3 от
договора /въведени с допълнително споразумение от 09.08.2006 г./, т.е. частично извършен
курс не по вина на изпълнителя, при настъпването на които възложителят следва да заплаща
транспортната услуга при прилагане на 50 % от разходната ставка възприета по договора. За
упоменатите месеци редуцираната ставка е приложена за следните километри пробег: 32,803
км. за м.януари; 46,202 км за м. февруари; 13,452 км. за м. април; 51,829 км за м.май; 56,559
7
км за м.юни; 6,288 за м.юли; 28,276 км за м.август; 41,306 км за м. септември; 33,343 км за
м.октомври; 15,151 км за м.ноември и 30,026 км за м.декември на 2021г. За ежемесечно
извършваните през 2021 г. по маршрутна автобусна линия 260 услуги по превоз на пътници
от дружеството-ищец е издало фактури, в който е начислявана стойността на предоставената
услуга през съответния месец, като е посочвано какъв е нейният вид, количество, единична и
обща стойност. Всяка от 12 фактури е подписана от представители и на двете страни, като
общата стойност на всички издадени фактури възлиза на 2 175 437,34 лв. с начислен ДДС и
касае реализацията на общ отчетен пробег в разстояние от 705 216,430 км и частично
отчетен пробег /пробег с наложени редукции/ в разстояние от 355,235 км.
По делото са приложени и платежни нареждания, с които „ЦГМ“ ЕАД е осъществило
плащане на фактурираните от ищеца стойности на извършените през 2021 г. транспортни
услуги, както и протоколи на прихващане на насрещни вземания между ищеца и „ЦГМ“
ЕАД, на когото от ответника е делегирано задължението за заплащане на цената по
договора за извършване на обществен превоз по маршрутна автобусна линия 260.
С писмо от 31.03.2009 г., получено от Столична община на 31.03.2009 г., ищцовото
дружество е направило искане за индексиране на цената следваща се за предоставяните
транспортни услуги по договора, като се съобразят стойностите на генерираната и измерена
с инфлационен индекс през 2006, 2007 и 2008 г. инфлация, като с оглед на същата цената на
километър изминат пробег да се определи на 2,57 лв.
С писмо от 17.08.2015 г. ищецът е отправил до Столична община искане за заплащане на
стойност на услуги предоставени по договора, които са фактурирани през 2012, 2013 и 2015
г. и възлизат на сумата от общо 642 253,74 лв., като е предложил и опрощаването на всички
дължими от ответната община лихви неустойки за забава и каквито и да е било други
имуществени претенции свързани с изпълнението на цитирания договор, при условие, че
дължимата в писмото сума бъде изплатена.
По делото са приложени платежни нареждания от 01.09.2015 г., от който се установява
извършено от „ЦГМ“ ЕАД плащане на сумите по цитираните в писмото пет броя фактури, в
общ размер на 642 253,74 лв.
Видно от приетото по делото от първоинстанционният съд заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, годишната инфлация според публикувани официални данни от НСИ
е при следните равнища през изследваните години : за 2010 г. е 4,5 %; за 2011 г. е 2,8 %; 2012
г. е 4,2 %; за 2013 г. е отрицателна – 1,6 %; за 2014 г. е отрицателна – 0,9 %; за 2015 г. е
отрицателна – 0,4 %; за 2016 г. е 0,1 %; за 2017 г. е 2,8 %; за 2018 г. е 2,7 %; за 2019 г. е 3,8 %
и за 2020 г. е 0,1 %. Вещото лице е изчислила, че размерът на индексираната цена на
километър пробег за 2021г. въз основа на годишната инфлация за периода от 2009 г. до 2020
г., включително, следва да бъде в размер на 3,19 лв. или с увеличение от 0,62 лв., спрямо
договорената цена от 2,57 лв. При този вариант на изчисление общата дължима сума за
километър пробег за 2021г. би била в размер на 2 250 208, 77 лв. без ДДС за общо изминати
705 216,430 км. пробег и неизминат маршрут не по вина на изпълнителя от 355,235 км или
общо увеличение от 437 334,30 лв. без ДДС на цената спряно тази, която е фактурирана от
8
ищеца за 2021г. При изчисляване на цената, но при отчитането не само на инфлацията за
2009- 2020г., а и на дефлацията за същия период, цената за километър пробег за 2021г. би
следвало да се увеличи само с 0,52 лв., или да бъде на стойност от 3,09 лв. В този случай
общо дължимата цена за 2021г. би била в размер на 2 179 669,37 лв. без ДДС, или
увеличение спрямо фактурираната такава с 366 804,90 лв. без ДДС. В заключението си
вещото сочи, че общият размер на погасените задължения по процесния договор за 2021г. е
2 154 753,55 лв., от които 2 108 673,55 лв. са заплатени съгласно 17 бр. банкови преводи, а 46
080 лв. са прихванати на основание 5 бр. двустранно подписани споразумителни протокола.
