РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 23 март 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 24 февруари 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При
секретаря Мартина Здравкова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д. 1410/20г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Производство
по реда на чл.237 ГПК
В исковата молба се твърди, че
ответника по делото е ползвал доставената от ищцовото дружество електроенергия,
но не е платила същата, т.е. е неизряден платец.
Твърди съща, че е открита партида на абонат в ищцовото
дружество, с абонатен № 10429599 Твърди, че на 02.02.2017 година служители на
ищцовото дружество са посетили адрес в с.Я. ул.»Г.Д.»№ ***, като съставили протокол/ в отсъствие на ответника/
/констативен/№ 3017199,в присъствие на представители на федерация на
потребителите, както и служители на полицията, където отразили, че при извършване
на проверката, потребителят е прекъснат от електомера . Тези констатации били отразени в съставения
Констативен протокол с подписан от
двамата служители, извършили проверката, и от служители на Федерацията на
потребителите и полицай, които са ги придружавали.
Ищеца иска от съда да постанови съдебен акт с който да
признае за установено, че ответника му дължи сумата подробно описана в ИМ. Претендира направените деловодни разноски по
заповедното и исково производство.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
В
съдебно заседание ответника се явява,
заявява,че признава иска.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на
страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК приема за установено от фактическа и от
правна страна следното:
По делото няма спор, относно описаната в исковата
молба фактическа обстановка. Няма спор между страните, че ответницата неправомерна
е консумирала ел.енергия.
Поначало признанието иска е процесуално
действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу
иска, защото той е основателен. По същество едно такова признание винаги
съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска
отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание
на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда.
Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до
съда относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за
самия него.
Спрямо съда признанието на иска съставлява важно и
ценно доказателствено средство и по силата на чл.237, ал.2 ГПК е
достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава
на признание.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.И.М. ,с ЕГН **********,*** , дължи
на “ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК *********,
сумата от 483,14 лв. представляваща ползвана,но незаплатена
електроенергия , лихва за забава в размер на 143,59 лв. считано от 22.02.2017 -
11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.20
г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА В.И.М. да плати на „ЧЕЗ Електро
България“АД сумата от 87,00лв.- разноски по заповедното производство и сумата
от 425,00 лв., разноски по исковото
производство,от които ДТ-75,00лв. и за експертиза 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
МОС в 2-седмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: