Номер 45915.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно търговско дело №
20203001000434 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
гр.София, чрез адв.Христова, срещу решение №18/26.02.2020г. по г.д.№34/2019г. на ОС –
Разград в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Ф. М. Д. сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие на
смъртта на Ф М А, настъпила при ПТП на 24.04.2017г. в с.Божурово, обл.Разград, по вина
на водача на товарен автомобил “Ивеко 35“, с ДК № Е 0641 МВ, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда
- 25.07.2019г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
От същите не се установява наличието на трайна дълбока и емоционална връзка между
ищеца и починалата му баба, която се отличава с изключителност от нормалните отношения
и е основание за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съобразно разясненията дадени в ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС. Тежестта за
установяване на посоченото обстоятелство е за ищцовата страна, а по делото не са събрани
доказателства, които да го установяват. Единственото доказателство за това са показанията
на свид.И които не почиват на преки и непосредствени впечатления. От същите се
установява, че починалата е имала и други внуци, с които са живеели в едно домакинство,
поради което няма изключителност на отношенията. Още повече, че от представените
удостоверения за адресна регистрация се установява, че адресът на ищеца не съвпада с този
1
на починалата му баба в продължителен период преди настъпване на смъртта, а и същият е
напуснал страната и се е установил да живее в Белгия. Събраните по делото доказателства
установяват наличие на формална връзка на родство между ищеца и починалата му баба,
която не е основание за присъждане на претендираното обезщетение.
В условие на евентуалност, при установяване на изключителност на отношенията, се
твърди, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на
критерия за справедливост, определен в чл.52 от ЗЗД, при отчитане на обективно
установените факти по делото, както и социално – икономическите условия в страната. При
определянето му съдът следва да приложи разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
като определи максималния му размер на 5 000лв.
Оспорва се и размера на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото
лице, като се твърди, че същото следва да се определи в размер на ½, тъй като то е
предприело пресичане на пътното платно в момент, в който товарният автомобил
правомерно се е движел на заден ход към мястото, на което се е намирало. Съобразно
заключението по допуснатата САТЕ произшествието е било изцяло предотвратимо, ако
пострадалата не е предприела пресичане на пътното платно зад автомобила движещ се на
заден ход или го е извършила на разрешеното за това място – кръстовището пред
автомобила.
По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и постанови
друго, с което отхвърли предявените искове. В условие на евентуалност да намали размера
на присъденото обезщетение.
В жалбата е направено искане по доказателствата за прилагане на протокол от
проведено о.с.з. по т.д.№100/2018г. на ОС – Разград.
Въззиваемата страна Ф. М. Д. с писмен отговор, чрез адв.Н, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищецът
попада в кръга на правоимащите, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС. Ищецът е внук на починалата , като до
нейната смърт двамата са поддържали изключително близки и топли отношения: тя го е
отгледала от малък, разхождали са се из селото, пазарували са, пиели са кафе, спяли са в
една стая. След нейната смърт ищецът се е затворил в себе си, спрял е да излиза, не общувал
с никого, ходил на гроба ѝ и плачел.
Твърди още, че при определяне размера на обезщетението съдът правилно е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като го е определил по справедливост, а не по реда
на пар.96, ал.1 от ЗИД на КЗ. Последната е неприложима, поради противоречието с
европейското законодателство и ограничаване правата на правоимащите лица. Изцяло
неправилни са и възраженията, че съпричиняването от страна на пострадалото лице следва
да се определи в размер на ½. В тази връзка съдът правилно е посочил в решението си, че
2
пешеходецът е уязвим участник в пътното движение и на водача на МПС са вменени
особени задължения за опазването му.
По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и
потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Ф. М. Д. срещу
решение №18/26.02.2020г. по г.д.№34/2019г. на ОС – Разград в частта, с която е отхвърлен
предявения от въззивника срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София,
иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие на
смъртта на Ф М А, настъпила при ПТП на 24.04.2017г. в с.Божурово, обл.Разград, по вина
на водача на товарен автомобил “Ивеко 35“, с ДК № Е 0641 МВ, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, за
разликата над 30 000лв. до претендираните 100 000лв., както и в частта, с която е
отхвърлена претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от
датата на произшествието – 24.04.2017г. до подаване на исковата молба в съда - 25.07.2019г.
В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и постановено
в противоречие със събраните доказателства. От същите се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав за уважаване на предявените искове в пълен размер.
Установени са близките отношения между ищеца и починалата му баба, както и
преживените болки и страдания от нейната смърт. Последните не са отчетени в достатъчна
степен в постановеното решение, като не са съобразени изключително близките им
отношения, а именно, че са живели под един покрив, обичали са се, подкрепяли са се, както
и тежкото преживяване на загубата.Не са съобразени лимитите по застраховките
„Гражданска отговорност“, както и икономическата конюктура към момента на
произшествието. Правилно съдът е определил обезщетението по справедливост, като не е
приложил разпоредбата на пар.96, ал.1 от ЗИД на КЗ, която е в противоречие с европейското
законодателство и с принципа за справедливо удовлетворяване на претърпените от
правоимащите болки и страдания.
Решението е неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на
законната лихва от датата на произшествието. По делото са събрани доказателства, че към
преписката по заявлението, с което е отправена претенцията до застрахователя са
приложени всички необходими доказателства за произнасянето му. В чл.429, ал.3 вр. ал.2 от
КЗ е предвидено, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, като
застрахователят отговаря за заплащането им при условията на ал.3, а именно до размера на
застрахователната сума. Отговорността на застрахователя е функционална и обусловена от
тази на деликвента и той дължи на увредения това, което би му дължал деликвента,
включително и лихвите за забава. Последната е поставена в зависимост от уведомяването
му, след което същата е резултат на собственото му поведение.
3
По същество моли съда да отмени решението в оспорената му част и постанови
друго, с което уважи предявените искове в пълен размер.
Въззиваемата страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София,
редовно призована, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано
настоящото производство отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното от въззивника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
гр.София искане за прилагане на писмени доказателства /препис от протокол от проведено
о.с.з. на 09.04.2019г. по т.д.№100/2018г. на ОС – Разград/ следва да бъде оставено без
уважение като преклудирано, на основание 266, ал.1 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, гр.София за прилагане на писмено доказателство - препис от протокол
от проведено о.с.з. на 09.04.2019г. по т.д.№100/2018г. на ОС – Разград, като преклудирано,
на основание 266, ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.10.2020г. от 14,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4