Вземанията на „ЦГМ“ АД срещу ищцовото дружество за продажба на карти за пътувания на
обща стойност 46 080 лв. са били приспаднати от дължимите към ответника суми за
съответния месец на основание споразумителните протоколи. Размерът на мораторната
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за индексираната цена за периода от
12.02.2021 г. (падежа на фактура № **********/11.02.2021г.), начислени върху разликата
между начислените цени с издадените в периода от 11.02.2021г. до 11.01.2022г. фактури от
ищеца и индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009г., 2010г., 2011г.,
2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до датата на подаване на исковата молба -
31.01.2024г., е 147 770,74 лв. В случай, че при изчисляване на цената на километър се отчита
и дефлацията, мораторната лихва за същия период би била 123 936,75 лв.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна и съгласно правомощията си по чл.269 ГПК,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените иска за обезщетение за неизпълнение на договор, следва
да се установят следните елементи от сложния фактически състав на чл.79, ал.1 ЗЗД:
облигационно отношение между страните, по силата на което за тях са възникнали
определени права и задължения, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна
на ответника, претърпени вреди под формата на настъпили загуби и/или пропуснати ползи и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Съгласно чл.82 ЗЗД
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
Не се спори по делото, а и от приложените по него доказателства се установява, че на
01.06.2001г. между Столична община- възложител, и „Еридантранс“ ООД- изпълнител, е
сключен договор № РД-56-447/04.06.2001г. за възлагане на обществен превоз на пътници по
обособена маршрутна автобусна линия № 260 от масовия градски транспорт, който договор е
в сила и към 2021 г. при липсата на твърдения и доказателства заложено условие за изтичане
на срока по договора от 2001 г. да се е сбъднало.
Не се спори, а и от приложените по делото доказателства: сведения за изпълнение на
курсовете и пробег и двустранно подписаните фактури, се установява, че ищецът е изпълнил
надлежно поетите с договора задължения по извършването през 2021 г. на автобусни превози
9
чрез автобусна линия 260 по възлагане на ответната община, която е приела реализираната
услуга, полагайки подпис под издадените фактури, които е и заплатил.
Не се спори по делото, че обявената от НСИ инфлация е при следните равнища през
изследваните години : за 2010 г. е 4,5 %; за 2011 г. е 2,8 %; 2012 г. е 4,2 %; за 2013 г. е
отрицателна - 1,6 %; за 2014 г. е отрицателна- 0,9 %; за 2015 г. е отрицателна- 0,4%; за 2016
г. е 0,1 %; за 2017 г. е 2,8 %; за 2018 г. е 2,7 %; за 2019 г. е 3,8 % и за 2020 г. е 0,1 %.,
С оглед гореизложеното съдът счита, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за транспортна услуга, по което ищецът, в качеството си на
изпълнител, е осъществил през 2021 г. възложения превоз на пътници- пробег общо
705 571,665 км.
Налице е спор между страните- съконтрахенти по процесния договор, относно точното
съдържание на договорната клауза на чл.42, ал.2, което задължава съда да тълкува тази
договорка в съответствие с чл.20 ЗЗД. Спорът по делото е относно размера на цената за
транспортната услуга за процесния период, респ. има ли основание за автоматично
индексиране с обявената от НСИ годишна инфлация. Цената и начина на плащане са
регламентирани в раздел ХІ и ХІІ от договора, като е определена цена в размер на 1,65 лв. за
всеки изминат километър пробег / без ДДС/, въз основа на отчетите за изпълнение- чл.9, т.13
от договора. Съгласно чл.44 от договора, цената се разпределя и разплаща на изпълнителя
на 12 равни месечни вноски, като 30% от цената за текущия месец се превежда авансово, а
уравняването й се извършва до 10- то число на следващия месец. Съгласно чл.42, ал.2 от
договора, цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на
договора не може да бъде променяна, освен с годишната инфлация или в случай на
увеличаване на цената на горивото за една календарна година с над 30% или ако общото
поскъпване на горива, смазочни материали, гуми и резервни части надвиши 50% от
стойността на съответната календарна година.
Основателно е възражението на „Еридантранс“ ООД, че волята на страните, обективирана в
тази договорна разпоредба, е различна от приетата от съда, както и че съдът не е тълкувал
договорната клауза в съответствие с нормата на чл.20 ЗЗД. При тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността.
Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните, обективирана в клаузата на
чл.42, ал.2 от договора, е цената по чл.42, ал.1 да се променя автоматично при наличие на
някоя от посочените хипотези, регламентирани в ал.2, като всяка от тях е самостоятелна и
независима от останалите. За процесния период е налице хипотезата на чл.42, ал.2, пр.1 от
договора- обявен от НСИ размер на инфлацията, което води до изменение на цената по ал.1
със съответния инфлационен процент. Доколкото компенсаторният механизъм е част от
договора, с оглед обективираното в договорна клауза съгласие за индексиране на цената и за
начина по който се определя новият размер на възнаграждението, което е определено по
чл.42, ал.1, при настъпване на някоя от изброените хипотези става определяемо съгласно
10
чл.42, ал.2 вр. ал.1, не е необходимо сключването на писмен анекс. Предвид формулировката
на договорната клауза тази промяна в съдържанието й настъпва автоматично, без да се
нуждае от допълнително съгласие чрез изменение на договора с подписване на нарочен
писмен анекс. Действително, през годините на действието на договора е извършвана
актуализация в уговорена с него цена на услугата за километър пробег с подписване на
изрични допълнителни споразумения по реда на чл. 65 от договора, но само по себе си
ползването на общия способ, уговорен от страните по договора за промяна в неговото
съдържание, в т.ч. и в уговорената с него цена, не води до промяна на клаузата на чл. 42, ал.
2 действието на която се проявява автоматично.
Обратното тълкуване би довело до икономическа неизгодност за изпълнителя да изпълнява
договора при поскъпване на разходите и материалите, необходими за поддръжката на
автобусите, чрез които осъществява процесната услуга и при риск изобщо да преустанови
изпълнението на договора поради невъзможност да осигури услугата. Именно, при
отчитане специфичния предмет на договора- осъществяване на обществен превоз на
пътници и възможността изпълнителят по договора да бъде затруднен или препятстван да
осъществи целения резултат, разпоредбата на чл.42 ал.2 от договора, която е уговорена и в
обществен интерес, предвижда автоматична индексация на превозното възнаграждение. В
противен случай, при евентуално несъгласие на възложителя с параметрите на новата цена,
би се стигнало до невъзможност изпълнителят да изпълни задълженията си по договора,
което да доведе до преустановяване извършването на услугата. Принципът на
добросъвестността изисква да не се нарушава равновесието при упражняването правата и
задълженията на съконтрахентите, което би довело до неравноправие, евентуално и до
неоснователно обогатяване на една от страните. С договорения в чл.42, ал.2 компенсаторен
механизъм, предвиждащ три отделни хипотези на промяна в цената, отчитащи различни
икономически процеси, се запазва равностойността на престациите, като изменението на
цената е резултат от настъпило изменение в цената на парите или в стойността на услугата.
Неоснователно е и възражението на Столична община за направен от ищцовото дружество
през 2015 г. отказ от правото да иска актуализация на договорената цена на услугата с
писмо от 17.08.2015 г. В случая изявлението е направено към момент предшестващ
пораждането на съдебно предявените от ищеца претенции за остатък от цена за извършени
през 2021 г. услуги по договор, поради което и дори да се приеме че е налице евентуален
отказ от правото да се получава ежегодна индексация на цената /какъвто не се съдържа в
писмото/, то няма погасителен ефект спрямо бъдещото право.
