№ 2994
гр. Варна, 17.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 36651/08.05.2024 г. по описа на
ВРС, подадена от Т. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „М.“ .....
ет.2 срещу Решение № 784/08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 5432/2022 г.
по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. И. М., ЕГН
**********, сумата в общ размер на 2156 лева и на З. И. М., ЕГН **********,
сумата от 1540 лева, представляващи обезщетение за едноличното ползване от
въззивника на съсобствен имот, представляващ гараж, находящ се в гр. Варна,
ул. „..“ № 2а, съобразно квотата им в съсобствеността, в периода 22.11.2017 г. -
22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда - 22.11.2022 г. до окончателното
заплащане на сумите, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
първоинстанционния акт поради неправилно приложение на материалния
закон. Въззивникът твърди, че по отношение на процесния гараж не е налице
съсобственост между страните по спора. Излага, че съгласно решение за делба
по гр.д. № 31/1983 г. по описа на ВРС едноличен собственик на имота е бил
общият наследодател . С. М., като Ж. М. /майка на ищците/ не притежава дял
от имота. Наред с това твърди, че през 2001 г. . М. е прехвърлил на сина си от
първия брак – С. М. 1/3 идеална част от поземления имот, както и 1/3 ид. ч. от
изградената в него сграда и гаража, поради което, счита, че съсобственост по
отношение на процесния гараж не е възникнала между страните по спора. С
оглед горното счита, че не е налице първата предпоставка за уважаване на
иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Отделно твърди, че в решението не е обсъден
въпросът относно размера на квотите в съсобствеността. Оспорва извода на
първоинстанционния съд за еднолично ползване на гаража от нейна страна
чрез трето лице, доколкото не е имало сключен договор за наем. Твърди, че
представения по делото договор за наем касае жилищната сграда в имота, но
не и гаража, за чието лишаване от ползване ищците претендират заплащане на
1
обезщетение. Жалбоподателката сочи, че гаражът е бил съсобствен между нея
и починалия й съпруг С., но въпреки това е бил използван за съхраняване
вещите на общия на страните наследодател - . М.. Излага, че достъп на ищците
до процесния гараж никога не е отказван, но същите не са проявили желание
да го ползват именно защото знаят, че нямат дял в съсобствеността, а по
отношение на къщата и постройките, защото същите са в неугледен вид и се
рушат. Твърди, че според двете вещи лица гаражът не може да се ползва, като
само на това основание счита, че искът е следвало да се отхвърли. Излага, че е
наследник на С. М., в качеството си на преживяла съпруга, като твърди, че по
делото не са конституирани децата им Виргиния и . М., които също са
наследници на С. М.. Твърди, че не става ясно как съдът е достигнал до извод
за еднолично ползване на имота от нейна страна за период 22.11.2017 г. –
11.01.2020 г., доколкото в поканите за заплащане на обезщетение, изпратени от
ищците, е посочено, че имотът се е ползвал заедно със съпруга й С. М.. Моли
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Становището на въззиваемите Д. М. и З. М., изразено в отговора на
въззивната жалба, е за нейната неоснователност. Оспорват възражението на
насрещната страна за липса на съсобственост между страните по отношение
на процесния гараж, като твърдят, че това обстоятелство е обявено за
безспорно в доклада по делото пред първата инстанция. Излагат, че в отговора
на исковата молба ответницата не е оспорила наличието на съсобственост,
като дори я е признала. Твърди се, че гаражът е бил построен в имота на
общия наследодател . М. по време на брака му с майката на въззиваемите - Ж.
М., поради което и се доказва, че същият е бил СИО. Сочи се, че дяловете на
страните са определени съобразно последиците на прехвърлителната сделка от
2001 г., по силата на която . М. е прехвърлил на сина си от първия брак - С. М.
1/3 идеална част от имота, ведно с 1/3 идеална част от построените в него
жилище, маза и гараж срещу задължение за издръжка и гледане.
Обстоятелството, че процесният гараж е съсобствен между страните,
въззиваемите твърдят, че се установява и от подадена приживе от С.
Манастриски декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която изрично е декларирал
гаража, като съсобствен с ищцата Д. М.. Излагат, че квотите в
съсобствеността се установяват от приложените по делото документи, а
именно – нотариални актове, удостоверение за наследници и граждански брак.
По отношение на въпроса за едноличното ползване на гаража от страна на
ответницата Т. М., въззиваемите сочат, че с молба, връчена лично на С. и Т. М.
на 28.11.2005 г. ищцата Д. М. изрично е поискала достъп до целия имот, вкл. и
гараж, като в отговор на това С. М. е посочил, че не ползва лично имота, а в
него има наематели. Твърди се, че изричното признание за ползването на
имота от наематели, както и фактът, че същият впоследствие е отдаван за
безвъзмездно ползване на трето лице категорично води до извод за личното му
ползване от ответницата и починалия й съпруг - С. М..
Въззиваемите сочат, че от показанията на св. К. М., която живее в имота
от 24 г., се установява, че първоначално имотът й е предоставен за ползване от
С. М., а впоследствие и от съпругата му Т. М.. Установява се още, че
свидетелката ползва не само жилищната постройка, но и гаража, доколкото
последната твърди, че има достъп до него откъм двора, както и че там държи
велосипеда си и пералня. Твърдят, че от показанията е видно, че след смъртта
на С. М., договорните отношения са продължили с неговата съпруга –
ответницата Т. М., което доказва, че последната осъществява фактическа власт
2
върху имота. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че ответницата
не ограничава достъпа на ищците до гаража. Считат, че от показанията на
свидетел М. се установява, че същата ползва целия втори етаж от къщата,
мястото пред нея, както и гаража, като твърденията й че всичко е отворено и
има свободен достъп до обектите, въззиваемите приемат за необосновани.
Твърдят, че тези показания противоречат на дадените от св. Русев, който сочи,
че имотът е ограден и заключен, вкл. гаража и дворната врата. Предвид
горното считат, че макар ответницата да не осъществява лично фактическа
власт върху гаража, то същата ограничава достъпа на ищците до него, като са
допуснати от нея и съпруга й трети лица в обекта. Оспорват твърденията, че
процесният гараж не може да се ползва като такъв, като се позовават на
заключението по повторната СТЕ. По отношение на изложеното във
въззивната жалба, че не всички съсобственици на имота са конституирани
като страни по делото, въззиваемите излагат, че надлежни страни в
производството по чл. 31, ал. 2 ЗС са единствено лишеният от ползване
съсобственик и този, който му пречи да ползва имота.
Отправят искане за събиране на писмени доказателства за опровергаване
възраженията във въззивната жалба за липса на съсобственост по отношение
на процесния гараж, както и искане да бъде издадено съдебно удостоверение
за снабдяване от ВРП със заверен препис на протокол с обяснения, дадени от
насрещната страна Т. Манастриска по пр. пр. 2174/2022 г. на ВРП, в които се
прави извънсъдебно признание, че целият имот се ползва от трето лице,
допуснато именно от нея и починалия й съпруг. Молят въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено.
Претендират разноски.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което
следва да бъде приета за разглеждане.
По отношение на отправеното от страна на въззиваемите
доказателствено искане за допускане като писмени доказателства по делото -
декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени от С. М. и Т. М., Акт за установяване на
задължения № МД-АУ-1019/10.02.2022 г. на Дирекция МТ при Община Варна
за установяване на дължими данъци от Д. М., съдът намира следното:
Писмените доказателства се представят с цел опровергаване
твърденията, изложени във въззивната жалба, за липса на съсобственост по
отношение на процесния гараж. Възражението за липса на съсобственост е
преклудирано, тъй като същото е наведено за първи път с въззивната жалба.
Отделно от това е прието за безспорно между страните с доклада по делото
пред първата инстанция, че страните са съсобственици на имот,
представляващ гараж, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „..“ № 2а. Предвид
изложеното и искането за приемане на писмени доказателства следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на искането за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което въззиваемите да се снабдят със заверен препис на протокол с
обяснения, дадени от Т. Манастриска по пр.пр. 2174/2022 г. на ВРП, в които се
прави извънсъдебно признание, че целият имот се ползва от трето лице,
допуснато от нея и починалия й съпруг, съдът го намира за допустимо.
Същото е било отправено своевременно от ищците в първото заседание по
делото, но не е било допуснато от първоинстанционния съд с аргумент, че
събирането на писмени доказателства за дадени пред друг орган обяснения на
3
страна би нарушило принципа за непосредственост в процеса. Настоящият
състав не споделя изложеното от първоинстанционния съд за недопустимост
на отправеното доказателствено искане, доколкото се касае за обяснения на
страна по делото, дадени пред друг държавен орган, които биха могли да се
кредитират от съда, разглеждащ настоящия спор, наред с всички останали
доказателства по делото, доколкото са наведени твърдения, че в същите се
съдържат извънсъдебни признания за неизгоден за страната факт. Предвид
изложеното искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
на въззиваемите пред ВРП, следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 17068/03.07.2024
г. по описа на ВОС, подадена от Т. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „М.“ ..... ет.2 срещу Решение № 784/08.03.2024 г., постановено по гр.д. №
5432/2022 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
Д. И. М., ЕГН **********, сумата в общ размер на 2156 лева и на З. И. М.,
ЕГН **********, сумата от 1540 лева, представляващи обезщетение за
едноличното ползване от въззивника на съсобствен имот, представляващ
гараж, находящ се в гр. Варна, ул. „..“ № 2а, съобразно квотата им в
съсобствеността, в периода 22.11.2017 г. - 22.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 22.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумите, на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. и на З. М. за приемане
като доказателства по делото на декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени от С.
М. и Т. М., както и на Акт за установяване на задължения № МД-АУ-
1019/10.02.2022 г. на Дирекция МТ при Община Варна за установяване на
дължими данъци от Д. М..
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на Д. М. и на З. М., което да им
послужи пред ВРП за снабдяване с препис от протокол с обяснения, дадени от
Т. П. М. по пр.пр. № 2174/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Варна
след внасяне на държавна такса в размер на 5 лева на осн. чл. 23, т. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.09.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4