Неоснователно е и възражението на Столична община за изтекла погасителна давност по
отношение правото на ищеца- изпълнител да иска внасяне на промяна в цената на услугата
за периода обхващащ времето от 2009 г. до 2018 г. вкл. Както вече бе изложено по-горе,
клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора има автоматично действие, което означава, че за
реализирането на тази правна последица не е нужно упражняването на определено
преобразуващо право от изпълнителя по договора, при неупражняването на каквото само би
намелил приложение института на погасителната давност по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
11
Неоснователно е и възражението на Столична община, че при определяне на цената следва
да се вземат предвид не само инфлационните, но и евентуалните дефлационни процеси в
страната. В годините, в които икономическите процеси в страната са водили до измерването
на годишна дефлация /2013, 2014, 2015 г./ формираната цена по договора не е следвало да
бъде променяна /намалявана/ с процента на отчитаната дефлация, тъй като изрично
изразената в чл.42, ал. 2 от договора воля на страните е цената да търпи автоматична
промяна, но само до размера на годишната инфлация, а не и с този на годишната дефлация.
Именно при наличието на такава хипотеза за промяна на цената на договора- настъпили
дефлационни процеси, сочещи на необходимост от намаляване на възнаграждението за
услугата, приложение следва да намери сочената от Столичната община разпоредба на
чл.65 от договора, при която промяната на цената да бъде договорена и оформена в
сключено от страните писмено споразумение.
Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 79, ал.1
ЗЗД за заплащане на неплатеното възнаграждение по индексирана цена за извършения през
2021 г. обществен превоз по основна градска автобусна линия № 260 с маршрутен пробег от
общо 705 571,665 км., дължимо съгласно чл.42, ал.2 от договор № РД-56-447/04.06.2001г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 31.01.2024г., до
окончателното й изплащане.
Относно размера:
Неоснователно е възражението на Столична община, че индексация следва да се приложи
по отношение на базисната цена от 2,57 лв., която е възприета със споразумението от 2009 г.
само с годишния индекс на инфлацията измерена през 2019 г., равняващ се на 3,8 %. Както
вече бе изложено, процесът на актуализация на цената настъпва автоматично без нужда от
определени нарочни изявления на страните, с които да се упражнява тяхно право по
иницииране на подобна актуализация, съответно през всяка от годините след последната
актуализация през 2009 г. /с изключение на 2013 г., 2014 г. и 2015 г., когато е измерена
годишна дефлация/ цената на километър пробег е търпяла нарастване с добавяне на
процента на измерената годишна инфлация. Ето защо и съдът счита, че ищецът следва да
получи цена на изминат километър пробег равна на 3,19 лв. без ДДС за извършения
маршрутен пробег от 705 216,430 км., съответно равна на 1,60 лв. без ДДС за извършения
маршрутен пробег от 355,235 км. Тази цена е определена, като за базова година и съответно
цена е взета 2009 г. /последната година, в която страните са извършили промяна в цената за
изминат километър пробег – увеличение до 2,57 лв. за изминат километър/, като за
изчисляването на цената формирана през следващите години от действието на договора 2010
– 2020 г. е използван способа на капитализиране на инфлационната надбавка, без годините с
дефлация, който вариант на изчисления от вещото лице е съобразен с установените между
страните уговорки във връзка с определяне цената на услугата.
Следователно при установените по делото параметри на обема на предоставената услуга по
превоз на пътници с обществен транспорт по маршрутна автобусна линия № 260 през 2020 г.
ищецът е имал право да получава по 3,19 лв. без вкл. ДДС цена за изминат километър пробег
12
/в хипотезите, когато не е било налице основание за редукция/, съответно по 1,60 лв. за
изминат километър пробег, тогава когато е било налице основание за прилагане на редукция
при разплащане на отчетената превозна услуга. От приетото по делото заключение по
допусната счетоводна експертиза се установява, че за общо изминатите през 2020 г.,
съответно отчетени и приети от възложителя километри пробег относно услуги по превоз на
пътници по линия № 260 равняващи се на 703 549,207 км., 703 240,099 км. подлежат на
разплащане без прилагане на редукция в цената и при индексирана тарифна ставка от 3,19
лв. на изминат километър, а 309,108 км. подлежат на разплащане при прилагане на редукция
от 50 % в цената и при индексирана тарифна ставка от 1,60 лв. на изминат километър.
Общата стойност на фактурираните през 2021 г. услуги при прилагане на тези ценови
параметри възлиза на сумата от общо 2 250 208,77 лв. без ДДС /реално изминати километри
от 705 216,430 км. по 3,19 лв. и за километрите неизминат маршрут не по вина на
изпълнителя от 355,235 км. по 1,60 лв./, която надвишава с общо 437 344,30 лв.
фактурираните и разплатени от ответника услуги по превоз на пътници предоставени от
ищеца през 2021 г., която сума следва да му бъде заплатена като дължима разлика на
основание чл.42, ал. 2 от договора за извършване на обществен превоз на пътници № РД –
56- 447/04.06.2001 г. При начисляване на ДДС в размер на 20 % върху изчислената разлика
от 437 344,30 лв. дължимата сума е в размер на 524 813,17 лв., в който размер предявеният
иск следва да бъде уважен.
По предявените на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД иска.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора- чл. 84,
ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 45 от договора, 30% от цената за текущия месец де превежда
авансово на изпълнителя, а уравняването й се извършва до 10 - то число на следващия
месец. Съгласно така уговорения срок, цената за услугите предоставени през м.януари е
станала изискуема на 10.02.2020 г. и т.н. за следващите месеци от исковия период, т.е.
длъжникът е изпаднал в забава от деня следващ уговорения падеж, а именно от 11.02.2020 г.
по отношение цената дължима за м. януари 2020 г., съответно на всяко 11-то число от
следващите месеци до 11.01.2021 г. относно последното задължение за цената, дължима за
услугите предоставени по договора през м. декември 2021 г. В случая, обезщетението за
забава се претендира от датата, следваща настъпване на падежа на издадените за съответния
месец фактури, от който начален момент, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, следва да бъде присъдено или така изчисленото дължимо обезщетението по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е в размер на 147 770,74лв.
С оглед на изложеното и при несъвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези
на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, с което предявените на осн. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД иска бъдат
изцяло уважени.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора Столична община следва да бъде осъдена
13
да заплати на „Еридантранс“ ООД направените по делото разноски.
В законноустановеният срок Столична община е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение само за
първоинстанционното производство в размер на 35 765 лв. с ДДС. Съгласно на чл. 78, ал.5
ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може по искане на насрещната
страна да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото,
но не по- малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона
за адвокатурата. В решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при
направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът
не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия
адвокатски съвет. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият
съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши преценка на вида,
количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент
на адвокатското възнаграждение. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В създадената въз основа на това решение
практика на Върховния касационен съд се приема, че при упражняване на правомощието по
чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора,
едва след и ако установи, че уговореното адвокатско възнаграждение не съответства на
пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност и несъответствието е
съществено, т.е. че трудът на адвоката е бил съществено надценен. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на спора пред първата инстанция, очертана от предмета на
предявените искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, спорните факти и
обстоятелства, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси по
наведените от ответника правоизключваши и правопогасяващи възражения, фактическите
действия по осъществяване на възложената защита с оглед представените от страните
доказателства, включ. ползвани специални знания и участието само в едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав на съда приема, че заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата от 29 900 лв.
Предвид изложеното Столична община следва да заплати на „Еридантранс“ ОООД
направените разноски по делото в размер на общо 113 298,21 лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1335 от 07.10.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав, постановено по т.д. №
14
206/2024г., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Столична община , БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.София, ул. Московска“ №
33, да заплати на „Еридантранс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Градинарска“ № 1, на осн. чл.79 ЗЗД сумата от 524 813,17 лв. с
ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по индексирана цена за извършения за
периода м.януари- м. декември 2021 г. обществен превоз по основна градска автобусна
линия № 260 с маршрутен пробег от общо 705 571,665 км., дължимо съгласно чл. 42, ал. 2 от
договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56 - 447/04.06.2001 г.,, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 31.01.2024 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от общо 147 770,74 лв.- обезщетение за забава, считано от деня,
следващ настъпването на всяка от издадените 12 фактури, до датата на исковата молба,
както и сумата от общо 113 2980,21лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15